№ 1259
гр. Русе, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520101197 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Топлофикация Русе” АД, гр. Русе твърди, че дружеството е
доставило топлинна енергия в имот с абонаментен № 05005800350 ползван от
ответника М. Г. К.. За периода от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. в този имот
дружеството доставило и разпределило на ответника топлинна енергия на
обща стойност 607,24 лева по 18 бр. фактури, която енергия не била
заплатена. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано
гр. д. № 339/2024 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с
която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата 607,24 лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. по 18 броя фактури; 34,12 лв. -лихва за забава от
падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г. ведно със законовата лихва върху
главницата от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 75.00
лв. - разноски. Ответникът направил възражение в срок, поради което искат
установяването им по исков редя. Иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
дружеството 607,24 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. по ,8 броя фактури; 34,12
1
лв. -лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г. ведно със
законовата лихва върху главницата от 22.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът М. Г. К., оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 22.01.2024 г. по гр. д. № 339/2024 г. по описа
на РРС, с която е разпоредено на длъжника М. Г. К. да заплати на ищеца
сумата от 607,24 лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия
за периода от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. по 18 броя фактури; 34,12 лв. -
лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г. ведно със
законовата лихва върху главницата от 22.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането и 75.00 лв. - разноски. Ответникът направил
възражение в срок, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот,
находящ се в **********, с абонатен № 05005800350. От представените 18
броя фактури е видно, че за периода 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. ищецът
начислил на ответника за доставена му топлинна енергия на стойност от
607,24 лв. Съгласно приетите по делото писмени доказателства: 18 бр.
фактури, Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 г. на ДКЕВР; Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата
на „Топлофикация Русе” ЕАД; Извлечение от сметка по партида № 05-00-58-
0-0350; писмо с изх. № А-522/12.09.2023 г. от „Дикейл-Л“ ООД, ведно със
Списък на обектите, за които не правена изравнителна сметка, сезон
2022/2023 г. – Приложение 1; Предавателен договор от 10.01.2011 г.; Договор
за присъединяване към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“
ЕАД; Заявление до Топлофикация – Русе“ АД с рег. инд. № 1652/10.12.2010 г.;
Протокол от 16.11.2010 г. на Общото събрание на собствениците в етажната
собственост на ************; Декларация – 3 броя, с нотариална заверка на
нотариус С. К. с № 630, с район на действие РРС; Договор за доставка на
уреди за дялово разпределение и извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
2
собственост с рег. № Д-21/21.01.2013 г.; Заявление с рег. инд. №
1125/27.09.2013 г.; Протокол от Общото събрание на собствениците в
етажната собственост от 2013 г. на ул. ************; Протокол от Общото
събрание на собствениците в етажната собственост от 2013 г. на ул. „Дойран“
№ 15, бл. „Дойран“, вх. Б; Договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлината енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост с рег. инд. Д-285/25.10.2022 г., ведно с Приложение № 1 към
договор № Д-285/25.10.2022 г.; Договор за доставка на топлинна енергия в
сгради етажна собственост № Д-8/10.01.2013 г.; Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 42, том І, рег. № 950, дело № 43 от 28.09.2009
г.; Заявление, вх. № АС-00383/25.05.2021 г.; Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 34/26.02.2021 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 72, том ІІІ, рег. № 6854, дело № 392 от 25.10.2019 г.;
Заявление с рег. инд. 487/16.05.2023 г.; Споразумение за плащане на
просрочени задължения № 3/16.05.2023 г.; Извлечение от сметка по партида
№ 05-00-58-0-0350 с изчислена лихва към 16.05.2023 г.;, се установява, че
ответникът и ищеца са страни по договор за доставка на топло енергия и
ищецът е потребител на същата.
От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, е
видно, че процесният имот в **********, , бил присъединен чрез сградна
инсталация към топлопреносната мрежа на Топлофикация Русе ЕАД под
абонатен № 05005800350. В процесния имот имало монтирани две
отоплителни тяло и се доставяла битова гореща вода чрез топлопреносната
система на дружеството - ищец. В сградата, в която се намирал процесния
имот, било въведено дялово разпределение на топлинна енергия, като за
процесния период дяловото разпределение на топлинна енергия за отопление
е осъществявало от Дикей-Л ООД. В процесния имот имало два уреда за
дялово разпределение - един индивидуален топломер и един водомер за
битова гореща вода. Уредите били вътре в имота.При спазване правилата за
дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение за процесния имот,
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
Топлофикация Русе ЕАД, за процесния период 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г.
следвало да се разпредели 5.8440 MWh топлинна енергия на стойност 684.79
лв. с ДДС. С отчитане на таксите за услуга Дялово раэпределение на топлинна
3
енергия дължимата сума била 710.23 лв. с ДДС.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който
ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена
топлинна енергия по 18 броя фактури 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. въз основа
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът направил възражение в срок.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на недвижим имот
**********, с абонатен № 05005800350, за който съгласно представените по
делото писмени доказателства, ответникът имал сключен договор с ищеца за
доставка и потребление на топлинна енергия. От представени общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители – чл.47, ал.1
се установява, че купувачите които ползват топлинна енергия за битови нужди
са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за
доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и
изравнителни. За месечните дължими суми продавачът издавал и изпращал
фактури на купувачите. Видно от представените 18 броя фактури и
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема,
като тъй като експертът обективно и безпристрастно съобразно
притежаваните от него специални знания е дал отговор на поставените му
задачи, се установява по категоричен начин, че ищецът „Топлофикация Русе”
АД, е доставил топлинна енергия в имот с абонаментен № 05005800350,
собственост на ответника, от 21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. на стойност
684.79 лв., която след отчитане на таксите за услуга Дялово разпределение на
топлинна енергия общата дължимата сума била 710.23 лв. с ДДС, която
ответникът не му заплатил.Изложеното дава основание да се приеме, че
исковата претенция следва да се уважи до претендирания размер от 607,24 лв.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
посочения по горе чл.47, ал.1 от представените общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат към
4
сключения договор, по който и страна е ответника, се установява, че денят за
изпълнение задължението на ответникът за ползвана топлинна енергия за
отопление, за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и
такса за обслужване на измервателните уреди, е определен и с неплащане на
главницата в горепосочения срок той е изпаднал в забава от 15-то число на по-
следващия месец от този на консумацията. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, но предвид доказването на иска
по правното му основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК
следва да определи неговия размер по своя преценка, а именно в размер на
34,12 лева.
Съдът намира, че не следва да се произнася по наведеното от особения
представител на ответника възражение за несъобщена цесия, тъй като на
ищеца не е било цедирано вземане дължимо от ответника.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят в размер
на 75 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските по
делото /в размер на 75 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение./ съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП и 300 лв. за
експертиза, /, с общ размер 475 лв. направени от ищеца са в тежест на
ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Г. К., ЕГН **********, от
**********, дължи на „Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата 607,24 лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
21.01.2023 г. до 24.11.2023 г. по 18 броя фактури, ведно със законовата лихва
върху главницата от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата 34,12 лв. - лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от от 22.01.2024 г.
по гр. д. № 339/2024 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА че М. Г. К., ЕГН **********, от **********, да заплати на
5
Топлофикация Русе” АД, ЕИК117005106, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, сумата от 75 лв. разноски, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 22.01.2024 г. по гр. д. № 339/2024 г.
по описа на РРС, както и сумата от 475 лв.- за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6