Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1439 Година
11.10.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, Х състав, на двадесет
и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело номер 1944 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.197 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.121, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Стокар-89“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Арда“ № 7а,
представлявано от управителя С. Г.Й. против решение № 100/02.07.2021г. на
директора на ТД на НАП гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно и
неправилно, постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния
закон, поради което го обжалва.
Ответникът – Директора на ТД на НАП гр.Бургас,
редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
От събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
С искания за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-02000221000875-039-001/08.06.2021г.
от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас е поискано да бъдат наложени
мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени
в резултат на ревизията възложена на „Стокар-89“ ЕООД, със заповед за възлагане
на ревизия № Р-02000221000875-020-001/12.02.2021г. В мотивите на искането е
посочено, че в хода на ревизията са установени индикации за измами и са
установени факти и обстоятелства, които дават достатъчно основания да се счита, че в случая се касае за организирана
схема, целяща избягване плащането на данъчни и/или осигурителни задължения.
Ревизионното производство на дружеството ще бъде спряно, поради образуване на
производство на доставчика „Грийн агро 17“ ЕООД, приключването на което е от
особено важно значение за резултатите на ревизионното производство на
жалбоподателя. ЗЛ не притежава активи на стойност, необходима за обезпечаване
на задълженията за корпоративен данък, чийто очакван размер към този момент е
802 697,62 лева главница и 96 777,40 лева лихви. Предложено е да се
наложи обезпечителна мярка на банкови сметки, като налагането на
предварителните обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице,
вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или
значително затруднено.
С постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С210002-023-0001679/14.06.2021г.
на публичен изпълнител, за обезпечавана на бъдещо публично вземане, на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление, находящи
се в „Юробанк България“ АД за сумата от 899 475,00 лева.
Постановление е обжалвано по административен
ред с жалба вх.№ ИТ-00-5185/23.06.2021г. и с решение № 100/02.07.2021г. на
директора на ТД на НАП гр.Бургас, тя е оставена без уважение. В мотивите на
решението е прието, че постановлението е издадено от компетентен орган, в
предвидената форма и съдържа всички изискуеми реквизити. В него са изложени
конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на
предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на
предполагаемото публично задължение. Необходимостта е мотивирана с установения
размер на бъдещото публично вземане, вида и стойността на имуществото на
длъжника, служещо за обезпечаването му, чието съотношение създава възможност
при събиране на вземанията да възникнат затруднения, поради недостатъчно
имущество на лицето, гарантиращо безпрепятственото погасяване на задълженията.
При налагане на мерките не са допуснати съществени нарушения на установените в
чл.205, ал.1 от ДОПК процесуални правила. Спазени са изискванията на чл.121,
ал.3 от ДОПК наложените обезпечителни мерки да не спират и възпрепятстват
дейността на ревизираното лице. Спазени са и изискванията на чл.196, ар.1, т.5
и т.6 от ДОПК, за посочване на вида на обезпечителната мярка и очаквания размер
на публичното задължение. От жалбоподателя не са представени други обезпечения
в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция, държавни ценни книжа или
движими или недвижими вещи, поради което не са налице предпоставките по чл.197,
ал.3 от ДОПК, за отмяна на наложената обезпечителна мярка. Размерът на бъдещите
публични задължения на дружеството е особено голям и липсата на движимо или
недвижимо имущество обосновава извода, че при пристъпване към принудително
изпълнение на задължението, констатирано при ревизията, не би могло да се
гарантира събирането за задълженията в пълен размер. При предприемане на
действия по предварително обезпечаване на публични вземания, публичния
изпълнител действа при условията на обвързана компетентност от преценката на
органа по приходите, както по отношение на очаквания размер на публичните
вземания и субекта по отношение на който следва да се наложат, така и по
отношение на изложените в искането мотиви, обосноваващи налагането на предварителни
обезпечителни мерки. Налагането на обезпечителни мерки върху банковите сметки
на дружеството по естеството си е такова, че почти винаги затруднява дейността
му и има неблагоприятно действие. Поради това и отчитайки засилената защита на
публичния интерес, законодателя е забранил не всяко затрудняване, а само това
което по естеството си води до сериозно засягане дейността на лицето или до
нейното спиране, каквото не е налице. В случая, не е налице и нарушение на
принципа за съразмерност, като не е налице и неоправдана намеса в патримониума
на дружеството и не може да се приеме, че с наложеното обезпечение се засягат
права и законни интереси на същото, в по-голяма степен от необходимото за
целта, която преследва закона.
Решението е връчено на дружеството на
15.07.2021г., видно от оформената разписка и е обжалвано по съдебен ред с жалба
вх.№ ИТ-00-5185#3/22.07.2021г., подадена в срока по чл.197,
ал.2 от ДОПК.
Съдът, предвид установената фактическа
обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата
за неоснователна.
Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки изх.№ С210002-023-0001679/14.06.2021г.
е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в ТД на НАП гр.Бургас,
съобразно правомощията му по чл.167 от ДОПК, в предвидените в чл.196 от ДОПК
писмена форма и съдържание, след постъпило мотивирано искане за предварително
обезпечаване на задълженията, направено от органа по приходите, на който е
възложено да извърши ревизия на „Стокар-89“ ЕООД.
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на
ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като
съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл.195
с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197. В ал.3
на чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се
налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност.
Видно от изложеното, законодателят е
предвидил, че обезпечението се извършва тогава когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при обжалване на
наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните
условия - представяне от длъжника на
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 и чл.195 ал.5 от ДОПК.
В случая от „Стокар-89“ ЕООД не се предлага и предоставя
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, въпреки изрично дадените указания в този смисъл, в постановено по
делото определение № 1612/02.08.2021г.
В нормата на чл.121, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност в
хода на ревизията органът по приходите да поиска мотивирано от публичния
изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест
законодателя е призумирал наличието на изпълнително основание.
В случая безспорно е налице възложена ревизия
на „Стокар-89“ ЕООД, която към момента на издаване на постановлението за
налагане на обезпечителни мерки не е приключила и от органа по приходите е
направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на
предварителни обезпечителни мерки. Видно от представените по делото
доказателства със заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000221000875-020-001/12.02.2021г. е възложено извършването на ревизия на
„Стокар-89“ ЕООД, като нейния срок е продължен с две заповеди от 14.05.2021г. и
17.06.2021г., съответно със заповед № Р-02000221000875-023/002/17.06.2021г. е
спряно ревизионното производство. Заповедта за спиране е връчена на дружеството
на 18.06.2021г. по електронен път, като по делото не се твърди и не се
установява, тя да е обжалвана, като в хода на настоящото производство е
недопустимо да се извършва косвен контрол за нейната незаконосъобразност,
поради което направените от жалбоподателя възражения в този смисъл не следва да
се обсъждат.
Искането за налагането на обезпечителни мерки
е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за отговорност за
корпоративен данък в размер на главница 802 697,62 лева и 96 777,40
лева лихви, изчислени към 08.06.2021г. или общо 899 475,02 лева. Обезпечението е
наложено по искане направено по реда на чл.121 от ДОПК, тоест за обезпечаване
на бъдещи задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като размерът
на тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията, като
публичния изпълнител, респективно териториалния директор не разполагат с
правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода на
административното производство по налагане и обжалване на принудителни
административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да
контролира посочения от органа по приходите предполагаем размер на задълженията,
с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното обжалване. Ето
защо, следва да се приеме, че предполагаемият размер на задълженията, чието обезпечение
е поискано, е този посочен от органа по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.
В рамките на производството по издаване на
постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи
преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на
предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл.121,
ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката
за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на „Стокар-89“ ЕООД в
случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето. В
хода на административното и съдебното производство от жалбоподателя не са
ангажирани доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания,
достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт.
Ето защо, следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена
преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с
разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са
били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Самият жалбоподател
не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над 899 475,02
лева, колкото е общия размер на предполагаемите задължения, поради което
правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително
затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл.121 от ДОПК.
Твърдението на жалбоподателят, че с наложения
запор върху банковата сметка на практика се спира цялата търговска дейност на
дружеството, не се установява от събраните доказателства. По делото не са
ангажирани доказателства, че това е единствената банкова сметка ***, съответно
че всички негови плащания се извършват само по банков път, по тази банкова
сметка. ***, следва да се има предвиди и това, че в случай на неотложни плащания
във връзка с дейността му, дружеството разполага с възможността предвидена
нормата на чл.229 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител може да
разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметките му суми, да
се оставят на негово временно разпореждане. Тази възможност, дори му е изрично указана
и в обжалваното решение.
Неоснователно и е възражението, че е нарушен
принципа за съразмерност предвиден в чл.6 от АПК, тъй като видно от самото
постановление за налагане на обезпечителни мерки, извършения запор е до сумата
от 899 475,00 лева, тоест до предполагаемия размер на задълженията, които ще
бъдат установени, а не въобще за всички постъпващи и налични суми. В случай, че
по банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер няма пречка лицето
да оперира с тях, поради което не е налице несъразмерност на наложеното
обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от тази
необходимото за целта за която се налага обезпечението, а именно да се осигури
възможност да се съберат публичните задължения, които ще бъдат установени в
хода на образуваното ревизионно производство.
С оглед на изложеното обжалваното решение и
потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на
закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци. Ето защо жалбата на „Стокар-89“
ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.197, ал.4 от ДОПК, решението
по делото е окончателно.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Стокар-89“ ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Айтос, ул.“Арда“ № 7а,
представлявано от управителя С. Г. Й. против решение № 100/02.07.2021г. на
директора на ТД на НАП гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: