О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Провадия, 11.05.2015 г.
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
3 – ти състав, в закрито заседание, проведено на единадесети
май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА
СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1/2015 г. по описа на
ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните
следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС
от ищцата Ж.Й.И. против Н.И.Д. за осъждане на ответника
да предаде владението върху описания в исковата молба недвижим имот, находящи
се в с. Комарево, община Провадия, при твърдения, че собствеността е придобита
от ищцата по силата на завещателно разпореждане в нейна полза от завещателя
Нико Д. Ников – дядо на ищцата.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
Ищцата
твърди, че е собственик на процесното дворно място, ведно с построената в него
жилищна сграда като ги е придобила по силата на завещателно разпореждане в
нейна полза, извършено приживе от нейния дядо. Въз основа на завещанието след
смъртта на дядо си, ищцата се е снабдила и с констативен нотариален акт за
собственост на имота. В исковата молба се излагат твъдения, че ответникът без
правно основание се е настанил в процесния имот и отказва да предаде владението
на ищцата, поради което и за нея се поражда правен интерес от предявяване на
настоящия ревандикационен иск. Претендира се възстановяване на сторените по
делото съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който заявяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.108. Оспорват собственическите права на ищцата като твърди, че
ползва имота на правно основание като наследник на лицето Нико Д. Ников, който
приживе се е легитимирал като собственик на процесния имот. Твърди, че той
заедно с другите наследници на починалото лице са декларирари собствеността си
върху процесния имот и редонвно плалщат даници за него. Намира, че владението
му е добросъвестно. Оспорва, че с представното от ищцата завещание същата се
легитимира като собственик на процесното дворно място като твърди, че по силата
на завещателното разпореждане в нейна полза е завещан имот, находящ се в с.
Храброво, а не в с. Комарево. Предвид изложеното моли предявения иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата,
че носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че е собственик на
процесния имот по силата на въведеното придобивно основание, че ответникът упражняват
фактическа власт върху имота без правно основание.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника,
че носи доказателствената тежест да установи наведеното от него твърдение в
отговора на исковата молба, а именно: че е придобил процесния имоти по силата
на наследствено правоприемство от наследодателя Нико Д. Ников.
На основание
чл.146, ал.1, т.3 от ГПК съдът съобщава на страните, че не се нуждае от
доказване факта, че ответникът понастоящем се намира във фактическо владение на
имота.
На основание
чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищцата, че не сочи доказателства относно факта,
че процесният имот й е бил завещан.
На основание
чл.146, ал.2 от ГПК указва на ответника, че не сочи доказателства за твърденията си, че приживе неговият наследодател е бил собственик на
процесния имот.
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства и представеното с отговора удостоверение за наследници са
относими и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото в
първото съдебно заседание. Следва да бъде оставено без уважение искането за
прилагане като писмени доказателства по делото представените от ответника
документим, удостовереяващи здравословното му състояние като неотносими. По
отношение на искането на ищцовата страна за събиране на гласни доказателства
следва да бъде дадена възможност на ищцата в срок до насроченото с.з. да заяви
дали поддържа това свое искане с оглед признанието на ответника в отговора, че
се намира във фактическо владение на имота.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството за разглеждане в
открито съдебно заседание, което ще се проведе на 09.06.2015г. от 11:30 ч., за която дата и час да се призоват страните.
На същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за
насроченото съдебно заседание /призовка обр.1/, а на ищцата и от отговора на
ответника.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание
представените с исковата молба писмени доказателства и представеното с отговора
удостоверение за наследници.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прилагане по делото
като писмени доказателства епикриза и експертно решение на ТЕЛК като неотносими
и същите следва да се приложат към корицата на делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЦАТА в срок до насроченото по делото
с.з. да уточни дали поддържа искането си за събиране на гласни доказателства
като в случай, че го поддържа й указва да води двама свидетели като по
допускането им съдът ще се произнесе в първото с.з.
УКАЗВА на страните в двуседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия, като при неизпълнение на указанията, същите губят
възможността да сторят това по–късно, освен ако пропускът не се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че на осн. чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба като
им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса
се връща на половина на ищеца.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това
задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: