Р Е Ш Е Н И Е
№ 575 17.10.2019 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На втори октомври 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 9 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за отмяна на дарение на недвижим имот, с правно основание чл. 227 ал.1 б. “В” от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот №66, том ХІ, рег.№ 10469, нот.дело № 1140 от 22.07.2013г. по описа на нотариус П.Ангелова ищецът дарил на внучката си притежаваните от него идеални части от съсобствен недвижим имот, находящ се в с. Руец, общ.Търговище, а именно: 4/6 идеални части от дворно място-дворище с пл.сн.№ 14, за което са отредени УПИ ІV14 с площ от 1045 кв.м. в кв.2 по плана на с. Руец и УПИ ІХ-14 с площ от 1275 кв.м. в кв.2 по плана на с. Руец, ведно с 4/6 ид.ч. от построената в имота къща, при посочените граници, като дарителя се е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. След изповядване на сделката ответницата посетила няколко пъти ищеца и след няколко месеца престанала да го посещава. Уговорката им била тя да се грижи за имота и за ищеца, който е възрастен /на 84г. към момента на изповядване на сделката/; вдовец и в недобро здравословно състояние. Многократно молел ответницата по телефона да го закара да болницата, да му закупи лекарства, но тя отказвала, като и съвсем престанала да си вдига телефона. Ищецът разчита на помощ от страна на близки съседи. Ответницата е в добро финансово състояние, но не желае да му помага, да му осигури издръжка, да му закупува лекарства и заплаща текущи сметки. Ищецът моли в петитума на исковата молба съдът да постанови решение, с което да отмени направеното с нотариален акт дарение, тъй като дарената отказва да даде на дарителя издръжката, от която той се нуждае. С уточняваща молба от 21.01.2019г., както и във второто открито заседание на 02.10.2019г. преди приключване на съдебното дирене и по-късно в писмена защита от 09.10.2019г. пълномощникът на ищеца поддържа изрично становището, че предявеният иск е за отмяна на дарение, на осн. чл.227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД - тъй като дарената отказва да даде на дарителя издръжката , от която той се нуждае. Редовно призован, ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от упълномощен процесуален представител –адв. Й.Й. ***, който поддържа иска така, както е предявен.
Ответницата, редовно уведомена за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен. Прави възражение, че никога между тях с ищеца не е имало уговорки и не е ставало дума за издръжка или за гледане от нейна страна. Независимо от това, че ищецът не е искал и че тя не е била задължена, ответницата се опитвала да му помага-всяко лято се връщала от Германия в България по време на отпуските; за всяка зима изпращала пари за закупуване на дърва; непрекъснато се чували по телефона; когато е имал нужда от помощ винаги свекърва и на ищцата се отзовавала на молбите и и се грижила за него. През м. V.2016г. когато ищцата била в България настоявала пред ответника да го запише за храна към домашния патронаж, като тя поеме разходите , но той отказал. Продължила да му изпраща пари за дърва за огрев и за други нужди и редовно се чували по телефона. В началото на м. ІХ.2018г. когато се прибрала в България ответницата случайно узнала, че ищецът споменал пред кмета на с. Руец, че хубаво би било да отиде в старчески дом. Ответницата му предложила щом иска да бъде настанен в старчески дом в гр. Търговище /бивша консервена фабрика/, като разходите ще бъдат за нейна сметка. Ответникът отначало се съгласил, но после отказал и решил да остане в с. Руец. Никога ищецът не е казвал на ответницата, че е болен или че нещо му липсва или се нуждае от издръжка. Не е ясно от кога е възникнала нуждата за помощ и издръжка. Още в писмения отговор на исковата молба, както и в първото открито заседание преди доклада по делото, така и преди края на първото о.з., и после в писмената защита от 10.10.2019г. от пълномощника, е заявена четирикратно след получаване на исковата молба воля и готовност за даване на издръжка от ответницата, като същата моли ищецът да посочи сметка, по която да му превежда необходимите средства за издръжка. Редовно призована ответницата не се яви лично в открито заседание и се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. С.Д. ***, която поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том ХІ, рег.№ 10469, дело № 1140 от 22.07.2013г. по описа на нотариус П.А.-нотариус с район на действие района на РС-Търговище, с рег.№ 496 на Нотариалната камара /съответно акт № 104, том ХІ, дело № 2092, Дв.вх.рег. № 4230 от 22.07.2013г., парт.книга: 57068 и 57069 по описа на Служба по вписванията-Търговище/, Ш.М.А., род. на ***г. , с постоянен адрес ***, от една страна в качеството си на дарител, дарява на внучка си А.Ш.М., род. на ***г., с постоянен адрес ***, в качеството си на дарен, притежаваните то него идеални части от съсобствения си недвижим имот, находящ се в с. Руец, общ. Търговище, а именно 4/6 ид.части от Дворно място-дворище с пл.сн.№ 14 с площ от 1705 кв.м., за което са отредени УПИ ІV-14 с площ от 1045кв.м. в кв.2 и УПИ ІХ-14 с площ от 1275 кв.м. в кв. 2 по плана на с. Руец, общ. Търговище, ведно с 4/6 ид.части от построената в имота къща, при граници и съседи:от две страни улица, УПИ-15, УПИ ІІІ-16, УПИ V-13 и УПИ VІІІ-13, като дарителят си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Към момента на изповядване на сделката на 22.07.2013г. дарителят е на възраст 82г., към момента на завеждане на иска е на възраст 87г. и към момента на приключване на устните състезания е навършил 88г. Към момента на изповядване на сделката дарената е на 40г.
Съгласно удостоверение изх.№ 3040-25-126/17.05.2019г., изд. от ТП на НОИ-Търговище получавана от ищеца месечно пенсия за осигурителен стаж и възраст, безсрочна, е в размер на 207.60 лв.; добавка по чл.84 КСО от лична пенсия инвалидност поради общо заболяване, безсрочна, в размер на 63.27 лв. или общия размер на сумата получена за м. Май.2019г. е в размер на 270.87 лв. Видно от удостоверение изх.№ 2503-УД-1636/16.07.2019г., изд. от ДСП-Търговище, на ищеца е изплатена социална помощ за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2019г. в размер на 374.15 лв. От удостоверение изх.№ 2503-УД-2218/30.09.2019г., изд. от ДСП-Търговище се установи, че на ищеца е отпусната целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2019-2010г. в размер на 465.90 лв. От удостоверение изх.№ 11-03-2836/03.10.2019г., издадено от Община Търговище се изясни, че ищецът е потребител на социална услуга „Обществена трапезария“ по проект „Осигуряване на топъл обяд в град Търговище и малките населени места“ от 06.03.2018г. до момента, като получава всеки работен ден хляб и безплатен обяд, същият не е участвал в предходни обекти.
Съгласно представената от ищеца карта за медицински преглед от 14.09.2018г., същият е психично здрав и не се води на диспансерен отчет. От медицинско направление от 11.09.2018г. и приложената етапна епикриза за последните пет години е видно, че установените на ищеца заболявания са през 2014г. – хроничен атрофичен гастрит; през 2017г. – аритмия на сърцето; през 2018г. увреждане на междупрешленни дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулоити. Представени са още и амбулаторни листи за първични прегледи от 13.09.2018г. с диагноза – Старческа нуклеарна катаракта и от 14.09.2018г. – с диагноза – ............ Видно от медицинско направление/искане за консултация, изд. на 06.06.2019г. от ЕООД „Д-р Михайлов 2012“ ИППМП, в момента лекарствените средства за терапия, които Ш.М. А. закупува сам са: 1.Diclac 150 mg , 2. Famotidine 20mg, 3.Zocson 2 mg, 4.No-spa 40 mg.
За изясняване на спора от фактическа страна, съдът разпита в първото открито заседание четирима свидетели: двама, посочени от ищеца – 1.Г.С.Х.-56г., съседка на ищеца; 2. И.Ю.С.-47г., кмет на с. Руец, и двама , посочени от ответницата – 3.К.М.Х. – 58г., свекърва на ответницата и 4. М.М.Ю.– 33г., приятел на ответницата и мъжа и.
Първата разпитана свидетелка – Х. каза, че не знае А. да му праща пари на дядо Х., както и че не знае, той да е искал пари от А. и тя да не му дава. Такова нещо не знае – да е искал пари да му пращат, това не е чувала. Знае, че кмета на селото е записал дядо Х. да му носят храна от „Социала“ и от 2018г. му носят храна. Тези показания кореспондират напълно с обсъденото по-горе удостоверение, издадено от Община Търговище за ползване на социална услуга по проект от 2018г. От показанията на св. Х. се установи също, че дядо Х. и давал на нея пари и през последните две години, два-три пъти тя е ходила да му плаща потреблението на ел. ток, водата, телефона. Същата не е виждала А. да идва да види дядо Ш., откакто той и е прехвърлил имота; внучката изобщо не идвала да гледа дядо си; той си хващал човек да му работи и да му чисти и кметът намирал хора, които да му купуват лекарства и да му ги носят.
От показанията на втория разпитан свидетел – С. се изясни, че А. и съпруга и от около 7-8 години живеят в чужбина. Дядо Ш. е вдовец, като единия му син Х. живее постоянно в Турция, а другия – Ш., който е баща на А. ***, но двамата помежду си не се разбират. Дядо Ш. се обадил на внучката си през 2013г. да си дойде в България и да направят прехвърлянето и тогава и е прехвърлил част от къщата. От тогава той сам се грижил за себе си. Една година сина му Х. го прибрал в Турция, но дядо Ш. се върнал. Св. С. си спомня, че от 2014г. като постъпил на работа като кмет ищецът идвал при него и му казал, че му обещали да му изпращат пари, но не му пращали и търсел телефонен номер на внучката си да и се обади. Дядо Ш. се оплаквал на кмета, че са му обещали да му пращат пари, да му купят дърва, но не му пращат пари и св. С. не е чувал внучката му да му е пратила пари. Веднъж са му дали пари за дърва от „Социални грижи“ в размер на 370 лв. за миналата 2018г. и после са му отпуснали още 100 лв., а сега е включен в програмата за безплатен обяд. Ищецът си дава пари да му купуват лекарства. Кметът изпращал хора да му помагат – да нацепят и да пренесат дърва, да окосят дворното място, люцерната, тревата, да му платят тока, водата, телефона, но човека – дядо Ш. винаги си плащал с негови пари за тези услуги.
От показанията на третата разпитана свидетелка – Х. се установи, че откакто е прехвърлен имота на А. тя изпращала пари за дърва. Три години А. изпращала пари за дърва, като ги пращала по М. /св. Ю./ и той ги предавал на ръка на свекървата на А., а тя ходила да ги купува за дядо Ш., защото той сам не можел да ходи. А. можела да си идва само веднъж в годината – когато е в отпуск. Дядо Ш. имал здравословен проблем, ударил се след падане на двора. По този повод А., понеже не може да напусне работа и да остане без доходи, предложила да плаща на човек, който да гледа дядо Ш. или ако той иска да отиде в старчески дом тя ще му заплаща разходите. Този разговор е бил през есента на 2018г. Отначало дядо Ш. се съгласил, но после се отказал. Св. С. също каза, че е чул, че дядо Ш. отначало бил съгласен да отиде в старчески дом, но после се отказал, не искал.
Св. Ю. потвърди в своите показания казаното от св. Х., че тъй като често пътува в чужбина А. изпращала пари по него за дядо Ш., за осигуряване на отоплението му. Освен по него пари изпращали и по зет му на този свидетел. Според този свидетел около 5-6 години А. е изпращала по него пари в размер на около 500-600 лв. за закупуване на дърва за зимата. Миналата година /2018г./ му поръчали на св. Ю. от семейството на А. и той ходил да попита в Хосписа /до гарата/ за условията за настаняване в старчески доми на дядо Ш., но по-късно разбрал, че дядото се отказал да постъпва там.
От представеното писмено заключение по съдебна счетоводна експертиза, възприета от съда и от страните, като компетентно изготвено и потвърдено от вещото лице Е.Б.В. в открито заседание на 02.10.2019г. се установи следното: Доходите на ищеца от пенсии и социални помощи в едногодишния период от 02.01.2018г. до 02.01.2019г. когато е подадена исковата молба са в размер на общо 3624.60 лв. или средно месечно в размер на 302.05 лв.; разходите на ищеца за покриване на нуждите му от храна, лекарства, отопление, вода, хигиена, за същия едногодишен период са в размер на общо 5800.55 лв. или средно месечно в размер на 483.37 лв.; разликата, която остава на годишна база е 2175.84 лв. Ежемесечната издръжка, от която се нуждае ищеца за период от една година преди завеждане на иска е 181.32 лв. на месец или 2175.84 лв. до пълния размер на необходимата издръжка. В открито заседание вещото лице поясни, за обстоятелствата , за които в същото заседание са представени писмени доказателства от ответната страна : сумата 465.90 лв. –отпусната целева помощ за отопление през отоплителен сезон 2019-2020г. /по удостоверение от ДСП-Търговище/ не би се отразила, тъй като е взета предвид такава целева помощ за отопление за 2018-2019г., а за сумата от 142.83 лв. – сумата за храна на месец по данни на НСИ /по удостоверението от Община Търговище/ следва да се включи по въпроса № 3 –за разходите, в таблица № 1, колона 2- за храна или това е 1713.96 лв. за година. Тъй като ищецът не прави тези разходи за храна, то след приспадане от сумата 5800.55 на сумата от 1713.96 лв. остават общо разходи в размер на 4086.59 лв. на годишна база. Така остава издръжката, от която се нуждае ищеца на годишна база в размер на 461.99 лв. или 38.49 лв. ежемесечно. Що се касае до прибавянето на 100 лв. социална помощ за 2018г. към доходите, за която ответната страна твърди и св. С. действително спомена в показанията си, като след приспадане на тази сума би се намалила ежемесечната издръжка на 30.11 лв. , съдът счита, че е неоснователно, доколкото такава социална помощ не фигурира в официално издадените удостоверения от ДСП-Търговище. При експертизата е възприет подход, при който в случай, че проверяваното лице не разполага с документи за извършените разходи за издръжка и живот и техният размер не може да бъде установен и доказан документално, тези разходи се определят съобразно информацията, публикувана от националния статистически институт в „Бюджети на домакинствата“ за съответната година, като използваният показател е общ паричен разход на домакинствата по групи-средно на едно лице в левова.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е за отмяна на дарение, когато дареният отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае, с правно основание чл.227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД,
а не за разваляне на договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение на
задължението за издръжка и гледане, с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.227 ал.1 б. “В” от ГПК дарението може да бъде отменено, когато
дареният отказва да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае. Съгласно чл.227 ал.3 изр.1-во от ЗЗД, искът
може да се предяви в едногодишен срок откакто
на дарителя са станали известни основанията за отменяването на
дарението. Издръжка може да бъде поискана винаги при
нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква
основание за отменяване на дарението независимо от това, колко време е изтекло
от извършване на дарението, от предшествуващи откази и независимо дали е
правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато
съществува нуждата от издръжка. В този смисъл и Решение № 322 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 656/2008 г., IV г. о. Исковата
молба има и характер на покана до ответника за даване на издръжка. /Решение
№ 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК/. Възможно е
дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е
възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на
покана. /Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о.,
ГК/. Отчитайки установената съдебна
практика, съдът приема, че искът е предявен в едногодишния преклузивен срок и е
допустим.
За да е основателен
искът по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД
следва да са налице в условия на кумулативност следните три
предпоставки: 1.дарителят да е изпаднал
в трайна нужда от издръжка, 2.да е поискал такава от надарения и 3.последният
да е отказал да я предостави. В този смисъл е напр. Решение № 864 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., III г.
о., ГК. Задължението на
надарения да даде издръжка на дарителя не възниква автоматично с осъществяване
на дарствения акт. Такова задължение възниква само, ако дарителят изпадне в
нужда и доколкото поиска от дарения издръжка. В тази насока са напр. Решение № 1309 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 6013/2007 г. и Решение № 222 от
10.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1349/99 г., II г. о.. В ЗЗД
липсва легална дефиниция на понятието "нужда от издръжка", при
наличие на която и при отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за
дарителя възниква субективното потестативно право да иска отмяна на дарението
чрез иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД.
В теорията и трайната съдебна практика по приложение на иска по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД се приема,
че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите
обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид
личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди,
индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия
живот в страната. /Решение № 688
от 18.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2009 г., III г. о., ГК/. В конкретния
казус по настоящото дело безспорно се
установи, че ищецът, който е дарител по договора, е твърде възрастен- навършил 87г. към момента на предявяване на иска; в тежко семейно състояние – вдовец, който
не може да разчита на подкрепа от страна
на децата си-единият му син е постоянно в Турция, а с другия, който има втора
съпруга, макар и да е в гр. Търговище не се разбират; в тежко здравословно положение – трудно
подвижен, с доказани хронични заболявания на опорно-двигателния апарат /увреждане
на междупрешленни дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с радикулоити/ и на храносмилателната система
/хроничен атрофичен гастрит/, както и други
типични за възрастта заболявания; живее в къща на село и се отоплява на твърдо
гориво, което изисква повече усилия в ежедневието особено през зимния
период; индивидуалните му потребности изискват помощ
при закупуване и доставка на лекарства, при
заплащане на консумативни разходи, при осигуряване на храна и пр. Несъмнено
всички тези обстоятелства обуславят нужда от издръжка за дарителя. Безспорно се установи от гласните
доказателства по делото, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка,
датираща от 2014г., след извършване на
дарението през 2013г. и продължаваща и към момента на подаване на исковата
молба и към датата на приключване на устните състезания в настоящата инстанция.
Продължителността на периода, през който дарителят е
имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е
трайно това състояние. Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да
е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или
към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните
състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция. В този
смисъл е установената съдебна практика напр. посочените и по-горе Решение
№ 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., ГК ; Решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1302/2010 г., IV г. о., ГК. Нуждата
от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с
които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени
в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на
средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката,
като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните
нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат
коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр.
за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на
дарителя и т.н. В конкретния казус от
обсъденото по-горе заключение по съдебна счетоводна експертиза се установи несъмнено, че ежемесечната
издръжка, за покриване на специфичните нужди
и задоволяване на индивидуалните
потребности на дарителя
възлиза в размер на 483.37 лв. , доходите му
възлизат средно месечно в размер на 302.05 лв. или необходимата издръжка, която е непосилна за
него е в размер на 181.32 лв. на месец, като след приспадане на сумата от
142.83 лв. – сумата за храна на месец, която дарителят реално не заплаща, остава сумата от
38.48 лв. на месец, представляваща необходимата издръжка, която е непосилна за
него и той се нуждае от нея. От гласните доказателства се установи, че дареният
е търсил контакти и е искал издръжка от надарената си внучка, както и че
нуждата от издръжка не е отпаднала и поради това и е подадена исковата молба.
Съобразявайки изложеното по-горе съдът приема, че е доказано наличието на
първите две предпоставки за основателност на предявения иск - дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка и е
поискал такава от надарения.
Що се касае до третата предпоставка за основателност на предявения
иск, а именно – отказ на дарения да предостави издръжка, същата не се доказа. Безспорно се установи от
гласните доказателства - от показанията на св.С., св. Х. и св.Ю., че дарената
внучка е изпращала по човек - пари на ръка през годините, с изключение на
2018г., за закупуване на дърва за огрев
през зимата; винаги когато го посещавала
свекървата на А. му е носила храна; през есента на 2018г. дарената изразила
готовност и предложила на дарителя да бъде настанен в т.нар. старчески дом – в хосписа в гр. Търговище, като тя ще
поеме разходите за издръжката му там и
той първоначално бил съгласен, но след това
се отказал /според св. Х. вероятно под влияние на малкия си син, при
който изкарал зимата в Турция/. Освен тези безсъмнено установени
обстоятелства, факт е, че в настоящото производство след подаване на исковата
молба дарената заяви четирикратно
воля и готовност за даване на издръжка, като същата моли дарителят
да посочи б. сметка, по която да му превежда
необходимите средства за издръжка. Предвид
тези обстоятелства и съобразявайки съдебната практика, съдът не може да приеме
за доказан в конкретния случай отказ от страна на дарената да
дава издръжка на дарителя. При очертани от
ищеца обстоятелства в исковата молба, която служи за покана, от съществено
значение е поведението на ответника - дали той заявява желание да дава издръжка
на дарителя си или не. Когато надареният не изяви воля за даване издръжка на
дарителя, то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на
чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД. В последния
смисъл е Решение № 172 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1203/2012 г., IV г. о., ГК.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.227 ал.1 б. „в“ от ГПК не е доказан по основание, поради което и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата действително направените от нея разноски, за което са представени писмени доказателства /договор за правна защита и съдействие – л.43, вносни бележки за държавни такса за съдебни удостоверения – л.231, 251/ и списък на разноските по чл.80 от ГПК, в размер на общо 615 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш.М.А., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адв. Й.Й. ***, съдебен адрес:***, против А.Ш.М., ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощник – адв. С.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 2, ИСК ЗА ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ, което е извършено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том ХІ, рег.№ 10469, дело № 1140 от 22.07.2013г. по описа на нотариус П.А.-нотариус с район на действие района на РС-Търговище, с рег.№ 496 на Нотариалната камара /съответно акт № 104, том ХІ, дело № 2092, Дв.вх.рег. № 4230 от 22.07.2013г., парт.книга: 57068 и 57069 по описа на Служба по вписванията-Търговище/, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, на осн. чл.227 ал.1 б. „В“ от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ш.М.А., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощник адв. Й.Й. ***, съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ш.М., ЕГН **********,***, действаща чрез пълномощник – адв. С.Д. ***, съдебен адрес:***, офис 2 , сумата в размер на 615 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на
страните , пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: