Решение по дело №588/2023 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 193
Дата: 20 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20232150200588
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. гр.Несебър, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20232150200588 по описа за 2023
година
Производството по делото е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С.С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ж.к.И., бл.***, подадена чрез пълномощника им – адв.Н. И.
от АК-Шумен, със съдебен адрес: гр.Шумен, пл.О. № 1, ет.1 против Наказателно
постановление № 714337-F716011 от 02.08.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности”-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
основание чл.185, ал.2, изр.последно във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли съда
да приеме, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За дружеството-жалбоподател в съдебно заседание се явява процесуалният им
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства.
Процесуалният представител на наказващият орган - Началника на Отдел
„Оперативни дейности”-Б. към НАП, в съдебно заседание оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
1
постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира
гласни доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 16.07.2023г. в 21.08 часа, в търговски обект –
магазин за бански, находящ се в КК Слънчев бряг, пред хотел „Европа“, стопанисван
от „С.С.“ ЕООД с ЕИК ***, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили
разминаване относно данните за адреса на обекта. Така в генерирания дневен финансов
отчет № 0001109 от 16.07.2023г. от работещото в обекта фискално устройство бил
посочен адрес на обекта – КК Слънчев бряг, хотел Корона, а от попълнената
декларация, образец Кд148 от управителя на дружеството и от представения договор за
наем, както и при проверка в информационните масиви било установено, че
процесният магазин е разположен в гр.Несебър, КК Слънчев бряг, хотел ***.
Констатираното нарушение е отразено в ПИП Сер АА, № 0090927 от 16.07.2023г., въз
основа на който на жалбоподателя бил съставен акт, а впоследствие било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство по делото. В жалбата същият твърди, че в цитираната в акта и
наказателното постановление Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ не фигурира
израз „погрешно посочен адрес“, а единствено „липсата“ на адрес, поради което счита,
че не е осъществен фактическия състав на вмененото нарушение. Дори констатираното
нарушение да е осъществено от фактическа страна, жалбоподателят твърди, че същото
е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са съставени, съответно
издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта
2
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на актосъставителя Н. К.
В. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, присъствала при установяване на
нарушението. Същата заявява пред съда, че по предписание трябвало да извършат
проверка на магазин за бански, находящ се в КК Слънчев бряг, хотел Корона. При
отиване на место не открили такъв обект, нито фирмата, която го стопанисва. По данни
на колеги, който е проверявали друг обект, стопанисван от дружеството-жабоподател
било установено, че двата обекта се намират един до друг на редица от павилиони,
ситуирани пред хотел Европа в КК Слънчев бряг. При отиване на место,
проверяващите направили контролна покупка и от издадения фискален касов бон
установили, че адреса на обекта не е коректно посочен, а като такъв е записан – КК
Слънчев бряг, хотел Корона. Попълнена от управителя на дружеството-жалбоподател
декларация, както и в представен от същия договор за наем, като обект на адреса бил
посочен – КК Слънчев бряг, хотел Европа. При съставянето на акта, представителят на
дружеството-жалбоподател посочил, че се касае за техническа грешка на
поддържащата касовия апарат фирма. От показанията на акт.В. се установява, че три
седмици по-късно отново била извършена проверка в процесния обект от друг екип,
при която било констатирано същото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, „фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на
образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: 2.
наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект -
текст "БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“. От показанията на акт.В. безспорно се
установява, че в представения по време на проверката касов бон е бил отразен грешен
адрес на стопанисвания от дружеството-жалбоподател търговски обект, което е
препятствало първоначално неговото откриване. След установяване на нарушението,
управителят на дружеството-жалбоподател не го е отстранил своевременно, поради
което три седмици по-късно друг екип проверяващи отново са констатирали същото
нарушение на същия търговски обект. Действително в разпоредбата на чл.26, ал.1, т.2
от визираната Наредба липсва понятие „погрешно посочен адрес“, но съдът счита, че
погрешно посочения адрес, какъвто е констатиран в конкретния случай, е равносилно
на липса на адрес. Изводът, който се налага е, че е налице констатираното от
контролните органи административно нарушение, поради което жалбоподателят е бил
законосъобразно санкциониран.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
маловажност на констатираното от инспекторите по приходите административно
нарушение. От данните по делото не може да се направи извод, че деянието е с по-
ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. По
делото не се представиха и доказателства от страна на жалбоподателя за своевременно
3
отстраняване на установеното нарушение.
Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция,
съдът като взе предвид, че същата съвпада с предвидения от закона минимум, счита, че
в максимална степен би способствала за постигане целите на специалната и
генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно
постановление – потвърдено, като законосъобразно.
С оглед изхода по делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът счита, че
в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от наказващия орган
разноски за юрискотсулт в размер на 100 лева /сто лева/.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 714337-F716011 от
02.08.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Б., Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.последно
във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „С.С.“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ж.к.И., бл.***, със съдебен адрес:
гр.Шумен, пл.О. № 1, ет.1 /адв.Н. И. от АК-Шумен/, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.26, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ.
ОСЪЖДА „С.С.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ж.к.И., бл.***, със съдебен адрес: гр.Шумен, пл.О. № 1, ет.1 /адв.Н. И. от АК-Шумен/
да заплати на ЦУ на НАП сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Б.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4