РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 17.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11096/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 93104/13.08.2013 г., предявена от „Р.-Е.“ ООД,
ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, против Е.Л.У., ЕГН **********, с адрес:
***.
Ищецът
твърди в исковата си молба и в уточнителните
си молби от 30.08.2013 г. (л. 99-100) и от 17.02.2014 г. (л. 151-153),
че ответницата е била негов управител, в периода от месец
септември 2011 г. до месец април 2012 г. През този период, ответницата получила от „Д.“ ЕООД общо 40.390 кг. розово
масло. Стойността на розовото масло от
342 172 лева, е платена със средства на „Р.-Е.“ ООД, както следва:
1/
на 09.09.2011 г. - 43 000 евро;
2/
на 07.10.2011 г. – 56 717 евро;
3/
на 25.10.2011 г. – 17 200 евро;
4/
на 16.12.2011 г. - 21 500 евро;
5/
на неустановена дата през 2011 г. – 4 500 евро;
6/
на 24.01.2012 г. – 23 400 евро;
7/
на 04.04.2012 г. – 9 000 евро.
Ищецът
твърди, че розовото масло е било получено от Е.У. в качеството ѝ на негов
управител и след като е било заплатено с пари на дружеството, то е станало негова
собственост. Розовото масло обаче не е било предадено в „Р. – Е.“ ООД и не е било
заприходено по съответния начин.
Ищецът
твърди още, че ответницата е освободена от длъжността „управител“ поради
открити множество нарушения при осъществяване на функциите ѝ. Същата не
била освободена от отговорност от Общото събрание на дружеството за дейността
ѝ през 2011 г. и 2012 г. Общото събрание е взело решение на 02.08.2013 г.
срещу нея да бъде заведен иск за ангажиране отговорността ѝ за вредите,
причинени на дружеството в качеството ѝ на управител.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което Е.Л. У. –С.да бъде осъдена да му предаде 40.390 кг.
розово масло.
Евентуално, в случай че
същото е погинало или е отчуждено ищецът моли ответницата да бъде осъдена да заплати неговата равностойност от 342
172 лева, както следва:
1/
84 100 лева, представляващи равностойността на 10 кг. розово масло към
09.09.2011 г.;
2/
110 600 лева, представляващи равностойността на 13.190 кг. розово масло към
07.10.2011 г.;
3/
33 540 лева, представляващи равностойността на 4 кг. розово масло към
25.10.2011 г.;
4/
41 925 лева, представляващи равностойността на 5 кг. розово масло към
16.12.2011 г.;
5/
8 775 лева, представляващи равностойността на 1 кг. розово масло към 31.12.2011
г.;
6/
45 630 лева, представляващи равностойността на 5.200 кг. розово масло към
24.01.2012 г.;
7/
17 602 лева, представляващи равностойността на 2 кг. розово масло към
04.04.2012 г.
Евентуално, ищецът моли
ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата
от 342 172 лева – представляващи обезщетение
за претърпените от дружеството вреди от дейността ѝ като управител
през периода от 2011 г. и 2012 г., свързана с описаните в исковата молба сделки
с розово масло.
Евентуално, в случай че никой
от предходните искове не бъде уважен, „Р. – Е.“ ООД моли да бъде постановено
решение, с което Е.Л. У. –С.да бъде осъдена да заплати сумата от 342 172 лева, с която неоснователно се е обогатила за сметка
на ищеца, от получаването на 40.390 кг. розово масло. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, Е.У. е депозирала отговор. Ответницата
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.
Твърди, че непосредствено след учредяване на ищцовото дружество, е упълномощила съдружника А.Т.с всички
управленчески и представителни правомощия. В края на 2007 г., Е.У. претърпяла
тежки травми от ПТП и изпаднала в продължително състояние на нетрудоспособност.
През това време г-н Т. изпълнявал функциите ѝ. Дори след завръщането ѝ
на работа той продължил да ръководи дружеството и да осъществява цялата му
дейност, като ответницата осъществявала само част от търговската дейност и
подписвала някои, одобрени от Т. документи. Последният подписал дори
финансовите отчети на дружеството за 2012 г. Е.У. твърди още, че през 2007 г.
предоставила на ищцовото дружество заем от 207000 лева. Ответницата поддържа,
че именно създалото се фактическо положение, както и отказа на останалите
съдружници да уредят отношенията си с нея по повод дадения заем с падеж
30.06.2008 г., са я накарали да поиска да бъде освободена от длъжността
„управител”. След свикването на ОС на 02.08.2013 г. не ѝ е бил осигурен
достъп до никаква документация, за да бъдат изяснени правилно фактите. На
09.08.2013 г. била изключена като съдружник. Предвид отношението на останалите
съдружници към нея ищцата твърди, че е завела три дела в Окръжен съд – Стара
Загора, за осигуряване достъп до фирмената документация, за отмяна на решението
на ОС за изключването й като съдружник и за връщане на заемната сума от 207000
лева.
Извън
твърденията относно отношенията ѝ със съдружниците в дружеството, Е.У. излага
и твърдения, че цялото количество розово масло, получено от нея от „Д.” ООД
през периода 01.08.2011 г. до 01.05.2012 г. е изнесено от ищеца за страни от ЕС
и извън тях, за което дружеството е ползвало данъчен кредит и е получило сумите
от външнотърговските продажби по сметките си, а ответницата не е отклонявала
или задържала никакви количества от розовото масло. За тези продажби ищцата е
изготвяла фактури и документи за износ. Сочи, че в някои случаи стоката е
получавана от „Д.” ООД по поръчка на външния клиент, поради което
външнотърговската фактура предхождала предаването на стоката от „Д.” ООД. Твърди
още, че полученото от „Д.” ООД, заедно с протоколите за това, предавала на
счетоводителя М.И. Г., която го заприходявала и осчетоводявала, след което
отново го получавала за изпращане на клиента, винаги под прекия контрол на А. Т.,
като задължението за съставяне на документи за това отново било на
счетоводителя Г.. Твърди също, че не следва да отговаря за съставянето на
документи и осчетоводяването на търговските операции с розово масло, тъй като
това е било задължение на счетоводителяМ.Г.. Твърди, че не е получавала сумите
по представените с исковата молба извлечения от сметка на дружеството. Заявява,
че други лица освен нея са имали право да се разпореждат със суми от банковите
сметки на дружеството. Моли съда да отхвърли исковете и да ѝ присъди
направените по делото разноски.
Третото
лице-помагач М.И.Г. оспорва
твърденията на ответницата. Твърди, че неосчетоводяването и незаприходяването
на процесното количество розово масло в регистрите на „Р.-Е.” ООД се дължи на
това, че ответницата не е предавала документи, които, съгласно Закона за
счетоводството, да ѝ дадат право да осчетоводи това количество. Заявява
също, че сумите от банката са теглени единствено по нареждане на Е.У., тъй като
М.Г. е нямала спесимен в банката и няма право да тегли от сметките на
дружеството. Още повече че сумите, които са били теглени и приложени по тези
банкови извлечения съвпадали със сумите, които са плащани по протоколите.
Съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
На 01.08.2003 г. е проведено общо събрание на
съдружниците на „Р.-Е.“ ООД. На него за управител на дружеството е била избрана
ответницата Е.У. (протокол, л. 13). На 09.09.2003 г., СтаР.горският окръжен съд
е вписал „Р.-Е.“ ООД в регистъра на търговските дружества. Част от вписаните
обстоятелства е и представителството, което ще се осъществява от управителя –
настоящ ответник (решение № 2798/09.09.2003 г., л. 14-15).
На 27.04.2009 г. „Р.-Е.“ ООД е заложило 13 кг.
розово масло по реда на ЗОЗ като обезпечение на заем, получен от „Р.М.5“ ООД. Дружеството
ищец се е задължило да не се разпорежда с заложеното имущество, освен с
писменото съгласие на залогоприемателя (чл. 4.2. от договора, л. 788-790).
От нотариалното удостоверение на нотариус с рег. № от
РНКРБ № 199 (л. 652-653), се установява, че на 04.04.2011 г., Е.У. е упълномощила А.Т.да я представлява пред
банки, физически и юридически лица с права: „Да се разпорежда с финансовите средства на „Р.-Е.” ООД ….. като:
задължава банковите сметки, извършва всякакви действия, сделки, прехвърляния, и
други допустими операции, извършва неограничено теглене …… подписва, приема и
депозира документи при и по повод управлението и разпореждането с финансите и
сметките на търговското предприятие, да представлява „Р.-Е.” ООД в отношенията
му с други търговци, граждани, държавни органи и учреждения, включително с
изричното право да се разпорежда по възмезден или безвъзмезден начин с
недвижимите имоти на дружеството, да подписва от името и за сметка на „Р.-Е.”
ООД, договори във връзка с търговската му дейност, с изричните права да се
разпорежда с движимото и недвижимо имущество на предприятието, да представлява
дружеството пред органите на общинската и държавна власт /… /, да подписва от
името на „Р.-Е.” ООД съдебни искове и документи по дела ..……, да ръководи
търговската дейност, включително като сключва и прекратява от името на
дружеството трудови договори, да налага дисциплинарни наказания на работниците
и служителите в предприятието, да свиква съвещания, да ръководи планирането на
дейността, да взема съответните оперативни решения, да подава и подписва от името
на „Р.- Е.” ООД заявления за кандидатстване по схемите за директни плащания ….
Така дадените пълномощия не са ограничени със срок.
От заключенията на в.л. Л.З. (л. 704-713) и В.С. (л.
957-976 и л. 1011-1019) се установява, че по счетоводни данни на ищеца, към
01.01.2011 г., „Р.-Е.“ ООД е имало 31,817 кг. налично розово масло. В това
количество е включено и заложеното по особения залог от 27.04.2009 г.
През 2011 г., ищцовото дружество не е произвело
собствен розов цвят, а всичкият розов цвят, който е използвало при
производството на розово масло, е бил закупен от трети лица
(констативно-съобразителна част на ССчЕ, л. 959).
За същия период, целият розов цвят, който „А.“ ООД е
произвело е продаден на ищеца (видно от третата задача от ССчЕ, л. 708 и л.
712). По делото са приети фактури, в които е описано, че през 2011 г. „Р.-Е.“
ООД е закупила от „А.“ ООД, 205 647,03 кг.
Въз основа на тези фактури в счетоводството на ищеца
е заприходено посоченото количество розов цвят (първа задача от заключението на
в.л. Й., л. 482-487). Същевременно е установено от допълнителното заключение на
в.л. Л.З., че през 2011 г. „А.“ ООД е разполагало с общо 199 916,8 кг. розов
цвят, от които 191 095,30 кг – собствено производство и 8 821,50 кг.
– закупено от други лица (трета задача от ССчЕ, л. 708 и л. 712). Вещото лице е
установило, че това е разполагаемото количество на база на ежедневни ведомости
по вид розов цвят и по пунктове, т.е. първични документи.
Поради това, съдът приема, че именно това е
количеството розов цвят, който „Р.-Е.“ ООД е закупило от „А.“ ООД. Поради същата
причина съдът не приема, че удостовереното в проверената от в.л. складова
разписка количество от 200 020,80 кг. е реално закупеното от ищеца.
По делото е спорно какво количество розово масло е
произвел ищеца през 2011 г. За доказване на това обстоятелство, „Р.-Е.“ ООД е
представило три отчета, за които е посочено, че са съставени от инж. К.А. –
технолог, но не са подписани (л. 417-419). В тях е посочено, че през 2011 г. е
произведено:
1/ 64,815 кг. розово масло Rosa Damascene, за което са изразходвани 179 896,30 кг. розов цвят и 39 577
литра дизелово гориво;
2/ 2,710 кг. розово масло Rosa Alba, за което са изразходвани 17 345,6 кг. розов цвят и 4 290
литра дизелово гориво;
3/ 1 780 кг. розова вода, за което за
изразходвани 2 778,9 кг. розов цвят и 1 281 литра дизелово
гориво и 80 литра спирт;
От посоченото в тези отчети следва, че през 2011 г.
ищецът е произвел общо 67,525 кг. розово масло, за което са
вложени 200 020,80 кг. розов цвят и 45 148 л. дизелово гориво.
Отчети за произведеното количество розово масло и за
направените разходи на гориво и вложеният розов цвят са представени и от
ответницата (л. 603-607). В тях също е посочено, че са съставени от инж. К.А. –
технолог. Посочено е още, че през 2011 г. „Р.-Е.“ ООД е произвело:
1/ 41,871
кг. розово масло Rosa Damascena, за което са вложени 119 925,7 кг. розов
цвят и 26 239 литра дизелово гориво. Това количество розово масло
се разпределя между ищцовото дружество, което получава 27,425 кг. и още 14,446
кг. са произведени на ишлеме за „Б. Р. 16“;
2/ 2,710 кг. розово масло Rosa Alba, за което са изразходвани 17 345,6 кг. розов цвят и 4 290
литра дизелово гориво;
3/ 1 780 кг. розова вода, за което за
изразходвани 2 778,9 кг. розов цвят и 1 281 литра дизелово
гориво и 80 литра спирт;
4/ 832 кг. лавандулово масло, за което за
изразходвани 67 500 кг. лавандулов цвят и 2 222 литра дизелово
гориво;
5/ 1000 кг. лавандулова вода, за което са вложени
300 кг. лавандулов цвят; 100 л. дизелово гориво и 50 л. спирт.
От посоченото в тях следва, че през 2011 г. ищецът е
произвел общо 44,581 кг. розово масло, за което са вложени 140
050,20 кг. розов цвят и 31 810 л. дизелово гориво. За производството
и на лавандулово масло и вода е изразходено още 2 322 литра гориво и така
общото за 2011 г. дизелово гориво вложено в производство на продукция – розово
масло, розова вода, лавандулово масло и лавандулова вода, е 34 132 литра.
Между представените от страните отчети, за които е
посочено, че са на технолога К.А., разлика има единствено по отношение на
количеството произведено розово масло Rosa Damascena, респ. на вложените за
това розов цвят и дизелово гориво. Поради това, а съдът приема за доказани
обстоятелствата, които са описани в останалите два отчета, а именно, че през
2011 г. „Р.-Е.“ ООД е произвело:
1/ 2,710 кг. розово масло Rosa Alba, за което са изразходвани 17 345,6 кг. розов цвят и 4 290
литра дизелово гориво;
2/ 1 780 кг. розова вода, за което за
изразходвани 2 778,9 кг. розов цвят и 1 281 литра дизелово
гориво и 80 литра спирт;
Заедно с тези отчети, представени от ответницата, са
представени и извлечения от кореспонденцията от електронна поща на потребител: ******Видно
от нея е, че с електронно съобщение от 07.07.2011 г. са изпратени три прикачени
файла до потребител: ******, а на 27.07.2011 г. - още два прикачени файла (л.
609-610). Същите прикачени файлове са изпратени от същия адрес и до същия
получател още веднъж на 22.02.2012 г. видно от другата приета разпечатка (л.
611).
От заключението на приетата компютърно-техническа
експертиза (л. 835-839) се установява, че в сървърите на „abv.bg“ се съхраняват електронни съобщения изпратени на 07.07.2011 г. и на
27.07.2011 г. от потребител: ******* до потребител: *******. Установява се още, че акаунт с
име ******* принадлежи на К.А.. Към тези съобщения са прикачени
отчетите, които ответницата е представила по делото (л. 603-607). Отчетите са
създадени на датите, на които са били първоначално изпратени. Те са изпратени
още веднъж на 22.02.2012 г. От експертизата се установява още, че съобщенията
са били доставени на получателя.
От показанията на свидетеля К.Б.А. се потвърждава,
че той е изпратил по електронна поща изготвените от него отчети на
счетоводителя на „Р.-Е.“ ООД – М.Г.. Тези отчети са били изготвени след края на
кампанията през 2011 г. и в тях е било отразено ишлемето, изработено за „Б. Р.-16“
ЕООД (протокол от о.с.з. от 29.02.2016г., л. 717).
Разлика в отчетите, които страните са представили
има също така по отношение на количеството розово масло, което е собствено на
ищеца.
В представените от ответницата отчети е посочено, че
част от розовото масло е произведено на ишлеме за „Б. Р. 16“. В подкрепа на
последното обстоятелство са и показанията на свидетеля О.П.С. – управител на „Б.
Р.-16“ ЕООД. От тях се установява, че през 2011 г. „Р.-Е.“ ООД са произвели на
ишлеме 14.5 кг. за представляваното от Огнян С. дружество (о.с.з. от
29.02.2016г., л. 718). Това обстоятелство се потвърждава и от заключенията на
вещите лица В.С. (л. 957-976) и А.Д. (л. 703о-703), които за да достигнат до
този извод са ползвали и счетоводна информация от дружеството на ищеца.
За доказване на вложеното количество розов цвят за
производството на розово масло Rosa Damascena, ответницата е представила и
документ - таблица, за която се твърди, че е подробен отчет на технолога на „Р.-Е.“
ООД (л. 608). Документът не е подписан и не е посочен негов автор. В тази
таблица е посочено, че общо преработеното количество розов цвят е
140 050,20 кг. което кореспондира с отчетите, представени от ответната
страна. От заключението на в.л. В.Н. (л. 903-907) се установява, че посочените
в отчетите на технолога, представени от Е.У., изразходвани литри гориво за
производството на розово масло и розова вода се разминават с дневниците на
котлите в дестилерията с 0,52 % или 165 литра, което е под нормалното за
допустима грешка. По отношение на данните за изразходвано гориво за
производство на лавандулова вода има пълно съвпадение.
От допълнителното заключение на
в.л. Л.З. (л. 704-713) се установява, че през 2011 г. ищецът е имал 31 162,10
литра налично гориво. В счетоводството на „Р.-Е.“ ООД разходите за гориво,
отнесени към готовата продукция са в размер на 29 954 лева.
Според допълнителното
заключение на в.л. В.Н. (л. 1007-1010), през 2011 г. ищецът е разполагал с
41 162 л. или с 51 162 л. гориво, в зависимост от това дали
10 000 л. се приеме, че са закупени от или предоставени на „А.“ ООД. Ако
фактурирането на горивото е ставало на конкретната дата, на която е закупено,
то при данните на отчетите на котлите за вложеното гориво дестилерията не е
било възможно да работи след 18.06.2011 г. Затова в.л. е приело, че 10 000
литра гориво не са били предоставени на „А.“ ООД, а са ползвани от
дестилерията, в който вариант същата би могла да не спира работа. Според
експерта изразходваното гориво за технологични нужди е 31 645 литра, тъй като
толкова показват отчетите на котлите. Това е разлика с 165 литра от отчетите на
технолога, които са представени от ответницата.
От всичко изложено следва, че обстоятелствата, които
са описани в представения от ответницата отчет за изработеното розово масло
Rosa Damascena, се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Същевременно описаното в представения от ищеца отчет остава изолирано и
неподкрепено от никакви други доказателства. В някои от заключенията на ССчЕ е
посочено, че общото количество на розово масло, което ищецът е произвел е
67,525 кг., но основание за това заключение са именно отчетите, за които се
установи, че не са изпратени от технолога. Същото количество е посочено и в
приетата по делото справка за производството и продажбата на промишлени
продукти за 2011 г. (л. 421). В нея е посочено, че е произведено 67,525 кг.
розово масло; 1 780 л. розова вода; 840 кг. лавандулово масло и 1000 л.
лавандулова вода. Тази справка обаче е изготвена отново на база на отчетите на
технолога и възпроизвежда съдържащата се в тях информация. Ето защо това
доказателство също е производно от това, което е предмет на преценка, поради
което не може да се използва за потвърждаване на възпроизведената в него информация. Освен това
в справката не е посочено да е изработвана продукция на ишлеме, въпреки
наличието на отделен раздел за това и въпреки данните по делото от показанията
на свидетеля Огнян С. и от заключенията на вещите лица В.С. (л. 957-976) и А.Д.
(л. 703о-703ц).
С оглед на всичко това съдът приема, че изготвените
от технолога на „Р.-Е.“ ООД отчети са тези представени от ответницата и
намиращи се на л. 603-607 от делото. От посоченото в тях следва, че през 2011
г. ищецът е произвел 14,446 кг. розово масло Rosa Damascena на
ишлеме за „Б. Р. 16“ и още 27,425 кг. розово масло Rosa Damascena, което е
останало собственост на „Р.-Е.“ ООД. Към него следва да се прибави и 2,710 кг.
розово масло Rosa Alba и по този начин се получават общо 30,135 кг. розово масло,
произведено от ищеца и собственост на същия от общо произведените
44,581 кг. розово масло. За цялото количество произведено масло през 2011
г. са вложени 140 050,20 кг. розов цвят и 31 810 л. дизелово гориво.
За доказване на количеството розово масло, което „Р.-Е.“
ООД е произвело през 2011 г., са приети и няколко заключения на вещи лица. На
база на отчетите, които ищецът е представил и на база на обявеният ГФО в
търговския регистър в.л. Й. е приела в допълнителното си заключение, че
дестилерията на ищеца е произвела 67,525 кг. розово масло през 2011 г. (л.
482-487). Същото са приели и в.л. Л.З. (л. 503-512) и в.л. В.С. (л. 957-976),
като са основали заключенията си на същите отчети.
Съдът не кредитира тези изводи от заключенията, тъй
като същите се основават на отчети, за които се установи, че не са изготвени от
посочения в тях автор. Други доказателства по отношение на това какво
количество розово масло е произвело „Р.-Е.“ ООД през 2011 г. не са приети. Поради
това, съдът приема, че отразеното в отчетите на технолога е това, което ищецът
е изработил, а именно 30,135 кг. розово масло, произведено от ищеца и
собственост на същия (27,425 кг. розово масло Rosa Damascena и 2,710
кг. розово масло Rosa Alba) и 14,446 кг. розово масло Rosa Damascena на
ишлеме за „Б. Р. 16“.
От заключението на в.л.А.Д. (л. 703о-703ц) се
установява, че инсталацията на „Р.-Е.“ ООД може да преработи около 368-450 тона
годишно розов цвят, което при среден рандеман от 3 000 кг./кг. могат да се
произведат от 122,7 кг. до 150 кг. розово масло. Установява се още, че
отделението за съхранение на гориво се ползва както за производството на водна
пара в котелното на дестилерията, така и за машинния парк на „А.“ като няма
отделно отчитане на разхода. Ето защо произведеното количество е в рамките на
възможностите за дестилерията на ищеца. По отношение на количеството готова
продукция и на вложените за това материали, в.л. не е ползвало представените от
ответницата отчети от технолога, а е ползвало представените от ищеца, както и
отчет за изработеното на ишлеме, който ѝ е бил представен за изготвянето
на експертизата. Както беше прието, единият от тези отчети не е изготвен от
технолога, поради което заключението се основава на неавтентичен документ и
съдът не го кредитира в тази му част.
От заключенията на в.л. Л.З. (л. 503-512) и на в.л. В.С.
(л. 957-976) се установява, че „Р.-Е.“ ООД е закупило още 4 кг. розово масло от
„Алба групс“ ЕООД. По този начин и като се отчете придобитото от трети лица
количество от 4 кг., както и наличното към 01.01.2011 г. от 31,817 кг., общото
разполагаемо количество за 2011 г. е 65,952 кг., от които 13 кг. са били
предмет на особен залог. Това се установява и от заключенията на в.л. В.С. (л.
957-976 и л. 1011-1019).
Между страните не е спорно, че в периода, в който ответницата
е била управител на ищцовото дружество и в това си качество тя е получавала
розово масло от „Д.” ООД.
Не се спори, че именно като управител на „Р.-Е.“ ООД
Е.У. е получила 40,390 кг. розово масло от посоченото еднолично дружество с
ограничена отговорност.
Тези обстоятелства са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните с определението по чл.
140 ГПК (л. 137-138) и с определение от с.з. от 28.04.2014 г. (л. 224-гръб), а се потвърждават и от приетите по делото протоколи (л. 50-59).
От тези писмени доказателства се установява, че на
02.09.2011 г. Е.У. като представляващ „Р.-Е.“ ООД е закупила от „Д.“ ЕООД и
е получила 28,190 кг. розово масло от „Д.“ ЕООД. Датата на продажбата се
установява от вписаната в протокола на л. 56 дата. Останалите протоколи на л.
50-52 и на л. 55 не представляват самостоятелни сделки за доставка на розово
масло, а конкретизират условията за доставка и плащане на уговореното на
02.09.2011 г. Съдът приема това, тъй като между страните по делото не се спори
какво е общото количество, което ответницата е получила от „Д.“ ЕООД. Ако се
приеме, че всеки от посочените протоколи материализира продажби на розово масло,
различно от договорените 28,190 кг. с по протокола на л. 56, ще се окаже, че
полученото от ответницата розово масло е много повече от това, което е прието
за безспорно в отношенията между страните, че е получила Е.У..
По продажбата от 02.09.2011 г. ответницата, в
качеството ѝ на управител на ищцовото дружество, се е задължила да
заплати на продавача общо 121 217 евро или 236 625 лева (43 000
евро или 84 100 лева по протокол, л. 50; 56 717 евро или 110 600
лева по протоколи, л. 51-52 и 21 500 евро или 41 925 лева по
протокол, л. 55). Съгласно протокола от 02.09.2011 г. сумата е следвало да се
плати по следния начин: 1/ 43 000 евро през седмицата след 07.09.2011 г. ;
2/ цената за 13,190 кг. 20.09.2011 г. и 3/ цената на 5 кг. до 30.09.2011 г.
Видно от останалите протоколи, съставени във връзка с доставката на това
количество розово масло (л. 50-52 и л. 55) страните са променили сроковете,
като „Р.-Е.“ ООД е следвало да извърши плащанията, както следва: 1/ 76 000 лв. на 09.09.2011 г. ; 2/ 8100
лв. на 07.10.2011 г. ; 3/ 36 900 лв. на 07.10.2011 г. ; 4/ 40 000 лв.
през м. октомври 2011 г.; 5/33 700 лв. на 07.12.2011 г. 6/ 41 925 лв. на
16.12.2011 г.
Освен описаната продажба, ответницата, като
представляващ „Р.-Е.“ ООД, е закупила от „Д.“ ЕООД още:
1/ 4 кг. на 25.10.2011 г. срещу 17 200
евро или 33 540 лева (вж. протоколите, л. 53-54);
2/ 5,200 кг. на 24.01.2012 г. срещу
23 400 евро или 45 630 лева (вж. протокол, л. 58);
3/ 1 кг. преди или на 19.04.2012 г.
срещу 4 500 евро или 8 775 лева (вж. протокол, л. 57);
4/ 2 кг. на 04.04.2012 г. срещу 9 000
евро (вж. протокол, л. 59).
В подкрепа на горните обстоятелства са събрани и
гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля Р.А.Т., настоящ служител
в Р.М.5, се установява, че през 2011 г. и 2012 г. той е пътувал с ответницата
до дестилерията на „Д.“ ЕООД, която се намира в село Скобелево. При тези
посещения в „Д.“ ЕООД тя е получавала розово масло. На връщане от дестилерията,
свидетелят оставял ответницата на паркинга пред тях заедно с маслото, след
което продължавал „към Панчарево“ (л. 489-гръб – л. 490).
От показанията на свидетелката Е.С.П. – бивш
служител в „Р.М.“ 5 и настоящ управител на „УРУМ И КО“ (дружество, чийто
едноличен собственик е Б.С.- съпруг на ответницата), се потвърждава, че при
пътувания, извършвани заедно със свидетеля Р.Т., ответницата е носела розово
масло в офиса на „Р.-Е.“ ООД. Според Е. П., когато Е.У. е донасяла маслото тя
се е обаждала на свидетелката, която, заедно с нейна колежка, е взимала
розовото масло, носела го е в складовото помещение, където то е било опаковано
за изпращане. От показанията ѝ се установява, че „г-н Т., който е управител на Р.М.5, лично е помагал при опаковането на
шапчиците“. Според свидетелката розовото масло е било доставяно от „Д.“ (л.
490).
От обясненията на третото лице – помагач М.Г. (л.
398-400) се установява, че тя не е заприходила получените от ищцата
40,390 кг. розово масло, защото не е имала първичен документ - „фактура“, въз
основа на който да заприходи това масло, нито е виждала самото масло.
Установява се още, че ответницата ѝ е предоставила протоколите, описани
по-горе и материализиращи продажбите, но според третото лице те не могат да се
използват за заприходяването на маслото, тъй като не представляват първичен
документ.
От заключението на в.л. Й. (л. 381-391) се
установява, че в дневниците за покупка и в справките декларации по ЗДДС на „Р.-Е.“
ООД не фигурира розово масло, закупено от „Д.“ ЕООД. Такова розово масло не е
заприходено при ищцовото дружество. При разпита на в.л. в с.з. от 19.01.2015 г.
тя е заявила, че не съществуват общи правила за това какви документи във всеки
един случай следва да се издават при заприхождаване на стока. Вида на тези
документи всяко предприятие определя чрез изготвяне на документ, наречен
вътрешна счетоводна политика, като в него се посочва точно какъв е
документооборота, който обслужва счетоводството по отношение на приход, на
разход, какви вътрешни документи трябва да се изготвят, кои лица ги подписват,
в какви срокове, как се извършва заприхождаване, как се извършва изписване и
т.н. Такъв документ не е изготвен за ищцовото дружество (л. 488-491).
Видно от приложение № 1 към ССчЕ на в.л. Й. (л. 385)
и отговора ѝ на първа задача от ответника (л. 388), така полученото
количество розово масло от 40,390 кг. е закупено срещу обща цена в размер на 175 317
евро или 342 172 лева. В приетите по делото протоколи са
материализирани изявления на страните по сделките за получени суми в размер на 9 000
евро на 04.04.2012 г. (протокол, л. 59) и още 146 600 лева,
както следва: 1/ 76 000 лева на 09.09.2011 г. (протокол, л. 50); 2/ 36 900
лева на 07.10.2011 г. (протокол, л. 51); 3/ 33 700 лева на неустановена
дата през 2011 г. (протокол, л. 52 ). За остатъка до общо договорената сума,
приетите протоколи не представляват разписка, респ. не удостоверяват плащане,
тъй като в самите тях е посочено, че плащането предстои да бъде извършено,
видно от употребеното бъдеще време („ще бъде издължено“, л. 50; „ще бъде
платено“, л. 55).
От приетите по делото извлечения от сметката на „Р.-Е.“
ООД в „У.Б.“ АД и от нарежданията за теглене на суми на каса, се установява, че
от сметката на ищцовото дружество са били изтеглени 313 631 лева и
4 500 евро, както следва:
1/ 76 000 лв. на 08.09.2011г. от М.И.Г. (л. 60-61);
2/ 45 000 лв. на 27.09.2011г. от М.И.Г. (л.
62-63);
3/ 40 000 лв. на 07.10.2011г. от М.И.Г. (л.
64-65);
4/ 33 540 лв. на 25.10.2011г. от М.И.Г. (л. 66-67);
5/ 18 700 лв. на 06.12.2011г. от М.И.Г. (л. 68-69);
6/ 10 250 лв. на 13.12.2011г. от М.И.Г. (л. 70-71);
7/ 13 511 лв. на 14.12.2011г. от Н. Ц.Н.(л. 72-73);
8/ 22 000 лв. на 15.12.2011г. от М.И.Г. (л.
74-75);
9/ 45 630 лв. на 23.12.2011г. от М.И.Г. (л.
76-77);
10/ 6 000 лв. на 18.04.2012г. от М.И.Г. (л.
78-79);
11/ 3 000 лв. на 19.04.2012г. от М.И.Г. (л.
80-81);
12/ 4 500 евро на 08.06.2012 г. от Н. Ц.Н.(л.
82-83);
От обясненията на третото лице М.Г. (л. 398-400) се
потвърждава, че тя е теглила сумите от сметката на дружеството. Затова съдът
приема това обстоятелство за установено. В тези си обяснения тя заявява, че
платежните са били оформяни от нея, подписвани от Е.У. и след получаването на
сумите същите са били предавани на управителката за покупка на масла от „Д.“
ЕООД. Това е факт, който е изгоден за третото лице. Той не се подкрепя от
останалите събрани по делото доказателства. Поради това и предвид ниската доказателствена
стойност на обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК, когато материализират
изгодни факти, съдът приема, че сумите не са били предадени на Е.У..
От заключението на в.л. Й. (л. 381-391) се
потвърждава установеното от платежните и от извадката от сметките на ищеца.
Установява още, че общо изтеглените средства възлизат на 313 631 лева и
4 500 евро или общо 322 432 лева. Тези суми фигурират в ГФО за 2011 г.
като наличност на каса, а за 2012 г. са осчетоводени като служебен аванс на
ответницата.
От хронологичния опис за периода от 01.09.2011 г. до
01.07.2012 г. (л. 412-416) се установява, че като плащания по фактури са
осчетоводявани сумите от: 45 630 лева на 13.01.2012 г.; 3 000 лева на
19.04.2012 г.; 18 700 лева на
06.12.2011 г. ; 10 250 лева на 13.12.2011 г.; 13 511 лева на
13.12.2011 г.) Останалите суми са осчетоводени като теглене на каса (6000 лева
на 18.04.2012 г.; 76 000 лева на 08.09.2011 г. ; 45 000 лева на
27.09.2011 г. ; 40 000 лева на 07.10.2011 г. ; 33 540 лева на
25.10.2011 г. ; 22 000 лева на 15.12.2011 г. ).
От заключението в.л. Й. (л. 381-391) се установява,
че в счетоводството на „Р.-Е.“ ООД не се води сметка „каса”. Според експерта изтеглените
суми, за които се твърди, че са получени от Е.У., неправилно са осчетоводени по
сметка „на каса“, но това е направено, тъй като е трябвало да се направи
баланса. Осчетоводяването е следвало да стане като служебен аванс на управителя,
което е и направено при следващото приключване през 2012 г., с което грешката е
изправена. Операцията, с която от сметка „каса“ са прехвърлени суми към сметка
„Подопечни лица“ и по този начин е задължена Е.У., е извършена на основата на две
счетоводни справки за изправление на неправилно осчетоводяване (вж. ССчЕ, т. 2
на л. 487 и т. 2 на л. 511). От заключението на в.л. Л.З. (л. 503-512) и
показанията ѝ в с.з. (л. 523) се установява, че на основание тези
счетоводни справки за м. 12.2012 г. и за м. 03.2013 г., съставени на база на
ревизионен доклад, в счетоводството на ищцовото дружество е отразен служебен
аванс на ответницата в размер на 349 491,11 лева.
Според в.л. Й. (л. 381-391), „Р.-Е.“ ООД не е
извършвало плащания към „Д.“ ЕООД и в процесния период между тези две дружества
не са сключвани сделки. Този извод в.л. е направило тъй като нито в
счетоводството, нито в дневниците на ищеца са отразени такива операции.
На 02.08.2011 г. „Р.-Е.“ ООД, като доставчик, е
издало фактура за доставката на А.оуд на 10 кг. розово масло на стойност
57 000 щатски долара (л. 235-236). Видно от митническата декларация за
износ, това количество е изнесено от ищеца за гр. Риад в Саудитска арабия
(декларация, л. 271). Към митническата декларация са приложени декларация за
произход и сертификат за качество. Декларацията материализира изявлението на
ответницата, че изнесеното количество представлява розово масло, което е произведено
в България от собствени насаждения в собствената дестилационна фабрика на „Р.-Е.“
ООД (декларация, л. 274).
Описаната във фактурата от 02.08.2011 г. (л.
235-236) сума от 57 000 щатски долара не е постъпила по сметка на ищеца,
тъй като е прихваната при извършена тристранна операция (ССчЕ, л. 388). От
заключението на в.л. В.С. (л. 966) се потвърждава, че сделката представлява
тристранна операция между А.О., S. И „Р.-Е.“ ООД, при която плащането е извършено от S. както следва:
10 000 евро на 20.10.2011 г.; 10 000 евро на 21.10.2011 г. и 8 500 евро на 07.11.2011г. В този
смисъл е и отговора на в.л. В.С. по задача № 4 от допълнението към заключението
(л. 1018).
На 12.08.2011 г. е издадена фактура от ищеца за
продажбата на 5 кг. розово масло на S., която е
декларирана като продажба за м. септември същата година. Сумата от 25 000
евро е била заплатена на дружеството (отговор на задача № 3 и 4 от заключението
на в.л., л. 1017).
На 01.09.2011 г. „Р.-Е.“ ООД е издало фактура за
доставката на А. Ко Лтд на 13,190 кг. Р. Д. и на 1,010 кг. Р. Алба на
обща стойност от 75 248 евро (л. 233-234). За износът на това количество
розово масло е съставена митническа декларация (л. 263), към която е приложена
фактурата от 01.09.2011 г. На същата дата ответницата е декларирала, че
посоченото в митническата декларация количество розово масло, предадено на
същият превозвач, което е посочен в декларацията и за същата дестинация, е
произведено в дестилерията на ищцовото дружеството (декларация, л. 264).
Количеството е изнесено на 07.09.2011 г. (въпрос № 8 от ССчЕ, л. 966). Сумата е
получена по сметка на дружеството на 14.09.2011 г. (вж. извлечение от сметка,
л. 359).
По този начин за периода от 02.08.2011 г. до
01.09.2011 г. „Р.-Е.“ ООД е изнесло общо 28,190 кг. розово масло,
колкото Е.У. е закупила от „Д.“ ЕООД на 02.09.2011 г.
При сравнение на извършените продажби в чужбина и
закупените от „Д.“ количества розово масло, се разкрива, че в близки интервали
от време ищецът е закупувал същите количества розово масло, каквито е изнасял.
Така:
1/ на 11.10.2011 г. е продал 4 кг., а на
25.10.2011 г. е закупил от „Д.“ същото количество на А. CO LTD.;
2/ на 24.01.20012 г. е закупил 5,200 кг. от „Д., а през целия
м.февруари 2012 г. е продал също толкова (1 кг. на 03.02.2012 г. ; 1,200 кг. на
13.02.2012 г. и 3 кг. на 20.02.2012 г.);
3/ през м.април 2012 г. са закупени 3 кг. от
„Д.“(2 кг. на 04.04.2012 г. и още 1 кг. на неустановена дата през м. 04.2012
г.). Същото количество е продадено от ищеца през м. април 2012 г. (2 кг. на
02.04.2012 г. и още 1 кг. на 05.04.2012 г.)
На 23.05.2012 г. „Р.-Е.“ ООД е издало фактура за
доставката на 10 кг. розово масло на А. Ко Лтд. срещу 54 000 евро (л. 612-613). Според
заключението на в.л. В.С. (л. 957-976) това количество розово масло не следва
да се взема предвид при изчисляването на общото количество изнесено розово
масло в периода от 01.01.2011 г. до 31.05.2012 г., тъй като износът се е
осъществил през м.юли 2012 г.
Според заключението на в.л. Й. (л. 381-391), за периода от
01.09.2011 г. до 30.04.2012 г. ищецът е изнесъл общо 57,40 кг. розово масло
(вж. приложение № 3, л. 390-391). Според експерта сделките с „външни
контрагенти“ не се облагат с ДДС, поради което няма как да се ползва данъчен
кредит за тях. В заключението на в.л. С. е посочено, че през цялата 2011 г. и
до 31.05.2012 г. общото количество розово масло, което „Р.-Е.“ ООД е изнесло е
67,40 кг. за страни извън ЕО и още 54,32 кг. за страни в ЕО, а в страната са
продадени 2,225 кг. Така общо продаденото количество розово масло е 123,945 кг.
От него обаче следва да се извади доставка на 10 кг. розово масло, която е
извършена след изследвания период. Така следва, че ищецът е продал 113,945 кг.,
а е изнесъл за периода общо 111,72 кг.
При съпоставка на двете таблици на вещите лица, в
които те са описали подробно доставките на розово масло за изследваните периоди
се установява различие по отношение на една от доставките. В заключението на
в.л. Й. (ред № 10 на таблица № 3 към ССчЕ, л. 391) е посочено, че доставката
извършена на SOMEDEX с фактура № 41/89 от 13.02.2012 г. е за 1,200 кг. на стойност от
11 226,46 лева, а в заключението на в.л. С. (ред № 25 от таблица № 5 към
ССчЕ, л. 965) е посочено, че същата доставка е за 1 кг. розово масло на
стойност 10 757,07 лева. При съпоставка на тези заключения с дневника за
продажби се установява, че в последния има доставка с основание фактура № 89 от
13.02.2012 г. за 11 226,46 лева (л. 201). Затова съдът приема, че тази
доставка е за 1,200 кг., а не за 1 кг. По този начин за периода 01.01.2012 г. –
31.05.2012 г. общото количество розово масло, което „Р.-Е.“ ООД е изнесло е 54,52
кг. за страни в ЕО, а не посоченото в заключението на в.л. 54,32 кг. Освен това
ищецът е изнесъл още 67,40 кг. за страни извън ЕО, а в страната са продадени
2,225 кг. Така общо продаденото количество розово масло е 114,145 кг., а
общо изнесеното количество е 111,92 кг.
От посоченото заключение (л. 957-976) и от
допълнителното такова (л. 1011-1019) се установява, че действително продаденото
количество розово масло е в повече, отколкото е изписано по счетоводни данни (отговора на в.л. на задача № 5, л. 1018-1019). Същото е
повече от общото количество розово масло, с което е разполагал ищеца през 2011
г., което в зависимост от това кои отчети на технолога се приеме, че отразяват
действително произведените количества е или 103,342 кг. или 65,952 кг. (отговора
на 3-та задача от заключението, л. 957-976). Така, ако през периода 2011 – 2012
г. дружеството е произвело 67,525 кг., е имало налични 31,817 кг. и е закупило
още 4 кг., то следва, че е продало с 3,341 кг. повече отколкото е имало. Ако се
приеме, че е произвело 58,95 кг., колкото е заключението на в.л. Н., то
недостигът е 24,917 кг. И двата варианта, които в.л. е изследвало предполагат
повече произведено розово масло от ищеца, отколкото съдът установи, че
действително е произведено и е собствено на „Р.-Е.“ ООД.
От заключението на в.л. С. (л. 976 от ССчЕ и
приложение № 3 към него, л. 981-983) се установява, че „Р.-Е.“ ООД е закупило 8
кг. розово масло през 2012 г. Това се потвърждава и от дневниците за покупките
(л. 165-167), от които е видно, че покупки, като описаните в приложението към
ССчЕ са извършени на описаните в същото дати, а именно - 03.02.2012 г .;
21.02.2012 г.; 28.03.2012 г. и на 24.04.2012 г.
В обобщение, по делото е установено, че в периода от
01.01.2011 г. до 31.05.2012 г. ищецът е разполагал с 73,952 кг.[1] розово масло (65,952 кг.
розово масло налично през 2011 г. и още 8 кг. закупени през 2012 г.), от които 13 кг. предмет на особен залог, а за
същия период е продал 114,145 кг. Така е налице разлика от 40,193
кг. До сходно заключение е стигнала и в.л. С., при съобразяване на количеството
произведено масло през 2011 г. с отчетите на технолога, представени от
ответницата (л. 603-607). Експертизата е установила недостиг от 40 кг. розово
масло, т.е. продаденото от ищеца е с 40 кг. повече от произведеното (л. 976 от
ССчЕ и приложение № 3 към него, л. 981-983). Като се отчете и установената от
съда разлика от 0,200 кг. се получава недостиг от 40,200 кг. Същевременно по
счетоводни данни на ищеца към 31.05.2012 г. той е имал налични 33,252 кг. розово
масло. Следователно, или „Р.-Е.“ ООД е имало количества розово масло с
неустановен произход или счетоводството му не е редовно водено.
На 28.05.2013 г., съдружниците на „Р.-Е.“ ООД са
решили да освободят управителя Е.У.. Това решение е взето поради направеното
искане в този смисъл от страна на ответницата. При освобождаването ѝ тя
не е била освободена от отговорност за дейността ѝ през 2012 г. В дневния
ред на проведеното заседание е била включена точка за освобождаване на ответницата
като съдружник, по което предложение обаче не е взето решение (протокол от ОС,
л. 17-22). Решението за освобождаването на управителя е вписано в ТР към АВ на
05.06.2013 г. (извадка от сайта на ТР, л. 86).
На 02.08.2013 г., ОС на съдружниците на „Р.-Е.“ ООД
е решило да ангажира имуществената отговорност на Е. У. –С.за закупените от нея
40.390 кг. розово масло, които не са предадени на дружеството (протоколи от ОС
и констативен протокол на помощник нотариус Д. И., л. 23-40).
С влязло в сила решение на ОС Стара Загора е
отхвърлен иска на Е. У. –С.за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на „Р.-Е.“
ООД взети на събранието на 02.08.2013 г. (решение, л. 392-395)
Други доказателства, относими към спора, не са събрани.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна
следното:
Относно иска
по чл. 108 ЗС:
Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Основателността на предявен ревандикационен иск се обуславя от
съществуването на абсолютно субективно право на собственост, породено за ищеца,
което има за материален обект процесните количества розово масло, които да се владеят или държат без правно
основание от друг правен субект, т.е. ищецът да е лишен от упражняването на
фактическа власт като елемент /правомощие/ от правото си на собственост. За уважаване
на иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо да се установи, че: 1/
ищецът е собственик на вещта, предмет на ревандикация; 2/ вещта се намира във
владение/държане на ответника; 3/ владението/държането на ответника да не може
да бъде противопоставено на правото на собственост на ищеца.
По принцип родово определени вещи не могат да бъдат предмет на иска по чл.
108 ЗС, но искът е допустим, когато вещите, определени по своя род, могат да
бъдат индивидуализирани, когато бъдат определени по съгласие на страните, а при
липса на такова, когато бъдат предадени, по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД (решение № 96/16.09.2014 г. по т. д. № 2275/2013 г. на ВКС, ІІ ТО).
По делото е установено, че ответницата, в качеството
ѝ на управител на „Р.-Е.“ ООД, е сключила договори за продажба и е
получила за дружеството общо 40,390 кг. розово масло. Предвид твърденията на Е.У.,
че дружеството е продало розовото масло, което тя е закупила от „Д.“, първите
две предпоставки за уважаване на иска следва да се разгледат заедно.
По делото е установено, че счетоводството на дружеството не е редовно водено и единствената
причина това количество да не е заприходено е, че счетоводителката М.Г. е
счела, че представените ѝ от ответницата протоколи не са първични
документи и не са основание за заприходяването на розовото масло. Поради това,
преценявайки вписванията в счетоводните книги, респ. липсата на такива
вписвания съгласно чл. 182 ГПК, съдът намира, че незаприходяването на розовото
масло само по себе си не е достатъчно да докаже пълно и главно липсата на
розовото масло, нито, че фактическата власт върху него се осъществява от
ответницата. Още повече, че се установи, че ищецът е продал розово масло в
почти същия размер като претендирания от ответницата, което количество не е
било счетоводно отразено. Продаденото количество, освен че съответства по
размер на закупеното от „Д.“ е продадено от дружеството и в близки периоди от
време преди или след получаването на розовото масло. Това розово масло, с което
ищецът се е разпоредил и което е в значително количество и на значителна
стойност, не е било отразено в счетоводството на дружеството. При липсата на доказателства
откъде „Р.-Е.“ ООД е разполагало с такова количество розово масло, съдът
приема, че това е същото розово масло, което ответницата е закупила от „Д.“.
Ето защо по делото се установява, че ищецът се е разпоредил с процесните вещи. Ето
защо не са налице първите две предпоставки за уважаването на иска. Искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска
по чл. 57, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, ако подлежащата на
връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал (при потребимите вещи), след като е узнал, че я държи без
основание, той дължи действителната ѝ стойност или получената цена за
нея, когато последната е по-висока. Ако обаче е бил добросъвестен (ако вещта е
погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата), той
дължи само онова, от което се е възползвал (с изключение на плодовете). Това,
от което се е възползвал е това, с което реално се е увеличило имуществото му (решение
№ 112 от 18.07.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Ето
защо, за да бъде уважен искът е необходимо да се установи, че: 1/ вещ, която е
подлежала на връщане, е 2/ отчуждена или изразходвана от получателя, след като
е разбрал, че я държи без основание или 3/ е погинала след поканата.
По делото е установено, че ответницата, в качеството
си на управител на ищцовото дружество, е получила 40,390 кг. розово масло.
Същото е било собственост на дружеството, което не е спорно и е установено по
делото. Същевременно при разглеждането на претенцията по чл. 108 ЗС съдът
установи, че същото това количество розово масло е било продадено от самия
ищец. Поради това, не е налице вещ, която да подлежи на връщане, т.е. липсва
предпоставка за уважаване на иска. Следователно, искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Относно иска
по чл. 145 ТЗ:
По допустимостта на иска:
Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС,
решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД,
респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена
отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на
предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ (решение № 152 от
13.01.2017 г. по т. д. № 2795 / 2015 г. I т.о. на ВКС и решение № 234 от
31.01.2017 г. по т. д. № 3150/2015 г., II т.о. на ВКС). С решение № 115 от 27.11.2012 г. по търг.
д. № 61/2011 г. II т.о. на ВКС се приема, че извън
правомощията на новия управител на ищцовото ТД, като негов законен
представител, е да предяви иск по чл.145 ТЗ без изрично взето от ОС на
съдружниците решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, с което волеобразуващият за
ООД орган всъщност е отрекъл да е освободил ответника от отговорност. Същото е
прието и в решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. I т.о. на ВКС
По делото се установи, че „Р.-Е.“ ООД е взело решение
на ОС на съдружниците за ангажиране на отговорността на Е.У.. Поради това е
установено също, че ответницата не е освободена от отговорност за дейността
ѝ през процесния период. В този смисъл е и приетият по делото протокол от
ОС на съдружниците, в който изрично е обективиран отказът им да освободят
ответницата от отговорност за дейността ѝ през 2012 г. (вж. протокол от ОС, л. 17-22). Искът е
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По
основателността на иска:
Съгласно чл. 145 ТЗ, управителят и контрольорът
отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Специалната
имуществена отговорност на управителя възниква при осъществяване на специфични
предпоставки – 1/ виновно и 2/ противоправно 3/ неизпълнение на задълженията на
управителя 4/ по повод управлението на дружеството, 4/ от което са произлезли
вреди за дружеството. Тези вреди трябва да са последица от противоправни и
виновни действия или бездействия на управителя, довели до намаляване на
имуществото на дружеството или до нереализиране на съответни печалби. С оглед
на това основателността на претенцията за ангажиране отговорността на
управителя е обусловена от установяването на извършени от него в нарушение на
закона или устава действия или бездействия, които да са осъществени умишлено
или поради проявена небрежност или неполагането на грижата на добър търговец.
При всички случаи, съобразно общите правила на
гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид
и размер, като реално отразили се върху патримониума на дружеството. Доколкото
вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на
счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като факт е в тежест на ищеца
по иска по чл. 145 ТЗ, последният следва
да установи не само извършеното от самия него такова счетоводно отразяване, а и
че то е редовно и документално обосновано. В този смисъл при твърдяно
намаляване на патримониума на търговското дружество поради необоснован разход
или от липса на парични средства, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че те са
били осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и
съответни първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол
за резултат от инвентаризация, сравнителна ведомост, приходни и разходни касови
ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на липсата,
респ. - на вземането от управителя. Вътрешната
ревизия и инвентаризацията са средство за постигане на такава обоснованост,
доколкото целта им е чрез извършването на пълна или частична проверка да бъде
установено по обективен начин съответствието между документалното и
фактическото състояние на активите и пасивите на стопанския субект към
определен момент. ….. на такава проверка с посочените цели подлежи и касовата
дейност на материално-отговорните лица. … Именно актовете, с които проверките
приключват, като обективно съставени и съдържащи констатации за евентуални
разлики между документалното и фактическото имуществено състояние, са основание
за счетоводното отразяване на липси и вземания и съответно - за търсене на
имуществена отговорност за вреди от тези липси от съответните лица било по реда
на Кодекса на труда - за материално-отговорните лица или по Търговския закон -
за управителите на дружества. … управителят отговаря за цялостната дейност на
дружеството, включително и за разплащания с контрагенти на дружеството, при
което определен вид актив може да послужи за погасяване на пасив или да бъде
трансформиран в друг вид актив. Поради това ангажирането на отговорността на управителя за вреди от липси изисква
извършването на пълна /а не частична, каквато е проверката за касова
наличност, за която отговаря конкретно касиерът като МОЛ/ проверка на имущественото състояние на дружеството. Тъй като ГПК не
съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които може да
бъде установявана липсата като вреда, вследствие недостиг на стоково-материални
ценности или парични средства с неустановен произход към определен релевантен
момент, ревизионният акт или протокола за инвентаризация са годно и необходимо,
но не единствено средство за доказване. Последното може да бъде извършено и
чрез експертиза в хода на производството, която обаче следва да извърши
цялостна проверка за движението на активите и пасивите на предприятието и то
въз основа на счетоводни документи, които са били съставени преди и към момента
на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може да бъде
установено несъответствие между документалното и фактическото състояние на
имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от управлението
на ответника по иска по чл. 145 ТЗ и, чието съществуване е безспорно между
страните по делото (така: решение №
142 от 28.07.2017 г. по т. д. № 1945/2016 г., т. к., І т. о. на ВКС).
По отношение на виновното и противоправно поведение на
ответницата, ищецът е поддържал, че Е.У. не е предала на дружеството, заплатени
от последното количества розово масло. Така според „Р.-Е.“ ООД дружеството е
заплатило розово масло със собствени средства, срещу което не е получило нищо
насреща и са му причинени вреди, представляващи загуби в размер на заплатените
суми. При тези твърдения „Р.-Е.“ ООД е следвало да докаже, че е направило
разходи в претендирания размер, срещу което не е получило нищо. Това е следвало
да се постигне при цялостна проверка за движението на активите и пасивите на
предприятието и то въз основа на счетоводни документи, които са били съставени
преди и към на причиняването на вредата или откриването й, от които пряко може
да бъде установено несъответствие между документалното и фактическото състояние
на имуществото на управляваното дружество към релевантния момент от
управлението на ответника по иска по чл. 145 ТЗ и, чието съществуване е
безспорно между страните по делото.
В хода на производството „Р.-Е.“ ООД е доказало, че от
негово име на „Д.“ ЕООД са заплатени 9 000 евро на 04.04.2012 г. и още 146 600
лева (1/ 76 000 лева на 09.09.2011 г.; 2/ 36 900 лева на 07.10.2011 г.; 3/ 33
700 лева на неустановена дата през 2011 г.). За остатъка до пълния претендиран
размер от 342 172 лева липсват
доказателства да са извършени плащания.
В счетоводството на ищцовото
дружество е отразен служебен аванс на ответницата в размер на 349 491,11
лева. Основание за това са счетоводни справки за м. 12.2012 г. и за м. 03.2013
г., съставени на база на ревизионен доклад. Същевременно по делото се установи
на база на първични счетоводни документи, че сумите са били получени от третото
лице-помагач. Не е установено те да са били предадени на Е. У.. Ето защо съдът приема, че не е доказано ответницата
да е причинила вреда на дружеството. В подкрепа на този извод е и извършената в
хода на производството съпоставка между произведеното и продаденото количество
розово масло, при което се установи, че последното е с 40,193 кг. повече. Това
говори, че или в дружеството ищец е имало розово масло с неустановен произход
или същото това количество представлява закупеното от ответницата. След като
дружеството не е водело редовно счетоводство и при наличието на розово масло в
количество, каквото дружеството твърди, че не е било налично, съдът прие при
разглеждането на иска по чл. 108 ЗС, че „Р.-Е.“ ООД се е възползвала от
закупеното от ответницата розово масло.
Поради всичко изложено
ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответницата му
е причинила вреда. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно иска
по чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на
претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД (решение № 215 от 29.04.2015 г. по т. д. №
4171/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС).
Съдебната практика приема, че основателността на иска
по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства - увеличаване на
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга
възможност за защита на обеднелият, обедняването и обогатяването да произтичат
от едни и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно –
следствена.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, за
това, че имуществото на Е.У. се е увеличило за сметка на ищеца. Поради това,
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 14027 лева, вкл. депозит
за експертизи, ДТ за съдебни удостоверения и депозит за свидетел (общо 1720
лева) и платено адвокатско възнаграждение (12307 лв., с ДДС).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни, предявените от „Р.-Е.“ ООД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***, против Е.Л.У., ЕГН **********, с адрес:
***:
-
иск
по чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищецът е собственик на 40,390
кг. розово масло, което ответницата е закупила и получила от „Д.“ ЕООД в
периода от 09.09.2011 г. до 04.04.2012 г. и за осъждане на ответницата да го
предаде;
-
иск
по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата от 342 172 лева, представляваща равностойността
на погинало или отчуждено от ответницата количество розово масло от 40,390 кг.;
-
иск
по чл. 145 ТЗ, за заплащане на сумата от 342 172 лева, представляваща обезщетение
за вреди от това, че със средства на ищеца ответницата е закупила 40,390 кг.
розово масло, което не е било получено от ищеца;
-
иск
по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 342 172 лева,
представляваща стойността на 40,390 кг. розово масло, с която сума ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА „Р.-Е.“ ООД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на Е.Л.У., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 14 027 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на М.И.Г., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, офис 7 - трето лице-помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: