РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110108679 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК
от М. Г.Т. против Н. Г. В..
Ищцата предявява положителен установителн иск да се признае за установено
по отношение на ответника след допуснато от съда изменение на иска, че М. Г. Т. е
собственик по силата на давностно владение продължило повече от 10 години за
периода 11.05.2007 г. до 19.09.2020 г. от нейния наследодател **** Х. Т., след което до
10.06.2021 г. осъществено от ищцата М. Г. Т. на 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ Апартамент №10 с идентификатор ********* по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 14.05.2021, находящ се в жилищна сграда-
многофамилна с идентификатор *********.6 в гр. В., състоящ се от: две стаи, кухня,
килер, баня-тоалет, коридор и два балкона, със застроена площ 59.73 квадратни метра,
при граници: тревна площ, улица, стълбище, апартамент №11 и тревна площ и при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: *********, *********, под обекта:
*********, над обекта: *********, заедно с прилежащото му избено помещение, при
граници на избеното помещение: тревна площ, изба на апартамент №19, изба на
апартамент №11 и тревна площ, ведно с 2.2127 % ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворно място с идентификатор *********, в което е
разположена сградата.
В молбата се твърди, че ищцата М. Г. Т. и ответницата Н. Г. В. са сестри. След
смъртта на майка им Д.Н. Т., бивш жител на гр. Варна, починала на 28.04.1993г.,
ищцата и сестра й получават в наследство всяка по 1/6 (една шеста) идеална част от
закупен от родителите им недвижим имот, представляващ Апартамент №10, находящ
се в гр. В., състоящ се от: две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, коридор и два балкона,
1
със застроена площ 59.73 квадратни метра, при граници: тревна площ, улица,
стълбище, апартамент №11 и тревна площ, заедно с прилежащото му избено
помещение без посочени номер и площ по първичен документ, при граници на
избеното помещение: тревна площ, изба на апартамент №19, изба на апартамент №11 и
тревна площ, ведно с 2.2127 % ид.ч. от ОЧС и правото на строеж.
Ищцата твърди, че след сключването на гражданския си брак през 1980 г.,
ответницата Н. Г. В. започва остър конфликт с родителите си и напуска гореописаното
жилище и заживява със съпруга си в гр.В.. От тогава, тя не се е връщала там, дори след
смъртта на майка им. Твърди се, че не е посещавала апартамента, не е посещавала нито
майка си нито баща си. Никога не е проявявала интерес към притежаваната от нея 1/6
идеална част от имота, не го е стопанисвала, не е желала да го управлява, нито да се
грижи за него и да го ползва. Не е участвала в извършваните ремонти, нито се е
грижила за доброто състояние на апартамента.
Ищцата твърди, че на 11.05.2007 г. **** Х. Т., б.ж. на гр. Варна, баща на
страните, продава на ищцата притежаваните от него 4/6 идеални части от процесния
имот. Излага се, че сделката е извършена в присъствието на ответницата, която
ядосано напуснала нотариалната кантора и от този момент е прекратила всякаква
комуникация с цялото семейство.
Твърди се, че от повече от двадесет и пет години ответницата не е посещавала
апартамента за повече от час-два и винаги, когато го е правила, било като гост. Твърди
се, че имота се владее изцяло от ищцата, която е направила и ремонт в него. В
апартамента ищцата живяла и отгледала сина си **** Я. М. и се е грижила за баща си.
Твърди се, че ищцата М. Г. Т. от 1993 г. е извършила действия, с които е
престанала да държи идеалните части от наследствения имот за съсобственика Н.В.
****ева, и е започнала да ги свои, при което е настъпило преминаване от държането
във владение. Твърди се, че тези факти и обстоятелства са доведени до знанието на
ответницата нееднократно. Завладяването на наследствените й идеални части от
апартамента са били манифестирани пред нея и са се осъществили чрез явни и
непрекъснати действия, отблъскващи владението й и установяващи своенето на
апартамента. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответницата представят отговор, като
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че обикновеното
неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост.
Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не
представлява отказ от права. Промяната в намерението, с което сънаследникът
упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по
категоричен начин и не може да се предполага.
