Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27
гр. Сливен, 14. 02. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на трети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 425 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и
съгласно Определение № 12407 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело № 11751
/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд на Република България –
Седмо отделение, с което на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, жалбата на С.П.Т.
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000918
от 14.05.2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, е изпратена за разглеждане на
Административен съд – Сливен.
Образувано е по жалба от С.П.Т. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 21-0769-000918 от 14.05.2021 г., издадена от Началника на Група към
ОД на МВР Бургас, Сектор Пътна полиция Бургас, с която на оспорващия, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, считано
от 09.05.2021 г.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Счита, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, при
съществени нарушения на изискуемата процедура, при неправилно приложение на
материалния закон, в несъответствие с целта на закона, както и в нарушение на
принципите за законност и съразмерност. Излага съображения, че: не е
индивидуализирано превозното средство, по отношение на което се прилага ПАМ; липсват
мотиви, обосноваващи прилагането на ПАМ над законоустановения минимален срок от
6 месеца; прекратяването на регистрация на ППС за срок от 1 година е
необосновано, лишено от фактическо и правно основание и надхвърля целта, за
постигането на която е регламентирана мярката; с издаването на оспорената
заповед е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК; процесната ПАМ е връчена на оспорващия на 12.11.2021 г. – след издаване и
връчване на НП № 21-0769-002085 от 25.06.2021 г., с което е решен въпросът за
отговорността. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява. В писмена молба чрез упълномощен процесуален
представител поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена по
изложените в жалбата съображения, като съдът вземе предвид и обстоятелството,
че е с *** ТНР.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. С представянето на преписката по
издаване на оспорената заповед, моли жалбата да бъде оставена без последствие.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, събраните по делото относими към спора
доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2021 г. на оспорващия Т. е съставен от
служител на ОД на МВР Бургас Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия АА бл. № 933482, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това че
на 09.05.2021 г. около 10:35 часа, в г. Б. по б. „Д.“ до х. „К.“ в посока у.
„Д.”, е управлявал собствения си лек автомобил с Рег. № *******, като при
извършена на 09.05.2021 г. в 11:01 часа проверка за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNJ-0009, уредът е отчел 0,91
промила алкохол в кръвта на водача. На водача е бил издаден талон за изследване
№ 091406.
От водача Т. е била взета кръвна проба, която е била
изследвана, и видно от Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 139 от 11.05.2021
г. по описа на Сектор „Базова Научно-техническа лаборатория” към ОД на МВР –
Бургас, в изследваната проба кръв се
е доказало съдържание на етилов алкохол в количество 0,79
промила.
На 14.05.2021 г. от Началника на Група към ОД на МВР Бургас,
Сектор Пътна полиция Бургас, е издадена оспорената в настоящото производство
ЗППАМ № 21-0769-000918 от 14.05.2021 г. С нея на оспорващия Т. е наложена ПАМ с
правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 1 година, считано от 09.05.2021 г., като са отнети: СРМПС № *********
и 2 броя рег. табели № *******. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието
на АУАН, извършено е позоваване на резултата от химическото изследване на
взетата от водача Т. кръвна проба и е прието, че Т. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, с което
виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Посочено е, че срокът от 1 година се
налага, тъй като водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол и след като
е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Със Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора
на ОД на МВР– Бургас, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, Началниците
на групи в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас, са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.
Процесният лек автомобил с Рег. № ******* е
регистриран в АИС– КАТ на името на оспорващия С.П.Т. – като негов с. /видно от
справка за регистрация на МПС/.
В хода на съдебното дирене са представени и следните
документи, от които е видно, че:
Със ЗППАМ № 19-0813-000919 от 17.12.2019 г. на Началника
на Група към ОД на МВР Ямбол, Сектор Пътна полиция Ямбол, на С.П.Т., за
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, извършено на 16.12.2019 г. около
17:50 часа в г. Я. на у. „Я.”, е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца;
С НП № 19-0813-001658 от 31.12.2019 г. на Началника
на Сектор към ОД на МВР Ямбол, Сектор Пътна полиция Ямбол, връчено на
28.04.2020 г., на С.П.Т., за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, извършено на
16.12.2019 г. в 17:50 часа в г. Я., на у. „Я.”, и на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 12.11.2021 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на Административен съд – Ямбол на 15.11.2021 г. и следователно е подадена в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Жалбата е подадена и от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие
на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – от надлежно
оправомощено длъжностно лице, въз основа на заповед за оправомощаване.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен,
посочени са фактическите и правни основания за издаването му, което обуславя
извод за мотивираност на заповедта в съответствие с изискванията на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В заповедта е извършено
позоваване на съставения на водача АУАН и на резултата от химическото
изследване на взетата от водача кръвна проба. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП – управление на пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
съответстват на фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед.
В административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед,
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са
неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година. Следователно и с оглед изложените
в оспорената заповед фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена
процесната ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки: собственикът на МПС да го управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и адресатът на мярката да е собственик на
управляваното МПС.
Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с
оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Установено по делото е и
обстоятелството, че собственикът на превозното средство го е управлявал с
концентрация на алкохол в кръвта 0,79 промила. Управлението на МПС от собственик
на същото с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, се включва в хипотезата на
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Следователно, са били налице
основания за издаване на оспорената заповед. Налагането на принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство”, с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. В
тази връзка съдът намира твърденията на оспорващия за незаконосъобразност на
оспорената заповед за неоснователни. Неоснователно е и твърдението на
оспорващия, че превозното средство, по отношение на което е приложена ПАМ, не е
индивидуализирано. Видно от диспозитива на оспорената заповед, отнетите два
броя регистрационни табели са с номер, идентичен с номера на превозното средство,
описано в мотивната част на заповедта, поради което превозното средство,
регистрацията на което е прекратена с оспорения акт, е индивидуализирано в
достатъчна степен.
По делото е установено, че оспорващият е собственик на
процесното МПС и че на 09.05.2021 г. е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта 0,79 промила,
поради което приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно
наложена. ПАМ е наложена за срок от 1 година и следователно е в границите на
предвидения в законовата разпоредба срок. Продължителността на срока на мярката
е определена от административния орган съобразно степента на обществена
опасност на деянието и в рамките на закона. В случая, срокът от 1 година е
максималният, предвиден в законовата разпоредба, но този срок е мотивиран
надлежно от административния орган и е обоснован, с оглед доказателствата по
делото. Естеството на извършеното нарушение е достатъчно тежко – управление на
МПС под въздействието на алкохол, което представлява висока степен на
обществена опасност. Наред с това, от фактическите обстоятелства в заповедта и събраните
по делото доказателства е видно, че за нарушение на 174, ал. 3 от ЗДвП – в
хипотезата на отказ да му бъде извършена проверка за установяване на употребата
на алкохол в кръвта, с предходно наложена ПАМ СУМПС на водача Т. е временно
отнето, а с предходно издадено НП същият е лишен от право да управлява МПС,
като към процесната дата – 09.05.2021 г., Т. е продължавал да бъде с наказание
лишаване от право да управлява МПС. Обстоятелството, че след като е бил лишен
от право да управлява МПС, оспорващият Т. е управлявал МПС, при това с
концентрация на алкохол в кръвта над разрешената, обуславя в необходимата
степен определения от административния орган максимален срок на процесната ПАМ.
Неоснователно е твърдението на оспорващия за
нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Целта на
процесната ПАМ е чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане
правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения, с цел да бъдат охранени особено
важни обществени интереси – каквито без съмнение са животът и здравето на
всички участници в движението. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП е временно „отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй
като макар ППС да остава под властта на неговия собственик, прекратяването на
регистрацията чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, съответно възможността да бъде извършено ново
и/или повторно нарушение.
Не се споделя и тезата на оспорващия, че с НП № 21-0769-002085
от 25.06.2021 г. е решен въпросът за административната му отговорност. Процесната
ПАМ е за конкретно определен срок, който не е обвързан от решаване на въпроса
за административнонаказателната му отговорност.
Ирелевантни за спора са обстоятелствата по определяне на
т. н. р. на оспорващия Т.. Тези обстоятелства са извън материалноправните
предпоставки за налагане на мярката и е недопустимо да бъдат съобразявани от
съда при преценката за законосъобразност на акта.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Т. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-000918 от 14.05.2021 г., издадена от Началника на Група към ОД на МВР Бургас,
Сектор Пътна полиция Бургас, с която на С.П.Т., на основание чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 1 година, считано от 09.05.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: