Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
/ 08.01.2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и трети състав, в публично съдебно
заседание, проведено на **.12.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1797 /2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е за
ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С влязло в законна сила решение № 2964 /01.07.2019г., постановено
по гр.д. №1797/2019г. от ВРС, Е ДОПУСНАТО
на основание чл. 34, ал.1 от ЗС да бъде извършена СЪДЕБНА
ДЕЛБА между съделителите Р.Г.П. ЕГН ********** и Е.Г.П. ЕГН **********, НА СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, а именно: АПАРТАМЕНТ №19, в жилищна сграда изградена на ул.***"№ 27,на етаж 5, целият с площ от 112 кв.м., състоящ се от коридор,
три спални, кухня, дневна, сервизни помещения, два балкона с граници, ап.18,
калкан, улица, двор, заедно с избено помещение №4, цялото с площ от 5.90 кв.м., при граници: коридор,
изба
№3, изба №5, улица,
както и ГАРАЖ № 11, находящ се на партерен етаж на същата сграда с площ 17.30 кв.м., при граници на гаража: от двете страни двор, калкан , гараж №12, ведно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и **0 кв.м. от собствените **2 кв.м.ид.ч.от дворно място, цялото с площ от 647 кв.м., представляващо имот с пл. № **, кв.*** по плана на първи микрорайон на гр.Варна, при граници
на парцела: парцел №***, парцел № **, парцел №**І, ул.“**“, ПРИ КВОТИ от по ½ /една
втора/ ид. ч. за всеки съделител.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА
СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема
заключението на вещото лице инж.К.В.В., от което се установява, че процесният
имот е реално неподеляем, поради което и с оглед
обстоятелството, че предмет на съдебната делба е само един имот, делбата не
може да бъде извършена по реда на чл.347 и чл.353 от ГПК.
В съответствие със заключението по
допуснатата СТОЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от съделителите, съдът приема за
установено, че пазарната стойност на недвижимия имот – апартамент е 168 100.00лева. или
85948евро, а пазарната стойност на недвижимия имот – гараж е 19100,00лв. ири
9766евро.
В хода на производството е отправена
и приета възлагателна претенция по чл.349, ал.1 от ГПК, от страна на
Е.Г.П. ЕГН **********.
Съгласно
разпоредбата на чл.349,ал.1 от ГПК, ако неподеляемият
имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на
когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата от брака няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го
постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители
с други имоти или с пари. С горепосочената разпоредба са
уредени две хипотези за възлагане в дял на неподеляемо
жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност когато
съсобствеността възниква поради смърт на единия съпруг или при развод на
страните / в
този смисъл са и разясненията в ТР №
1/2004 г. на ВКС, приложими на общо основание, т.к. разпоредбата на чл. 349,ал.1 ГПК
е идентична с тази на чл. 288, ал.
2 от ГПК(отм.)/.
Предпоставките, при
които законът дава възможност да бъде извършено възлагането от съда в полза на
някой от съделителите, са свързани от една страна с обекта на
съсобствеността, възникнала в резултат на прекратяване на СИО , а от друга
страна са установени изисквания, на които следва да отговаря самият съделител, а именно - делбеният
недвижим имот следва да има характера на жилищен и от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите; съделителят, заявил
възлагателна претенция следва да отговаря на
отрицателното условия да не притежава друг собствен жилищен имот, както и да
покрива условието да е преживял съпруг или бивш съпруг.
От материалноправна страна горните изисквания следва да са
установени в тяхната кумулативна наличност.
В процесния случай не е спорно, като се установява и от
доказателствата по делото, че имотът –предмет на възлагателната
претенация е жилищен и неподеляем.
Не е спорно ,че именно този жилищен имот е ползван като семейно жилище от
ищцата и нейния съпруг до момента на развода.
Посредством
служебна справка в деловодна система, съдът констатира, че с решение №1210/12.3.2015г., постановено по гр.д.№3238/2014г. по
описа на ВРС, 21-ви състав, е прекратен брака между Е.Г.П., ЕГН ********** и
Р.Г.П., ЕГН **********, сключен на 28.09.1993г. в гр. Варна, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1411 от Община Варна, чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, на осн.
чл. 49, ал.1 СК. Със същото решение, съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детето В*** П. ЕГН ********** на
майката Е.Г.П. ЕГН ********** ***. Н. ** №27, ет.5,
ап.19, като определил местоживеенето на детето при нея, на осн.
чл. 59, ал.1 СК.
На следващо място,
по отношение на съделителят с възлагателна
претенция законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг
жилищен имот. Посоченото твърдение не е
оборено от насрещната страна, при което съдът възприема, че процесният
недвижим имот е единствено жилище за Е.Г.П.
ЕГН **********.
Ответникът по делото, не сочи доказателства,
относно притежавано от ищцата друго жилище, което по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ
- да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде
в жилището или извън него - Решение № 229 по гр. д. № 14/09 г. На ВКС /.
При така
установеното от фактическа страна съдът приема, че възлагателната
претенция на ищцата с правно основание чл. 349,ал.1 ГПК, се явява основателна и
следва да бъде уважена.
За уравняване дела
на другия съделител, на основание чл. 349,ал.5 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 93600.00лв., съобразно
приетата и неоспорена експертиза, заедно със законната лихва, в 6-месечен срок
от влизане в сила на решението.
По разноските в производството:
При този изход на
процеса и съгласно чл. 8 от ТДТССГПКТ,
всеки един от съделителите
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса от 4 % върху
стойността на дела си, а именно: сумата от 3744,00лв. ищцата и сумата от 3744,00лв. ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл.355 от ГПК страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Ето
защо,всеки от съделителите следва да понесе такава
част от разноските , която съответства на размера на неговия дял в
имуществената общност. По отношение на направените в хода на делбеното производство разноски пред настоящата инстанция,
установява се, че по делото са налице доказателства за направени деловодни
разноски единствено от съделителката, които в случая подлежат на
разпределение между съделителите, а именно
300.00лв. депозит за вещо лице по допуснатата СТОЕ,
платен от Е.Г.П., съгласно
приложени по делото вносни бележки. Предвид горното и стойността на дяловете на
страните, ответникът следва да поеме своята част от подлежащите на
разпределение разноски по делото, а именно да заплати на ищцата сумата от 150лв.
за депозит за вещо лице.
Мотивиран от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ВЪЗЛАГА на
основание чл.349, ал.1 от ГПК, в дял и изключителна собственост на съделителката Е.Г.П. ЕГН ********** следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №19, в жилищна сграда изградена на ул.***"№ 27,на етаж 5, целият с площ от 112 кв.м., състоящ се от коридор,
три спални, кухня, дневна, сервизни помещения, два балкона с граници, ап.18,
калкан, улица, двор, заедно с избено помещение №4, цялото с площ от 5.90 кв.м., при граници: коридор,
изба
№3, изба №5, улица,
както и ГАРАЖ № 11, находящ се на партерен етаж на същата сграда с площ 17.30 кв.м., при граници на гаража: от двете страни двор, калкан , гараж №12, ведно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и **0 кв.м. от
собствените **2 кв.м.ид.ч.от дворно място, цялото с площ от 647 кв.м., представляващо имот с пл. № **, кв.*** по плана на първи микрорайон на гр.Варна, при граници
на парцела: парцел №***, парцел № **, парцел №**І, ул.“**“.
ОСЪЖДА Е.Г.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение на дяловете на съделителя Р.Г.П. ЕГН **********, сумата от 93600.00лв./деветдесет
и три хиляди и шестотин лева/, ведно със
законната лихва от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Е.Г.П. ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 3744,00лв. ./три хиляди
седемстотин четиридесет и четири лева/,
представляваща държавна такса по производството за делба.
ОСЪЖДА Р.Г.П. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 3744,00лв./три хиляди седемстотин
четиридесет и четири лева/,
представляваща държавна такса по производството за делба.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК,
Р.Г.П. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Е.Г.П. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 150.00лв./сто и птедесет лева/, представляваща съответна на стойността на дела му част от разноските по
делото, свързани с ликвидирането на съсобствеността върху процесния
имот, предмет на делбата, а именно: разноски за настоящото производство
за депозит за вещо лице по СТОЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/НЕЛА КРЪСТЕВА/