РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано след отмяна на Решение № 163/
19.10.2022 г. по в. гр. д. № 298/ 2022 г. на АС – Пловдив с Решение № 45/
24.01.2024 г. по гр. д. № 209/ 2023 г. на ВКС в частите, с които:
е обезсилено Решение № 90/ 02.08.2021г., допълнено с Решение № 121/
18.04.2022 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на Окръжен съд – Х., в частта, с която са
отхвърлени предявените от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. срещу
„П.и.б.“ АД искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване
нищожността поради липса на основание и злоупотреба с право на извършени
по изп. д. №****/ 2014г. на ЧСИ С.П. публични продани на недвижими имоти
– СОС с идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св.
К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.* и СОС с идентификатор ****************,
находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.**, по КККР на
гр. Х., одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., и е прекратено
производството по гр. д. № 772/ 2020 г. по описа на ОС – Х. в тази му част;
1
както и в частта, с която са отхвърлени исковете за признаване за
установено, че И. К. И. и Е. К. И. са собственици на недвижим имот с
идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “
№***, вх.*, ет.*, ап.*, а Д. Д. К. и М. Т. К. са собственици на недвижим имот с
идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “
№***, вх.*, ет.*, ап.**.
С посоченото решение е обезсилено Решение № 163/ 19.10.2022 г. по в.
гр. д. № 298/ 2022г. на АС – Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение
№ 90/ 02.08.2021 г., допълнено с Решение № 121/ 18.04.2022 г. по гр. д. №
772/ 2020г. на Окръжен съд – Х., за отхвърляне на предявените в условие на
евентуалност искове от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. срещу „П.и.б.“
АД за прогласяване недействителността на извършените по изп. д. №****/
2014 г. на ЧСИ С.П. публични продани на недвижими имоти – СОС с
идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “
№***, вх.*, ет.*, ап.*, и СОС с идентификатор ****************, находящ се
в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.**, по КККР на гр. Х., на
основание чл.496, ал.3 от ГПК и за отмяна на постановленията за възлагането
им от 20.11.2019г. по изп. дело №****/ 2014г. на ЧСИ С.П..
Предмет на обжалване в настоящето производство е Решение № 90/
02.08.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на ОС – Х., допълнено с Решение № 121/
18.04.2022 г., с което са отхвърлени предявените от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К.
и М. Т. К. против „П.и.б.“ АД:
искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността
поради липса на основание и злоупотреба с право на извършени публични
продани на следните имоти: СОС с идентификатор ****************,
находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.* и СОС с
идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “
№***, вх.*, ет.*, ап.**, по КККР на гр. Х. по изп. д. №****/ 2014г. на ЧСИ
С.П.;
евентуално съединените искове за прогласяване на недействителността
на публичните продани на посочените два имота на основание чл. 496, ал. 3
ГПК и признаване за установено, че първите двама ищци – И. К. И. и Е. К. И.
- са собственици на СОС с идентификатор ****************, находящ се в
гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.*, а вторите двама – Д. Д. К. и
2
М. Т. К. – на СОС с идентификатор ****************, находящ се в гр. Х.,
ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.**;
искове за отмяна на постановленията от 20.11.2019 г. на ЧСИ С.П. за
възлагане на СОС с идентификатор ****************, находящ се в гр. Х.,
ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.* и СОС с идентификатор
****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*,
ап.** по КККР на гр. Х. по изп. д. №****/ 2014 г. на ЧСИ С.П..
Предмет на въззивно разглеждане е и частна жалба на И. К. И., Е. К. И.,
Д. Д. К. и М. Т. К. против Определение № 276/ 02.09.2021 г., с което на
основание чл. 248 ГПК е допълнено Решение № 90/ 02.08.2021 г., като са
осъдени да заплатят на „П.и.б.“ АД разноски за юрисконсулт в размер на 450
лв.
При новото разглеждане на делото въззивниците И. К. И., Е. К. И., Д. Д.
К. и М. Т. К. чрез пълномощника си искат да се отмени обжалваното решение
на ОС – Х. и да се уважат предявените искове.
Въззиваемата страна „П.и.б.“ АД чрез пълномощника си оспорва
жалбата.
Третото лице – помагач „С. Г. Г.“ ЕАД чрез пълномощника си оспорва
въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. са предявили против „П.и.б.“ АД
при условията на обективно, кумулативно и евентуално съединяване четири
иска:
1) Главен иск за недействителност на Постановление на възлагане от
20.11.2019 г. по изп. д. №****/ 2014 г. на ЧСИ С.П. по отношение на СОС с
идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “
№***, вх.*, ет.*, ап.*, както и на Постановление за възлагане от 20.11.2019 г.
относно СОС с идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул.
„Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.**, по КККР на гр. Х., одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., поради липса на основание, произтичащо
от факта, че имотите са възложени на привиден кредитор;
3
2) Евентуален иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за недействителност на
посочените постановления за възлагане поради невнасяне на цената;
3) Иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците са собственици на процесните
два имота;
4) Иск за отмяна на постановленията за възлагане.
Предявеният иск за недействителност на постановленията за възлагане
се основава на твърденията, че ищците са ипотекарни длъжници по изп. д.
№****/ 2014 г. на ЧСИ С.П., изпълнението по което е насочено върху
притежаваните от тях имоти, които са ипотекирали в полза на длъжника
„Н.Ф.“ ЕООД – СОС с идентификатор ****************, находящ се в гр.
Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*, ап.* и СОС с идентификатор
****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*,
ап.**, по КККР на гр. Х.. След проведени публични продани на имотите за
купувач на същите е обявен взискателя „П.и.б.“ АД, на когото са възложени с
две постановления за възлагане от 20.11.2019 г. Междувременно на
18.05.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „С. Г. Г.“ ЕАД, в
която е посочила, че с Договор за цесия от 19.12.2019 г. „П.и.б.“ АД е
цедирала в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и
други принадлежности пакет от свои изискуеми вземания, в т. ч. и вземанията
си по договора за кредит с „"Н.Ф." ЕООД. С оглед дадените в отменителното
решение на ВКС указания, които съобразно разпоредбата на чл. 294, ал. 1
ГПК са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото,
предявеният иск следва да се квалифицира по чл. 496, ал. 3, вр. чл. 490, ал. 2
ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
По настоящето дело не е спорно, че с НА № 123, т. III, д. № 462 от
30.08.2011 г. на Нотариус №*** – К.В. И. К. И. и Е. К. И. са учредили в полза
на „М.Ю.“ АД ипотека върху следния недвижим имот: СОС с идентификатор
****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*,
ап.* по КККР на гр. Х., а Д. Д. К. и М. Т. К. ипотека върху СОС с
идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “
№***, вх.*, ет.*, ап.**, по КККР на гр. Х., като обезпечение по Договор за
кредит №****** от 29.08.2011 г., сключен между банката и „Н. Ф.“ ЕООД.
Поради просрочие изпълнението по договора в полза на „П.и.б.“ АД
4
като правоприемник на „М.Ю.“ АД е издаден изпълнителен лист против
„Н.Ф.“ ЕООД и солидарните длъжници, за което е образувано изп. д. №****/
2014 г. по описа на ЧСИ С. П., по което са предприети изпълнителни действия
спрямо ипотекираните имоти. На 06.08.2015 г. след реализирана публична
продан за купувач на същите е обявен взискателят „П.и.б.“ АД.
В постановление от 18.09.2015 г. за разпределение на суми съдебният
изпълнител посочил, че за двата имота взискателят - купувач „П.и.б.“ АД не
следва да внася предложените суми за придобиване на имотите.
На 20.11.2019 г. са издадени постановления за възлагане на
ипотекираните имоти на банката, които не са обжалвани от ипотекарните
длъжници. Постановленията са обжалвани от наддавача Н.Ч., чиито жалби са
оставени без уважение с Решение № 138/ 07.04.2020 г. по в. гр. д. № 320/ 2020
г. по имот с идентификатор **************** и Решение № 142/ 10.04.2020
г. по в. гр. д. № 319/ 2020 г. за имот с идентификатор ****************.
По изпълнителното дело е приложена Молба вх. № 3588/ 18.05.2020 г.
от „С. Г. Г.“ ЕАД, в която е посочила, че с Договор за цесия от 19.12.2019 г.
„П.и.б.“ АД е цедирала в неговата цялост и заедно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности пакет от свои изискуеми вземания, в т.
ч. и вземанията си по договора за кредит с „Н.Ф.“ ЕООД.
Тезата на ищците за недействителност на процесните постановления за
възлагане се основава на приетото т. 1 от ТР от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/ 2017 г. на ОСГТК, че възлагането при публична продан на привиден
кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект, предвид обстоятелството,
че към датата на влизането им сила съответно на 07.04.2020 г. и на 10.04.2020
г. взискателят, на когото са възложени имотите, поради извършената цесия не
е носител на подлежащото на изпълнение вземане.
Привиден е този кредитор, който не притежава изпълняемо право,
реализацията на което се осъществява по реда на изпълнителния процес. В
случаите, когато имотът е възложен на взискател, моментът, към който се
преценя наличието на изпълняемо право като материалноправна
предпоставка за допустимост на изпълнителния процес, е влизане в сила на
постановлението, тъй като това е моментът, в който настъпва прехвърлянето
на собствеността и едновременно с това пълното или частично погасяване
задължението на длъжника. Ако изпълняемото право не съществува към този
5
момент, поради липса на основание за придобиване на имота
постановлението за възлагане не поражда вещнопрехвърлителен ефект.
Взискателят може да загуби изпълняемото право по предвидените в ЗЗД
погасителни способи – изпълнение, давност, прихващане, опращаване,
сливане и пр. Друг способ, водещ до загуба на изпълняемото право, е цесията,
но при нея не се погасява самото вземане, а се променя само неговия носител.
В тази хипотеза при преценка валидността на възлагането от значение е не
моментът на цедиране на вземането, а уведомяването на съдебния изпълнител
за извършената цесия, който извод се извежда от разпоредбата на чл. 429, ал.
1 ГПК, която обуславя настъпването на процесуалното правоприемство на
страната на взискателя с представянето на доказателства за това.
Следователно макар и материалноправното правоприемство на цесията да
настъпва незабавно между страните по нея (цедента и цесионера) с нейното
сключване, настъпването на процесуално правоприемство (заместването на
взискателя – цедент от цесионера и встъпването в неговите процесуални
права), е предпоставено от уведомяването на съдебния изпълнител. При
цесия, която не е съобщена на съдебния изпълнител, принудителното
изпълнение продължава между същите страни, като цедентът – взискател
дължи на цесионера получените чрез съответния изпълнителен способ
средства за удовлетворяване на изпълняемото право. От изложеното следва,
че до уведомяване на съдебния изпълнител взискател по принудителното
изпълнение остава цедента с всички произтичащи от това права, включително
и правото да придобие имота по реда на чл. 496, ал. 1 ГПК. В хипотезата на
цесия, извършена преди възлагането на имота, за да бъде възложен на
цесионера, тя трябва да бъде съобщена на съдебния изпълнител до издаване
на постановлението за възлагане. Уведомяването на съдебния изпълнител
след този момент не опорочава възлагането и не води до неговата
недействителност, тъй като изпълняемото право не е погасено, а цедентът не е
загубил процесуалното си качеството на взискател, което обуславя и правото
му да придобие собствеността върху имотите. За недействителност на
публичната продан може да се говори само ако въпреки уведомяването му
съдебният изпълнител е възложил имота на цедента, а не на встъпИ. в
неговите процесуални права цесионер, но в този случай правен интерес от
позоваване на недействителността има само цесионера, за да му бъде
възложен (в случай, че не уреди доброволно отношенията си с
6
прехвърлителя), тъй като за длъжника е без значение на кого ще бъде
издадено постановлението (на цедента или цесионера) - за него е от значение
само до каква степен ще бъде погасен дългът му с осребряването на имота.
В настоящия случай вземането е цедирано на 19.12.2019 г., т. е. след
издаване на двете постановления на 20.11.2019 г., а молбата е представена на
18.05.2020 г. - след влизането им в сила на 07.04.2020 г. и 10.04.2020 г.,
поради което съдебният изпълнител, съобразявайки се със субективните
предели на изпълнителния лист, е възложил имотите на участвалия в
наддаването и обявен за купувач взискател „П.и.б.“ АД. Обстоятелството, че
между цедента и цесионера „С. Г. Г.“ ЕАД за носител на вземането се счита
цесионерът, не опорочава възлагането, като въпросът как ще бъдат уредени
отношенията между тях по повод на възложените на цедента имоти е
ирелевантен по настоящето дело. От изложеното следва, че процесните имоти
не са възложени на привиден кредитор по смисъла на приетото в т. 1 от ТР от
11.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2017 г. на ОСГТК, поради което
предявеният иск за недействителност на процесните постановления за
възлагане правилно е отхвърлен като неоснователен.
Неоснователен е и предявения при условията на евентуалност иск по чл.
496, ал. 3 ГПК за недействителност на постановленията за възлагане поради
неплащане на цената. Посоченото основание ще е налице в случаите, когато в
двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението обявеният за
купувач взискател не внесе сумата, необходима за изплащане съразмерните
части на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото
вземане, когато няма други взискатели (чл. 49 ГПК). В този случай
разпределението предхожда постановлението за възлагане, като едва след
неговото стабилизиране възниква задължение за купувача - кредитор
задължението за внасяне на цената. От представените по делото и влезли в
сила постановления за разпределение от 18.09.2015 г. (л. 42 и л. 44) е видно,
че обявеният за купувач взискател „П.и.б.“ АД няма задължение за внасяне на
суми за изплащане частите на другите взискатели, тъй като се ползва с право
на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, от което следва,
че в настоящия случай не е налице основанието по чл. 496, ал. 3 ГПК за
обявяване на извършената публична продан за недействителна.
От изложеното се налага извод, че атакуваните постановления за
7
възлагане не страдат от посочените пороци за недействителност, същите са
породили присъщия им вещнопрехвърлителен ефект, поради което
претенцията на ищците, че са собственици на процесните имоти правилно е
отхвърлена като неоснователна. Като е достигнал до този извод, окръжният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт в тази част, поради което
следва да се потвърди.
Обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили в частта,
в която се е произнесъл по същество по предявения иск за отмяна на
постановленията за възлагане, тъй като съгласно чл. 124, ал. 3 ГПК
конститутивните искове са допустими само в предвидените в закона случаи, а
националното законодателство не урежда подобен иск. Отмяната на
постановлението за възлагане е правна последица на уважаване на жалбата по
чл. 435, ал. 3 ГПК, докато при иск за недействителност на публичната продан
съдът само я прогласява за такава, без да я отменя.
По частната жалба против Определение № 276/ 02.09.2021 г.:
С обжалваното определение окръжният съд е допълнил постановеното
решение в частта на разноските, като е осъдил ищците да заплатят на
ответника „П.и.б.“ АД разноски за юрисконсулт в размер на 450 лв.
Доводите в частната жалба за недопустимост на направеното искане по
чл. 248 ГПК поради липса на представен списък на разноските са
неоснователни, тъй като представянето на списък на разноските по чл. 80
ГПК е предпоставка за допустимост само на искането за изменение на
решението в частта на разноските, но не и в случаите, когато съдът е
пропуснал да се произнесе по претенцията за разноски, както е в случая (т. 8 и
9 от ТР от 06. 11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК).
По отношение размера на присъдените разноски следва да се отбележи,
че същото е съобразено с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, според която за защита по дела с
материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението, което е от 100 до 360
лв., може да бъде увеличено с 50%.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба ищците следва да
заплатят на въззиваемата страна „П.и.б.“ АД разноски за юрисконсултско
възнаграждение за производството по в. гр. д. 298/ 2022 г. на АС – Пловдив,
8
производството пред ВКС и настоящето производство общо в размер на 600
лв., като всеки от тях заплати сумата от 150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 121/ 18.04.2022 г. по гр. д. № 772/ 2020 г. на
Окръжен съд – Х., постановено по реда на чл. 250 ГПК, с което са отхвърлени
предявените от И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. против „П.и.б.“ АД
искове за отмяна на Постановление за възлагане от 20.11.2019 г. по изп. д.
№****/ 2014 г. на ЧСИ С.П. по отношение на СОС с идентификатор
****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “ №***, вх.*, ет.*,
ап.*, както и на Постановление за възлагане от 20.11.2019 г. относно СОС с
идентификатор ****************, находящ се в гр. Х., ул. „Св. св. К.и М. “
№***, вх.*, ет.*, ап.**, по КККР на гр. Х., одобрени със Заповед № РД-18-
63/05.10.2006 г., и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/ 02.08.2021 г. по гр. д. № 772/ 2020 г.
на ОС – Х. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. К. И., Е. К. И., Д. Д. К. и М. Т. К. всеки от тях да заплати
на „П.и.б.“ АД разноски за юрисконсулт за производството по в. гр. д. № 298/
2022 г. на АС – Пловдив, производството по гр. д. № 209/ 2023 г. на ВКС и
настоящето производство сумата от 150 лв.
Решението е постановено при участието на „С. Г. Г.“ ЕАД като трето
лице – помагач.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9