№ 54
гр. Бургас, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20242001000074 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 67/ 1.03.2024 г., постановено по т.д. 348/ 2023 г. по
описа на Окръжен съд Бургас е отхвърлена претенцията на Национална
агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52,
представлявана от Румен Спецов - изпълнителен директор, против „В.“
ЕООД н, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., и синдика на
несъстоятелния търговец С. М., да бъде прието за установено, че публичните
вземания, индивидуализирани от т.1.1 до т.1.16 включително, т.1.26 и т.1.27,
от т.1.29 до т.1.33 включително, от т.1.37 до т.1.52 включително, и от т.2.1 до
т.2.13 включително от молба за предявяване с изх. № М 24-02- 414/21#15/
15.05.2023 г. в общ размер от 104 002,40 лв., от които 50 055,83 лв. данъци и
лихви върху тях до 4.05.2023 г. в размер на 17 138,45 лв. и 27 784,29 лв.
осигурителни вноски и 9 023,83 лв. – лихви върху тях до 4.05.2023 г.,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания
на кредитори на „В.” ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, като
обезпечени с наложени запори, вписани в ЦРОЗ, са с поредност – ред на
удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
1
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Национална агенция за приходите, чрез Станислав Христов – директор на
дирекция „Държавни вземания“, в която същото се обжалва като неправилно
и се поддържа искане за неговата отмяна, с постановяването на ново такова, с
което се установява търсената поредност на удовлетворяване на процесните
публични вземания.
Изразява се позиция, че процесните публични вземания са
обезпечени с наложени по реда на ДОПК с Постановления за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С200002-022-0044663/ 16.07.2020 г. и изх.№
С200002-022-0069798/ 07.10.2020 г., издадени от публичен изпълнител при
ТД на НАП Бургас, запори, вписани в Централния регистър на особените
залози под № *** и под № ***. Сочи се, че чл.722, ал.1, т.1 ТЗ изрично
определя кои категории вземания следва да получат удовлетворение в този
ред и в нея изрично са включени вземания, по отношение на които има
вписан в ЦРОЗ запор.
Застъпва се тезата, че в цитирания законов текст, освен
договорените между длъжника и кредитора обезпечения – особен залог и
ипотека, са включени и наложените в хода на принудителното изпълнение
обезпечителни мерки – запор върху имущество по чл.4 ЗОЗ, които са вписани
в ЦРОЗ, каквито са процесните.
Претендират разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е надлежно връчена на длъжника „В.“ ЕООД (н), по чл.50,
ал.2 ГПК, но не е постъпил отговор по нея.
В срока по чл.263 ГПК такъв е депозиран от С. М. М. – временен
синдик на „В.“ ЕООД н. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба и за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея
съдебно решение. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение.
Поддържа се възприетата от първоинстанционния съд теза, че целта
на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право
на предпочтително удовлетворяване, а на предимство при конкуренция на
различните способи за принудително реализиране на заложното право, като
вписаният запор има за последица противопоставимост на правата на
обезпечения кредитор, само по отношение на кредитор, в чиято полза е
2
учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, а в
принудителното изпълнение и производството по несъстоятелност
кредиторът има качеството на хирографарен. Релевира се съответна съдебна
практика.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият установителен иск е предявен в законния срок по
чл.694, ал.6 ТЗ.
С Решение № 41/ 23.02.2022 г. по д.н. № 500/ 2021 г. по описа на
Окръжен съд Бургас, вписано в ТР на 23.02.2022 г., е открито производство
по несъстоятелност по отношение на „В.“ ЕООД.
Настоящият въззивник е предявил вземанията си пред синдика,
който не е приел заявената поредност на удовлетворяването им. По повод
възражението на настоящия въззивник е постановено Определение № 740 от
1.08.2023 г. на съда по несъстоятелността, обявено в Търговския регистър на
1.08.2023 г., с което е оставено без уважение възражението относно заявената
поредност за удовлетворяване.
Искът е предявен на 17.08.2023 г.
Пред настоящата инстанция е пренесен спорът относно поредността
на удовлетворяване на приети от синдика вземания, индивидуализирани от
т.1.1 до т.1.16 вкл., т.1.26 и т.1.27, от т.1.29 до т.1.33 вкл., от т.1.37 до т.1.52
вкл., и от т.2.1 до т.2.13 вкл. от молба за предявяване с изх. № М 24-02-
414/21#15/15.05.2023 г. в общ размер от 104 002,40 лв., от които 50 055,83 лв.
данъци и лихви върху тях до 04.05.2023 год. в размер на 17 138,45 лв. и 27
784,29 лв. осигурителни вноски и 9 023,83 лв. – лихви върху тях до 04.05.2023
год., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети
3
вземания на кредитори на “В.” ЕООД. Предявявайки вземанията в срока по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ, въззивникът е претендирал същите да бъдат приети като
обезпечени с наложени запори, вписани в ЦРОЗ, с ред на удовлетворяване по
чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.
С предявяване на положителния установителен иск по чл.694, ал.2
ТЗ се предоставя правна възможност на кредитор в несъстоятелността, заявил
своевременно възраженията си против приетия от синдика списък, да поиска
разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването
на привилегия на предявено от кредитора вземане, когато то е включено в
списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ без
търсената привилегия.
В конкретния случай от данните по делото става ясно, че липсва
спор относно съществуването на вземанията. Те са били обезпечени с
наложени по реда на ЗОЗ запори по Постановление № С200002-022-0044663
от 16.07.2020 г. и Постановление № С200002-022-0069798 от 7.10.2020 г., с
които, на основание чл.200 ДОПК и чл.201, ал.3 ДОПК, вр.чл.195, ал.1-3
ДОПК, са наложени обезпечителни мерки, с оглед да не се затрудни
събирането на установени и изискуеми публични задължения, чрез
налагането на запор върху три автомобила и налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително
съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително
управление в посочени в постановлението банки.
Съдебната практика последователно застава на становището, че
наложените обезпечителни запори по ЗОЗ не дават право на предпочтително
удовлетворяване на наложилия ги кредитор в несъстоятелността при
насочване изпълнението върху имуществото, върху което запорът е наложен.
Горното разбиране се налага от корективно тълкуване на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ,
съобразено с целта на вписване на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ,
която не е създаване на привилегия за удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на
заложното право, тъй като вписването на насочване на принудителното
изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към
изпълнение от страна на заложния кредитор, според чл.32а ЗОЗ. В този
смисъл вписаният запор осигурява противопоставимост на правата на
4
вписалия го кредитор само по отношение на кредитор, вписал последващ
залог, по аргумент от чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ. Горното обосновава
тълкуване, че в рамките на принудителното изпълнение, както и в
несъстоятелността, заложният кредитор се приема за необезпечен.
Предявеният установителен иск за установяване на привилегия е,
следователно, неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обосновават потвърждаване на обжалвания съдебен
акт.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67 от 1.03.2024 г., постановено по
т.д. 348/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5