№ 63
гр. Велико Търново, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело №
20244001000003 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление село Тръстеник, община Иванова, област Русе, ********,
представлявано от управителя М. К. П., чрез пълномощник – адвокат Г. С., срещу Решение
№ 89/20.06.2023г. по т.д. № 143/2022г. на Окръжен съд – Русе, с което е уважен предявен от
ЗКПУ „ВОЛОВО”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Волово, община
Борово, представлявана от председателя С. С., иск с правно основание чл.517 ал.4 от ТЗ,
като е прекратено търговско дружество „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД и същото осъдено да
заплати на ищеца сторените по делото разноски. Жалбоподателят счита обжалваното
решение за неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Излага, че съдът е разгледал
делото в нарушение на чл.142 ал.2 от ГПК, като е възпрепятствал пълноценното
упражняване на правото на защита на ответната страна, включително възможността й да
участва в съдебното производство, както и е изготвил и приел доклад по делото, който е
непълен и неясен, съдържащ бланкетни указания относно подлежащите на доказване факти.
Посочва, че в резултат на посочените процесуални нарушения съдът е достигнал до неверни
фактически констатации. Отказал е да обсъди релевираните с отговора на ИМ и
допълнителната ИМ възражения срещу иска и не е предоставил на страната възможност да
направи своите доказателствени искания, включително за всички извършени в хода на
производството плащания към ищеца. Счита, че не са установени при условията на пълно и
главно доказване всички необходими предпоставки за уважаване на иска. Прави искане за
1
отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което предявеният
срещу дружеството иск бъде отхвърлен. Претендира сторените разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – ЗКПУ „ВОЛОВО”, чрез своя
пълномощник – адвокат Е. З., е заела становище за неоснователност на въззивната жалба и
наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли същото, като
правилно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за въззивното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Заявява, че
не желае присъждане на разноски за въззивното производство. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението. Съдът намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена
форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Производството по т.д. № 143/2022г. по описа на Окръжен съд-Русе е образувано по
искова молба на ЗКПУ „ВОЛОВО” с твърдения, че ищецът е взискател по образуваното
първоначално при ДСИ при СИС на Районен съд-Русе изп.дело № 51/2020г. срещу
длъжника „МК ФЕРА ВИТА” ЕООД с ЕИК ********* за събиране на парично вземане по
изпълнителен лист от 14.07.2020г., издаден въз основа на влязло в законна сила решение по
т.д. № 231/2017г. по описа на Окръжен съд-Русе за следните суми – 50 280 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 01.08.2017г., 4 401 лв. – лихва за забава, 4 489.32 лв. – разноски
в първана инстанция и 2 500 лв. – разноски във въззивната инстанция. Посочва, че с молба
от 03.11.2020г. поискал насочване на принудителното изпълнение към дружествените
дялове на длъжника „МК ФЕРА ВИТА” ЕООД в дружеството „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД,
в което длъжникът е 100% собственик на капитала. Със запорно съобщение изх. №
12434/23.11.2021г. запорът върху дружествения дял на длъжника бил наложен и вписан в ТР
по партида на дружеството. Изпълнителното дело било прехвърлено при ЧСИ В. Н., рег. №
914, с район на действие РОС и образувано под № 853/2021г., по което длъжникът бил
уведомен за насочване на изпълнението към дружествените му дялове. Посочва, че с
Постановление на съдебния изпълнител от 18.10.2021г. бил овластен да предяви иск по
чл.517 ал.3, ал.4 от ГПК за прекратяване на „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД. Твърди, че към
момента на подаване на ИМ длъжникът не е извършвал никакви плащания и задълженията
му към кооперацията не са погасени. Поради това е поискал постановяване на решение, с
което „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД да бъде прекратено.
В срока по чл.367 ГПК ответникът е заел становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва, че ищецът е кредитор на „МК ФЕРА ВИТА” ЕООД, но твърди, че
притежаваните дружествени дялове на „МК ФЕРА ВИТА” ЕООД в „МК ФЕРА ВИТА 1”
ЕООД са с отрицателна стойност, тъй като пасивите на дружеството превишават активите
му. Счита, че изложеното съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на иска, тъй
като при евентуално прекратяване на дружеството ликвидационният дял на едноличния
собственик на капитала също ще е с отрицателна стойност и от него взискателят не би могъл
да се удовлетвори.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените фактически твърдения,
както и предявения иск, а с отговора й ответникът поддържа възраженията си срещу иска.
2
Не е било спорно по делото, че „МК ФЕРА ВИТА” ЕООД е длъжник на ищеца ЗКПУ
„ВОЛОВО”, както и че за събиране на вземането по издадения в полза на кооперацията
изпълнителен лист № 166/14.07.2020г. по т.д. № 231/217г. по описа на Окръжен съд-Русе е
било образувано изпълнително дело № 51/2020г. по описа на СИС при Районен съд-Русе, а
впоследствие същото било прехвърлено при ЧСИ и образувано изп.дело № 853/2021г. по
описа на ЧСИ В. Н., с район на действие РОС. Със запорно съобщение на съдебния
изпълнител бил наложен запор върху дружествените дялове на „МК ФЕРА ВИТА” ЕООД в
капитала на „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД с размер на дяловото участие 100 % от капитала.
Запорът бил вписан по партидата на дружеството в ТР на 26.11.2020г., а длъжникът
уведомен за насочване на изпълнението към дружествените му дялове на 29.12.2020г.
Към 18.10.2021г. взискателят имал следните вземания срещу длъжника по
изпълнителното дело – 50 280 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 01.08.2017г. /до 18.10.2021г. в размер на 21 494.70 лв./, 4 401 лв. – лихва за забава,
4 489.32 лв. – разноски за първата инстанция и 2 500 лв. – разноски за въззивната
инстанция.
С Постановление от 18.10.2021г. съдебният изпълнител овластил взискателя по
изпълнителното дело да предяви пред Окръжен съд-Русе иск за прекратяване на „МК ФЕРА
ВИТА 1” ЕООД.
В проведеното на 23.05.2023г. съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник,
признал факта на извършеното през м.декември 2022г. от длъжника „МК ФЕРА ВИТА”
ЕООД към кооперацията плащане на сумата от 5 000 лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказани всички
елементи от фактическия състав на предявения иск и е уважил същия, като е постановил
прекратяване на ответното дружество на основание чл.517 ал.4 от ГПК. Счел е възраженията
на ответника срещу иска за неотносими към спора.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:
Искът по чл.517 ал.4 от ТЗ е конститутивен и с него се упражнява потестативното
право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в
дружество с ограничена отговорност да прекрати търговско дружество – ЕООД или ООД и
да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Съгласно разпоредбата
на чл.517 ал.4 от ТЗ, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството,
искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се
спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на
дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се
установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото
заседание по делото. Ако искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се
вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
От приложеното по делото Постановление на съдебния изпълнител за овластяване на
ищеца ЗКПУ „ВОЛОВО“ се установява, че същият притежава качеството на взискател, че е
налице висящо изпълнително производство за събиране на вземането му от длъжника, по
което взискателят е насочил изпълнението върху всички дялове в дружеството и е вписал
запора. С вписването на последния в ТР ответното дружество е известено за наложения
запор и е могло да удовлетвори вземанията на взискателя по изпълнителното дело.
Вземанията не са били удовлетворени изцяло. Налице е признание от страна на ищеца на
неизгоден за него факт – погасяване на част от задължението на длъжника със сумата от
10 000 лв., извършено по време на висящността на първоинстанционното производство.
3
При това положение са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
прекратяване на ответното търговско дружество - „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД.
Възражението на ответника /поддържано и пред настоящата инстанция/, че притежаваните
от длъжника дружествени дялове в „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД са с отрицателна стойност,
тъй като пасивите на дружеството превишават активите, поради което било невъзможно
удовлетворяването на взискателя в производството по принудително изпълнение, респ. в
производство по ликвидация на ответното дружество, е несъстоятелно.
Първоинстанционното решение е постановено по иск по чл.517 ал.4 от ТЗ. При
съобразяване на правно-организационната форма на едноличното ООД, при която
длъжникът притежава всички дялове, право по чл.125 ал.3 от ТЗ спрямо дружеството не
възниква и по иска с разглежданото правно основание не може да се разглежда възражение
в тази насока. В цитираното от пълномощника на жалбоподателя решение на ВКС,
постановено по т.д. № 1747/2014г., е дадено приложимо за иска по чл.517 ал.3 от ТЗ
разрешение, което предвид гореизложеното не намира приложение в настоящия случай.
Неоснователни са и доводите на въззивника за допуснати от Окръжен съд-Русе
съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, довели до неправилност на
постановеното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 ГПК, съдът отлага делото,
ако страната и пълномощникът или само пълномощникът и не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани. В насроченото за 06.12.2022г. съдебно
заседание по делото първоинстанционният съд е спрял производството на основание чл.229
ал.1 т.1 от ГПК по съгласие на страните, след което по молба на ищеца същото е било
възобновено на 21.04.2023г. Преди проведеното на 23.05.2023г. открито съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Т., е депозирал молба с искане за
отлагане на делото поради участието на „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД в друго производство
пред Районен съд-Русе на същата дата и в близък час. Към молбата е приложено заверено
копие на призовка по гр.д. № 6476/2022г. по описа на Районен съд-Русе, изготвена на
24.04.2023г. и адресирана до „МК ФЕРА ВИТА 1” ЕООД, чрез адвокат Н. Т., за 23.05.2023г.
от 10.20 часа. Отлагането на делото в хипотезата на чл. 142 ал. 2 от ГПК е предпоставено от
наличието на "препятствие, което страната не може да отстрани", каквото в конкретния
случай не е налице. От изложеното в депозираната по делото молба е видно, че ответникът е
предпочел да участва в друго дело, но при установените обстоятелства, касаещи времето на
уведомяването му за съдебните заседания по двете производства, следва, че същият е имал
достатъчно време да поиска отлагане на делото в Окръжен съд-Русе и пренасрочването му за
друга дата, а не да го стори едва в деня, предхождащ провеждането му, както и е разполагал
с възможността да упълномощи друг адвокат /различен от вече упълномощения адвокат Т./,
който да го представлява в съдебното заседание по делото, каквото е сторил пред
настоящата инстанция. В този смисъл проявеното от него бездействие не може да бъде
квалифицирано като неотстранимо препятствие, което съдът е игнорирал и по този начин е
нарушил правото на участие на страната в производството по делото.
Най-сетне, дори и да се приеме, че е налице процесуално нарушение на разпоредбата
на чл. 142 ал. 2 от ГПК, то същото не е повлияло на правилността на обжалвания акт,
доколкото доказателствените искания на страната, направени с отговора на ИМ са били
уважени и събраните доказателства преценени при постановяване на крайния съдебен акт.
4
Съдът е осигурил на жалбоподателя и възможност да развие съображенията си срещу
предявения иск в писмена защита, което той не е сторил. Неоснователно е оплакването му и
за допуснато от първостепенния съд нарушение на съдопроизводствените правила,
изразяващо се в изготвяне на непълен, неясен и неточен доклад по делото, доколкото
изискванията към съдържанието на доклада са спазени и то съответства на целта на закона.
Изготвен е бил и проектодоклад, съдържащ се в определението по чл.374 ГПК, връчено на
ответника с призовката за първото по делото съдебно заседание.
В заключение, поради неоснователността на развитите във въззивната жалба
оплаквания и съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция
с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемата страна има право на претендираните от нея
разноски за въззивното производство. Видно от представения списък по чл.80 ГПК, същата е
направила такива за адвокатско възнаграждение, което е реално заплатено на
упълномощения адвокат /договор за правна защита и съдействие, ведно с потвърждение за
плащане на договорената сума/. Доколкото делото не се отличава с фактически или правна
сложност и пред настоящата инстанция не са събирани доказателства, то възражението на
жалбоподателя за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явява
основателно и същото следва да бъде намалено до предвидения в чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №
1/2004г. минимален размер от 1 000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89/20.06.2023г. по т.д. № 143/2022г. на Окръжен съд –
Русе.
ОСЪЖДА „МК ФЕРА ВИТА 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление село Тръстеник, община Иванова, област Русе, ******** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗКПУ „ВОЛОВО”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Волово, община
Борово, сумата от 1 000 /хиляда/ лв., представляваща сторени във въззивното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5