РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Пловдив , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
Секретар:Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20205300501883 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, гр. София, при
МВР, със седалище: гр. София, ул. „Патриарх Герман“ № 202 (като
правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, гр.
София) срещу решение № 2028 от 19.06.2020 г., постановено по гр. дело №
1564/2020 г., на Районен съд – Пловдив, І гр. с., с което жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца и настоящ въззиваем П. В. К., сумата от 1200,08
лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от
176 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1, 143, за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., както и сумата от
207, 32 лв. мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
31.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
разноски за адв. възнаграждение в размер на 350 лв., както и да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив сумата от 100 лв., държавна такса върху уважените искове, и сумата
от 100 лв. разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на приетото с
атакуваното решение относно наличието на законова празнина при уредбата
на нощния труд, положен от служителите на МВР. Сочи се, че приложение в
1
случая намирала специалната регламентация в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи за организация и
разпределение на работното време и компенсиране на работното време при
дежурства за държавните служители, която наред със ЗМВР изключвали
общите правила на КТ и НСОРЗ, в частност чл. 9 от последната,
предвиждаща преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент
1,143. Излагат се аргументи в насока, че липсата на такова преизчисляване
няма да постави процесната категория служители на МВР в по-
неблагоприятно положение от служителите по трудово правоотношение,
доколкото за първите са предвидени допълнителни възнаграждения по
специалните закони. Счита, че специалните норми, уреждащи
правоотношенията със служителите на МВР са ясни и не е необходимо
тяхното тълкуване. По тези съображения намира иска за неоснователен.
Твърди се още, че определеното адвокатско възнаграждение за първата
инстанция не било съобразено с минималното такова според Наредба № 1 от
09.07.2004 г., като същевременно се прави и възражение за прекомерност на
възнаграждението за въззивната инстанция. Моли се атакуваното решение да
се отмени и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции.
В о.с.з. жалбоподателят, чрез пълномощника ст.юрисконсулт М. Х.,
поддържа направените искания и възражения с въззивната жалба.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от П. В. К., чрез адв. В.
К., с които се оспорва жалбата и се излагат съображения в т.н. Твърди се, че е
допустимо на процесната категория служители на МВР да се изплаща
възнаграждение за извънреден труд, като предвид настъпилата законова
празнина в тази материя с отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
на Министъра на вътрешните работи, уреждаща преизчисляване на
положение нощен труд с коефициент 1,143, приложение намират общите
правила на КТ и НСОРЗ. В същия смисъл била и разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР предоставяща право на служители на МВР да се ползват от
специалната закрила по КТ. Излагат се съображения, че при наличие на
положени часове нощен труд, същите следва да се преизчислят с коефициент
1,143 и получената разлика за се заплати като извънреден труд. Изразява се
несъгласие с твърдението във въззивната жалба за изключително приложение
на специалните правила на ЗМВР и приложимите към наредби, доколкото
това би поставило процесната категория служителите в неравностойно
положение спрямо тези, заети по трудово и служебно правоотношение. Счита
исковата молба за доказана по основание и размер, а направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Моли за
отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на направените разноски.
Окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в
2
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е
в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е
ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на
императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е
длъжен да прецени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.
235 ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни
основания намира за установено следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от
ЗЗД.
Не се спори, че въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното
производство, е работил на длъжността „***“ сектор „***“ към ответната
държавна институция към МВР, за процесния период от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г. Същият е полагал труд на смени при 24-часов режим по
утвърдени графици съгласно представените по делото протоколи, при режим
на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при сумарно
изчисляване на работното време.
По делото е прието заключение по ССчЕ, което е пълно и е изготвено от
компетентно лице на базата на събраните по делото материали, не е оспорено
от страните, поради което е кредитирано от районния съд, както и от
настоящия. Съгласно заключението на в.л. въззиваемата страна е отработила
общо 1 231 часа нощен труд.
Районният съд е приел, че положените от въззиваемата страна часове
нощен труд следва да се преизчислят с коефициент 1,143 спрямо нормалната
продължителност на работното време през деня, по аргумент от разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, доколкото същата намира субсидиарно приложение,
предвид липсата на изрична регламентация в този смисъл както в ЗМВР, така
и в приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Следователно получените след преизчисляването отработени часове също
следва да бъдат заплатени. В този смисъл и въз основа на заключението по
3
ССчЕ е прието, че ищецът е положил общо 176 часа извънреден труд, за
който му се дължи допълнително възнаграждение от 1 200,08 лв., което не му
е заплатено. По тези аргументи е уважил изцяло предявения иск.
Настоящият състав на ОС – Пловдив, след като съобрази доводите на
страните и обсъди материалите по делото, споделя даденото разрешение от
първоинстанционния съд по предявените искове като краен резултат, а
мотивите за това са следните:
Въззиваемата страна е държавен служител от системата на МВР, чийто
статут се урежда от същия закон. На основание чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, вкл. и за
извънреден труд по арг. на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г.) за служителите,
работещи на смени, какъвто е и въззиваемата страна, се предвижда
възможност за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно са
приложени нормите на КТ за преизчисляване на положените часове нощен
труд с коефициент 1.143, доколкото приложение намирали само специалните
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи. По силата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период действително е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в която е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, така както това изрично е уредено с чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на подобно правило в приложимата
наредба обаче не означава, че преизчисляване не следва да се извършва.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват
със специалната закрила по Кодекса на труда, включително и приетите за
неговото приложение подзаконови нормативни актове, в това число и НСОРЗ.
Обратното на това тълкуване би довело до поставяне на държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители, както и спрямо останалите работници и
служители по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна
практика на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР (Решение № 311/ 08.11.2019г.
по гр.д.№ 1144/ 2018г.), което се явява в съответствие с основен правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепена в чл. 6 от
4
Конституцията и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
До нарушение на този правен принцип би се стигнало и ако се
възприеме за основателен доводът на жалбоподателя, че през процесния
период е била приложима наредба, в която е липсвала изрична норма,
предвиждаща преизчисляването на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент, и която изключва приложението на субсидиарните
правила на КТ и НСОРЗ и предвидената в тях специална закрила.
Не се споделят и твърденията на жалбоподателя, че при стриктното
тълкуване на правилата на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. няма да се
стигне до неравно третиране на разглежданата категория служители на МВР.
Посочените в жалбата привилегии за служителите на МВР, касателно
възнаграждения им, са оправдани и се предвиждат с оглед на спецификите на
тяхната дейност и рисковете, които тя крие, докато преизчисляването на
часовете нощен труд по КТ и НСОРЗ следва от това, че трудът, полаган през
нощта, е рисков фактор за здравето на работещите и води до физиологични и
здравословни проблеми. Следователно необоснован се явява извода на
жалбоподателя в разглеждания смисъл.
Въз основа на гореизложеното следва, че при сумирано изчисляване на
работното време за работещите на смени държавни служители на МВР следва
да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези съображение въззивната инстанция не споделя доводите във
въззивната жалба, а се солидаризира с изложеното в отговора на същата,
както и мотивите на атакуваното съдебно решение.
Видно от заключението по приетата ССчЕ при преизчисления на
отработените от въззиваемата страна часове нощен труд с коефициент 1.143
се получава, че П. В. К.е положил допълнителни 176 часа труд. Същите
представляват извънреден труд по арг. на чл. 143, ал. 1 от КТ и чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР. По делото не е установено заплащане на допълнително
възнаграждение за положения от въззиваемата страна извънреден труд,
съобразно нормата на чл. 187, ал. 6 вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Следователно
исковата претенция по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР се
явява доказана по основание.
При уважаването на обуславящия иск за главницата следва да се уважи
и обусловеният иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Касателно размера на исковете, същите са уважени при съобразяване с
установените по делото данни относно броя на часовете нощен труд,
положени от ищеца за процесния период и следващото му се възнаграждение
след приравняването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
5
съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по
делото ССчЕ, неоспорено от страните. Следователно исковете се намират за
доказани и по размер.
По така изложените съображения въззивната жалба се намира за
неоснователна, а обжалваното решение на първоинстанционния съд, като
правилно ще се потвърди, вкл. и в частта за разноските като само следва да се
отбележи, че районният съд неточно е посочил името на ответната страна при
осъдителния диспозитив, касателно присъдените на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК разноски.
Относно разноските.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. По делото е
представен списък за разноските по чл. 80 от ГПК и ДПЗС, с посочено
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., което е заплатено в брой. В
т.н. претенцията за разноски се явява доказана. Направено е възражение от
жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар, което възражение се намира за неоснователно,
доколкото уговореното възнаграждения е почти равно на минималното
предвидено в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а настоящото производство се отличава все
пак с известна правна сложност.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2028 от 19.06.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1564/2020 г., на Районен съд – Пловдив, І гр.
състав, с което Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба
с тероризма“, гр. София, при МВР, със седалище: гр. София, ул. „Патриарх
Герман“ № 202 (като правоприемник на Главна дирекция „Национална
полиция“ – МВР, гр. София), е ОСЪДЕНА да заплати на П. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. *** и съдебен адрес гр. П., ул. ***,
сумата от 1 200,08 лв. (хиляда и двеста лева и 08ст.), представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 176 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за
периода 01.01.2017 г. - 31.12.2019 г., както и сумата от 207,32 лв. (двеста и
седем лева и 32 ст.) мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 31.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 350 лв. (триста и
6
петдесет лева), а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Пловдив сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща държавна такса
върху уважените искове, и сумата от 100 лв. (сто лева) разноски за съдебно-
счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“, гр. София, при МВР, със седалище: гр. София, ул.
„Патриарх Герман“ № 202 (като правоприемник на Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, гр. София) да ЗАПЛАТИ на П. В. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. П., ул. *** и съдебен адрес гр. П., ул. ***,
сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) разноски във въззивното
производство.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7