РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100500164 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№106/04.01.2022г., подадена от ,,СОЗОПОЛО“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1421, р-н Лозенец, ж.к.Лозенец,
ул.,,Акация“№12/задната къща/, представлявано от управителя Камен Славянов Попов, чрез
адв. Ангел Йорданов - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Климент Охридски“ №1, ет.3,
срещу Решение №1504/03.12.2021г., постановено по гр.д.№2808/2021г. по описа на Районен
съд- Бургас, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените срещу Н. Г. М., осъдителни
искове както следва:
-за заплащане на сумата от 522.09лева, представляваща неплатена част от такса за
поддръжка и обслужване на общи части в комплекс от затворен тип ,,Созополистайл клуб“,
находящ се в гр.Созопол, дължима за 2020г., ведно с мораторната лихва в размер на
86.58лева, начислена за периода от 01.09.2019г.до 19.04.2021г. и законната лихва, начиная от
20.04.2021г. до окончателното й изплащане, поради неоснователност;
-за заплащане на сумата от 1740.30 лева, представляваща такса за поддръжка и обслужване
на общи части в посочения комплекс, дължима за 2021г. до размера от 1218.21лева, поради
извършено в хода на процеса плащане, а над този и до пълния предявен размер – поради
неоснователност;
1
-за заплащане на мораторна лихва мърху таксата за 2021г., начислена до 19.04.2021г.- за
горницата над уважения до пълния предявен размер от 111.67лева и законната лихва върху
таксата за 2021год., за периода от 09.09.2021г. до окончателното й изплащане, поради
неоснователност.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение в отхвърлителната част.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
На първо място се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че процесният договор
се явявал потребителски и клаузата от същия, касаеща увеличение на таксата за поддръжка,
противоречала на чл.143, ал.2,т.1 от ЗЗП.
Излага становище във връзка с правната природа на договора за управление на общите части
по чл.2 от ЗУЕС. Посочва, че инвеститорът разполагал със законова възможност да изгради
сградата и обектите в нея в режим на етажна собственост, като жилищен комплекс от
затворен тип. Принадлежността към такъв комплекс представлявала важна характеристика
за всеки един от самостоятелните обекти в сградата.
Твърди, че в случая било договорено с лицата, придобиващи собственост върху
самостоятелните обекти, че общите части на сградата и прилежащата земя ще се поддържат
и управляват като жилищен комплекс от затворен тип. Развива съображения, че договорът за
поддръжка задоволявал личните интереси на собствениците.
Жалбоподателят счита, че тъй като спорът по делото касаел вземанията на инвеститора
(изпълнител по договора), не можело да се приеме, че едната страна(възложител) имала
качеството потребител. В подкрепа на изложеното цитира разпоредбата на §13,т.1 от ДР на
ЗЗП. Навежда доводи в тази насока.
Заявява, че въпреки облигационния характер на вземанията, същите не произтичали от
договор с потребител. Задълженията за заплащане разноските за управление и поддръжка на
общите части възниквали по силата на закона (ЗУЕС), като размерът на разходите се
определял с договора или с решение на ОСЕС. Позовава се на съдебна
практика(Решение№128 от 18.07.2018г. по т.д.№601/2018г., І-во т.о. на ВКС; Определение
№260999 от 10.12.2020г. по в.ч.г.д.№2810/2020г. по описа на БОС; Определение №260998 от
10.12.2020г. по в.ч.г.д.№.2734/2020г. на БОС).
Посочва, че районният съд не обсъдил наведените от ищеца твърдения, че увеличението на
таксата се налагало с оглед по- нататъшното изпълнение договорните задължения на
изпълнителя и предотвратяване състояние на стопанска непоносимост. Твърди, че при
посоченото изменение, не следвало да се прилага определения от НСИ процент на
инфлация, тъй като нито един от показателите(индекс на потребителските цени;
хармонизиран индекс на потребителските цени и индекс на цените на малка потребителска
кошница) не бил от значение за извършваните разходи при изпълнение задълженията по
поддръжка и управление. Излага аргументи във връзка с изложеното в мотивите на
атакуваното решение за липса на допълнителен анекс към договора, касаещ увеличение на
2
таксата. Пояснява, че въззиваемата била уведомена относно изменение цената на услугите,
извършвани от въззивното дружество, в качеството на изпълнител, за което свидетелствала
и приложената по делото кореспонденция.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Претендира се присъждане на
сторените по делото пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Н. Г. М., чрез адв.Михов, с който се
оспорва въззивната жалба изцяло.
Навеждат се доводи във връзка с изложените в жалбата съображения, че процесният
договор нямал белезите на потребителски такъв. Твърди се, че цитираните от въззивника
съдебни актове на БОС, касаели друг вид отношения- на етажен собственик, дължащ такси
за поддръжка, определени с решение на ЕС.
Излага се становище, че изпълнителят по договора се задължавал да извършва дейности,
характеризиращи се с цялостна организация на поддръжката на общите части. Посочената
дейност включвала и събиране на дължимите разходи, водене на счетоводство и даване на
отчет. Заявява се, че именно като ползвател на тези услуги, етажният собственик се явявал
потребител по смисъла на чл.13,т.1 от ДР на ЗЗП.
Твърди се, че страните договорили както заплащане на разноските за поддържане на
етажната собственост, така и възнаграждение за изпълнителя. Посочва се, че не следвало
едностранното изменение на договорна клауза да породи правни последици. Излагат се
аргументи относно твърденията на въззивника за необоснованост на съдебния акт на
районния съд. Подчертава се, че страните по договора не предвидили възможност за
увеличение възнаграждението на изпълнителя, което да е обусловено от повишаване цените
на електроенергията, стойността на ВиК услугите или минималната работна заплата.
Пояснява се, че било договорено единствено ,,евентуално отчитане на инфлация“, като
ответната страна представила доказателства по делото относно инфлационния индекс за
съответните периоди.
Развиват се подробни съображения във връзка с направените с въззивната жалба
доказателствени искания.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
а въззивната жалба- отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от страна, което има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, следователно същата е
допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.2 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от
3
ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството на изпълнител, а ответника в качеството на
възложител, са сключили договор на 31.08.2012г., по силата който изпълнителят е приел да
осъществява поддръжката на общи части на масивна жилищна сграда с апартаменти за
сезонно ползване, представляваща комплекс „Созополистайл клуб“, състоящ се от четири
блока с по четири етажа, изграден в ПИ с идентификатор 67800.1.251 по КККР на
гр.Созопол. Сочи, че срокът за плащане на годишната такса от 519.05 евро без ДДС е до 31-
ви август на годината предхождаща годината, за която се дължи, като посоченият размер е
актуален към дата на сключване на договора и може да бъде променя при евентуално
отчитане на инфлацията. Предвидено е задължение за изпълнителя да уведоми възложителя
за настъпилата промяна, като от момента на уведомяването тази промяна е валидна за
съответния собственик. Претендират се дължимите, но незаплатени от ответника суми в
общ размер на 2262.30 лв. с ДДС, главница по договора, представляваща сбор от 1740.30 лв.
с ДДС /левовата равностойност на 889.80 евро с ДДС/ възнаграждение за 2021г. 552,.09 лв. с
ДДС /левовата равностойност на 266.94 евро с ДДС/, разликата между заплатения и
новоопределен размер на таксата за обслужване за 2020г., както и сумата от 198.25 лв.,
представляваща сбор от 111.67 лв., мораторна лихва за забава върху главницата от 1740.30
лв. за периода от 01.09.2020г. до 19.04.2021г. и 86.58 лв., мораторна лихва за забава върху
главницата от 522.09 лв. за периода от 01.09.2021г. до 19.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до изплащането на
задължението.
В срока за отговор ответникът, чрез пълномощника си адвокат оспорва исковете, вкл. се
позовава на потребителска защита срещу неравноправни клаузи.
Представени са доказателства, че ответникът е заплатил дължимите за 2020 г. и 2021 г.
такси, но в размерите, определени с договора, което обстоятелството е признато от
ищцовото дружество.
Съобразно твърденията си страните ангажират доказателства.
Предвид установеното плащане на таксите за 2020г. и 2021 г. първоинстанционният съд е
уважил иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 126.22 лв.-мораторна лихва,
начислена за периода 01.09.2020г. до 08.09.2021 г. върху главницата от 1218.21 лв., дължима
за 2021 такса за поддръжка и обслужване на общи части в т.ч. 78.17 лв. –от падежа до
19.04.2021г. /деня, предхождащ депозиране на исковата молба/ и 48.05 лв., законна лихва от
20.04.2021г. до деня на плащането 08.09.2021г. и е отхвърлил претенциите за разликата над
уговорения размер и мораторна лихва.
Въззивна жалба е подадена от ищцовото дружество срещу отхвърлителната част на
решението.
Производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.7, вр.чл.633,вр.чл.631,ал.1
ГПК с Определение №348/16.02.2022г. и е възобновено след постановяване на Решение на
СЕС от 27.10.2022г. по дело С-485/21 по преюдициално запитване.
4
С посоченото решение е прието, че ФЛ-собственик на апартамент в сграда- ЕС трябва да се
счита за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО, когато сключва договор с
управителя за целите и управлението и поддръжката но общите части на сградата , при
условие, че не използва апартамента си за цели, които са свързани изключително с
търговската или професионалната му дейност. Според СЕС това обстоятелство не се
променя дори и когато част от услугите предоставяни от управителя въз основа на договора
са следствие от необходимостта да се спазват специфични предвидени в националната
законодателство изисквания във връзка със сигурността и устройството на територията.
На основание чл.633 ГПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително
за всички съдилища и институции в Република България, поради което следва да се приеме,
че въззиваемата има качеството на потребител като страна по договора от 31.08.2012г.,
сключен между нея и въззвника.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба относно неприложимост на
потребителската защита по отношение на договор по чл.2 ЗУЕС. В случая категорично се
установява по делото, че се касае за комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1, т.3 от ДР
на ЗУЕС, поради което управлението на общите части се урежда с договор с нотариална
заверка на подписите, сключен между инвеститора и собствениците на СО. Действително в
чл.2 от представения и приет по делото като доказателство договор е предвидена промяна на
годишната такса при евентуално отчитане на инфлацията, но също така е предвидено
задължение за изпълнителя да уведоми собственика. По делото е налична електронна
кореспонденция между страните в тази връзка, но от нея става ясно, че ответникът изрично
се е противопоставил на претендираното увеличение на годишната такса. Следователно след
като липсва съгласие на едната от страните не може да се приеме, че промяната е произвела
действие.
Не може да бъде споделено възражението на въззивника, че ответникът няма качество на
потребител, тъй като е регистриран в регистър БУЛСТАТ. Това е така, защото се касае се за
чуждестранно физическо лице-гражданин на ***, което не притежава единен граждански
номер или личен номер на чужденец и притежават недвижимо имущество в страната,
поради което регистрацията му е задължителна. Следователно това обстоятелство не
опровергава извода, че се касае за потребител, по отношение на който е приложима
потребителската защита по ЗЗП и по-конкретно чл.143,ал.2,т.13 ЗЗП.
Предвид изложеното и съвпадението на изводите на двете инстанции обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от делото разноски се дължат в полза на въззиваемата страна, която е
представила доказателства за сторени такива в размер 700 лв. за заплатен адвокатски
хонорар.
5
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение №1504/03.12.2021г., постановено по гр.д.
№2808/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА ,,СОЗОПОЛО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1421, р-н Лозенец, ж.к.Лозенец, ул.,,Акация“№12/задната къща/,
представлявано от управителя Камен Славянов Попов, чрез адв. Ангел Йорданов-БАК, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Климент Охридски“ №1, ет.3, да заплати на Н. Г. М.,
гражданин на ***, родена на ***г. в гр.Т., Р.Г., сумата от 700 лв., представляващи заплатен
адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6