РЕШЕНИЕ
№…………/……..…
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На двадесет и трети юни Година две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар : Маргарита
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 427 по описа на
съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на К.Р.Ш. с ЕГН ********** ***32/14.12.2020
год. на Началник сектор към ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, с което за извършено
нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП му е било
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата се оспорва извършеното
нарушение и се иска отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.Оспорва се изложената в НП и АУАН фактическа
обстановка, навеждат се доводи, че нарушението е извършено в условията на
крайна необходимост по смисъла на чл.13 от НК, поради влошено здравословно
състояние на служител на жалбоподателя. Твърди се, че при издаването на АУАН е
допуснато нарушение на чл.42 от ЗАНН , както и че са налице условията на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с
адв. Г. А., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, тъй като
според него деянието е извършено в условията на крайна необходимост.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна,
редовно призована не изпраща представител, депозира писмени бележки.
Актосъставителят , редовно призован,
взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения
АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От
фактическа страна:
С АУАН с бланков № 840473/14.07.2020 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 14.07.2020
год. около 15,45 часа в с.Горен Близнак, общ.Аврен, по ул.” Теменуга” до № 15
посока стопанския двор, жалбоподателя управлявал мотоциклет / ATB/ с рама № JY4AJ20YX6C003920 без да е регистриран и без поставени
регистрационни табели на определените за целта места – нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП.
Акта бил
съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил,
че има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на
съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн.
чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на
съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя З.Н.,
който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение. Посочва, че
били извикани за съдействия на служители от жандармерията, като на мястото –
с.Горен Близнак, ул. „ Теменуга” до №15 установили служителите, жалбоподателя и
превозното средство.
Св. А.
потвърждава показанията на Н..
От показанията
на св.Д. се установява, че към момента на установяване на нарушението бил
служител на жандармерията и с колегата му давали патрул в с.Горен Близнак. При
обиколката на селото видели да преминава жалбоподателя, който управлявал АТВ
без регистрационни номера. Жалбоподателя минал по асфалтовия път и завил по
черен път, където спрял.
По искане на
защитата е допуснат и разпитан като свидетел В.Д.от чийто показания се
установява, че е служител на жалбоподателя и на посочената дата е работил на
полето като почиствал камъни. Станало му зле и се обадил по телефона на
жалбоподателя като поискал от него да му занесе вода и хапчета. Жалбоподателя
дошъл като бил с АТВ, за което знаел, че стои при познат на жалбоподателя от
селото. По-късно разбрал, че му бил съставен акт.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите Н., А. и Д., като обективни, логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение на св.Д.съдът
също намира, че няма основания да не кредитира показанията му, като отчита
обстоятелството, че същия се намира в служебни взаимоотношения с жалбоподателя.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Н., А., Д. и Д., дадени
в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства
, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е
депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор ПП ОД МВР Варна,
въз основа на Заповед № 8121З-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните
работи, като акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на
нарушението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. В чл. 140, ал. 2 от ЗДвП е указано, че условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната- НАРЕДБА №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени
в този закон. Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Настоящия
съдебен състав на съда намира, че в случая жалбоподателя Ш. не е оборил
приетото от АНО в съставения му АУАН и НП. Не се установява, че към момента на
проверката същия да е управлявал процесното МПС и същото да е било
регистрирано по надлежния ред.
Възраженията
в жалбата са неоснователни. Безспорно
установен факт е, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС на 14.07.2020
год. без същото да е било регистрирано
по надлежния ред. Това обстоятелство не се оспорва и от наказаното лице. Спорните
по делото въпроса са дали може да се приеме, че водачът е действал при
условията на крайна необходимост, както и дали мястото на което е установено
нарушението се явява път отворен за обществено ползване по смисъла на
чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
чл.13 от НК, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е
насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща
с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и
да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси. Тоест
характерът на извършеното виновно деяние и представляващо административно
нарушение отпада, само ако са налице посочените в закона предпоставки. В
настоящия казус, съдът намира, че не е приложим дисквалифициращият институт на
крайната необходимост, уреден с разпоредбата на чл.8 от ЗАНН. Действително видно от показанията на св.Д.е , че
същия е имал здравословни проблеми и е поискал от жалбоподателя да му донесе
лекарства и вода, но съдът намира, че Ш. не е действал при условията на крайна
необходимост, тъй като не е била налице непосредствена опасност от увреждане на
определени блага, която деецът да не е могъл да избегне по друг начин, а именно
с оглед близките разстояния в населеното място (с.Горен Близнак) да предприеме
други действия в помощ на пострадалото лице.
По
отношение на възражението, че мястото на което е установено нарушението не е
път отворен за обществено ползване съдът, намира, същото за неоснователно.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗДвП, този закон
урежда правилата за движение, задължителни за участниците в него по пътищата,
отворени за обществено ползване. Съгласно чл.2, ал.1 от същия закон, отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за
всички участници в движението, като съгласно ал.2 на същия член всеки има право
да се движи по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да
спазва установените правила за движение в този закон. За да е налице яснота по
отношение какво законът има предвид за „път”, е посочено, че по смисъла на §6,
т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.
Към пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под
„път” не може да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на
чл.3, ал.1 от Закона за пътищата. Законът за движение по пътищата тълкува
по-широкото приложно поле на думата „път”, именно затова това е посочено в
цитирания параграф. Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и
всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или
съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се използва
от пътни превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и цитираната складова
база. Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в тази насока, че при
управление на МПС, независимо дали на асфалтирана, чакълирана или друга земна
повърхност, водачът носи своята наказателна отговорност.
Предвид
гореизложеното съда намира, че в разглеждания случай действително виновно е
допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.175,
ал.3 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от правоуправление за срок от 6 до 12 месеца. При определяне на
наказанието АНО се е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен
интерес, като законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона
минимален размер.
Съдът не
намира, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му
опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП,
които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че
неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по
пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи
тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно
нарушение.
По разноските
При този изход
на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР - Варна
следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е
предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя съгл. Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за защита по дела по ЗАНН е предвидено
възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0442-000932/14.12.2020 год. на Началник сектор към ОД МВР
Варна, 04 РУ Варна, с което на К.Р.Ш. с ЕГН ********** *** за извършено
нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА К.Р.Ш. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00
лв. представляваща разноски за юристконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ
: