Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………./ …………………………2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, XXXIV състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №840 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр.чл.172,ал.5 от Закона за движение
по пътищата.
Образувано е по постъпила жалба от Г.Р.К. срещу принудителна
административна мярка, наложена от инспектор „ Репатриране“ при Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна- Д.В. и
обективирана в Констативен протокол № 024482/13.03.2019г.
Жалбоподателят не
оспорва фактическата констатация, че на 13.03.2019г. е паркирал МПС марка БМВ
Х4 с ДК №**** ВР в зона на действие на пътен знак Б27. Уточнява, че бил
възпрепятстван да го види, защото пред него бил разположен товарен микробус. Релевира довод, че дори и в случай на това нарушение, то е
извършено невиновно. На отделно основание твърди, че длъжностното лице,
наложило ПАМ е некомпетентно. Моли за
отмяна на акта, на изложените в жалбата основания.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован се представлява от представител по пълномощие, който поддържа
жалбата и въвежда искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Ответният по жалбата административен орган, наложил ПАМ,
се представлява от пълномощник, който счита, че жалбоподателят няма правен
интерес от отмяна на наложената ПАМ, тъй като актът за установяване на
административно нарушение бил съставен на друго лице.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е
налице правен интерес от обжалването. Съдът приема, че жалбата е допустима, съответно
въведеното в това производство възражение за нейната недопустимост е
неоснователно на следните съображения:
Видно от
писмо вх.№13212/30.08.2019г. / л.65 от делото/, Директорът на общинското
предприятие уточнява, че АУАН е съставен на лицето П.К., явила се да получи
колата след репатрирането й на общинския паркинг. До постановяване на
наказателно постановление не се стигнало, тъй като поради маловажността на
нарушението П.К. била предупредена, че при повторно нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
Гореизложеното
пояснение освен да дава яснота на кого е съставен и връчен АУАН, не отговаря на
въпроса защо той е съставен и връчен на лице, което не е нарушител. Още
по-малко обосновава недопустимост на жалбата, подадена от К.. Жалбата е
депозирана от адресата на наложената принудителна мярка, който е извършил
нарушението по ЗДвП и претърпял последиците от репатрирането на автомобила.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
При проверка, извършена на 13.03.2019г., служители при Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“, сред които и ответникът- инспектор
„Репатриране“ Д. В., е съставен Констативен протокол № 024482/13.03.2019г. за
това, че около 11.50часа в гр.Варна, ул.“Г.К.“ №1, автомобил
БМВ-бял с номер В****ВР е паркиран в зоната на действие на пътен знак Б-27 и
табела Т-17. Направени са снимки /л.25-30 от делото/, които да удостоверят този
факт. В протокола е вписано, че автомобилът е репатриран на осн.
чл.175 т.5 б.„а“ и „б“ от ЗДвП. Видно от Декларация,
подписана от П.Р. К. /л.32/, автомобилът е получен след репатрирането му в
общинския паркинг от нея.
В хода на съдебното производство е събрана Заповед № 4103/05.11.2018г.,
постановена от Кмета на Община Варна, видно
от която на ответника- инспектор
„Репатриране“ Д.В.Р. са възложени функции и правомощия, указани и в чл.171 т.5
от ЗДвП /л.39/.
Видно от длъжностната характеристика за тази длъжност /л.42/, пряко
задължение на инспектора е да осъществява контрол по спазване на разпоредбите
на „Инструкцията за работа на дейност „Репатриране на излезли от употреба МПС и
неправилно паркирали“; да осъществява контрол по спазване на разпоредбите на
Наредбата за обществения ред и др. От приложената по делото Инструкция /л.49/
се установява, че контролната дейност включва осъществяването на ежедневен
контрол за неправилно паркирани МПС, извършването на проверки и съставянето на
последващи документи , както и репатрирането им.
С оглед установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
За прилагането по същество на
принудителната административна мярка по чл.171 т.5 б.“б“
от ЗДвП, законодателят не е регламентирал
задължителна писмена форма, по арг. от чл.
