Присъда по дело №294/2021 на Районен съд - Бяла

МОТИВИ ПО НОХД № 294/2021г. на БРС-трети наказателен
състав

Районна прокуратура-гр.Русе е обвинила лицето ЕЛВ. В. В. от с.Д.,
обл.Р., ул. „Т. м.” № .., в това, че за периода от време месец март 2020г. -
месец юли 2021г., включително, в с. Д., обл.Р., след като била осъдена с
Решение № 34/19.02.2020г. по гражданско дело № 843/2019г. по описа на PC-
Бяла, влязло в законна сила на 11.03.2020г. да издържа свои низходящи -
децата си Д. П.а Н. с ЕГН ********** и Н. П. Н. с ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител ПЛ. Н. АНГ. от с.Д., обл.Р., съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски -
седемнадесет месечни вноски по 152,50 лв. всяка за детето Д. П. Н. и
седемнадесет месечни вноски по 152,50 лв. всяка за детето Н. П. Н., всичко на
обща стойност 5185 лв.- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимата В. не признава вината си и дава обяснения, в които
посочва, че през инкриминирания период не е работила, освен в чужбина за
една седмица. Твърди, че веднъж си е намерила работа, но транспортът й не
бил уреден. Посочва като причина да не плаща дължимата издръжка за децата
си липсата на работа и на транспорт, с който да пътува. Твърди, че живее при
родителите си и е издържана от тях до момента, като от един месец работи на
срочен договор към кметството в с.Д. и е превела сумата от 255лв. за
издръжка. Защитникът й пледира, че не е доказано осъществяването на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК от субективна страна, тъй като не е
налице съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка от
подсъдимата, поради което следва да бъде призната за невинна по
повдигнатото обвинение.
Представителят на Районна прокуратура-Бяла поддържа повдигнатото
от РП-Русе обвинение срещу подсъдимата В. и пледира същата да бъде
призната за виновна в извършване на престъплението и да й бъде наложено
наказание пробация за срок от 1 година с двете задължителни пробационни
мерки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата ЕЛВ. В. В. е родена на ********г. в гр.Б. обл.Р., с
постоянен и настоящ адрес в с.Д., обл.Р., ул. „Т. м.” № .., българско
гражданство, с основно образование, разведена, работи в кметство с.Д. като
чистачка, неосъждана, ЕГН **********.
Подс.Е.В. и св.ПЛ. Н. АНГ. живели във фактическо съжителство за
период от около десет години, в дома на родителите на последния - св.С.Н. и
св.Н.Н., в с.Д., обл.Р.. От съвместното съжителство се родили децата им Д. П.
Н. на *******г. и Н. П. Н. на ******г. В хода на съжителството между
двамата възниквали конфликти, при които подс.В. напускала семейното
1

жилище и отсъствала от дома, като оставяла децата на св.А.. С течение на
времето отношенията между двамата се влошили до степен, че през 2019г.
решили да се разделят. През периода на съвместното съжителство и известно
време след прекратяването му, подсъдимата имала случаи на оплаквания от
главоболие и стрес, за което вземала и медикаменти, като впоследствие
оплакванията отшумявали, а след раздялата напълно отзвучали.
В края на месец септември 2019г. св. П.А. подал искова молба до
Районен съд гр.Бяла с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Било образувано
гражданско дело № 843/2019г., по описа на Районен съд - гр.Бяла, като с
Решение № 34 от 19.02.2020г., упражняването на родителските права по
отношение на малолетните деца Д. П. Н. и Н. П. Н. било предоставено на
бащата - св. ПЛ. Н. АНГ. и било определено местоживеенето им да бъде на
неговия адрес в с.Д., обл. Р. Съобразно горепосоченото съдебно решение, на
подс. Е.В. бил определен режим на лични отношения с двете деца и й било
вменено задължение да изплаща чрез св. П.А. ежемесечна издръжка в размер
на 152.50 лв. за всяко от двете деца, с падеж на плащане първо число на
текущия месец. Съдебното решение било връчено на подсъдимата на
24.02.2020г., чрез нейния процесуален представител, същото не било
обжалвано и влязло в законна сила на 11.03.2020г. Макар да знаела за това
съдебно решение, както и за вмененото й с него задължение, подс. Е.В. не
изпълнявала задължението си да изплаща ежемесечна издръжка на двете си
малолетни деца. В тази връзка, по молба на св. П.А. на 24.03.2021г. било
образувано изпълнително дело № 28/2021г., по описа ДСИ при Районен съд
гр. Бяла, по което подсъдимата превела еднократно сумата в размер на 500 лв.
Същевременно св. П.А., в качеството си на законен представител на двете
малолетни деца сезирал Районна прокуратура - Русе, като след извършена
проверка било образувано досъдебно наказателно производство за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на разследването подс. В. продължила да бездейства и не
изпълнявала задълженията си за изплащане на ежемесечна издръжка. Така
при разследването било установено, че в резултат на своето бездействие и
неизпълнението на задължението да заплаща ежемесечна издръжка на всяко
едно от двете си деца в размер на 152.50 лв., през периода месец март 2020г. -
месец юли 2021г. (включително) подсъдимата дължала по седемнадесет
месечни вноски за всяко от децата, на обща стойност 5185 лв.
През инкриминирания период м.март 2020г. – м. юли 2021г.
подсъдимата нямала регистрирани трудови договори и изплащано
обезщетение за безработица, не притежавала движимо и недвижимо
имущество, нямала кредитни задължения. Имала регистрация в дирекция
“Бюро по труда“ Бяла за времето: от 03.12.2018г. до 03.09.2020г.;от
04.09.2020г. до 03.03.2021г.; от 11.11.2021г. Живеела съвместно с родителите
си –св.В.Х. и св.С.А., които осигурявали всичко необходимо за отглеждането
на децата по време на престоя им у тях в изпълнение на определения със
съдебното решение режим за лични контакти с подсъдимата. През 2021г.
2

подсъдимата пребивавала с приятеля си в Белгия за няколко месеца и се
върнала през м.август 2021г. Там работила една седмица. Преди това си
намерила работа в гр.Б., но транспортът й бил неудобен. През м.март 2022г.
била назначена на работа в кметство с.Д., обл.Р. като чистачка, на срочен
трудов договор. В хода на съдебното производство, на 18.04.2022г., същата
превела сумата от 255лв. по изп.дело №28/2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото гласни доказателства – от обясненията на подсъдимата в с.з., от
показанията на св.П.А., св.Н.Н., св.С.Н., св.В.Х. и св.С. Г. Ас., както и от
писмените доказателства и доказателствени средства - удостоверения за
раждане, съдебното решение, протокол, съобщение за връчване на книжа,
копие на материалите от изпълнително дело, справки за трудова заетост,
имуществено и имотно състояние, както и кредитна задлъжнялост на
обвиняемата, справки от Община Бяла и от УИС на ПРБ, справка за
съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и протоколите за следствените действия.
Съдът кредитира показанията на св.А. в с.з., като кореспондиращи с
останалите гласни доказателства-показанията на св.П.А., св.Н.Н., св.С.Н.,
св.В.Х. и св.С. Г. Ас. в с.з., както и с писмените доказателства по делото-
материали по изп.дело №28/2021г., от които се установява по несъмнен
начин, че подсъдимата не е изплащала определената й със съдебно решение
по гр.д № 843/2019г. по описа на Районен съд - гр.Бяла издръжка в размер на
по 152.50 лв. за всяко от двете деца, с падеж на плащане първо число на
текущия месец, за периода от м. март 2020г. до м. юли 2021г., включително.
Това обстоятелство не се опровергава и от обясненията на подсъдимата в с.з.,
в които твърди, че е знаела за задължението си за издръжка в размер на 305лв.
за двете деца, и е запозната със съдебното решение, тъй като тогава се
намирала в България при родителите си в с.Д., но причината да не плаща е че
не е работела и е нямала транспорт, с който да пътува. Обясненията й в тази
част са съответни на показанията на св.В.Х. и св.С. Г. Ас. в с.з., които
потвърждават, че дъщеря им си е търсила работа и дори е намерила такава в
гр.Б., но причината да не работи бил неудобния транспорт и липсата на
средства за пътуване. Отделно от това събраните гласните доказателства по
делото безпротиворечиво установяват, че подсъдимата е пребивала в чужбина
за период от няколко месеца през 2021г. със своя приятел. Твърденията й, че
е изпратила сума от 500лв. са изолирани и не са подкрепени от останалите
гласни и писмени доказателства, поради което съдът ги намира за недоказани.
От показанията на св.Н.Н., св.С.Н. и св.С. Г. Ас. се установява, че
подсъдимата е имала през периода на съжителството със св.А. конфликти и
раздели, а от показанията на тези свидетели и на св.В.Х. - проблеми с
главоболие и стрес, които с приеманите медикаменти отшумявали.
Последното се потвърждава и от обясненията на подсъдимата в с.з, която
споделя, че има високо кръвно и пие лекарства, но това не й пречи да си
изпълнява задълженията.
3

Анализа на събрания по делото доказателствен материал дава основание за
следните правни изводи:
Подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл.183 ал.1 НК.Изпълнителното деяние е осъществено с
бездействие, изразяващо се в неизплащане на дължимата издръжка на
низходящи в размер на две или повече месечни вноски. Подсъдимата е била
длъжна да извършва ежемесечно това правно действие, тъй като е бил
осъдена с влязло в сила съдебно решение, чието съдържание й е било
известно. През този период тя е била в трудоспособна възраст, психически
здрава и с възможност да реализира доходи.
От субективна страна подсъдимата е извършила деянието. Както
константната съдебна практика, така и докрината приемат, че за ангажиране
на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено
престъпно посегателство е изискуемо от субективна страна инкриминираното
неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното
деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното
задължение за плащане на издръжка и за това – за какъв период от време не е
внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на обществено
опасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат
/изпадането в забава/. Подсъдимата е знаела, че е осъдена с влязло в сила
съдебно решение да изплаща месечна издръжка на децата си в размер на по
152.50 лв. за всяко от двете деца, имала е знание и за периода от който дължи
издръжката, което се установява по несъмнен начин от обясненията й в с.з.
Независимо от горното, същата не изпълнявала това си задължение, което
налага правния извод, че престъплението е било извършено виновно,
умишлено, като подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието си, предвиждала е неговите обществено опасни последици и се е
съгласила с настъпването им, допускайки ги.
Неплащането следва да бъде "съзнателно", т.е. за доказване на
субективните измерения на инкриминираното поведение е необходимо
установяването на обективна възможност за изпълнение на задължението за
издръжка и липса на пречки от непреодолим характер, които да препятстват
плащането, което следва да се установи във всеки конкретен случай.
Фактическите обстоятелства по делото сочат, че подсъдимата обективно е
имала възможности за полагане на труд в гр.Б. и близките населени места,
което се потвърждава както от нейните обяснения, така и от показанията на
свидетелите по делото- св.Н.Н., св.С.Н., св.В.Х.. Не е извинително
обстоятелството, че е нямала уреден транспорт, за да работи там, където си е
намерила работа, и само от този факт не следва да се прави извод, че е налице
непреодолима пречка за работа. Несъмнено при ясно изразена воля и желание
за работа, един млад човек, каквато е подсъдимата, би могъл да намери
алтернативни варианти за придвижването си до работното място или да
обсъди с работодателя си други възможности за разрешаване на този така или
4

иначе страничен спрямо полагането на труд въпрос. Доказателствата по
делото навеждат на един не достатъчно мотивиран, непостоянен и
избирателен подход на подсъдимата към търсенето и полагането на труд,
включително и в чужбина, където е работила само една седмица, което я е
довело до невъзможност да реализира доходи и да изпълнява задълженията
си за издръжка, и като последица от това – да бъде ангажиране на
наказателната й отговорност за извършеното престъпление. Същевременно с
това подс.В. е на 27години, в трудоспособна възраст, с основно образование,
липсват данни за такива здравословни проблеми, които да възпрепятстват
възможността й да полага обществено полезен труд, поради което е била
обективно в състояние да изпълни задълженията си/ В тази насока Решение
№126 от 20.03.2015г. на ВКС по н.д. №205/2015г. на ВКС. Липсата на
движимо и недвижимо имущество у подсъдимата, и регистрацията й в
Бюрото по труда, в случая не са единствените обстоятелства, които следва да
бъдат преценявани за наличие или не на деянието от субективна страна.
Ноторно известно е, че регистрацията като безработен не гарантира трудова
заетост на безработния, а само подпомага търсенето на подходяща работа.
Установява се от гласните доказателства, че подсъдимата е имала варианти за
работа и без съдействието на Бюрото по труда, но от които така или иначе не
се е възползвала. Съдът не споделя възраженията, че обявеното в
инкриминирания период извънредно положение, са попречили на реалната
възможност за изпълнение на задължението за издръжка. На първо място
такива обстоятелства не се установяват по делото, напротив, именно в този
период на пандемия подсъдимата е намерила работа, успяла е да отиде в
чужбина и да пребивава там няколко месеца, включително и да полага труд.
Отделно от това, извънредната епидемиологична обстановка макар от една
страна да е оказала негативно въздействие на някои сектори в икономиката,
то от друга страна е довела до възможност за развитие на други сектори и за
по-гъвкава организация на труда и работното време. На следващо място, с
оглед възраженията в с.з. на защитника на подсъдимата следва да се
отбележи, че въведения в чл. 143 от СК, принцип, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, без оглед на тяхната
работоспособност и дали могат да се издържат с имуществото си,
действително мотивира намесата на държавата, в хипотезата на чл. 152, ал.1
от СК, когато изплаща присъдена издръжка на непълнолетни лица /български
граждани/ за сметка на неизправния длъжник в определения от съдебното
решение размер, но не повече от максималния размер, определян ежегодно
със Закона за държавния бюджет на РБ. Но съгласно ал.2 на чл.152 от СК
Изплащането се дължи, когато по образувано изпълнително дело се установи,
че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху
което да се насочи принудително изпълнение. Визираната процедура се
прилага при налична и пълна невъзможност да се изпълни задължение по
изплащане на присъдена издръжка. Тази хипотеза в случая не следва да
намери приложение, доколкото подсъдимата към момента полага труд по
5

трудово правоотношение, поради което и възраженията на защитника й в тази
насока са неоснователни. В този смисъл съдът намира, че подсъдимата
съзнателно не е изпълнявала задълженията си за издръжка спрямо двете деца.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства-младата възраст, чистото
съдебно минало, трудовата ангажираност, частична критичност - с оглед
извършените парични преводи по изп.дело, а като отегчаващо обстоятелство –
задължения за издръжка спрямо две правоимащи малолетни лица. Не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да налагат определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК. С оглед на изложеното, при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, спазвайки разпоредбите на чл.54 от НК, като
взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на деянието и с оглед постигането на целите на генералната и
индивидуалната превенция, предвидени в чл.36 от НК, съдът наложи на
подсъдимата наказание "Пробация", със следните пробационни мерки:
По чл. 42а, ал.2, т.1 от НК- Задължителна регистрация по настоящ адрес
с.Д., обл.Р., ул.Т. м.“ №.. за срок от 12 месеца, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично.
По чл. 42а, ал.2, т.2 от НК- Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 12 месеца.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
6

Номер на акта:	3
Дата:	20 април 2022 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20214510200294
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 ноември 2021 г.

Присъда по дело №294/2021 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите