МОТИВИ ПО НОХД № 98 /2018 година

 

 

 

 

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу М.А.М. - роден на *** ***, обл.Плевен. Българин, с българско гражданство, произхожда от ромско семейство, с основно образование, женен, осъждан, безработен, ЕГН **********

ЗА ТОВА, ЧЕ:

В периода от 01.01.2016г. до 10.07.2017 г. в местността „Китката“, в землището на гр.Роман, е отнел от владението на „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград, движима вещ – общо 11 707 кв.ч. електрическа  енергия, на обща стойност 2490,82 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършването на деянието е използвал техническо средство – фазомер, клещи и 150 метра ел.проводник, тип ПВВМБ1 2х2,5 кв.мм.  - престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК. 

В РЗ  от 10.04.2018 г. страните направиха искане за съкратено съдебно следствие  при хипотеза  на чл.371 т.2 НПК . Делото е разгледано незабавно на основание чл.252  ал.1 НПК  по този ред след провеждане на разпоредителното заседание.

Приет е за съвместно разглеждане гр.иск предявен срещу подсъдимия от ощетеното ЮЛ за причинени от деянието имуществени вреди в размер на 2490,82 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането.В качеството на гр. Ищец е конституирано ощетеното юридическо лице „Булгартрансгаз“ ЕАД гр. София.

В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт.  Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното обвинение. При определяне на наказанието се иска приложение на чл. 373 ал.2 НПК, поради факта на проведено съкратено съдебно следствие ,като размерът на предвиденото наказание “Лишаване от свобода” бъде около над  минимума   с приложение на чл.66 НК за неговото отлагане поради чистото съдебно минало.

Гражданският ищец  „Булгартрансгаз“ ЕАД- София се представлява от ю.к. Димитър Попов.Иска уважение на гр.иск в пълен размер, като  основателен и доказан.

 Защитникът адв.М. С. ***  поддържа изложеното от представителя на прокуратурата .Пледира за налагане на условно наказание лишаване от  свобода.

     Подсъдимият   по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.  Съжалява за извършеното. Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК запозна  подсъдимият    с реда  за разглеждане на делото по глава 27 НПК при хипотеза на чл. 371 т.2 НПК , при което подсъдимия   направи  самопризнания,   съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК. Разяснено му бе   , че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, се  установи, че  така даденото  самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва самопризнанието    без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят. Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

      Подсъдимия М.М. *** е криминално проявено лице. Въпреки, че по адрес се води живущ ***, същият повече от 30 години живее на различни места и адреси в Община Роман. Преди около 3 години подсъдимия  закупил и се нанесъл да живее във вила в околностите на град Роман. Вилата е извън регулация, към нея няма прокарани нито вода, нито електричество. Намира се в гора в местността „Китката“, над пътя Роман – Стояновци.  Подсъдимия  М. се занимавал с отглеждането на животни – предимно кози, и всеки ден ги изкарва на паша. По негови обяснения преди време той видял недалеч от вилата си в гората да се показва кабел. Проверил с фазомер и установил, че по същият протича ел.ток. Тъй като вилата не била захранена с електрическа енергия, а по негови думи той ползвал генератор за производство на ел.енергия, който се повредил, решил да прекара от този кабел до вилата си ел.енергия. За целта взел проводник тип ПВВМБ 2х2,5 кв.мм, клещи и фазомер и се вързал към въпросният кабел, като не знаел нито чия собственост е, нито пък какво захранва. Кабела прекарал до вилата си, като по цялата дължина го затрупал с пръст да не се вижда. На края му, във вилата монтирал разклонител с контакт и по този начин си осигурил ел.енергия.

     Въпросния кабел захранвал Автоматичната газоразпределителна станция /АГРС/ намираща се в местността „Китката“ в землището на град Роман. Тя е собственост на дружеството „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград. Станцията се захранвала с електричество от дружеството „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като най-близкия трафопост ТП-2, от който се захранвала станцията, се намирал до моста на река Малък Искър, на около 1,5 км. от самата станция. Захранващия кабел бил тип САВТ 4х10 кв.мм и бил вкопан в земята на дълбочина от 20 до 100 см., според терена през който минавал. Електромера по който се отчитала потребената енергия от въпросната газостанция се намирал в трафопоста на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. В самата газостанция бил поставен и контролен електромер, който също отчитал потребената енергия. От началото на 2016г. на ръководството на дружеството „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград започнало да прави впечатление, че има значително увеличение и разминаване в отчетената потребена ел.енергия между двата електромера. Понякога тези разминавания били на значителна стойност и затова се започнало да се търси причината за тези разминавания. Били извършени контролни замервания и проверка на електромерите и било установено по технически път, че има незаконно присъединяване към мрежата. Затова през месец юни 2017г. от ръководството на Района бил подаден сигнал в РУ на МВР-Роман. Било решено да се провери трасето на кабела и на 10.07.2017г. група от служители на РУ на МВР-Роман, на „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград и служители на ОбА гр.Роман започнали обхода. На около 200 метра след трафопоста, в гористата местност, групата открила мястото на незаконното присъединяване. По кабела стигнали и до вилата обитавана от подсъдимия М.М.. Кабела бил прекъснат от мястото на присъединяването и иззет от органите на МВР като веществено доказателство. При измерването му било установено, че е с дължина 150 метра. При проверката се установило, че по него протича ел.ток и във вилата има захранване с ел.енергия. В този момент подсъдимия  бил на паша с козите. По късно вечерта като се прибрал бил извикан от органите на МВР и той си признал за извършеното присъединяване, като разказал и за начина по който го е осъществил. Разминаване има само относно периода за който бил ползвал ел.енергията. Подсъдимия  М. твърди, че това е станало преди  няколко дни, докато съдът  приема за доказана версията на пострадалото дружество – от началото на януари 2016г. Това е така, защото от предоставената справка за показанията на измервателните прибори и от заключението на назначената по делото експертиза се вижда, че разминаванията в показанията на двата измервателни прибора – електромера поставен в трафопоста на „ЧЕЗ“ по който се отчитала и заплащала потребената енергия и този собственост на „Булгартрансгаз“ район Ботевград, поставен в самата АГРС, започват именно от тогава. Приетата квалификация на извършеното деяние е по чл.195 от НК – кражба, защото свързването е станало след средството за търговско измерване на потребената ел.енергия и по този начин върху неговата работа не е оказвано въздействие и няма промяна в отчитане на потребената енергия. Въпросният начин на присъединяване е позволил на подсъдимия  да ползва без да заплаща енергия от потребителя на тази енергия „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград. По този начин е ощетил самото дружество, което е заплатило цялата отчетена от електромера поставен в трафопоста на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД електрическа енергия.

    От заключението на назначената по делото съдебно оценителна експертиза е видно, че общото количество на потребената ел.енергия вследствие на незаконното присъединяване възлиза на 11 707 кв.часа, на обща стойност 2490,82 лева, като тази щета не е възстановена.

 

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия  М.М. е извършил престъпление против собствеността – кражба. В периода от 01.01.2016г. до 10.07.2017 г. в местността „Китката“, в землището на гр.Роман, е отнел от владението на „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, район Ботевград, движима вещ – общо 11 707 кв.ч. електрическа  енергия, на обща стойност 2490,82 лева, собственост на същото дружество, без съгласието на ръководството му, с намерение противозаконно да я присвои, като за извършването на деянието е използвал техническо средство – фазомер, клещи и 150 метра ел.проводник, тип ПВВМБ1 2х2,5 кв.мм.

       Подсъдимия  М. е действал умишлено, във формата на пряк умисъл – съзнавал е обществено опасните последици на деянието и е искал тяхното настъпване. От обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 от НК.   Разпитан на досъдебното производство той се признава за виновен, като дава обяснения за извършеното. Подсъдимият се признава за виновен и пред съда   , като признава и всички факти и обстоятелства отразени в ОА,кореспондиращи  с показанията на разпитаните свидетели, СОЕ и сочените писмени доказателства . 

 

       Самопризнанията му се подкрепят от следните, събрани по делото доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него /л.5-9/; справка за изразходвана ел.енергия и снимки от програмата Гугъл земя /л.10-12/; Пълномощно за представляване на пострадалото дружество /л.25/; показанията на: св. Т. К. /л.26-27/;  св.П. Ц./л.28-29/; св. П. А. /л.30/;  св.Д. Г. /л.31/; св. В. Ц. /л.32/; справка и фактури за изразходвана ел.енергия /л.36-86/; съдебно оценителна експертиза /л.87-91/; справка за съдимост /л.100/; характеристика /л.101/; декларация за семейно и имотно състояние /л.103/.

     Всички тези гласни и писмени доказателства са логични , последователни и взаимно допълващи се ,поради което в съвкупност по един категоричен начин подкрепят обвинението и не го разколебават дори в минимална степен . Самият подсъдим се признава за виновен и не оспорва обвинението и доказателствата върху който се базира ,поради което не следва да се анализират в детайли именно поради еднородност и насоченост към несъмнено подкрепяне на обвинителната теза ,още повече , че анализ се прави при противоречие на доказателствената маса по аргумент на чл.305 ал.3 НПК , а такова противоречие не е налице .

     Причина за извършване  на престъплението  са установени престъпни  навици, свързани с  не зачитане нормите охраняващи  чуждата собственост. Мотив за извършеното съдът намира в желанието на подсъдимият   неправомерно да се облагодетелства за сметка на чужд труд.

     Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2  пр.1 НК – подсъдимият   е съзнавала обществен опасният му  характер, предвиждал е неговите обществен опасни последици и е искал тяхното настъпване. 

 Субектът на престъплението е лице на млада възраст , с основно  образование, безработен  не женен , не   осъждан  /реабилитиран/ , не е криминално проявен,  ползва се  с лошо име по местоживеене , не   разполага с месечни доходи и не притежава недвижимо имущество .

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НК, съдът намери подсъдимият  за виновен  в извършеното  престъпление по чл.195  ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 НК  , като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл. 58а НК.  Разпоредбата указва  определяне на наказание  в законните предели , като  същото следва да се  намали с една трета и се наложи остатъка от две трети. За това престъпление  е налице долна граница от  една година наказание “Лишаване от свобода “  , предвид което бе определено наказание лишаване от свобода  за срок от една година   и  същото бе намалено по реда на чл. 58а ал.1 НК с 1/3, като по този начин   бе наложено наказание в размер на  осем месеца   лишаване от свобода. Видът на наказанието  бе определен при условията на чл. 54 НК без да са налице   многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства .  Размерът  на определеното преди редукцията наказание “лишаване от свобода”  е в  долния праг на законоустановеното от една година лишаване от свобода и бе съобразен с  дадените самопризнания във всички фази на процеса / т.7 от ТР № 1/2009 г. по т.д № 1/2008 г на ВКС –ОСНК/ , съдействие на разследващите органи и съда,  съжаление за извършеното, които наред с липсата на доходи  и чистото съдебно минало/реабилитиран /  определят превес на смекчаващите отговорността обстоятелства  пред отегчаващите такива предвид  лошите характеристични данни 

Изпълнението на наказанието  бе отложено  на основание чл. 66 ал.1   НК  за минимално предвиденият от закона срок в размер на три години, тъй като   подсъдимият  не е осъждан /реабилитиран /  и за постигане целите на наказанието  и преди всичко за  поправянето му  не е наложително това наказание да се изтърпи   ефективно.

Така определеното по вид и размер  наказание  е съответно на извършеното престъпление , като е съобразено с обществената опасност на  деянието и дееца  и като такова ще  постигне целите  посочени в чл. 36 НК.

Съдът уважи в пълен размер предявения граждански иск, като основателен и доказан.Доказана е причинно следствената връзка между деянието и причинената от него имуществена щета в размер на 2 490,82 лева. Същата е  в резултат на противоправно поведение от страна на подс. М.М. чрез действия с  които е  осъществил престъпление кражба спрямо имущество собственост на  „Булгартрансгаз“ ЕАД-София. Касае се за кражба на ел. енергия на 11 707 кв.ч., съобразно заключението на СОЕ.  Съгласно Закона за собствеността ел. енергия има статут на движима вещ. Подсъдимия следва да заплати на ощетеното юридическо лице причината  щета, ведно с претендираната законна лихва  върху 2 490,82 лева  , считано от деня на завършване на увреждането  до окончателното изплащане. Съгласно Закона за  държавните такси се дължи  от подсъдимия и 4% върху уважения размер на иска, което  представлява сума от 99,63 лева, платими в полза на Държавата.

По делото са  направени разноски в размер на общо на 116,30 лева за СОЕ  и фотоалбум , които се дължат от подсъдимия  и следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на направилият разходите ОД-МВР –Враца , поради което бяха възложени в негова тежест, съгласно  чл. 189 ал.3 НПК.

Вещественото доказателство по делото – 150 м. мостов кабел тип ПВВМБ1 2х2,5 кв.мм., съдът на основание чл.306 ал.1 т.4 НПК постанови  с допълнително определение от 11.05.2018 г.  да се отнеме на основание чл. 53  ал.1 б.“а“ НК  в полза на държавата, тъй като  кабела е  собственост на подсъдимия и е послужил за извършване на умишленото престъпление.

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: