Определение по дело №40/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 февруари 2009 г.
Съдия: Валери Междуречки
Дело: 20091200500040
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

160

19.04.2007 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.19

Година

2007

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Мария Дановска Кирил Димов

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Кирил Митков Димов

Въззивно частно гражданско дело

номер

20075100500129

по описа за

2007

година

Производството е по чл.213 и сл. от ГПК.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 14.03.2007 г. по гр.д. № 2 по описа за 2007 г., Момчилградският районен съд е прекратил производството по делото по иска, предявен от Зехра Мехмедова Хасанова от Р Турция, против Община Кирково.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Зехра Палабъйък (Зехра Мехмедова Хасанова), гражданка на Република Турция, със съдебен адрес Мухидин Изет Шабан от гр.Кърджали, бул.”България” № 22, ст.15, която го обжалва. В жалбата се сочи, че пропускането на срока по чл.8 от ЗАВОИ се дължало на това, че семейството й било репресирано през времето, когато били граждани и живяли в Република България. След изселването им в Р Турция били лишени от българско гражданство. Не могли да узнаят за приетите реституционни закони след 1990 г., както и за възможността да се ползуват от ЗАВОИ да възстановят отнетото и конфискувано имущество. ЗАВОИ бил специален закон и в него не била предвидена възможност, подобна на тази в чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на пропуснат срок, поради това в исковата си молба до РС – Момчилград като основание за възстановяване на пропуснатия срок по чл.8 от ЗАВОИ посочила чл.37 от ГПК. Сочи, че пропускането на срока се дължало на особени и непредвидени обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС – Момчилград, като й бъде уважена исковата претенция.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Законът за амнистия и възстановяване на отнети имущества предвижда възможност за връщане на конфискувани недвижими имоти на лицата, от които са конфискувани, или на техни наследници по закон по реда и в сроковете, предвидени в закона. В чл.8, ал.1 от ЗАВОИ е предвиден двегодишен преклузивен срок, считано от влизане на закона в сила – 08.01.1991 г., през който осъдените лица или техните наследници могат да подадат искане за връщане на конфискувани имоти пред ОбНС по местонахождението на имота. Този срок е възстановен с §2, ал.1 от ПЗР на ЗОСОИ, влязъл в сила на 22.11.1997 г., като в този случай срокът е изтекъл на 22.05.1998 г. Разпоредбата на чл.37 от ГПК предвижда възстановяването на процесуални срокове за извършване на определени процесуални действия, поради което това производство е неприложимо за възстановяване на един преклузивен срок, след изтичането на който се погасява самото материално право. Такъв е случаят с преклузивния срок по чл.8, ал.1 от ЗАВОИ, след изтичането на който правоимащите лица губят правото да искат връщане на конфискувани недвижими имоти. Т.е. това право е погасено и не съществува, поради което не може да бъде упражнено. Текстът на чл.37 от ГПК регламентира възстановяване на срокове за извършване на процсуални действия, касаещи упражняването на процесуални права, но не и на материални права. Ето защо след като материалното право е погасено с изтичането на преклузивния срок, то не може да бъде възстановено, както това е допустимо за процесуалните права. В този смисъл е тълкувателно решение № 5/02.02.1961 г. по гр.д. № 2/1961 г., ОСГК на ВС и решение № 162/29.01.1968 г. по гр.д. 2086/1967 г., ІІІ г.о. на ВС.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение частната жалба на Зехра Палабъйък (Зехра Мехмедова Хасанова), родена на 09.05.1955 г. в с.Подкова, общ.Кирково, обл.Кърджали, гражданка на Република Турция, живуща в Република Турция, гр.Измит, ул.”Яхя каптан” 43, ап.15, със съдебен адрес Мухидин Изет Шабан, гр.Кърджали, бул.”България” № 22, ст.15 против протоколно определение, постановено от Момчилградския районен съд в съдебно заседание на 14.03.2007 г. по гр.д. № 2 по описа за 2007 г. на същия съд, с което е прекратено производството по делото по иска, предявен от Зехра Мехмедова Хасанова от Р Турция, против Община Кирково.

Ето защо и на основание чл.217, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Зехра Палабъйък (Зехра Мехмедова Хасанова), родена на 09.05.1955 г. в с.Подкова, общ.Кирково, обл.Кърджали, гражданка на Република Турция, живуща в Република Турция, гр.Измит, ул.”Яхя каптан” 43, ап.15, със съдебен адрес Мухидин Изет Шабан, гр.Кърджали, бул.”България” № 22, ст.15 против протоколно определение, постановено от Момчилградския районен съд в съдебно заседание на 14.03.2007 г. по гр.д. № 2 по описа за 2007 г. на същия съд, с което е прекратено производството по делото по иска, предявен от Зехра Мехмедова Хасанова от Р Турция, против Община Кирково.

Определението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС на РБ в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Председател:

Членове:1. 2.