172, ал. 1 от ЗДвП. Тя представлява
властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез
действие. При тази законодателна техника , компетентният орган следва да се
търси сред субектите, упоменати в разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от ЗДвП. Тоест, определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
В
случая, участъка от пътя, на който е наложена ПАМ безспорно е общинска
собственост - §
7, т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя трябва да определи длъжностните
лица, които могат да прилагат принудителната мярка. Собственикът на пътя -
общината, чрез своя орган на местното самоуправление - общинският съвет, е
предоставил на кмета на общината правомощието да определи длъжностните лица,
които прилагат принудителната административна мярка по чл.
171, т. 5, б. "б" ЗДвП - чл. 5 от Наредбата за принудително
преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на
община Варна, /л.55/, приета от
Общинския съвет.
В съответствие с цитираната правна
уредба и на основание чл. 5 от Наредбата, кметът на общината с изрична заповед
е определил кръга от длъжностни лица от ОП " Общински паркинги и синя
зона" Варна, които могат да разпореждат репатриране на МПС - заповед № 4103/05.11.2018г.
В тази връзка съдът приема, че издателят на акта, който е инспектор към
цитираното по-горе общинско предприятие и на когото надлежно е делегирано
правомощие по чл.
171, т.5 от ЗДвП, разполага с материална, териториална компетентност и
такава по степен за постановяване на атакувания административен акт.
В жалбата до съда не се навеждат
твърдения за съществено нарушаване на установените административнопроизводствени
правила, а и служебната проверка на съда в тази насока не констатира подобен
порок на проведената административна процедура.
Въпреки разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, която не определя писмената форма като изискване за
валидност на разпореждането по чл. 171, т.5, б. "б" от цитирания
закон, същото е обективирано в законоустановената форма по чл. 59
от АПК. Актът съдържа описание на фактическите основания, обосновали
произнасянето на административния орган, чието съществуване съдът следва да
проконтролира в хода на настоящото производство.
Според чл.
171, т.5, б. "б" от Закона за движението по пътищата, преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е
допустимо в три хипотези: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение
на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ
за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава
опасност за другите участници в движението и 3- когато прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението.
От представените по делото
фотоснимки е видно, че процесното превозно средство е паркирано в зоната на
неподвижен пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17, действието на които не е
преустановено при условията на чл. 50
от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Достоверността
на този извод се потвърждава именно от изготвения снимков материал в хода на
административното производство, който на основание чл. 39
от АПК е годно доказателствено средство.
С оглед на така установеното по
делото е безспорно, че на процесната дата посоченото по-горе моторно превозно
средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение по начин, чрез който е осъществен състава на
принудителната административна мярка по чл.
171, т. 5, б. "б" ЗДвП - паркирано е в нарушение на правилата за
движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, който предупреждава за
принудително преместване на паркирано превозно средство.
Не се проведе главно и пълно
доказване на твърдението на жалбоподателя, че бил възпрепятстван да види знака,
тъй като между знака и него бил паркиран товарен микробус. Но дори и в тази
хипотеза, след като превозното средство на жалбоподателя е паркирано по начин,
осъществяващ юридическите факти, посочени в хипотезата на правната норма на чл.
171, т.5, ал.1
от ЗДвП, правилно ответникът е приложил санкцията на същата разпоредба като
е разпоредил репатриране. Наложената мярка е неблагоприятна последица за дееца,
предизвикана от собственото му неправомерно поведение по спазване на законовите
правила. В тази връзка същият е длъжен да понесе санкцията по принудително
преместване на автомобила.
Наложената в конкретния случай
принудителна административна мярка преследва законосъобразна цел. Съгласно чл. 171
от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат, за да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения. Автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в нарушение на изрична
забрана за паркиране – чл.
98, ал. 1 предп. първо
от ЗДвП. Неговото репатриране постига правния ефект на преустановяване
на административното нарушение.
Изложените правни съждения налагат
извода за постановен законосъобразен административен акт по налагане на ПАМ,
поради което подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
172 и сл. от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.К. срещу принудителна административна
мярка, наложена от инспектор „Репатриране“ при Общинско предприятие „Общински
паркинги и синя зона“ при Община Варна Д. В. Р. и обективирана в Констативен протокол № 024482/13.03.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на
страните с препис от съдебното решение.
Съдия: