№ 38922
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110126241 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред СРС е образувано, след прекратяването му с Определение №
3363/28.03. 2024 г. постановено по адм. д. № 385/2024 г. по описа на Административен съд –
София град, 35 състав, и изпращането му за разглеждане на СРС, като в мотивите си
административния съд е приел, че се касае за имуществен спор по гражданско
правоотношение, което е от компетентността на граждански съд, позовавайки се на чл.124 от
ЗДСл. и т.6 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2014 г. на
ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС. Съдът е приел също, че жалбата срещу
мълчаливия отказ на Председателя на УС на АПИ следва да се остави без разглеждане, тъй
като не било налице съществуващо валидно служебно правоотношение между
жалбоподателката и съответната администрация и по молбата й за актуализиране на
трудовото й правоотношение със задна дата, не се дължало произнасяне от
административния орган, в качеството му на бивш работодател на жалбоподателя.
Съединено с жалбата срещу мълчаливия отказ на Председателя на УС на АПИ да
издаде административен акт, с който да актуализира със задна дата заплатата на
жалбоподателя, последната е предявила и иск за присъждане на обезщетение за
претърпените вреди от мълчаливия отказ, в размер на 1481, 16 лв., представляваща
разликата между неполученото увеличено трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 18.04.2023 г. /когато е прекратено служебното й правоотношение с АПИ и
същата е преминала на друга държавна служба в МРРБ/ и фактическо изплатеното за същия
период такова, както и сумата от 484, 69 лв. – разлика между неполученото увеличено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на служебното
правоотношение и фактическо изплатеното й такова.
След приемане на делото за разглеждане, съдът в опит да изясни предмета на спора и
дали е компетентен да го разгледа е издал Разпореждане от 29.08.2024 г., с посочени
конкретни указания към ищеца М. А..
С молба от 25.09.2024 г., същата е потвърдила, че поддържа претенцията си към АПИ
да й бъде изплатено обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи в общ размер от 1965, 85 лв., представляваща разлика между
фактически изплатената й основна месечна заплата за периода от 01.01.2023 г. до 18.04.2023
г. и дължимата такава, в случай, че председателя на УС на АПИ бе актуализирал същата със
1
задна дата от 01.01.2023 г., в съответствие с приетото ПМС № 108/09.08.2023 г. на МС за
изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2023 г., което съгл. § 3 от
същото влиза в сила със задна дата от 01.01.2023 г.
Доколкото размера на индивидуалните основни месечни заплати на служителите в
АПИ, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в системата на МРРБ, се
определят от съответния ръководител, в случая Председателя на УС на АПИ, ищцата А. е
поискала с молба от 21.11.2023 г. същия да се произнесе, като издаде индивидуален акт, с
който да й бъде определен нов размер на ИОМЗ, считано от 01.01.2023 г. и като резултат да
й бъде изплатена разликата между фактически изплатената й заплата до прекратяване на
служебното й правоотношение на 18.04.2023 г. и дължимата й се такава в резултат на
актуализацията.
С молба вх. № 299542/25.09.2024 г., ищцата А. е заявила пред СРС също, че намира за
неправилно прекратяването на образуваното пред административния съд дело № 385/2024 г.
тъй като повдигнатия от нея спор пред АССГ касае отмяна на незаконосъобразен мълчалив
отказ на осн. чл.58 от АПК и второ, в условията на евентуалност, в случай, че този отказ
бъде отменен по нейната жалба, иск с пр. основание чл.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от АПК,
което съединяване според константната практика на ВАС, според жалбоподателката било
напълно допустимо и двете претенции подлежат на разглеждане от сезирания от нея съд.
При горните данни, сега сезирания Софийски районен съд, намира, че предмета на
делото не касае гражданско-правен спор, подлежащ на разглеждане по общия исков ред, а се
касае за повдигнати от жалбоподателката М. А. претенции, които следва да намерят своето
разрешение по реда на АПК. Съгласно чл.124 от ЗДСл. всички спорове относно
възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и
относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния
административен съд по реда на Административно-процесуалния кодекс. Независимо, че
към датата на депозиране на жалбата срещу мълчаливия отказ на Председателя на УС на
АПИ, жалбоподателката А. вече не е в служебно правоотношение с АПИ, повдигнатите от
нея претенции, касаят съдържанието на служебното правоотношение, в частта му относно
размера на индивидуалната основна заплата на служителя за времето докато съществува
служебното му правоотношение и негативните последици /имуществените вреди, които
търпи служителя/ при неизпълнение на задължението на органа по назначаването да
определи такъв индивидуален размер на основната й работна заплата, със задна дата, въз
основа на приетото по-късно през годината ПМС за изпълнение на държавния бюджет,
които въпроси пък са във връзка с прекратеното й правоотношение.
С оглед изложеното, съдът намира, че компетентен да разгледа повдигнатите от
жалбоподателката М. К. А. претенции, е АССГ и като е отказал да стори това, същия
незаконосъобразно е прекратил образуваното пред този съд, адм. дело № 385/2023 г., като го
е изпратил на СРС.
А след като и последно сезирания съд намира, че не е компетентен да се произнесе по
предявените претенции, то следва да се прекрати и производството пред СРС и повдигне
спор за подсъдност.
Водим от изложеното, съдът на осн. чл.135, ал.5 от АПК и чл.122 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 26241 по описа за 2024 г. на
СРС.
2
ПОВДИГА препирня за подсъдност и изпраща делото по компетентност на смесен
петчленен състав със съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен
съд, за произнасяне по спора за подсъдност между СРС и АССГ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3