Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 27.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд, ……. граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и  деветнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдията Тихолов гр.д.№609 по описа на съда за 2019г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производство по чл.28, ал.1 и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДетето

Производството по гр.д.№609/2019г. на НРС е образувано въз основа на молба от Д”СП”- Никопол за вземане на мярка за закрила спрямо детето К.Р.Г., ЕГН**********, а именно  настаняване в приемно семейството на основание чл.28, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД.

Биологичната майка на малолетната К.Р.Г., ЕГН********** – Р.Г.Г., ЕГН********** не се явява в съдебно заседание и не е взела становище по иска.

Контролиращата страна РП – Никопол е била редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по молбата.

Детето редовно призовано чрез назначения особен представител не се явява.

Назначеният особен представител е взел становище, че е в интерес на детето да бъде настанено с решението на съда в семейство на приемните родители, в което по административен ред до произнасяне на съда е настанено.

За ДСП-НИКОПОЛ не се е явил представител, но в качеството на свидетел е бил разпитан социалният работник Лариса Козова.

Явили са се приемните родители Т.В. и Г.А., като  била разпитана в качеството на свидетел по делото само В..

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Детето К.Р.Г., ЕГН********** е настанено в семейството на Т.В. и Г.А.,*** със заповед №ЗД/Д-ЕН-234/14.08.2019г. на директора на ДСП-Никопол. Биологичната майка и биологичния баща К.С.С., ЕГН********** имат от съжителството си общо осем деца, от които е и К.Г..***.

В хода на делото се изясни, че докато е живяло в семейството на биологичните си родители, детето системно е било подлагано на физическо и психическо насилие от бащата К.С., като на 16.02.2017г. е получен писмен сигнал в ОЗД при ДСП-Плевен от Първо РУ-Плевен за оказвано насилие спрямо майката и малолетното дете от бащата. След извършено социално проучване и констатиран риск за живота и здравето на детето К. и неговата майка, била предприета мярка за закрила, а именно временно настаняване в КЦЖДПН-Плевен.

На 14.02.2017г. Р.Г. подава молба за прекратяване настаняването на малолетната К., която е била уважена. След това биологичната майка и децата й временно са живели в ***, но накрая се преместват в *** в дома на Г. Г.. Поради промяна в отношенията между лицето М. и биологичната майка, същата с децата си се премества да живее в ***, но поради системно оказвано системно физическо и психическо насилие, Г. ***, където прави искане спрямо децата й, включително и малолетната К. да бъде предприета мярка за закрила, тъй като няма жилищни условия и финансови средства да се грижи за тях в семейна среда. След направена справка за свободни приемни семейства, отговарящи на профила и на децата са установени такива в с.Драгаш войвода и малолетната К. на 14.08.2017г. спешно с административна заповед на Директора на ДСП-Плевен е била настанена в такова семейство. Заповедта е била потвърдена с решение №108/03.10.2017г. на РС-Никопол за период от две години.

На 18.10.2019г. в ДСП-Никопол постъпва молба от приемното семейство на детето К., в която се сочи желанието на семейството К. да бъде пренастанена при тях с оглед на това, че на 25.10.2019г. изтича срока, за който с решението на НРС детето е настанено.

Установи се по делото, че към настоящия момент детето е на шест години, налице са подходящи социално битови условия за неговото развитие, като приемното семейство притежава необходимите родителски качества, умение и опит за полагане на правилни и адекватни грижи за детето, съобразно неговите потребности и нужди. К. посещава редовно ДГ „Щастливо детство 1“ в гр.Никопол, има личен лекар, в добро здравословно състояние е, поставени са всички необходими ваксини и детето не проявява алергии.

След настаняване в приемното семейство детето е осъществило веднъж среща с биологичната си майка на територията на ЦОП –Плевен, като към настоящия момент не е контактувало или осъществявало срещи с биологичната си майка или близки, роднини. Няма подадена молба за прекратяване на настаняването на детето в професионалното приемно семейство или постъпила молба за реинтеграция.

Следва да се посочи, че биологичната майка на малолетната К. се намира в невъзможност да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето в семейството си. Същата е запозната с разпоредбите на чл.93, ал.2 от СК. Тя не е в състояние да отговаря на нуждите на детето, у нея липсва желание, ангажираност, ресурс и мрежа за подкрепа. Към настоящия момент не е поискано прекратяванен настаняването на детето и връщатнето му в биологичното семейство и детето е уведомено относно подаването на документи в РДСП-Плевен относно вписването му в регистъра за пълно осиновяване.

В допълнение следва да се посочи още, че отглеждането на детето изисква непрекъснати, непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. Възпитателната функция на лицата, които в случая са се грижили за малолетния до настаняването му по административен ред в приемно семейство е извънредно важна поради своя незаменим характер. В средата на семейството и във връзка с полагането на грижи се извършва първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на семейната среда, децата могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. Важно е не поведението на лицата полагащи грижите, а неговото отражение върху децата, изразяващо се в негативното засягане на основните им права. Например: правото им на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Няма значение също така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на полагащите грижите лица. Целта е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение, т.е. субективното отношение на полагащите грижите към засягането на правата на децата няма значение за публичноправната намеса. Според чл.18 т.1 от Конвенцията  за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989г.,  ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991г.  и влязла в  сила от 3.07.1991г. родителите  носят първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на децата.  Висшите интереси на децата са тяхна основна грижа. Според чл.20 на същата конвенция дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на специална закрила и помощ, оказвана от държавата.

Ето защо съдът приема, че молбата на ДСП-Никопол е основателна и в тази връзка следва да се уважи изцяло.

Водим от гореизложеното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА на основание чл.28, ал.1 от ЗЗакД и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗакД детето К.Р.Г., ЕГН********** с настоящ адрес *** в професионалното приемно семейство на Т.И.В., ЕГН********** и Г.М.А., ЕГН********** *** за период от три години.

Жалбата или протестът срещу решението не спират изпълнението и същото подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Плевенски Окръжен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

                                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: