Р Е Ш
Е Н И Е №88
Гр. Кюстендил 1.07.2019 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Г. К.,
като
разгледа докладваното от съдия Цекова
ВНЧХД № 238 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ
НПК във вр. с чл. 431 ал.2 НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частните
тъжители К.И.П., ЕГН **********,*** и К.К.И., ЕГН **********, от с.гр.,
подадена чрез защитника им адв. К.П. срещу Присъда № 10/19.02.2019 г. на КнРС, постановена по
НЧХД № 421/2018 г. по описа на този съд, с която подсъдимия А.В.К. е признат за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 146 ал.1 НК и е на осн.чл.304 НПК е оправдан по това
обвинение и са отхвърлени гражданските им искове за неимуществени
вреди, както и са осъдени да заплатят
солидарно разноските на подсъдимия по делото. Във въззивната жалба са релевирани
кратки оплаквания за необоснованост на
присъдата и постановяването й при съществено нарушение на процесуални правила.
Моли се за цялостна отмяна на присъдата и
постановяване на нова осъдителна присъда, с цялостно уважаване на гражданските
искове. Доказателствени искания не са направени.
В о.с.з. жалбата се
поддържа от повереника на частния тъжител адв.К.П., който пледира за отмяна на
оправдателната присъда като необоснована, постановена при съществено
нарушение на процесуални правила, с искане за отмяна на присъдата и връщане делото
за ново разглеждане поради недопускане до разпит като свидетел на адв.А. П. и
алтернативно – отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна
такава с прибложение на чл.78 а НК и цялостно уважаване на гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия адв.И.Л. оспорва
въззивната жалба и пледира за потвърждаване на І-инстанционната присъда като
законосъобразна и справедлива поради недоказване на частното обвинение.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след собствено обсъждане на събраните по делото
доказателства, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия,
намери въззивната жалба за допустима като подаден в законовия срок и от надлежна
страна, но за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С атакуваната присъда подсъдимия А.В.К. – роден на *** ***,
живущ ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с ЕГН ********** е признат за
НЕВИНОВЕН в това, че на 23.11.2017 г. в открито съдебно заседание по НЧХД №
1410/2016 г. е отправил клевети по адрес на двамата тъжители с думите „Той
върви по неговия път, същият за убийства. Казвам истинатаи е оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 148, ал.
2 във вр. с ал. 1, т.1 от НК. С присъдата са отхвърлени предявените
от частните тъжители К.И.П.,ЕГН
********** - в размер на 3
000 лв.
и К.К.И. с ЕГН ********** – в размер на 1000 лв. и двамата от
гр. **** ул. ** № **
ет. **
срещу А.В.К. ***, граждански
искове за причинени с престъплението неимуществени вреди като неоснователни
и частните тъжители са осъдени солидарно да заплатят разноските на подсъдимия
по делото в размер на 500 лв. на подсъдимия..
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: Отношенията между тъжителите и подсъдимия, които живеят
в една къща на различни етажи, са влошени от много години, за което между тях
са водени през годините няколко наказателни дела от частен характер. Едно от
тези дела е НЧХД № 1410/2016 г. на КнРС, по което А.К. е бил частен тъжител, а
К. К. – подсъдим и негов защитник е била адв.А. П..
В проведеното на 23.11.2017 г. заседание по
посоченото дело частният тъжител по него и подсъдим по настоящото дело А.К.
изрекъл думите:”Той върви по неговия път,
същият – за убийства”. Тези думи са записани в протокола от съдебното
заседание и е посочено, че са изречени от частния тъжител по посоченото дело К.,
който е подсъдим по настоящото дело, като в момента на изричането им в
съдебната зала са били съдебният състав и съдебният секретар, адв.А. П. и самият
А.К., подсъдим за тези изречени думи по настоящото дело.
След излизането си от съдебната зала адв.П.
казала на клиента си К.И. и родителите му К.И. и св.И. И. за казаните от К.
думи.
На 1.03.2018 г. тъжителите К.И. и К.И.
депозирали в КнРС процесната тъжба, по която е образувано НЧХД № 421/2018 г. по
описа на съда. С нея те са повдигнали частно обвинение с правна квалификация
чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 НК на А.К., според което те са се почувствали
оклеветени от изречените от подсъдимия К. думи :”Той върви по неговия път, същият – за убийства”.
Тази фактическа обстановка е установена от
приложения съдебен протокол от с.з.на 23.11.2017 г. по НЧХД № 1410/2016 г. ан
КнРС и от свидетелските показания ан разпитаните свидетели –И. И., майка на К. И.
и съпруга на К.И., Г. Х.- приятел на К.И. и св.Л.К.-приятелка на подсъдимия.
КнРС е отказал да допусне като свидетел оп
НЧХД № 1410/2016 г. А. П., тъй като тя е участвала по това дело в друго
качество - качеството й на адвокат-защитник на подсъдимия по него К.И..
Самият подсъдим А.К. не оспорва да е
изрекъл посочените думи.
При така установеното от фактическа страна
районният съд е приел изначална обективна несъставомерност на деянието, като е
приел, че в изречените от подс. К. не се съдържат конкретни факти, твърдения и
обстоятелства, които да сочат на конкретно извършено престъпление и че по
никакъв начин не може да се извлече информация кои са лицата, които подсъдимият
е визирал в изречените от него думи: :”Той върви по неговия път, същият – за
убийства”.
А за да е обективно съставомерно престъплението клевета, изречените
„клеветнически твърдения” трябва освен информация за факти да съдържат и индивидуализация
и конкретизация по време, място и начин и да описват позорни обстоятелства или
да приписват престъпление, но и да са разпространени спрямо конкретно физическо
лице, е приел районният съд. Недопустимо е клеветническата информация да се
извлича по пътя на тълкуване, се сочи в мотивите на присъдата. А от вписаното в
съдебния протокол по никакъв начин не може да се приеме, че именно на двамата
тъжители подс.К. е приписал престъпление. При устаноевната обективна
несъставомерност районният съд е счел за безпредметно да обсъжда субективната
страна на престъплението и е приел, че подсъдимият не е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато с частното обвинение и по тези
съображения е признал подсъдимия К. за невиновен и го е оправдал по
повдигнатото частно обвинение за приписване на престъпление.
Предвид постановената оправдателна присъда
съдът е отхвърлил изцяло и предявеинте граждански исконве съответно от
3 000 лв. и от 1000 лв. от частните тъжители К.И. и К.И., тъй като не са
установени елементите от фактическия състав на иска с пр.основание чл.45 ЗЗД.
Правните изводи на проверявания съд за
несъставомерност на частното обвинение са правилни и законосъобразни и
изложеинте в тази насока правни съображения се споделят от въззивния съд, като
може да се добави от правна страна следното: Процесното частно обвинение е за приписване
на престъпление, разпространено по друг начин – изричане в съдебната зала на
клеветническите твърдения и обективирането им в протокола от проведеното с.з. Разпространяването
представлява довеждане на клеветническите твърдения за приписаното престъпление
в настоящия случай до знанието на по-широк кръг хора.
В съдебната практика на ЕС се прави
разграничение между факти и мнения, които съдържат преценка и оценъчните
клеветнически съждения. От значение е въпросът дали изявленията на лицето, което
упражнява свободата на словото, имат обективна и фактическа основа и
клеветническите твърдения да са неистина.
Свободата на изразяване на мнение е дефинирана в чл.10 от ЕКПЧОС. Чл.10 от
Конвенцията е приложим не само към информация и идеи, които са благоприятно
приети или смятани за безобидни, но и към онези, които обиждат, шокират или
обезпокояват.
В конкретния казус, изхождайки от
съдържанието на изречените думи следва да се приеме, че те то същността си
представляват изказано от изреклото ги лице – подсъдимият по настоящото дело К.
- лично мнение за определени факти. Те не са насочени към конкретно лице, а
отразяват виждането на едно лице за определени факти и свободно изразеното му
мнение за тях. По тези съображения следва да се приеме, че деянието е несъставомерно
от обективна страна, тъй като не съдържа клеветнически обстоятелства и факти, приписващи
престъпление на конкретно лице.
От субективна страна клевата може да се
извърши само при форма на вината пряк умисъл.Т.е. деецът трябва да съзнава, че
приписва на лицето, за което се отнасят клеветническите твърдения, неизвършено
от него пръстъпление. Това съзнаие у подсъдимия К. в случая липсва. С изричане
на думите у подсъдимия К. е имало увереност, формирана на основата на обективни
факти в истинността на изнесеното, а не в неговата неистинност.
С това изложение съдът даде отговор защо приема доводите във въззивната
жалба за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата за неоснователни.
Проверяваната присъда не е постановена и при съществено нарушение на процесуални
правила поради недопускане на адв.А. П. за свидетел. Въззивният състав счита,
че не е имало процесуална пречка за допускане на адв.П. за свидетел, тъй като
тя, в качеството си на адвокат, се е намирала в съдебната зала и твърдените
„клеветнически” обстоятелства са изречени в нейно присъствие. В този смисъл тя
ги е въприела пряко и след излизането си от залата ги е разказала на К.И. и
св.И. И.. С недопускането на искано допустимо доказателство първият съд е
допуснал доказателствен пропуск, който е отстраним и би могъл да се отстрани от
въззивния съд в изпълнение на служебното начало в наказателния процес, въпреки
че такова изрично искане не се направи.
Но въззивният съд прецени, че делото е изяснено в достатъчна степен от
фактическа страна и без показанията на А. П. като свидетел относно изречените
думи/приписващи престъпление според частните тъжители/, които са записана в
съдебния протокол и не се оспорват от подсъдимия да са изречени.
Но посоченият доказателствен пропуск в
никакъв случай не би могъл да се интерпретира като съществено процесуално
нарушение, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане. И това е така по две съображения: първо, защото при сега
действащия наказателен процес всеки доказателствен пропуск от първия съд би
могъл да се острани от въззивния съд, ако намери това са относимо към предмета
на обвинението и второ – да се прецени
дали соченият доказателствен пропуск, ако не беше извършен, би довел до
постановяване на обратен правен резултат и дали с него не са нарушени права на
страните в наказателното производство от частен характер. Очевидно е от всичко гореизложено, че свидетелските показания на
неразпитаната свидетелка не биха могли да внесат промяна в правния резултат по
делото при безспорната установеност на липса на клеветнически характер на
изреченото и на прекия умисъл за приписване другимо на неизвършено
престъпление.
Извън сочените във въззивната жалба пороци
на присъдата, които се приеха за неоснователни по изложените съображения, при
служебната й проверка не се откриха други, които да обосноват отмяната й и
постановяване на обратен резултат, респ. и отмяната й и връщане за ново
разглеждане от І-инстанционния съд.
В заключение предвид изложеното
проверяваната оправдателна присъда е правилна и законосъобразна както в
наказателната, така и в гражданската й част .
Съдът обаче в изпълнение на служебното
начало в наказателния процес счита, че следва да измени присъдата в частта за
разноските, по следните съображения: Чл.189 ал.3 НПК урежда въпроса за
възлагане на разноските при постановяване на осъдителна присъда на подсъдимия,
а ако подсъдимите са няколко съдът определя дължимата част от тези разноски за
всеки от тях. В случая е постановена оправдателна присъда. При постановяване на
оправдателна присъда разноските се възлагат при дела от частен характер на
частния тъжител, респ. в случая на частните тъжители. По аргумент от чл.189
ал.3 изр.последно НПК съдът е длъжен да определи дължимата от всеки един от
частните тъжители част от разноските. Районният съд ги е осъдил това заплащане да
е солидарно, т.е. всеки от тях да дължи цялата сума, което е в противоречие с
чл.189 ал.3 изречение последно НПК. Затова присъдата ще се измени в частта за
разноските, като съдът ще постанови разноските да се заплатят поравно - всеки
един от частните тъжители да заплати на подсъдимия по 250 лв. В останалата част
оправдателната присъда с отхвърления граждански иск следва да се потвърди.
Водим от изложеното и на основание чл.334
т.3 и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
Присъда № 10/19.02.2019 г. на КнРС, постановена по НЧХД № 421/2018 г. по описа
на съда в частта за разноските, като отменя солидарното осъждане и постановява:
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН ********** и К.К.И., ЕГН ********** да заплатят на А.В.К. сумата от по 250 лв.
всеки един от тях.
В
останалата част потвърждава присъдата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: