Решение по дело №1740/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 540
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20214430201740
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Плевен, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201740 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-007019 от
04.01.2019 година на *** *** „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с
което на Д. ХР. Т. от гр**** на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
На основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 8 к.т. и за нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 20лв.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да намали размера на
наказанията. Не спори за законосъобразност на наказателното постановление,
а за прекомерност на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Иска от съда да постанови решение, с което да намали глобата.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката до
РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и
1
се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен
срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № 010302 е
съставен на 23.12.2018г. от М.Г. на длъжност мл. автоконтрольор в *** „***“
при ОД МВР Плевен, на **** Т., за това, че на 23.12.2018г. в 17.12 часа в гр.
Плевен, на кръстовището облазувано от у**** преминава през
горепросоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарна
уредба-червен , работеща в нормален режим. 2 . Автомобилът не е представен
на ГТП - нарушения по чл. 6 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят не оспорва извършените нарушения, но твърди, че санкциите
са високи и иска да бъдат намалени.
Преценявайки доказателствата по делото, които са в контекста на
фактическата обстановка, възприетата и отразена в АУАН и НП от
административнонаказващият орган, Съдът намира, че наказващия орган е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по смисъла
на чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл. 147 ал.1 от ЗДвП, респ. на осн.чл.183, ал.5, т.1 и
чл. 185 от ЗДвП е наложил санкциите. В тази насока са доказателствата-
показанията на М.Г. и А.Й., а и се признава от жалбоподателя Т., че в
процесният ден и час е извършил нарушенията- преминал е на неразрешен
сигнал-червен и не е представил автомобила на ГТП. Двамата свидетели са
очевидци на нарушението. Пред съда двамата категорично заявяват, че са
видели нарушението, имали видимост към кръстовището.
От показанията става ясно, че мястото на което са се намирали
полицейските служители е давало възможност да видят момента на
навлизането на автомобила в кръстовището, както свидетелите категорично са
възприели и светлинният сигнал /червен/ на светофарната уредба. Освен, че
показанията на свидетелите са обективни, последователни, те не са
заинтересовани от изхода на делото, което дава основание на съдът да
2
кредитира показанията им с доверие.
При така анализираните доказателствени средства съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е обосновано, тъй като в
хода на съдебното производство се събраха доказателства, че жалбоподателя
е извършител на вмененото в АУАН нарушение. Под обоснованост се има
предвид обективно съответствие между приетите за установени с АУАН
фактически положения и събрания доказателствен материал.
В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция
се основава на разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, която предвижда
налагане на наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Задължението
на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали е регламентирано общо в чл.6, т.1, пр. второ ЗДвП.
Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.12 ЗДвП и
Глава осма от Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата, които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и
значението на светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят. От анализа на нормативната уредба следва, че
неразрешаващи преминаването по смисъла на чл. 183, ал. 5, т.1 ЗДвП са
следните светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи
червена и жълта светлина и жълта светлина.
Второто нарушение – по чл.147 ал.1 от ЗДвП е санкционирано,
съобразно чл.185 ал.1 от ЗДвП, който гласи“ За нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“
И двете наказания са определени от Законодателя в абсолютен размер
и не могат да бъдат намалени, нито от АНО , нито от въззивтана или
касационната инстанция на Съда.
При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-007019 от
04.01.2019 година на *** *** „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с
което на Д. ХР. Т. от гр**** на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
На основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 8 к.т. и за нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 20лв, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Регионален административен
съд – град Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-007019 от
04.01.2019 година на **** Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с
което на Д. ХР. Т. от **** на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена
Глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
На основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 8 к.т. и за нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 20лв.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да намали размера на
наказанията. Не спори за законосъобразност на наказателното постановление,
а за прекомерност на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Иска от съда да постанови решение, с което да намали глобата.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката до
РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и
се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен
срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № 010302 е
съставен на 23.12.2018г. от М.Г. на длъжност мл. автоконтрольор в *** Т., за
това, че на 23.12.2018г. в 17.12 часа в гр. Плевен, на кръстовището
облазувано от у**** преминава през горепросоченото кръстовище на
неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба-червен , работеща в
нормален режим. 2 . Автомобилът не е представен на ГТП - нарушения по чл.
6 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят не оспорва извършените нарушения, но твърди, че санкциите
са високи и иска да бъдат намалени.
Преценявайки доказателствата по делото, които са в контекста на
фактическата обстановка, възприетата и отразена в АУАН и НП от
административнонаказващият орган, Съдът намира, че наказващия орган е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по смисъла
на чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл. 147 ал.1 от ЗДвП, респ. на осн.чл.183, ал.5, т.1 и
чл. 185 от ЗДвП е наложил санкциите. В тази насока са доказателствата-
показанията на М.Г. и А.Й., а и се признава от жалбоподателя Т., че в
1
процесният ден и час е извършил нарушенията- преминал е на неразрешен
сигнал-червен и не е представил автомобила на ГТП. Двамата свидетели са
очевидци на нарушението. Пред съда двамата категорично заявяват, че са
видели нарушението, имали видимост към кръстовището.
От показанията става ясно, че мястото на което са се намирали
полицейските служители е давало възможност да видят момента на
навлизането на автомобила в кръстовището, както свидетелите категорично са
възприели и светлинният сигнал /червен/ на светофарната уредба. Освен, че
показанията на свидетелите са обективни, последователни, те не са
заинтересовани от изхода на делото, което дава основание на съдът да
кредитира показанията им с доверие.
При така анализираните доказателствени средства съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление е обосновано, тъй като в
хода на съдебното производство се събраха доказателства, че жалбоподателя
е извършител на вмененото в АУАН нарушение. Под обоснованост се има
предвид обективно съответствие между приетите за установени с АУАН
фактически положения и събрания доказателствен материал.
В случая, наложената от административнонаказващият орган санкция
се основава на разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, която предвижда
налагане на наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Задължението
на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали е регламентирано общо в чл.6, т.1, пр. второ ЗДвП.
Конкретизация на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.12 ЗДвП и
Глава осма от Правилника за приложение на Закона за движение по
пътищата, които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и
значението на светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен,
жълт и зелен цвят. От анализа на нормативната уредба следва, че
неразрешаващи преминаването по смисъла на чл. 183, ал. 5, т.1 ЗДвП са
следните светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи
червена и жълта светлина и жълта светлина.
Второто нарушение – по чл.147 ал.1 от ЗДвП е санкционирано,
съобразно чл.185 ал.1 от ЗДвП, който гласи“ За нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“
И двете наказания са определени от Законодателя в абсолютен размер
и не могат да бъдат намалени, нито от АНО , нито от въззивтана или
касационната инстанция на Съда.
При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
2