№ 704
гр. Пазарджик , 02.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220103242 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, редовно призован не изпраща процесуален
представител.
Ответникът Т. СП. Б., редовно призована чрез назначения й от съда
особен представител, не се явява. За нея адв. З.М., редовно призована.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, счита, че с оглед редовното призоваване на страните, че не е
налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпилата молба-становище от процесуалния
представител на ищцовото дружество с вх. № 12217/01.07.2021 г., с която не
възразява да се даде ход на делото и в нейно отсъствие. Поддържа изцяло
изложеното в исковата молба срещу ответницата. В случай, че ответникът не
се яви в първото по делото заседание се моли съдът да постанови по смисъла
на чл. 238 и чл. 239 от ГПК неприсъствено решение, с което да признае за
1
установено вземането по заповед за изпълнение. В случай, че е направено
признание на исковите претенции, се прави искане по смисъла на чл. 237 ГПК
за постановяване на решение при признание на иска. Заявява, че е запозната с
отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, като се моли
съдът да отдели като безспорен факта, че на ответника са доставени
далекосъобщителни услуги за номер ********* при условията на тарифен
план VIVACOM i-Traffic XL.
Сочи, че посредственото оспорване на всички факти, обстоятелства и
представени доказателства без да се сочат алтернативна фактическа
обстановка или да бъдат представени други доказателства, направени
доказателствени искания, противоречи на чл. 3 във вр. с чл. 131 ГПК.
Моли съдът да приеме възраженията на ответната страна, направени
чрез процесуалния й представител, като неоснователни, поради това, че в
писмения отговор се оспорва истинността откъм авторството на действалите
между БТК ЕАД и ответника договори, без дори и да е осъществен контакт
между ответника и назначения му особен представител. Изложени са
съображения в тази насока. Изложени са и съображения по съществото на
спора.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. М.: Поддържам отговора на исковата молба. Тъй като по
представените по делото фактури не е изписан номер *********, а е изписан
само клиентския номер, при тези обстоятелства считам, че това не е безспорен
факт.
Спогодба не може да бъде постигната, тъй като не се явява
представител за ищцовата страна, а ответникът се представлява от особен
представител.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.
В подадената искова молба ищецът твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
2
реда на чл. 410 от ГПК, срещу Т. СП. Б., ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д.
№ 1971/2020, по описа на PC - Пазарджик. В рамките на предвидения от
законодателя едномесечен срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК
предявявам настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Твърди се, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция
срещу Т. СП. Б., въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.
Твърди се, че „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и е
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на
договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 16593159001.
Сочи се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „
29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
3
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка.
Твърди се, ч емежду кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* Т. СП. Б., ЕГН ********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16593159001 от дата 09.03.2017. г., с който на ответника е предоставена
мобилна УСЛУГА за номер ********* при условията на тарифен план
VIVACOM i-Traffic XL с месечен абонамент 27.99 лева. Срокът на договора е
бил за 24 месеца - до дата 09.03.2019 г.
Твърди се, че въз основа на сключените договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 15112943001,
между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК:
********* са издадени фактури № **********/15.04.2017 г„
**********/15.05.2017 г., **********/16.06.2017 г., за периода от 15.03.2017
г. до 15.05.2017 г., а именно: фактура №**********/15.04.2017 г за отчетения
период на потребление 15.03.2017 - 14.04.2017 с начислена за периода сума за
месечен VIVACOM i-Traffic XL в размер на 27.98 лв. /е ДДС/. Дължимата
сума е платима в срок 02.05.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер; фактура
№**********/15.05.2017 г. за отчетения период на потребление 15.04.2017 -
14.05.2017 с начислена за периода сума за месечен VIVACOM i-Traffic XL в
размер на 27.98 лв. /с ДДС/. Дължимата сума е платима в срок 01.06.2017 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер; фактура №**********/16.06.2017 г. за отчетения период на
потребление 15.05.2017 - 14.06.2017с начислена за периода сума за месечен
VIVACOM i-Traffic XL в размер на 0.56 лв. /сДДС/. Дължимата сума е
платима в срок 02.07.2017 г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 70.64 лева, от които за ищеца интерес представлява само част
от тях в размер на 30.64 лева, фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец 4/2017г., 5/2017 г. и месец 6/2017г. Към всяка от фактурите
има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
4
ползвания номер.
Сочи се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. 1. Абонатът има следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер
№16593159001 на дата 15.07.2017 крайна фактура №********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 397.50 лева.
Сочи се, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 326.33
лева, от които за ищцовото дружество представлява интерес само за частта до
размера на 83.97 лева, и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периода.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е
20.06.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договора си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти
VIVACOM TV М до 30.12.2018 г., съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 30.12.2016 г.
Сочи се, че претендираната сума в заповедното и в настоящото
производство е в размер на 95.39 лева, формирана като сбор от незаплатени
мобилни услуги по договора в размер на 41.42 лева и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 53.97 лева. Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
5
услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за
забава и е посочен периодът й/иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно
легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по
втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.
Сочи се, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в
неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на „БТК” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно
изрична клауза във всеки един от договорите.
Твърди се, че между длъжникът и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: *********, валидно са действали гореописаните
договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в
срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението
на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********,
да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 20.06.2017г. /като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент/ и да
претендира неустойка в размер на 83.97 лв. (осемдесет и три лв и 97 ст.),
уговорена в т.2 от договора: „С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и
за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния
им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
6
устройствата (закупени или предоставени на лизинг) представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от
сключените договори, както следва: 83.97 лв за услуга по абонаментен план
VIVACOM i-Traffic XL (3x27.99лв).
Твърди се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
БТК/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Сочи се, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои
в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението,
което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка,
която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Сочи се, че неизпълнение на основното задължение на потребителя да
заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до
мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна
такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на
услугите. Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността
си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора
7
неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Сочи се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок плащане на
дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите
условия.“. Според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да
плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Сочи се, че обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно
изрично договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не
санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Твърди се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Цитира се чл. 29 от Общите
условия.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът Т. СП. Б. е подписал
8
договор за далекосъобщителна услуга, ползвал ТВ услуга и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Сочи се, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях. Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е
възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го
брани, като поставя изискване единствено относно уведомяването му, като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен, за да
може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
Твърди се, че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но
това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните са
избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
Сочи се, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г. Груп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. ” В чл. 5.3
от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
9
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват
други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било
в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични
данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват.
Представя се извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че
по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а
„С. Г. Труп” ООД е собственик на вземането спрямо Т. СП. Б. което в
последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г.
между „С. Г. Труп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Сочи се, че Приложение № 1
представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за
всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ,
фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо
неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано по
характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Сочи се, че с оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона
за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава документ,
удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на
прехвърлените вземания.
Представя се извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че
по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ООД е
прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането спрямо Т. СП. Б..
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г„ считано от
подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземания.
Твърди се, че няма никаква законова пречка старият кредитор да
10
изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Подобно становище е застъпено не само в редица решения на въззивни
съдилища, но и от правната доктрина- професор А.Калайджиев-
Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които
приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за
уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка,
която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникът е неизправен.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от
16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Твърди се, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението
за цесия, приложено към исковата молба изхожда от цссионсра, но същото е
отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът - „С.Г. Груп“ ООД
продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.
Сочи се, че в настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка с едно изявление да се
11
уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Т. СП. Б. не
е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп“ ООД към датата
на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на
вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение,
че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено
валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката е установена. Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Цитира се съдебна практика.
Твърди се, че в конкретния случай, длъжникът-ответник Т. СП. Б. не е
изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска,
което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото
производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В случай, че ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се
яви в първото по делото заседание се прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника Т. СП. Б., че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 114.61 лв., от
които: 30.64 лева - незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16593159001, сключен между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* - 83.97 лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски 16593159001, сключени между ответника и „Българска
телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК: *********, както и начислена
12
върху главницата от 30.64 лева.
Претендират се направените по заповедното и исково производство
разноски.
Към молбата са приложени доказателства. Правят се доказателствени
искания.
Постъпила е молба от ищеца с вх. № 20048/29.12.2020 г. с която се
прави уточнение, че за ищцовото дружество не представлява интерес
признаването за установено по отношение на ответника, че дължи вземане
мораторна лихва в размер на 8.51 лв. (осем лв. и 51 ст.), с оглед на което се
отказват от посочената в исковата молба претенция за мораторна лихва за
забава по гр.д. №3242/2020г. по описа на PC Пазарджик. С оглед изложеното
и съгласно разпоредбите на ГПК така указаната за довнасяне допълнителна
държавна такса за разглеждане на иска в частта за претендираната мораторна
лихва се явява недължима. Моли се съдът да продължи със
съдопроизводствените действия по отношение на останалата част от
претнцията по делото. Представят платежен документ за довнесена държавна
такса по сметка на PC-Пазарджик в размер на 75.00 лв.
СЪДЪТ с Определение № 94/18.01.2021 г. е прекратил частично
производството по гр.д. № 3242/2020 г. по описа на РС – Пазарджик, на
основание чл. 323 от ГПК, поради оттегляне от ищеца на предявения от него
иск срещу ответницата, установителен иск по чл. 415 от ГПК, в частта по
отношение на иска за установяване наличие на задължение на ответника към
ищеца за заплащане на сумата от 8.51 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 05.07.2017 г. до 01.04.2020 г., което задължение е установено в
Заповед № 260025/21.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1971/2020 г. по описа на РС – Пазарджик.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, с който оспорва предявения иск. Счита
същият за недопустим и неоснователен.
Твърди, че ответникът не е уведомен за договор за цесия от 16.10.2018г.
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и „С.Г.Груп” ООД.
Твърди, че ответникът не е уведомен за договор за цесия от 01.10.2019г.
13
между „С.Г.Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Сочи, че няма данни ответникът да се е запознал с общите условия на
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Поради това ответникът не
дължи 83,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
договор, представляваща трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга, т.е. не дължи 3 X 27,99 лева.
Сочи, че на стр. 3 от исковата молба ищецът твърди, че представените
фактури сами по себе си не са основание за плащане. Сочи се, че съществува
различие в основанието за предявяване на претенция от ищеца в заповедното
производство и в настоящото исково производство, което е основание за
неуважаване на иска.
Твърди, че не е спазена разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.
Оспорва подписите на ответника на стр.1 и на стр.5 от декларацията,
тъй като особеният представител на ответника счита, че са различни.
Твърди, че БТК не е изпълнило задълженията си по общите условия.
Твърди, че искът е предявен след изтичане на срока.
Сочи, че няма доказателства дали ответникът е бил в страната за
периода 30.12.2016-30.12.2018г. и дали е ползвал процесната услуга.
Формулиран е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковете на ищеца като неоснователни и да постанови, че
ответникът не дължи никакви суми на ищеца.
Претендират се направените по делото разноски.
Моли се съдът да изплати на особения представител на ответника
внесената от ищеца сума за особен представител на ответника в размер на 200
лева. В случай, че делото продължи повече от две съдебни заседания, моля, да
задължи ищеца да довнесе сумата за особен представител на ответника
съгласна чл.7, ал.8 от Наредба №1 /09.07.2004г за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ, бр.84/25.10.2016г./.
Прави се доказателствено искане, съдът служебно да изиска справка от
ОД на МВР дали ответникът е бил в страната за периода 30.12.2016 г.-
14
30.12.2018 г.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В частност ищецът следва да докаже, че ответницата действително е
ползвала предоставени далекосъобщителни услуги от БТК ЕАД, основанието
и размера на претенциите си, както и обстоятелството, че ответницата е била
надлежно уведомена за сключените договори за цесия.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада. Да се приеме.
Искам да направя доказателствено искане да бъде изискано служебно от
ОД на МВР - Пазарджик документ – лична карта или паспорт, на който
ответницата е поставила своите подписи, за да бъдат сравнени с поставените
на тази декларация.
Във връзка с възражението ми по т. 10 от отговора правя
доказателствено искане съдът служебно да изиска от ОД на МВР - Пазарджик
справка за ответницата дали същата се е намирала в страната за периода
30.12.2016 г. – 30.12.2018 г. Същото доказателствено искане правя с оглед на
обстоятелството, че към настоящия момент ответницата е извън страната и
ако през този период е била извън страната, то тя не е била прекия ползвател
на тези услуги и на това основание няма да дължи посочените от ищеца
суми.
СЪДЪТ с Определение № 1010/02.06.2021 г. е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. №1971/2020 г.
по описа на РС - Пазарджик.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното искане в настоящото
съдебно заседание, като счита, че първото искане направено от особения
представител е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Видно
от представената декларация подписите, които са положени от ответницата на
стр. 1 и стр. 5 между същите не са налице видими различия, поради което
съдът счита, че към настоящия момент не е необходимо да бъде изискан
личен документ на ответницата за сравнение, при положение не е открито
производство по чл. 193 от ГПК и не е назначена съдебна експертиза в този
15
смисъл.
По отношение на второто искане, съдът счита, че е основателно, като
следва да бъде изискана въпросната справка от ОД на МВР – Пазарджик, от
която да е видно дали в процесния времеви период ответницата Б. се е
намирала в границите на Република България, дали по отношение на същата
има регистрирани пътувания извън страната.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от ответната страна да бъде
изискан за сравнение, от ОД на МВР - Пазарджик, копие от документ за
самоличност на ответницата.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ОД на МВР – Пазарджик, от която да е
видно дали ответницата Т. СП. Б. се е намирала в страната в периода
30.12.2016 г. – 30.12.2018 г. и дали по отношение на същата има регистрирани
пътувания извън страната.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, като същото следва да бъде отложено за друга
дата, с оглед изисканата от съда справка.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.08.2021 г. от 10:30 часа, за
която дата и час ищецът следва да счита уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от
ГПК, а ответникът следва да се счита уведомен от днес чрез назначения му
особен представител.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:39
часа.
16
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
17