Решение по дело №8932/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично

заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:       Михаил Малчев

                                                                                   Божидар Стаевски

при участието на секретаря Алина К. Тодорова

като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 8932 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №77044 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 61578/2012 г. на Софийски районен съд, 75 състав, са осъдени: А.П.А., ЕГН **********, да заплати на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 775 лева, представляваща главница по договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта Diners club-Първа инвестиционна банка от 13.09.2007 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 502,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.12.2009 г. до 20.12.2012 г. и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 130 лева, представляваща такси за напомнителни известия, ведно със законната лихва върху главниците считано от предявяване на исковата молба- 21.12.2012 г. до окончателното плащане; Е.П.А., ЕГН ********** да заплати на „Д.К.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 775 лева, представляваща главница по договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта Diners club-Първа инвестиционна Банка от 13.09.2007 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 502,20 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.12.2009 г. до 20.12.2012 г. и на основание чл. 79, ал. 1  ЗЗД сумата от 130 лева, представляваща такси за напомнителни известия, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба - 21.12.2012 г. до окончателното плащане.

Решението е обжалвано изцяло от ответниците в първоинстанционното производство - А.П.А. и Е.П.А., действащи чрез процесуалните си представители. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Твърди се, че в случая присъдената лихва за забава е прекомерна. Поддържа се, че районният съд при определяне на размера на дължимите главници не е съобразил изплатени вземания в полза на банката преди приемането на наследството. Оспорва се изводът на районния съд, че вземането за лихви не е погасено по давност съгласно чл. 111 ЗЗД. Заявява се, че след като наследството на Х.П.А. е прието по опис, не следва да дължи процесните суми. Моли се да се уважи въззивната жалба, като предявените искове бъдат отхърлени изцяло и се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по въззивната жалба - „Д.К.Б.“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд и се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Претендира се присъждане на сторени разноски от въззиваемото дружество в размер на 300 лева -  юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Въззивният съд не установи при служебната проверка нарушение на приложими императивни материално правни норми от страна на районния съд, включително липсват неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, на които да се основава дължимостта на процесните вземания на „Д.К.Б.“ АД.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което исковете са уважени, първоинстанционният съд е приел за установено, че  с подписването на процесния договор за ко-брандирана кредитна карта Diners club-Първа инвестиционна банка от 13.09.2007 г. Х.П.А. е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне сумите, ползвани чрез издадената му кредитна карта. Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за издателя на кредитната карта правно задължение за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените ежемесечни погасителни вноски. От приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза, която районният съд обосновано е кредитирал, че установява, че са теглени суми на посттерминално устройство на 18.09.2007 год., 21.09.2007 год, 22.09.2007 год., 24.09.2007 год. и 28.09.2008 год. При установеното ползване на суми чрез кредитната карта следва да се приеме, че за картодържателя /наследодател на А.П.А. и Е.П.А. / е възникнало задължение да върне предоставения му кредит. Изпълнението на поетото от ищеца задължение да предостави парични суми чрез издаване на ко- брандирана кредитна карта Diners club-Първа инвестиционна банка в размер на претендираната главница от 1550 лева е доказано по категоричен начин от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. От друга страна не са ангажирани доказателства за заплащане на възникналото задължение в размер на 1550 лева от наследодателя на ответниците, а след неговата смърт от самите тях. Установено е по делото пред районния съд и че в представения договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта Diners club-Първа инвестиционна банка от 13.09.2007 г. е предвидено задължението на титуляра на картата да заплаща такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за таксите, комисионните и лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти Diners club, съставляваща неразделна част от договора. В тази насока е възникнало задължение на кредитополучателя да заплаща съответните такси, чийто размер е равен на претендираната сума от 260 лева. Тази сума е отразена в счетоводството на ищеца, което се установява и от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Районният съд основателно е заключил и че неизпълнението на срочното задължение е поставило длъжникът в забава и без да е била необходима покана от страна на кредитора - чл.84, ал.1 ЗЗД, като обемът на задължението му е в размер на законната лихва. Така за периода 21.12.2009 г. - 20.12.2012 г. обезщетението за забава, определено в заключението на счетоводната експертиза възлиза на сумата 1004,40 лева,  за който размер иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателно е бил уважен.

Изложените правни аргументи на районния съд са законосъобразни, обосновани са, при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.

По възражението на въззивниците, че процесното наследство е прието по опис и поради ограничената им отговорност предявените искове са неоснователни:

Съдът в настоящото исково производство няма как да съобразява последиците на приемането на наследството на Х.П.А. от страна на въззивниците под опис. В случай, че активът на приетото под опис наследство, останало след смъртта на Х.П.А., е недостатъчно за погасяване на процесните задължение в полза на „Д.К.Б.“ АД, то неговите наследници следва да предявят пред съдебния изпълнител по образуването изпълнително дело възражението си за прието по опис наследство. В това изпълнително производство съдебният изпълнител ще може да съобрази какъв е актива на наследството, като в случай на негова недостатъчно и надлежното му приемане по опис, ще бъде невъзможно принудителното събиране на процесните суми.  Ето защо това възражение е неоснователно и не може да бъде съобразявано в настоящото исково производство.

По възражението за погасителна давност:

Процесното вземане за главница произтича от договор за кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно решение №28 от 05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ г.о., при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Ето защо вземанията за главница няма как да са погасени по давност предвид момента на предявяване на исковата молба. Неоснователно е възражението и за погасяване по давност на вземането за моратовна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за неустойка, наем, лихви и за други периодични плащания. Ищецът претендира забава на ответника за периода от 21.12.2009 г. до 20.12.2012 г. Видно е, че исковата молба е депозирана в съда на 21.12.2012 г., с което погасителна давност е прекъсната и следователно претенцията на ищеца и за лихва за забава не е погасена по давност.

 

Напълно неотносими към предмета на съдебното производство са останалите, обективирани във въззивната жалба общи възражения. Освен това те са твърде общи, без никаква конкретика, поради което няма как да се обсъждат в детайли от въззивния съд и няма  как да се отразят на правилността на обжалваното решение.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди изцяло.

С оглед правилността на постановения от районния съд резултат, решението следва да се потвърди и в частта за разноските, които правилно са разпределени от съда.

Поради неоснователността на въззивната жалба, на въззивниците не се следват разноски. Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и на сумата от 150 лева, внесена като депозит за назначения на въззивника особен представител.

 

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №77044 от 27.04.2020 г., постановено по гр. д. № 61578/2012 г. на Софийски районен съд, 75 състав.

ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН ********** и Е.П.А., ЕГН ********** да заплатят на „Д.К.Б.“ АД с ЕИК:******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на общо 250 лева, от които 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. – внесен депозит за особен представител.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2.