Р Е Ш Е Н И Е
N144
гр. РУСЕ....27. III................ 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............................ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в публично заседание на.........27 февруари 2018 г..................................
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при
СЕКРЕТАРЯ...............НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА…............и в присъствието
на ПРОКУРОРА.........................................................…..................като разгледа
докладваното от............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА…....................В.гр.д. N 72 по описа за
2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
“Дунавски драгажен флот” – АД – Русе,
ЕИК117000924, представлявано от *****В. И., е обжалвало решение №1674 от 22.11.2017г. на
Русенския районен съд постановено по гр.д.N5319/17г.,
с което са уважени предявените против дружеството искове с правно основание чл.344,
т.т.1 и 2 КТ и е осъдено
да заплати разноски по делото.
Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което
да отхвърли исковете, като неоснователни, при законните последици.
Въззиваемият Г.Н.А.,***, счита, че решението е правилно и моли съда да
го потвърди.
Окръжният съд, след като
провери
оплакванията по жалбата и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
С посоченото решение първоинстанционният съд е
отменил заповед №30 от 04.07.17г. на *****на
“Дунавски драгажен флот” – АД-Русе, с която на
основание чл.190, ал.1, т.2 КТ на Г.А. е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, поради неявяване на работа за периода
от 02.03.2015г. до 04.07.2017г. и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е
прекратено трудовото му правоотношение с дружеството. Със същото решение А. е
възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност *****.
За да уважи предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.т.1 и 2 от КТ, първоинстанционният
съд е приел, че по делото не е установено ищецът да е извършил дисциплинарното
нарушение –неявяване на работа през посочения в заповедта период, а причина за
това да не престира работната си сила е
обстоятелството, че не викан на работа след пускането му в неплатен отпуск през
зимния период на 2015г.
Въззивният
съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са
незаконосъобразни. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца Г.Н.А. е посочено, че дисциплинарното наказание се налага на основание
чл.190, т.2 КТ за неявяване на работа за периода от 02.03.2015г. до датата на
издаване на заповедта / 4.07.2017г./,
без основателна причина.По делото не е било спорно, че ищецът не се е
явил на работа в продължителен период от време – повече от две години, като
последният като причина за отсъствието сочи обстоятелството, че не е бил викан
на работа, не е бил включван в работните графици.От данните по трудовото досие
на Г.А. е видно, че същият е работил в дружеството като *****. Със заповед от
06.01.2015г. на А. е разрешен неплатен отпуск за периода от 06.01.2015г. до
31.01.2015г., а със заповед от
01.02.2015г. му е разрешен отпуск от 1.02.15г. до 06.02.2015г. От данните по
приложен болничен лист №Е20140991088 е видно, че от 09.02.15г. до 20.02.2015г.
е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.Със заповед от 23.02.2015г. на
работника е разрешен неплатен отпуск от 23.02.2015г. до 1.03.2015г. С докладна
от 15.06.2017г. на началника на *****-Ц.
И., изпълнителният директор е уведомен, че Г.А. не се е явявал на работа от
02.03.2015г., без основателна причина. Работодателят е поискал писмени обяснения от работника за неявяването на
работа във връзка с открита
дисциплинарна процедура за установяване на дисциплинарно нарушение.В
обясненията работникът е заявил, че в началото на м.юни 2015г. по телефона
поискал среща с директора, тъй като „неплатеният отпуск продължил доста време“.
На 20.06.2015г. бил посетен от изпълнителния директор в дома си. При разговора
им станало ясно, че дълбачката „Бистрица“ работи в
Гюргево /Румъния/- Следва да се уточни, че предмета на дейност на дружеството
включва и добив на инертни материали-вж.извлечение от Търговски регистър на
л.43.Ищецът казал, че иска да работи и в тази връзка се обръща за помощ към него, тъй като прекият му началник не го търсел.През
м.септември 2015г. изпълнителният директор му се обадил с предложения да отиде
да работи 15 дни на дълбачка /“Бистрица“/, която се
намирала в румънски участък. Ищецът се съгласил. Когато споделил със
семейството си близките му „напомнили“, че той не трябва да се храни на „обща
кухня“ поради здравословни проблеми. По тази причина два дни по-късно той се
обадил на директора, и го уведомил, че отказва предложението.В обясненията си
завява още, че през м.декември 2015г. бил помолен от Ц. И. да подаде молба за напускане.
От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства –
правилник за вътрешния ред и графици, както и от обясненията на представителите
на дружеството се установява, че за работата на *****и на *****се изготвят седмични графици. В съдебно заседание
изпълнителният директор на дружеството е обяснил, че смяната на *****става всеки
вторник, като се редуват една
седмица на работа и една – почивка. Когато няма работа на
*****, остава един *****, а другите работници са в отпуск или почивка.Уведомяват ги по телефона кога отново са на работа.Представляващият
дружеството е заявил в съдебно заседание, че поради намаляване работата през зимния период,
от началото на 2015 г. А. се води в неплатен отпуск. От приложените графици е видно, че след 14.04.2015г. Г.А. не фигурира в график. Това ответникът
обяснява с отказ на А. да се върне на работа и по-точно с желанието му „да
застане на конкретно работно място“. Обяснява още, че след разговора , при който ищецът заявил, че
няма да може да отиде на работа, бил поканен да подаде молба и да прекратят
трудовото правоотношение.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
намира, че процесната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е законосъобразна и иска за отмяна на заповедта за
уволнение следва да се отхвърли, като неоснователен. В писмените си обяснения
ищецът признава, че през м.септември 2015г. е бил поканен да се яви на работа,
като е бил посочен *****, на който ще
работи и че той се съгласил. Споделил с близките си и те му „напомнили“, че
общата кухня не е подходяща за него. Ето защо два дни след като дал съгласие,
потърсил директора, за да го уведоми, че отказва предложението. Изложеното в
обясненията опровергава твърденията в исковата молба, че работодателят
неправомерно, при злоупотреба с работодателска власт, не е допускал ищеца до работа. По делото е
установено, че в продължителен период от време ищецът не се е явявал на работа
без основателни причини, което представлява нарушение по чл.190,ал.1,т.2 от КТ.Преди налагане на дисциплинарното наказание са поискани обяснения от
работника, съгласно изискването на чл.193 от КТ. Издадената заповед е подробно
мотивирана, и в нея са посочени
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага, в съответствие с разпоредбата на чл.195 от КТ.Правилно в първоинстанционното
решение е прието, че наказанието е наложено в сроковете по чл.194 КТ, тъй като
когато периода на извършване на деянието е продължителен /какъвто е конкретния
случай/, срокът се брои от края на посочения период. А в настоящия случай
работникът не се е явявал на работа и до момента на издаване на заповедта.
По
изложените соъбражения решението на първоинстанционният съд следва да се отмени като неправилно
и вместо него да се постанови друго, с което предявения иск за отмяна на
заповедта за уволнение да бъде отхвърлен, като неоснователен. Това води до
отхвърляне и на иска по чл.344,ал.1,т.2
от КТ за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението.
С оглед изхода на спора въззиваемият
дължи на жалбоподателя разноските по делото за
адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1674 от
22.11.2017г. на
Русенския районен съд постановено по гр.д.N5319/17г. по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.А.,***
против “Дунавски драгажен флот” – АД – Русе,
ЕИК117000924, представлявано от *****В. И. искове по чл.344,ал.1,т.т.1 и 2 от КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Н.А.,*** да заплати на “Дунавски драгажен
флот” – АД – Русе, ЕИК117000924 840лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: