№ 221
гр. С., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230101464 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, предявена от М. К. Д. срещу В. М.
Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС.
Ищцата твърди, че с ответницата били наследници на М. Д.Г., родена на
**** г., починала на 03.01.1969 г., бивш жител на село М.В., община С., като
тя била пра-баба на ищцата и баба на ответницата. Твърди се, че страните
били съсобственици по наследство от М. Д.Г. на следните недвижими имоти,
находящи се в землището на село М.В., община С. с ЕКАТТЕ 45509:
1. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 10 702 дка,
местност „Чеир кър", село М.В., община С. възстановена с Решение №156М
от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;
2. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 1, 067 дка,
местност „Ямата", село М.В., община С. възстановена с Решение №159М от
19.02.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;
3. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 6, 202 дка,
местност „Под лозята", село М.В., община С. възстановена с Решение №400 от
22.07.1999г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;
4. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 9,007 дка,
местност „Съсъница", село М.В., община С. възстановена с Решение №156М
от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;
5. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 6,799 дка,
местност „Бобчевец", село М.В., община С. възстановена с Решение №156М
от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;
1
6. Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 0, 719 дка,
местност „Шетревец", село М.В., община С. възстановена с Решение №159М
от 19.02.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С.;
В исковата молба се твърди, че с аренден договор, с нотариално
удостоверяване на подписите от 07.09.2011 г. на Нотариус Й.П., с peг. № 291 на
Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Габрово, вписан в
Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 21.10.2011 г., с входящ рег. №
3235, като акт № 73, том 5, ответницата отдала под аренда първия описан по-
горе имот, впоследствие, с няколко анекса, и останалите описани по-горе
недвижими имота на ЕТ „АГРО - СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ”, с ЕИК
*********. Последният анекс /с нотариално удостоверени подписи от
29.11.2018 г. на Нотариус П.К., peг. № 299, Pайонен съд - Габрово, с peг. №
8626 на заверката/, който обхващал всички описани по-горе недвижими
имоти, бил сключен за 6 стопански години до стопанската 2025/2026 г. и бил
вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 11.01.2019 г. Ищцата
твърди, че не била уведомена за сключването на посочените договор за аренда
и анекси към него.
В исковата молба се твърди, че през 2023 г. случайно разбрала за
съществуването на арендния догово и анексите към него. От едноличния
търговец - арендатор, я информирали, че цялото дължимо за ползването на
съсобстевните им имоти /земеделски земи/ арендно плащане, през годините и
било изплащано на ответницана В. М. Д.. Изплатените суми били в общ
размер на 3209 лева, както следва: за стопанската 2019/2020 г. - 689 лева; за
стопанската 2020/2021 г. - 758 лева; за спонаската 2021/2022 г. - 862 лева; за
стопанската 2022/2023 г. - 900 лева.
Ищцата твърди, че като наследник на М. Д.Г. притежавала 1/10 идеална
част от описаните имоти и съответно й се дължало 1/10 част от арендното
плащане за тях. Ищцата твърди, че имала право, като по-близък родственик и
наследник, да получи и дела на вуйчо си - Х.С.К., който емигрирал в
Съединени Американски Щати, през 1967 г. За неговата смърт ищцата била
известена, чрез изпращане по пощата от негов приятел в САЩ, на документ на
английски език, от който се установявало, че вуйчото на ищцата починал в
САЩ /в щат Калифорния/ на 10.08.2007 г. Посочва се, че документът
представлявал акт за смърт, но тъй като не бил подпечатан от служба в САЩ,
българските власти отказвали да го признаят и съответно да отразят в
службата по гражданско състояния и актове на населението. Ищцата твърди,
че вуйчо й - Х.С.К. също притежавал по наследство 1/10 иделни части от
наследството на М. Д.Г., като той починал през 2007 г., като ищцата твърди, че
му е наследник. Така наследственият дял от имотите, съответно дял от
арендното плащане, които ищцата твърди, че й се полага, бил общо 1/5. Така
за стопанските години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., и 2022/2023 г.
припадащата й се част от получените от ответницата арендни плащания била в
размер на 641,80 лева.
2
В исковата молба се сочи още, че с Нотариална покана, връчена на В. Д.
на 13.06.2024 г., чрез Нотариус Т.Т., с peг. № 741 на НК и район на действие
Pайонен съд - С., ищцата поканила ответницата да й заплати дължимия дял за
получените от нея арендни плащания за периода от стопанската 2019/2020г. до
стопанската 2022/2023г. включително, като се твърди, че ответницата не й се
издължила.
Иска се от съда да уважи така предявения иск, като осъди ответницата
да заплати на ищцата сумата от 641,80 лева, представляващи 1/5 част от
получените арендни плащания по Договор за аренда, вписан в Служба по
вписванията при Pайонен съд - С. на 21.10.2011 г., с последен анекс към него,
вписан в Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 11.01.2019 г., като акт
№ 11, том 1, за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., и
2022/2023 г. за арендуваните съсобствени по наследство недвижими имоти -
земеделски земи в землището на село М.В., община С., ведно със законна
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението. Моли се за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. М. Д. депозира отговор на
исковата молба, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител.
Признава се обстоятелството, че ищцата действително е собственик на 1/10
идеална част от процесните имоти, както и че има право да получи
съответната си 1/10 част от дължимите за стопанските години 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. плащания.
Ответницата посочва, че преди завеждане на делото на ищцата й били
преведени полагащите й се суми, както следва: с пощенски запис от
21.09.2023 г. била преведена сумата 231,12 лева - рента за минали години - за
стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. /съответно 1/10 част от
общата сума 2310 лева/; с преводно нареждане от 19.02.2024 г. била преведена
сумата от 90 лева - рента за стопанската 2022/2023 г. /съответно 1/10 част от
сумата 900 лева/. Ответницата твърди, че била превела на ищцата общо 321,12
лева, коята сума съответствала на полагащият й се дял от 1/10 идеална част от
собствеността на процесните имоти.
В отговора на исковата молба се излагат твърдение, че вместо да получи
преведените й суми, ищцата отказала тяхното получаване и по-късно
отправила нотариална покана на 12.06.2024 г., с която неоснователно
претендирала дължимата й сума, но в двоен размер, а именно - 641,80 лева.
Сочи се, че с преводно нареждане от 18.12.2024 г. година повторно й
била преведена сумата 320,90 лева, съответна на дела й от 1/10 идеална част
от имотите.
Ответницата сочи, че ищцата не е наследник на вуйчо си Х.С.К., за
който в Общината нямало официални данни, че е починал, но дори и да е
починал, той имал жива съпруга и низходящи, които били негови законни
наследници от първи ред, поради което оспорва обстоятелството, че ищцата
3
има общо 1/5 идеална част от недвижимите имоти.
Ответницата прави възражение, на основание чл. 95 от ЗЗД, че ищцата е
изпаднала в забава, като сочи, че ответницата е престирала точно и
своевременно дължимата сума, но кредиторът /ищцата/ не е оказала
необходимото съдействие да я получи. Твърди се, че ищцата е изпаднала в
забава, когато не е получила пощенски запис от 21.09.2023 г. за сумата 231,12
лв., и когато е върнала сумата от 90 лева по преводно нареждане от 19.02.2024
г. От съда се иска да отхвърли така предявения иск, като се присъдят разноски
за ответницата.
В о.с.з., ищцата, чрез процесуалния си представител, моли да се уважи
така предявеният иск.
В о.с.з. ответницата, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на иска до размера на 1/10 част от собствеността на процесните
земеделски земи, като не се оспорва правото на ищцата да получи съответната
приспадаща й се част от арендата, която е изплатена на наследниците на
общият им наследодател на страните М. Д.Г., като се излагат твърдения, че
дължимата на ищцата сума е заплатена на същата преди делото, както и в хода
на производството.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Не е спорно между страните, а и видно от доказателствата по делото
Решение № 156М от 10.01.1996 г. за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с.
М.В., ЕКАТТЕ 46509, община С., Решение № 159М от 19.02.1996 г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.
М.В., ЕКАТТЕ 46509, община С., Решение № 400 от 22.07.1999 г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. М.В., ЕКАТТЕ 46509, община С., че на
наследниците на М. Д.Г. е възстановено правото на собственост върху
процесните недвижими имоти.
Видно от представеното удостоверение за наследници страните са
наследници по закон на общия наследодател М. Д.Г..
По делото не е спорно, че с аренден договор, с нотариално
удостоверяване на подписите от 07.09.2011 г. на Нотариус Й.П., с peг. № 291 на
Нотариалната камара, с район на действие Pайонен съд - Габрово, вписан в
Служба по вписванията при Pайонен съд - С. на 21.10.2011 г., с входящ рег. №
3235, като акт № 73, том 5, ответницата, заедно с други наследници, отдала
под аренда Поземлен имот с №****, представляващ нива с площ от 10 702
дка, местност „Чеир кър", село М.В., община С. възстановена с Решение
№156М от 10.01.1996г. на Общинска служба по земеделие - гр. С., с няколко
анекса, и останалите, описани исковата молба, недвижими имота на ЕТ
4
„АГРО - СВЕТЛОЗАР ДИЧЕВСКИ”, с ЕИК *********. Последният анекс /с
нотариално удостоверени подписи от 29.11.2018 г. на Нотариус П.К., peг. №
299, Pайонен съд - Габрово, с peг. № 8626 на заверката/, който обхващал
всички описани по-горе недвижими имоти, бил сключен за 6 стопански години
до стопанската 2025/2026 г. и бил вписан в Служба по вписванията при
Pайонен съд - С. на 11.01.2019 г.
Видно от представената по делото нотариална покана, ищцата е
поканила ответницата да й заплати сумата от 641,80 лева, представляваща 1/5
част от получената рента за земеделска земя, собственост на М. Д.Г..
Нотариалната покана е връчена на ответницата на 13.06.2024 г.
По делото е представено копие на акт за смърт на Х.С.К., съгласно което
същият е починал на 10.08.2007 г., като е отбелязано, че информиращия за
смъртта на лицето е Джанис Кривошиев – съпруга.
По делото не се спори от ответницата, че на ищцата й се дължи сумата
от 320,90 лева, представляваща 1/10 част от получената рента на процесните
имоти за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г.
По делото е представен пощенски запис, с дата 21.09.2023 г., видно от
който на ищцата й е изпратена за приемане сума, в размер на 231,12 лева, като
съобщение до получателя е отбелязано „от името на В. М. Д. – рента минали
години”.
Видно от представено платежно нареждане от дата 19.02.2024 г., на
ищцата са й наредени 90 лева, а като основание е посочено „рента 2023 ЕТ
АГРО – С ДИЧЕВСКИ”, а съгласно платежно нареждане от 26.02.2024 г.
сумата е върната от ищцата на наредителя.
По делото е представено и платежно нареждане, с дата 18.12.2024 г.,
видно от което на ищцата е преведена сумата от 320,50 лева, а като основание
на превода е посочено „рента 2019/2020-2022/2023 вкл.”, а като допълнителни
пояснения е посочено „от В. М. Д. по гр. дело 1464/24 СРС”. На същата дата
по сметка на ищцата са наредени от 0,40 лева, а като основание е посочено „по
гр. д. 1464-24 г. доплащане корекц”. Платежните нареждания от 18.12.2024 г.
не са оспорени от ищцата.
Следва да се има предвид, че по делото не се доказа, че ищцата е
единствен наследник на Х.С.К. и следователно частта, която й се следва е 1/10
част от получените суми на наследствените имоти за стопанските 2019/2020 г.,
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. или сума в размер на 320,90 лева.
Видно от представените платежни от дата 18.12.2024 г. по сметка на ищцата е
преведена сумата от 320,90 лева.
Във връзка с направеното възражение за забава на кредитора, в
съдебната практика се приема, че за да се освободи от отговорност за своята
забава в хипотезата на чл. 95, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът следва да установи, че
точното изпълнение на задължението му е било обусловено от определено
съдействие от страна на кредитора, което не му е било оказано или
изпълнението не е било прието от кредитора /така Решение № 164 от
5
3.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1890/2014 г., I т. о., ТК/. За да е налице
надлежно изпълнение е необходимо длъжникът да представи доказателства,
че освен предложението, действително е предприел каквито и да било
действия по влагане на сумата в банка /в тази насока определение № 10 от
14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3386/2021 г., I г. о., ГК, решение № 28 от
14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. на ВКС, І т. о. и решение № 197 от
18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г. на ВКС, I-во т. о и др. /. Съдът намира, че в
настоящия случай се установява, че ответницата е изпратила на ответницата
пощенски запис, както и платежно нареждне. Несъстоятелен е доводът,
изложен от процесуалния представител на ищцата в устните състезания, че
същата върнала превода, защото като наредител било посочено неизвестно за
нея лице – и в пощенския запис, и в платежното е посочено, че се превежда
сума за рента – съответно е и послочено „рента минали години” и „рента 2023
ЕТ АГРО – С ДИЧЕВСКИ”.
Съобразно изложеното, съдът намира, че предявеният иск за сумата от
641,80 лева, следва да се отхвърли, както следва: за сумата от 320,90 лева,
представляваща припадащата се част на ищцата, като наследник на Х.С.К., за
стопанските години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., и 2022/2023 г., от
получените от ответницата арендни плащания, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, а за сумата от 320,90 лева, представляваща
припадащата се част на ищцата, за стопанските години 2019/2020 г., 2020/2021
г., 2021/2022 г., и 2022/2023 г., от получените от ответницата арендни
плащания, следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане в хода на процеса
/арг. от чл.235 ГПК/, като доколкото съгласно гореизложеното кредиторът е в
забава и върху длъжника не могат да се възложат неблагоприятните
последици от тази забава, то следва да се отхвърли и акцесорната претенция
заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на депозирането на
исковата молба – 14.11.2024 г. до изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съдът намира, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и е признал част от иска, а доколкото в останалата му част
съдът намира същия за неоснователен, то на ответницата следва да й бъдат
присъдени разноски в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М. К. Д., с ЕГН ********** и с адрес: гр.
П., кв. **********, срещу В. М. Д., с ЕГН ********** и с адрес: гр. С., ж.к.
**********, иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС, за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата М. К. Д., с ЕГН **********,
сумата от общо 641,80 лева, ведно със законна лихва върху сумата от датата
6
на подаване на исковата молба - 14.11.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, от които: сумата от 320,90 лева, представляваща припадащата
се част на ищцата, като наследник на Х.С.К. - 1/10 част, за стопанските години
2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., и 2022/2023 г., от получените от
ответницата арендни плащания, като неоснователна, а сумата от 320,90 лева,
представляваща припадащата се част на ищцата – 1/10 част, за стопанските
години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г., и 2022/2023 г., от получените от
ответницата арендни плащания, поради погасяването й чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА М. К. Д., с ЕГН **********, да заплати на В. М. Д., с ЕГН
**********, сумата от 450 лева, представляваща сторените разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на препис от него от
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7