Сочи, че фактът на едноличното ползване на част от имота от ищцата Т. и
съзнанието на същата, че е считала имота за свой, не са достатъчни за доказване на
твърдението за придобивна давност. Позовава се на липсата на субективния елемент на
владението за претендирания период ищцата Т. е била обикновен държател на имота и
не го е владяла, поради което и правото на собственост на същия на заявеното
основание - придобивна давност не се доказва е претендирания размер.
Ответницата възразява, че е посещавала имота редовно, грижила се е за
родителите си до смъртта им. Излага, че за времето до собствената си смърт /19.09.2020
г./ бащата на страните **** Т. е живял в жилището, правил е ремонти и подобрения,
стопанисвал го е, ползвал го е и го е владял.
2
Ответницата оспорва ищцата да е осъществила явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение върху Апартамент № 10 за периода от 28.04.1993г. до
10.06.2021 година.
Ответницата сочи, че ищцата М.Т. по време на брака си с М. М. е живяла на
квартира, след това в апартамента на майка му, отново на квартира и съвсем малко при
баща си в ап. №10. По време на съжителството й с Яни М. /бащата на сина й/ е живяла
в къщата на Яни за периода от 2001 до 2009 година, находяща се в местност
Евксиноград, ул. 16. След раздялата й с М. последната се е върнала при баща си в ап.
№10 за около година в периода 2009-2010 година. След конфликт с него се е изнесла от
жилището и е обитавала апартамент под наем в кв. Бриз в периода 2010-2019 година.
След това през 2019 година отново се е върнала в жилището на ул. „М." бл.3.
Възразява, че владението на ищцата не е било и необезпокоявано, тъй като
ответницата многократно е настоявала за достъп до жилището и ключ от него, но такъв
не и бил предоставен.
Сочи, че видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том 2,
per. № 8016, дело № 226 от 11.05.2007 година на Нотариус № 212 - Роза Кожухарова,
вписан под акт № 166, том XXXVII, дело № 9146, вх. Per. № 12416 от 10.05.2007
година на СВ - Варна продавачът **** Х. Т. си запазва правото на ползване върху 4/6
идеални части от Апартамент № 10, необезпокояван от никого до края на дните си и
безвъзмездно. От което ответницата прави извод, че ищцата М.Т. не може да се позове
на придобивка давност за срок от 10 години като придобивен способ. Този срок още не
е изтекъл, предвид смъртта на баща й **** Т., починал на 19.09.2020 година и
запазеното право на ползване на процесното жилище.
В отговора се излага, че притежаваната от Н.В. 1/6 идеална част от имота до
19.09.2020 г. /смъртта на баща й/ е била в държание на **** Т.. През цялото време от
откриване на наследството на майка й, Н. е считала, че баща й ползва и живее в
собствените й идеални части от имота, именно защото признава и зачита правата й като
наследник на починалата. В никакъв момент и чрез никакви свои действия **** Т. не е
дал основание на Н. да се съмнява, че той държи 1/6 ид.ч. от апартамента не за Н., а за
сестра й М..
Ответницата сочи, че М.Т. не я е уведомила писмен, че превръща държанието на
идеалните й части от имота във владение за себе си с намерение да придобие по
давност собствеността върху тях.
Ответницата възразява, че винаги се е считала за собственик на 1/6 идеална част
процесния имот. Излага, че през м. април 2021 година Н.В. се е обърнала към своя
позната -агент по недвижими имоти в агенция за недвижими имоти Иведа за съвет и
съдействие какво може да предприеме и как да се разпореди със собствената си
идеална част от ап.№10. На 19.04.2021 година И. Х.а от агенция Иведа имоти е провела
разговор по телефона с М.Т., за да я уведоми за желанието на съсобственика В. относно
предприемане на действия за реализиране на съдебна делба на жилището и я покани за
разговор, но последната реагирала изключително грубо и затворила телефона. След
този разговор Н.В. е предприела действия по снабдяването й с всички необходими
документи за разпореждане със собствената си част от имота. Излага се, че е изпратена
и покана по Телепоща до ищцата с предложение да закупи притежаваната от
ответницата 1/6 ид.ч. Ответницата излага, че е заплащала и задълженията си към
Община Варна.
С оглед изложеното ответницата моли искът да бъде отхвърлен като
3
неоснователен. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от представените удостоверение за наследници №АУ093218МЛ от
05.10.20г. изд. от Община Варна, **** Х. Т. е починал на 19.09.2020г. и е оставил за
наследници Н. Г. В.-дъщеря и М. Г. Т.-дъщеря.
Видно от представените удостоверение за наследници №АУ093219МЛ от
05.10.20г. изд. от Община Варна, Д.Н. Т. е починала на 28.04.1993 г. и е оставил за
наследници , **** Х. Т.-съпруг, Н. Г. В.-дъщеря и М. Г. Т.-дъщеря.
Видно от представения НА №41, том ІІ, рег.№8016, дело №226 от 2007г. на
нотариус Р.Кожухарова, **** Х. Т. е продал на М. Г. Т. 4/6 ид.части от апартамент
№10, находящ се в гр. В., състоящ се от: две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, коридор и
два балкона, със застроена площ 59.73 квадратни метра, заедно с прилежащото му
избено помещение, при граници на избеното помещение: тревна площ, изба на
апартамент №19, изба на апартамент №11 и тревна площ, ведно с 2.2127 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място.
Видно от договор №9428/11.11.1987г. **** Т. и Д. Т. са закупили недвижим
имот находящ се на ул. А.С., представляващ апартамент с площ 59,73 кв.м., с
принадлежащо избено помещение с площ 7.50 кв.м. и 2.2127 ид.ч. от общите части на
сградата и от право на строеж върху мястото.
По делото са разпитани като свидетели Л.В.Ж. и М. ****ев Герчев по искане на
ищеца и за ответника - Т. ****ева Н. и М. С.Н. за установяване факта на владението на
процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Съобразно разпоредбата на чл.124 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Задължителна процесуална предпоставка за
допустимост на предявения положителен установителен иск за собственост, за която
съдът следи във всеки момент от развитието на производството, е наличието на правен
интерес. При положителния установителен иск за собственост правен интерес е
налице, когато ищецът твърди, че ответникът претендира право, което изключва това
на ищеца. Предвид твърденията на страните, за ищцата е налице правен интерес от
предявения установителен иск за собственост върху 1/6 ид.ч. Апартамент №10 с
идентификатор *********.
В тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на
собственост върху процесната идеална част от недвижим имот/, а ответника следва да
докаже, фактите които изключват това право.
При предявения положителен установителен иск следва да се докаже явно,
непрекъснато и несмущавано владение върху конкретния имот, поради което
установилият владение следва да отблъсне владението на действителния собственик,
спрямо който го свои /в случая останалата наследница на Д. Т. и **** Т./.
В производството се установи, че процесния имот е бил собственост на Д. Т. и
съпругът й **** Т.. След смъртта на Д. Т., М.Т. и Н.В. са придобили по 1/6 ид.част от
апартамент №10 , находящ се в гр. В.. Това обстоятелство не се оспорва от страните,
същото се потвърждава от представените по делото писмени доказателства. **** Х. Т.
4
е продал на М.Г. Т. 4/6 ид.части от апартамент №10 , видно от НА №41, том ІІ, рег.
№8016, дело №226 от 2007г. на нотариус Р.Кожухарова.
От събраните по делото гласни доказателства не може да се направи извод,
ищцата М.Т. да е владяла имота само за себе си. Напротив, свидетелката Желева,
разпитана по искане на ищцата излага от една страна, че знае, че апартамента е на М.,
по думите на баща й ****, но същевременно не й давал да прави ремонт докато е жив.
Същата сочи, че **** е живял сам, като същевременно ищцата доста години си живяла
с него. Ищцата М.Т. и при баща си живеела, като имало моменти живеела при
семейството си. А от друга страна същата свидетелка излага, че ищцата последните 5-
10 години живяла при баща си. Така изложените показания са противоречиви, неточни
и неясни. Свидетелят Герчев, разпитан също така по искане на ищцата излага, че
познава смътно ответницата Н.В. и не я е виждал да посещава баща си. Същевременно
ищцата М.Т. от време на време е живяла в апартамента, като последната година е
непрекъснато там.
Следва да се отбележи, че показанията на разпитаните по делото свидетели по
искане на ищцата не са категорични и ясни, а общи и неопределени. Свидетелите не
излагат ясно как е бил стопанисван апартамента от ищцата по делото, какви точно
дейности са извършвани в имота. Изложеното от свидетелите, че не са виждали
ответницата Н.В. да посещава баща си не води до извода, че достъп до имота й е бил
отказан.
Съответно не са афиширани действия от страна на ищцата или нейния
праводател **** Т., които да са отблъснали владението на другия съсобственик Н.В..
Показанията на разпитените по искане на ответницата свидетели Т. Н. и М. Н.,
се отнасят до впечатления между страните по делото в период предхождащ процесния
–преди 2007г.
От всички събрани гласни доказателства се установява, че ищцата М.Т. е живяла
и на друго място, като е посещавала баща си. Не се установи по категоричен начин
бащата **** Т. да е владял процесната 1/6 идеална част от апартамента с намерение за
своене. Същият с НА №41, том ІІ, рег.№8016, дело №226 от 2007г. на нотариус
Р.Кожухарова, **** Х. Т. е продал на М. Г. Т. притежаваните от него 4/6 ид.части ,като
от този момент е станал държател на целия апартамент.
Не са събрани доказателства от 2007г. до своята смърт 19.09.20г. **** Т. да е
установил явно, спокойно и несмущавано владение и да е афиширал пред останалите
съсобственици-ищцата и ответницата, че владее имота само и единствено за себе си.
Нито един от свидетелите не установява анимус на владението от **** Т., владение на
1/6 ид. част което да отблъсква владението на Н.В..
Обстоятелството, че свидетелите разпитани по искане на ищцата не познава
ответницата Н.В. не сочи, че нейното владение е било отблъснато. Само когато
съсобственика афишира самостоятелно владение по отношение на невладеещ
съсобственик може да започне да тече давност и когато изтече 10 години да придобие
правото на собственост върху целия имот.
Представените по делото писмени доказателства от ищцата за закупуване на
дограма и мебели не води до категоричния извод, че същите са именно за процесния
имот. Отделно от което действията по стопанисване и ремонтиране на имота са
действия на обикновено управление, които всеки съсобственик на имота може да
извършва в рамките на правомощията си на съсобственик, а ищцата М.Т. от 2007г. е
собственик на 4/6 ид.части от апартамента. Намерението за своене на целия имот не
5
следва от самото ползване на имота. Действително се събраха доказателства, че **** Т.
е живял в апартамента до смъртта си 2020г., което не е спорно и между страните, но
това също не може да се приеме еднозначно за действие, с което същия е обективирал
спрямо ответницата намерение да владее процесната 1/6 идеална част за себе си. Не се
установи да е предприемал действия, които да препятстват достъпа на ответницата. От
показанията и на двете групи свидетели се установява, че по никакъв начин достъпът
до имота на ответницата не е бил ограничаван. Фактът, че същата не е имала желание
да го посещава и стопанисва, предвид малката идеална част, която притежава от
апартамента също така не обосновава извод, че владението й е било отблъснато.
Константна е съдебната практика, че за да доведе до придобиване по давност на
чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия
имот трябва да намери външна проява чрез действия, които отричат правата на
досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е установено по
срит начин, защото не могат да се черпят права от поведение, срещу което
собственикът поради неведение не може да се защити (решение № 102/29.11.2018 г. по
гр. д. № 2820/2017 г. на ВКС, 1-во ГО, решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр.
д. № 627/2010 г. на I ГО на ВКС), което в настоящия случай не се установява.
С оглед гореизложеното предявеният иск е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответницата възнаграждение за един адвокат.
Съдът приема противопоставеното от ищеца, възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответницата за неоснователно.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя
по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде
по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2
от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 420 лева, което определено съобразно
нормативната уредба не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност и да се присъди в пълен размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Г. Т., ЕГН ********** да се приеме за установено
6
спрямо Н. Г. В., ЕГН **********, че е собственик на недвижим имот – на 1/6 (една
шеста) идеална част от недвижим имот, представляващ Апартамент №10 с
идентификатор ********* по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 14.05.2021, находящ се в жилищна сграда-многофамилна с идентификатор
*********.6 в гр. В., заедно с прилежащото му избено помещение, при граници на
избеното помещение: тревна площ, изба на апартамент №19, изба на апартамент №11 и
тревна площ, ведно с 2.2127 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху дворно място с идентификатор *********, в което е разположена сградата, по
давност чрез владение упражнявано в периода от 11.05.2007 г. до 10.06.2021 г. с
присъединено владение упражнявано от **** Х. Т. в периода от 11.05.2007 г. до
19.09.2020 г., на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. В., ЕГН **********,
сумата от 420 лв. (четиристотин и двадесет лева) представляваща направени
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7