№ 265
гр. гр. Лом, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20251620100363 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ж.к.
„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М.Т. чрез
адв А. К. от МАК, против М. И. Б., ЕГН **********, с адрес: общ. *** и И. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: общ. ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът М. И. Б. е длъжник по следните договори
за кредит, вземанията, по които са прехвърлени на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД: Договор
за потребителски кредит № РК18-*** от 07.03.2018 г., вземането, по който е прехвърлено на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия), сключен
на 15.12.2021 г., между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК ********* и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, и Договор за потребителски кредит № РК18-*** от
26.03.2018г., вземанията, по които са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за
прехвърляне на парични вземания (цесия), сключен на 15.12.2021 г., между „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********.
Със сключването на договора за цесия новият кредитор (цесионерът) придобива всички
права, които старият кредитор (цедентът) е имал по отношение на длъжника (ответника) във
връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към
последния. Поради неплащане на дължимите суми по договорите, „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договорите чрез подаване на
Заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в PC - Б.. Образувани са
съответно ч.гр.д. 456/2022г. и ч.гр.д. 238/2023г. При направена справка в имотния регистър
ищецът установил, преди образуване на делата на 10.04.2020г., че между първия ответник М.
И. Б., като ПРОДАВАЧ, и втория ответник И. Ц. Б., като КУПУВАЧ, е сключен Нотариален
1
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 92, том I, рег.№ 976, дело №76/2020г. по
описа на *** Е.П. с рег.№ 589 в НК и с район на действие Районен съд - Б., вписан в CB-Б. с
вх.рег.№298 от 10.04.2020г., Акт №***, том 1, дело №109/2020г. С посочения нотариален акт
първият ответник е продал на втория ответник следния свой собствен недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, който самостоятелния обект се
намира на етаж 3 /три/ в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 5/пет/, брой
подземни етажи: 0 /нула/, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелен
обект: Жилище, апартамент,: брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ:
60,20кв.м. /шестдесет цяло и двадесет стотни кв. метра/, ведно с прилежащите му части:
Избено помещение № 8 /осем/ с площ от 6,42 кв.м.; 7,03% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1
/едно/: на същия етаж: ***.7 и ***.9, под обекта ***.5 и над обекта: ***.11, стар
идентификатор: няма. Счита, че в настоящия случай са налице елементите от фактическия
състав на чл.135 от ЗЗД по отношение на договора за покупко-продажба на гореописания
недвижим имот, сключен между ответниците, а именно: 1/ Ищецът е кредитор на длъжника
(първия ответник) - за вземанията по цитираните по горе договори за кредит; 2/ Длъжникът
(първият ответник) е извършил конкретна сделка, която уврежда кредитора - посоченият по-
горе договор за покупко-продажба, с който собствеността на имота е прехвърлена на трето
лице (вторият ответник); 3/ У длъжника (първия ответник) е налице знание за увреждането
на кредитора - към датата на сключване на процесния нотариален акт първият ответник е
знаел за съществуването на своите задължения към кредитора (ищеца) и техния размер.
Същевременно, първият ответник е съзнавал, че със сключването на договора се лишава от
свое имущество, с което действие намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Сделката, оформена с процесния нотариален акт, е сключена малко след като първият
ответник е изпаднал в забава в плащанията по горепосочените договори за кредит; 4/
Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, наличието на знание у третото лице за
увреждането на кредитора е необходимо само в случаите, когато сделката е възмездна. В
настоящия случай сделката е възмездна. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, като знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника. В конкретния случай може да се направи извода, че
ответникът И. Ц. Б. попада между лицата, посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД - дъщеря на М. Б..
Иска се: Да бъде обявена за недействителна по отношение на ищеца разпоредителна
сделка, извършена с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 92, том I,
рег.№ 976, дело №76/2020г. по описа на *** Е.П. с рег.№ 589 в НК и с район на действие
Районен съд - Б., вписан в CB-Б. с вх.рег.№298 от 10.04.2020г., Акт №***, том 1, дело
№109/2020г., с който ответникът М. И. Б. е продала своя собствен недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /три хиляди деветстотин
2
двадесет и осем точка петстотин и десет точка единадесет точка две точка осем/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-
84/09.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, който
самостоятелен обект се намира на етаж 3 /три/ в сграда с идентификатор *** /три хиляди
деветстотин двадесет и осем точка петстотин и десет точка единадесет точка две/, брой
надземни етажи: 5/пет/, брой подземни етажи: 0 /нула/, с предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** /три
хиляди деветстотин двадесет и осем точка петстотин и десет точка единадесет/, с
предназначение на самостоятелен обект: Жилище, апартамент,: брой нива на обекта: 1
/едно/, посочена в документа площ: 60,20 кв.м. /шестдесет цяло и двадесет стотни кв. метра/,
ведно с прилежащите му части: Избено помещение № 8 /осем/ с площ от 6,42 кв.м. /шест
цяло и четиридесет и две стотни кв.м./; 7,03% /седем цяло и три стотни процента/ идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата на ниво 1 /едно/: на същия етаж: ***.7 и ***.9, под обекта ***.5 и над
обекта: ***.11, стар идентификатор: няма. Претендират се разноски по делото.
Писмен отговор е подаден от ответниците, един общ, чрез адв. К. Б. от МАК, като в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е отговорът на И. Цв. Б., а отговорът на отв. М. Ив. Б. е извън
срока по чл. 131 ГПК /ИМ е връчена на този ответник на 23.10.2024 г. при отказ, а отговорът
е подаден на 31.01.2025 г., видно от пощенско клеймо/. В отговора ответниците заявяват, че
не са налице предпоставките на чл. 135 от ЗЗД. Относно действителността на сключените
договори за потребителски кредит сочат, че действителността на сключените договори
следва да се преценява съобразно разпоредбите на чл.20-24 от ЗПК. А съгласно разпоредбата
на чл.24 от Закона за потребителския кредит прилагат се също и правилата на чл. 143-148 от
Закона за защита н потребителите, при което, съгласно чл. 7, ал. З от ГПК и съгласно
практиката на ВКС, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за
действителността н договорите за потребителски кредит. За да изпълни това свое служебно
задължение, на съда следва да се представят договорите за кредит в цялост, а това означава,
съгласно чл.11, ал. от ЗПК, и Общите условия. Ответниците поддържат, че договорите за
кредит са недействителни поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК. Молят
съда да се произнесе по действителността им, като даде указания този въпрос. Ответниците
поддържат, че приобретателят по договора за покупко - продажба - И. Ц. Б., не е знаела за
наличието на сключени от М. И. Б., договори за потребителски кредит. През 2018 г. тя била
приета във висше учебно заведение и се е преместила в град С., където е учела редовно и е
живеела постоянно. Към датата на сделката И. Б. е продължавала да живее в град С.. М. И.
от своя страна е живеела в град М. във фактическа връзка с мъж от същия град. Двете рядко
са контактували и на И. Б. е нямало как да стане известно наличието на задължение по
сключените договори. Двете ответниците не са имали разговори по този въпрос и към датата
на сключване на договора за продажба - 10.04.2020 г. Сделката е сключена по инициатива на
нейната баба, Х. И. И., която е настояла И. Б. да бъде осигурена със жилище, както е
направено с брата на последната, и е убедила М. И. да прехвърли процесното, тъй като тя и
не живее в него. Продажната цена също е осигурена от бабата Х.. На И. Б. само е било
3
съобщено, че трябва да пристигне в град Б., за да се яви пред ***а и да подпише
нотариалния акт, което и е станало, след което тя веднага се е върнала в град С.. В
представените за сключване на сделката документи не се е съдържала информация за
задълженията на продавача. За наличието на задълженията на М. И. тя е разбрала от
настоящата искова молба. Ответниците оспорват, че със сочения в исковата молба договор
ОББ АД е прехвърлила валидно на ищеца вземанията по двата договора. Оспорват също, че
ответникът М. И. е уведомена валидно за сключването на този договор и смяната на
кредитора. По горните съображения предявеният иск следва да се отхвърли, а на
ответниците следва да се присъдят деловодните, разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А. К. от АК - М.,
която поддържа иска и излага подробни съображения досежно основателността на същия в
писмена защита.
Ответниците в съдебно заседание се представляват от адв. К. Б. от АК- М., който
оспорва иска като неоснователен и недоказан и представя подробна писмена защита.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Сключен е Договор за потребителски кредит № РК18-*** от 26.03.2018г. между
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, и М. И. Б. – длъжник, с общ
размер на кредита 3000 лв. със срок 74 месеца от датата на първо усвояване, с крайна дата на
усвояване – 23.04.2018 г.
Сключен е и Договор за потребителски кредит № РК18-*** от 07.03.2018 г. между
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, и М. И. Б. – длъжник, с общ
размер на кредита 30000 лв. със срок 60 месеца от датата на първо усвояване, с крайна дата
на усвояване – 07.04.2018 г.
С Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия), сключен на 15.12.2021 г.,
между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД – цедент , ЕИК ********* и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ********* - цесионер, са прехвърлени от страна на цедента пакет
от вземания, описани в пар. 2, т.2.1 – Предмет на договора, препращащ към Приложение
№1А и Приложение № 1Б.
В Приложение № 1А, касаещо Договор за прехвърляне на вземания, сключен между
„ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, от 10.12.2021 г., на ред 417 се сочи номер на
договор за кредит LD 193***2222 от 27.03.2018 г. за лице М. И. Б. с конкретно посочени
дължими суми. На ред 418 се сочи номер на договор за кредит LD 193***2282 от 08.03.2018
г. за лице М. И. Б. с конкретно посочени дължими суми.
С уведомление изх. № 515/20.06.2024 г. «ЕОС МАТРИКС» ЕООД уведомява отв. М.
И. Б., че с договор за цесия именно от дата 15.12.2021 г. ищецът е новият й кредитор.
С оглед посоченото, така представеното Приложение № 1А няма връзка с въпросния
договор за цесия от 15.12.2021 г., за който се упоменава и в цитираното уведомление изх. №
515/20.06.2024 г., а е относимо към друг договор за цесия – такъв от друга дата – 10.12.2021
4
г., непредставен по делото. Този друг договор за цесия от 10.12.2021 г. касае някакво друго
правоотношение и сключени други договори за кредит с номера LD 193***2222 от
27.03.2018 г. и LD 193***2282 от 08.03.2018 г., но не и договорите - Договор за
потребителски кредит № РК18-*** от 26.03.2018г. и Договор за потребителски кредит №
РК18-*** от 07.03.2018 г.
От изложеното следва, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на отв. М. Ив.
Б., тъй като представя договор за цесия от 15.12.2021 г., некореспондиращо към същия
договор Приложение № 1А, касаещо друг Договор за прехвърляне на вземания, сключен
между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, от 10.12.2021 г., а отделно от това не
представя и договорите, обект на това Приложение № 1А - LD 193***2222 от 27.03.2018 г. и
LD 193***2282 от 08.03.2018 г., а представя съвсем други договори - Договор за
потребителски кредит № РК18-*** от 26.03.2018г. и Договор за потребителски кредит №
РК18-*** от 07.03.2018 г. Дори и действително ищецът да е кредитор на отв. М. Б., то не се
доказа, че това му качество произтича именно от цедиране на вземанията по твърдяното
правоотношение, произтичащо от сключените договори № РК18-*** от 26.03.2018г. и
Договор за потребителски кредит № РК18-*** от 07.03.2018 г. с ОББ АД.
На 10.04.2020г., че между първия ответник М. И. Б., като продавач, и втория ответник
И. Ц. Б., като купувач, е сключен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
92, том I, рег.№ 976, дело №76/2020г. по описа на *** Е.П. с рег.№ 589 в НК и с район на
действие Районен съд - Б., вписан в CB-Б. с вх.рег.№298 от 10.04.2020г., Акт №***, том 1,
дело №109/2020г. С посочения нотариален акт първият ответник е продал на втория
ответник следния свой собствен недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр. ***, който самостоятелния обект се намира на етаж 3 /три/ в сграда с
идентификатор ***, брой надземни етажи: 5/пет/, брой подземни етажи: 0 /нула/, с
предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелен обект: Жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ: 60,20 кв.м. /шестдесет цяло и
двадесет стотни кв. метра/, ведно с прилежащите му части: Избено помещение № 8 /осем/ с
площ от 6,42 кв.м.; 7,03% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1 /едно/: на същия етаж: ***.7
и ***.9, под обекта ***.5 и над обекта: ***.11, стар идентификатор: няма, за сумата от 8200
лева, която продавачът заяви, чее получила от купувача напълно и брой преди подписване на
нотариалния акт.
Свидетелят Х. И., баба на отв. И. Б., в показанията си сочи, че отв. И. Б. е отгледана
от нея самата и от съпруга й, тъй като е останала без баща. Твърди, че И. не е имала чести
контакти със своята майка – отв. М. Б., а дори имало вражда между двете ответници, тъй
като М. Б. живяла с друг мъж от гр. М.. Продажбата на въпросния апартамент била
извършена по инициатива на бабата на И. - св. Х. И., като И. не е проявявала интерес към
5
покупката на жилището и дори не е имала особено желание да присъства на сделката.
Ведната след изповядването на сделката пред *** И. заминала обратно за гр. С..
Св. А. И., брат на отв. М. Б., сочи в показанията си, че И. и брай й В. са отгледани от
неговите родители, от него самия и съпругата му, тъй като децата останали сираци още от
ранна детска възраст, тъй като баща им починал. И. не била близка със своята майка М. и
като навършила пълнолетие, И. заминала за град С., за да следва висше образование, а
майката живеела в гр. М. с друг човек. Посочва, че И. не е знаела за кредитните задължения
на своята майка, както и цялото семейство не знаело за това, а научили, когато получили
исковата молба.
Съдът намира от правна страна следното:
В производство по чл. 288 от ГПК в Определение № 801/22.06.2015 по дело
№3148/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. се посочва, че: „Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко
лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на
кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да
не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване
на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не
е отречено с влязло в сила решение.”. В този смисъл съображението на ответниците за
недействителност на договорите за кредит, сключени с „ОББ“ АД, не следва да бъде
разгледано в настоящия процес, след като не е представено влязло в сила решение,
установяващо недължимост на вземането.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на
три предпоставки - 1) ищецът да има качеството на кредитор; 2) действието, чиято
относителна недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по отношение
на кредитора; 3) длъжникът и лицето, с което е договарял, да са знаели за увреждането. По
отношение знанието на третото лице, ако е свързано лице, законът
въвежда оборима презумция, за опровергаването на която доказателствена тежест носи
длъжника.
В настоящото производство съдът не изследва отношенията, легитимиращи ищеца
като кредитор, а изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти. (В тази насока е задължителната съдебна практика Решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС, по гр.д.
№ 171/2009 на IV г.о; Решение № 450-2008- I ТО). В случая легитимацията на ищеца обаче
не съответства на твърденията му за наличие на парично вземане във връзка с възникнало
между страните правоотношение, породено то договор за цесия, както се разясни по-горе.
Ищецът не доказа качеството си на кредитор на отв. М. Ив. Б., тъй като представя договор
за цесия от 15.12.2021 г., некореспондиращо към същия договор Приложение № 1А,
касаещо друг Договор за прехвърляне на вземания, сключен между „ОББ“ АД и „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, от 10.12.2021 г., а отделно от това не представя и договорите, обект на
6
това Приложение № 1А - LD 193***2222 от 27.03.2018 г. и LD 193***2282 от 08.03.2018 г., а
представя съвсем други договори - Договор за потребителски кредит № РК18-*** от
26.03.2018г. и Договор за потребителски кредит № РК18-*** от 07.03.2018 г. Дори и
действително ищецът да е кредитор на отв. М. Б., то не се доказа, че това му качество
произтича именно от цедиране на вземанията по твърдяното правоотношение,
произтичащо от сключените договори № РК18-*** от 26.03.2018г. и Договор за
потребителски кредит № РК18-*** от 07.03.2018 г. с ОББ АД. Т.е. щом ищецът твърди, че е
придобил вземането чрез цесия, следва да докаже и съществуване на правоотношението, по
което вземането е било прехвърлено. В противен случай би се достигнало до ситуация, при
която би било достатъчно само твърдението на цесионера /ищец/, че е придобил такова
вземане, без да доказва произхода на вземането.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД, е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно
действие се затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника, като може да намери израз в трансформирането на имуществото в паричен
еквивалент, или обременяване на имуществото чрез ипотека и др. (решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС). Съобразно константната съдебна практика
при всички случаи на отчуждаване на имущество е налице увреждане предвид реалната
възможност към момента на реализиране на принудителното изпълнение паричните
средства да не са налични. Фактът на разпореждане с конкретно имущество е безспорно
установен с извършената в полза на ответника И. Б. продажба
Към датата на сключване на атакуваната сделка ответникът М. Б., продавач по
сделката, е знаел за съществуването задължение към кредитора - ищец, поради което следва
да се приеме, че длъжникът е съзнавал увреждането на кредитора си чрез разпоредителните
действия със свое имущество в полза на трето лице.
Сключената сделка е възмездна, поради което приложима към случая е хипотезата
на чл. 135, ал. 1, изречение второ от ЗЗД. Ищецът следва да установи не само знание на
длъжника, но и знание на съдоговорителя му за увреждащото кредитора действие. За
субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице за
увреждащото действие – не е необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за
всички белези, които индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът,
всичките правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието.
Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според които да
заключи, че е възникнало вземане. Знанието като елемент от фактическия състав
на отменителния иск се отнася до това, че в резултат на тази възмездна сделка
имуществената сфера на продавача, представляваща съгласно чл. 133 ЗЗД общо
обезпечение на неговите кредитори, е претърпяла негативни промени, водещи до
намаляване възможността на ищеца като кредитор да получи удовлетворение на вземането
7
си в същия обем, в който е могъл преди разпоредителната сделка. Знанието на ответника И.
Б. за горните обстоятелства се предполага по силата на установената от чл. 135, ал. 2 ЗЗД
презумпция, тъй като е низходящ – дъщеря на длъжника М. Б.. Видно от свидетелските
показания обаче тази презумпция на закона бе оборена, като се доказа, че отв. И. Б. не само,
че не е била отгледана от своята майка отв. М. Б., но дори е имало вражда между двете
поради съжителството на последната с друг мъж от гр. М.. Доказа се, че отв. И. Б. е
поддържала със своята майка редки, спорадични контакти, и не е била в течение на нейните
житейски дела, още по-малко за кредитните задължения на своята майка. Липсва причина
съдът да не кредитира с доверие свидетелските показания в тази насока, които са
взаимодопълващи се и кореспондиращи помежду си. Дори да е житейски неприемливо и
нелогично майка и дъщеря да не поддържат близки отношения, то не следва изначално да се
изключи възможността за наличие на такива случаи изобщо. Видно настоящият случай
съставлява изключение от житейското правило, а именно близките отношения между
възходящи и низходящи, като в противната насока не се представиха доказателства от
страна на ищеца.
Т.е. в случая не е доказано знанието на третото лице – ответника И. Б., за
увреждането чрез тази сделка на кредитора на продавача М. Б.. Не се събраха доказателства,
че И. Б. изобщо е знаела за съществуването на дълг в тежест на продавача М. Б.. В случая
обаче не е достатъчно намерението за увреждане на кредитора от страна на длъжника, но и
знанието на третото лице, което остана недоказано. Предвид горното съдът намира за
недоказана субективната предпоставка на предявения иск – знанието на третото лице –
купувач, отв. И. Б., за увреждане на ищеца.
Следователно недоказани останаха първата и част от третата предпоставка за
уважаване на иска - 1) ищецът да има качеството на кредитор и 3) лицето, с което е
договарял длъжникът, да е знаело за увреждането /като презумпцията за знание в случая бе
оборена посредством свидетелските показания/. Поради това искът се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат в полза на ответниците на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Всяка от тях е платила по 1500 лв. адв.възнаграждение, видно от представени
договори за правна защита.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ответниците. Върху материален интерес, съгл. дан. оценка на имота –
7952,30 лева, предмет на оспорваната сделка, се дължи адв. възнаграждение по чл. 7, ал. 2,
т. 2 от НМРАВ - при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв., т.е. 1095,23 лева. Делото е протекло в едно открито съдебно заседание, в което се е явил
пълномощникът на ответниците и не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
поради което, в резултат на редуциране поради прекомерност на адв.възнаграждение,
ищецът следва да заплати на всеки от ответниците по 1095,23 лв.адв.възнаграждение.
Платените пощенски разходи от отв. И. Б. в размер на 2,84 лв.следва също да бъдат
8
възложени в тежест на ищеца, тъй като са свързани със спора и са необходими такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М.Т. чрез адв А. К. от МАК, против М. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес: общ. ***, и И. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: общ. ***, иск по
чл. 135, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗД – за обявяване за недействителна по отношение на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* разпоредителна сделка, извършена с Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 92, том I, рег.№ 976, дело №76/2020г. по описа на
*** Е.П. с рег.№ 589 в РНК с район на действие Районен съд - Б., вписан в CB-Б. с вх.рег.
№298 от 10.04.2020г., Акт №***, том 1, дело №109/2020г., с който М. И. Б. с ЕГН **********
прехвърля правото на собственост чрез покупко-продажба на И. Ц. Б. с ЕГН ********** по
отношение на своя собствен недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № *** /три хиляди деветстотин двадесет и осем точка петстотин
и десет точка единадесет точка две точка осем/, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3
/три/ в сграда с идентификатор *** /три хиляди деветстотин двадесет и осем точка
петстотин и десет точка единадесет точка две/, брой надземни етажи: 5/пет/, брой подземни
етажи: 0 /нула/, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор *** /три хиляди деветстотин двадесет и осем
точка петстотин и десет точка единадесет/, с предназначение на самостоятелен обект:
Жилище, апартамент,: брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ: 60,20 кв.м.
/шестдесет цяло и двадесет стотни кв. метра/, ведно с прилежащите му части: Избено
помещение № 8 /осем/ с площ от 6,42 кв.м. /шест цяло и четиридесет и две стотни кв.м./;
7,03% /седем цяло и три стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1 /едно/: на същия
етаж: ***.7 и ***.9, под обекта ***.5 и над обекта: ***.11, стар идентификатор: няма, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М.Т. да заплати на М. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: общ. ***, направените деловодни разноски в размер на 1095,23 лева
/хиляда деветдесет и пет лева и двадесет и три ст./ за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район Витоша, ж.к. „Малинова Долина“, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р.М.Т. да заплати на И. Ц. Б., ЕГН
9
**********, с адрес: общ. ***, направените деловодни разноски в размер на 1095,23 лева
/хиляда деветдесет и пет лева и двадесет и три ст./ за платено адвокатско възнаграждение и
2,84 лв. /два лева и осемдесет и четири ст./ пощенски разходи.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10