Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Т. Т.”, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”Б. Б.”, №8 -В, с жалбата си до съда оспорва Решение от ...2012 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№... по описа на съда за 2011 г., с което той е осъден да заплати на А. Д. с фирма „А. Л.” гр.С. сумата 1250 лв,с включен в нея ДДС,представляваща част от дължимата цена,възлизаща общо на 18000 лв с ДДС на доставено количество сено-люцерна,общо 100 тона по осъществени доставки по фактури №№ .../30.04.2011г. и .../02.05.2011 г.заедно със законната лихва върху главницата,считано от 31.08.2011 г. до окончателното й изплащане,както и да заплати 700 лв разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението.Неправилно според жалбоподателя съдът е приел,че отразяването на фактурите в дневника за покупки за съответните месеци и в справките-декларации по ЗЗДС към НАП са достатъчно доказателство за дължимостта на сумата.По делото не е установено, че стоката е получена от купувача.Осчетоводяването на фактурите от ответника не е достатъчно да се приеме,че той е признал факта на получаване на стоката.Иска се отмяна на решението.Не се претендират разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата „А. Л.” , подаден чрез процесуалния му представител адвокат П. К.-САК, в който се заявява, че всички възражения на жалбоподателя са преклудирани и са несвоевременни.Същите е следвало да бъдат направени с отговора на исковата молба, какъвто по делото не е подаден.В хода на устните състезания пълномощникът на ответната страна заявява, че фактът на предаването на стоката по фактурите е доказан от събраните доказателства.Тъй като сеното е родово определена вещ по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД и собствеността й се счита за прехвърлена с факта на предаването й, с включването на фактурите в разчетите по ЗДДС и ползването по тях на данъчен кредит, ответникът по делото е признал възникването на данъчното събитие,каквото е прехвърлянето на собствеността и фактически е декларирал получаването на стоката.Иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения от ищеца „А. Л.” гр.С. облигационен иск, като е осъдил ответника да заплати на ищеца А. Д. с фирма „А. Л.” гр.С. сумата 1250 лв,с включен в нея ДДС,представляваща част от дължимата цена,възлизаща общо на 18000 лв с ДДС на доставено количество сено-люцерна,общо 100 тона по осъществени доставки по фактури №№ .../30.04.2011 г.и.../02.05.2011 г.заедно със законната лихва върху главницата,считано от 31.08.2011 г. до окончателното й изплащане,както и да заплати 700 лв разноски по делото.За да постанови решението си съдът е взел предвид липсата на представен от ответника отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, както и всички събрани по делото писмени доказателства.Анализирал ги е подробно и е стигнал до правилния извод за доказаност на исковата претенция.Взел е предвид представените заверени копия от фактури №.../02.05.2011 г. и №.../30.04.2011 г., които макар и неподписани от получателя /което не е задължителен реквизит/, установяват параметрите на сделката-търговска покупко-продажба.Взел е предвид 5-те броя кантарни бележки с дата 23.12.2010 г., установяващи претеглени количества люцерна и най-вече е мотивирал извода си за реалността на сделката ,в т.ч. и предаването на стоката с приетите по делото дневник за покупките и продажбите и справки –декларации за процесните месеци април и май, 2011 г. на ответника, от които е видно, че двете процесни фактури са осчетоводени и представени в ТД на НАП и по тях е заявен и ползван данъчен кредит.Именно този факт е убедил първоинстанционния съд за реалното изпълнение от страна на ищеца на доставките по двете фактури.Настоящата инстанция напълно споделя този извод. Неоснователно и несвоевременно е направеното от жалбоподателя възражение за липсата на доказателства за получаване на стоката по двете фактури.Законът задължава ответника по иска да направи всички свои възражения с отговора на исковата молба- чл.131,ал.2 т.5 от ГПК, а такъв отговор не е постъпил по делото пред първата инстанция.От друга страна не е налице и хипотезата на чл.266,ал.2 от ГПК за да се твърдят и доказват нови обстоятелства пред въззивната инстанция.Обосновано и логично ответникът по жалбата се позовава на разпоредбата на чл.24,ал.2 от ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на родово определени вещи, ако не са определени по съгласие на страните, става с предаването им.В случая се касае именно до доставка / прехвърляне/ на родово определени вещи и няма данни те да са определяни от страните.Тяхното фактическо предаване логично се предполага да е станало, тъй като двете фактури са осчетоводени от ответника и са включени в справките –декларации по ЗЗДДС и в дневниците за покупки за съответните месеци на 2011 г.С това на практика се признава наличието на данъчното събитие-доставка, прехвърляне на собственост, а такова не би възникнало за родово определените вещи, освен ако те не са били предадени.В този смисъл жалбата се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение- потвърдено.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на отÔетната страна следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски, възлизащи на 650 лева. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение от ....2012 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д.№... по описа на съда за 2011 г. ОСЪЖДА „Т. Т.”, със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”Б. Б.”, №8-В, .1, А.1, с ЕИК ..., представляван от Г. К. Т., да заплати на „А. Л.” , гр.С., ул.”С. П.”, №87, .3, с ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор В. Н. В., сумата 650 лв /шестстотин и петдесет лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |