Решение по дело №8255/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6900
Дата: 5 ноември 2018 г.
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20181100508255
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта

        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     № …..

                            Гр. София, 05.11.2018 г.

 

                        В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

                

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Здравка Иванова

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска

                                                                      Мл. съдия :  Павел Панов

като разгледа докладваното от съдия З. Иванова гр. д. № 8255/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 463 ГПК.

Производството е образувано въз основа на решение № 128/15.01.2018 г. на САС по гр. д. № 4395/2017 г., с което е обезсилено решение № 619/30.01.2017 г. на СГС,  І - 4 с-в, ГО, по ч. гр. д. № 15629/2016 г.и делото е върнато за ново разглеждане с участието на присъединените по изпълнителното производство взискатели СО и НАП.

Подадена е жалба вх. № 71529/26.10.2016 г. от „Б.П. ЕАД, „С.“ ООД и „Б.Е.Т.“ ЕООД - длъжници по изп. д. № 20168380405668 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ срещу разпределението, изготвено от частния съдебен изпълнител на 18.10.2016 г. по реда на чл. 460 ГПК, обявено на 20.10.2016 г. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на разпределението, тъй като е изготвено при непосочен размер на цената, при която имотът е възложен на купувача, като съществувала неяснота как е определен размерът на таксите, съобразно продажната цена на имота, което препятствало извършването на проверка дали същите са съобразени с установените правила. Поддържа се, че не става ясно при какъв материален интерес е определената таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ  в размер на 999, 84 лв., а и същата незаконосъобразно била определена като привилегировано вземане пред всички останали вземания, при положение, че вземането по изпълнителния лист не е било събрано изцяло. Липсвали доказателства, присъдените в полза на взискателя в първи ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, вземания за такси и определеното юрисконсултско възнаграждение да са били заплатени авансово от взискателя и да са били извършени във връзка с реализирания способ на изпълнение - продажба на недвижим имот, постъпленията от които са предмет на разпределението. Жалбоподателите излагат, че по отношение на осребрения недвижим имот дължимите на Столична община данъци не били изчислени правилно, като не са включени натрупаните лихви до датата на разпределението. Също така начислената такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ е недължима, тъй като такива разноски не били сторени в производството. Съществувала неяснота относно таксата по т. 9, в смисъл - каква част от общата сума представлява и същата не се ползвала с привилегия, доколкото била начислена във връзка с наложен запор. Предвид тези обстоятелства, молят да се отмени протокола за разпределение, като даде задължителни указания на ЧСИ да изготви ново разпределение, като съобрази привилегированите вземания и точния им размер.

Взискателят „Б.П.Б.“ АД оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа, че продажната цена на имота е била посочена в разпределението – 4 020 001 лв. без ДДС. Излага правни доводи, че съобразно дадените разяснения с т. 6 ТР № 2/2013 ОСГТК ВКС, ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най - скъпата вещ или най - голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат, респективно юрисконсултско възнаграждение, какъвто бил и настоящия случай. Сочи, че определените разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ били направени и дължими, доколкото в изпълнителното производство било назначено вещо лице, което извършило оценка на описания и впоследствие продаден актив. По отношение възраженията за неправилно изчисляване на дължимите към СО данъци заявява, че вземането било включено въз основа на удостовереното в издадения от Столична община, Дирекция „Общински приходи“ документ с вх. № 59528/25.08.2016 г.

Присъединените взискатели - държавата, чрез Национална агенция по приходите и Столична община, уведомени за производството, не вземат становище по жалбата.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ М.Б., който по съображения, аналогични на изложените от взискателя „Б.П.Б.“ АД, поддържа неоснователност на подадената жалба.

            Въз основа на изложеното в жалбата и приложените писмени доказателства от ЧСИ, съдът приема следното :

Изпълнително дело изп. д. № 20168380405668, по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от 08.08.2016 г. на взискателя „Б.П.Б.“ АД за дължими суми по издаден изпълнителен лист от 31.05.2016 г. по ч.гр.д.№ 17572/2016 г. по описа на СРС, 38 състав срещу солидарните длъжници „С.У.П. Б.“ ООД, „Б.“ ЕАД и „Б.Е.Т.“ ЕООД за сумите: 2 500 000 евро - главница, ведно със законната лихва от 30.03.2016 г. до изплащане на вземането и 171 665.12 лв.-разноски, от които 97 791. 50 лв. за държавна такса и 73 873. 62 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.

На основание чл. 458 ГПК въз основа на удостоверение № ДМЛ 16-ДИ11-171/24.08.2016 г. Столична община, Дирекция Общински приходи е присъединена като взискател за дължимите от длъжника „Б.Е.Т.“ ЕООД публични вземания в размер на 16 436. 36 лв.

В производството е извършен опис и оценка на недвижим имот на „Б.Е.Т.“ ЕООД с определена пазарна оценка 5 330 000. 00 лв. без ДДС, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІІ-426,485 от квартал 6а по плана на гр. София, местност „НПЗ Изток“, м. „Къро“, с площ от 2 983 кв. м, при съседи: от две страни улица и УПИ I-CO, заедно с правото на строеж за изграждане на ОФИС СГРАДА, ШОУРУМ, МАГАЗИНИ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ, подробно индивидуализирани в обявлението.

Извършена е публична продан на имота и с протокол за обявяване на наддавателни предложения от 18.10.2016 г. ЧСИ е обявил за купувач банката - взискател за посочената от него цена 4 020 001 лв. без ДДС.

На 18.10.2016 г. е извършено разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума от 4 020 001 лв., недостатъчна за удовлетворяване на взискателите.

Получената по сметка на ЧСИ сума от 4 020 001. 00 лв. е разпределена, както следва:

На основание чл. 131, ал. 1 ЗДДС е разпоредено да се внесат по сметка на НАП 804 000. 20 лв.

За ЧСИ – такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е определена сумата 999. 84 лв. с ДДС.

Първи ред:

На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД са отделени средства за разноските към ЧСИ, като по т. 1 са посочени сумите: 1/. 95 940. 00 лв. с ДДС – разноски по принудителното изпълнение пропорционална такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ; присъдено и прието юрисконсултско възнаграждение в размер на 76 383. 61 лева; 300. 00 лв. - допълнителни разноски по т. 31 (д) от ТТР към ЗЧСИ; такси на ЧСИ М.Б. в размер на 1 480, 64 лева, представляващи: такси и разноски по т. 1, 2, 5, 9, 10, 13, 31 от ТТР към ЗЧСИ.

Втори ред:

Остатъкът от постъпленията в размер на 16 436. 36 лв. е разпределен на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД в полза на присъединения взискател – Столична община /държавата/ за данъци върху определения имот според представеното удостоверение;

Трети ред :

На основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – /вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти /- сумата 3 828 460.55 лв. е посочено, че следва да се приспадне от вземането на взискателя "Б.П.Б." АД от стойността на продадения ипотекиран в негова полза недвижим имот;

В постановлението е посочено, че на основание чл. 495 от ГПК взискателят, обявен за купувач - „Б.П.Б.“ АД, следва в едноседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумите, които са с предимство пред вземането му, а така също и сума в размер 3 600 лв. (с включен ДДС), която сума представлява такса по т. 23 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на постановление на недвижим имот. По отношение на сумата, разпределена за него ще се извърши приспадане от дълга по изпълнителното дело.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Частните жалби са подадени от легитимирани да обжалват разпределението страни.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител изготвя разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Съгласно нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗЗД, ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори; 3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти.

Според възприетото тълкуване в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, т. 6 не всички разноски по изпълнителното дело се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД.

В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяване на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.).

Съгласно същото ТР, не се ползват с право на предпочтително удовлетворение : присъдените разноски по осъдителен иск на взискателя срещу длъжника, разноските в заповедното производство, както и разноските по издаването на изпълнителния лист. Те се прихващат от сумата, която се полага на взискателя по разпределението в удовлетворение на неговото вземане съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

От изложеното следва, че нормата на чл. 136 ЗЗД има за цел да уреди привилегиите при конкуренцията между вземания на различни кредитори в изпълнителното производство, а относно поредността на погасяване на вземанията на отделния кредитор, когато сумите, събрани по изпълнението, не са достатъчни за покриване на цялото вземане, ще се приложи общото правило за погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

По направените оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено от ПЧСИ с протокол от 18.10.2016 г. настоящият състав намира следното :

В съответствие с чл. 131, ал. 1 ЗДДС правилно съдебният изпълнител е приспаднал от събраната сума, посочена като 4 020 001. 00 лв. без ДДС (съответно 4 824 001.20 лв. с ДДС) дължимия за самата публична продан ДДС, определен в размер на 804 000. 20 лв. доколкото този данък ЧСИ следва да преведе, от името на длъжника, в срок до 5 дни от получаване на пълната цена по сметка на съответната ТД на НАП.

Следователно, подлежаща на разпределение в поредността на чл. 136 ЗЗД е останалата сума от 4 020 001. 00  лв. без ДДС.

От така получената от проданта сума, както се посочи по - горе, най - напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД - разноски по изпълнението, като в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпления от отделни изпълнителни способи.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, в първия ред на специалните привилегии се включват необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. Такива необходими разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на изпълнителното дело, за цялостното проучване имущественото състояние на длъжника, изпращането на призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху вещи или вземания, както и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и публична продан на вещта и др. подобни. В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.

Предвид дадените разяснения, които са задължителни, правилно съдебният изпълнител на първо място е заделил сума за удовлетворяване на вземанията за разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД в полза на взискателя. При определяне на разноските съдебният изпълнител е съобразил искането на взискателя за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт в размер на 76 383. 61 лв. и заплатената от взискателя такса по т. 20 ТТР към ЗЧСИ и разноски за вещо лице, които според представените доказателства по изпълнителното дело (лист 13) възлизат на общата стойност 96 240. 00 лв. с ДДС и са заплатени от взискателя по издадена фактура № 56959/08.09.2016 г.

Както се установява от приложеното уведомление на ЧСИ за дължими такси по ЗЧСИ на основание чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ в полза на ЧСИ следва да бъдат присъдени обикновени такси по образуваното изпълнително дело, както следва: по т. 1 - 24. 00 лв. с ДДС за образуване на изпълнително дело; по т. 2 - 180.00 лв. с ДДС за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител;  по т. 5 - 72 лв. с ДДС (3 бр. х 20. 00 лв.) за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, по т.10 - 54.00 лв. с ДДС за вписване на възбраната и по т. 13 - 216. 00 лв. с ДДС за изготвяне и предявяване на разпределението (6 бр. х 30.00 лв.). Или общо признатите съобразно изпълнителния способ постъпления, от които се разпределят обикновени такси по образуване на изпълнителното дело, възлизат на сумата 546 лв. с ДДС, вместо определената от ЧСИ сума от 1 480, 64 лв. Според настоящият състав, в изготвеното разпределение липсва обосновка за начисляване на такси в полза на ЧСИ в размер на 1 480. 64 лв. Доколкото от страна на ЧСИ не е представена сметка за дължимите суми, както и начинът на формирането им, нито  сумата е разбита по пера и съдебният изпълнител не е посочил подробно съответен размер, ред и основание, въз основа на което е начислил сумата, съобразно изискването на чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, съдът намира за основателни изложените от жалбоподателите възражения в тази насока.

При съобразяване начислените и съответно заплатени авансово от взискателя разноски по ТТР към ЗЧСИ, начислената и разпределена сума над 546 лв. с ДДС се явява необоснована.

На следващо място и при съобразяване на възраженията на жалбоподателите, съдът намира, че в реда на вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД следва да се включи и дължимата на ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Тази такса се начислява върху събраната сума, получена при изпълнение на парично вземане. Касае се за нормативно определена такса, дължима към ЧСИ при получаване на сума в следствие на проведен изпълнителен способ, която е винаги за сметка на длъжника. Размерът й се определя като процент от получената сума, поради което няма как да бъде определена и внесена авансово от взискателя. Съдът обаче намира за основателно възражението на длъжниците, че ЧСИ не е обосновал начина на определяне на таксата по т. 26 от ТТР, изчислена в размер на 999. 84 лв. с ДДС.

При съобразяване указаното в т. 26, б „е“, т. 1 от ТТР към ЗЧСИ таксата по т. 26 таксата се определя за целия дълг, но от нея следва да се събере само частта, съответстваща на събраната в производството сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Следователно, общо материалният интерес, върху който се формирана дължимата такса по смисъла на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, е размера на събраното вземане - 4 020 001.00 лв. без ДДС. Поради това при съобразяване указаното в т. 26, б. „е“ и забележка по т. 1 към нея от ТТР към ЗЧСИ таксата по т. 26 следва да се определи за целия дълг, но от нея следва да бъде събрана част, съответна на събраната сума. При определяне на дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдебният изпълнител следва да посочи в разпределението както сумата на таксата, която е определил, така и начина на определянето й - т. е. да я обоснове.

На основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на взискателя Столична община основателно в разпределението е включена сумата от 16 436. 36 лв. за задълженията за данък недвижими имоти и лихва върху имота, предмет на изпълнението.

Остатъкът от събраната в изпълнителното производство сума, която ще се получи след погасяване на вземанията с по - преден ред на привилегия, следва да се  разпредели в полза на взискателя „Б.П.Б.“ АД, на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД  (вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти), като се приспадне от вземането на взискателя „Б.П.Б.“ АД от стойността на продадения ипотекиран в тяхна полза недвижим имот поземлен имот с идентификатор № 68134.4081.426.

Воден от горното въззивния състав намира, че възраженията срещу разпределението са частично основателни и то следва да се отмени. Съдът намира, че не следва да се произнася по същество и да извършва разпределение на сумата, а делото следва да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение на получената сума, съобразно изложеното в мотивите на решението. Искането на  жалбоподателите в тази връзка е основателно.

            Така мотивиран съдът

 

                                                                     Р  Е  Ш  И   :

 

ОТМЕНЯ, по частна жалба вх. № 71529/26.10.2016 г. от „Б.П. ЕАД, „С. У. П. - Б.“ ООД и „Б.Е.Т.“ ЕООД - длъжници по изп. д. № 20168380405668 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ срещу разпределението, изготвено от частния съдебен изпълнител на 18.10.2016 г. по реда на чл. 460 ГПК, обявено на 20.10.2016 г. и ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение на събраните суми в съответствие с мотивите на решението.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, на основание чл. 463, ал. 2 ГПК,  пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.                        

 

 

 

 

                                                                                                          2.