№ 10814
гр. ............., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110140084 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
09.06.2025 г., гр..............
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесети и седми март две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №40084 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
1
Образувано е по искова молба, подадена от ....., ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: гр......, представлявано от .....- Изп. директори, срещу Д. С. Д., за топлоснабден
имот в гр......., аб. №....., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се
претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на сума от 2 070,90 лв., представляваща задължение за доставена топлинна
енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2023г., сума от 280,49 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2021г. до 12.02.2024г., сума от
63,93 лв., представляваща сума за дялово разпределение, за периода от 01.06.2021г. до
30.04.2023г. и сума от 12,86 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
18.03.2021г. до 12.02.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11749/2024г. на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез адв. К. С.
от САК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва
количеството ТЕ, която ищецът е доставил. Оспорва наличието на облигационни отношения
между страните и счита за недоказано ответникът да се явява собственик или вещен
ползвател на имота. Поддържа, че съгласно представения договор за държавен имот от
22.07.1992г. процесният имот е бил придобит от ответника и ...... в режим на СИО по време
на сключения между тях граждански брак, като през 2017 г. ...... е починал и неговата ½ ид.ч
е била наследена от ответника и четирите му деца, по 1/10 ид.ч. за всеки от наследниците и
ответникът следва да отговаря за 3/5 от начислените задължения, а не за целия дълг.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се да е установено
поставянето в забава на ответника за заплащане на процесните главници. Твърди, че
процесните суми са били начислени по прогнозен дял. Претендира се присъждане на
разноски.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ...., като ФДР с фирмено наименование, видно от справка в ТР-
....., който представя 3 бр. формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение, за
отоплителни сезони 2019/2020г. с вписани нулеви показания и протокол за извършен отчет за
отопл. сезон 2020/2022г., както и 3 бр. справки, с посочен получател- .......
С доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между
страните, че е извършена доставка на ТЕ на посочената стойност и количество до горния
имот през процесния отчетен период, както и осъществяване на услугата по дялово
разпределение на търсената цена, както и че ответникът не е извършвал плащания по
процесните фактури.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни. Съображенията за това са следните:
Представен е препис на Договор за замяна на държавен /ведомствен/ недвижим имот с
имот, собственост на граждани от 22.07.1992г., с който е прехвърлено правото на
собственост на ведомствен ап.80 в гр....... в полза на Д. С. Д. и на .......
Приложена към исковата молба е препис на молба от 30.09.1993г. от горепосочените
лица до ищеца за откриване на партида.
Съгласно справка от СО, р-н Младост, горепосочните лица са сключили граждански
брак на 03.10.1990г.
Видно от у-ние за наследници от СО, р-н Младост, .......е починал на ....г. и е оставил за
свои наследници съпругата си Д. Д. и 4- те си дъщери.
Съгласно заключение по ССч.Е, установяват се плащания от общо 623,95 лв. по
партидата за процесния период, като е посочен размера на дължимите суми за ТЕ за
2
процесния период за главница от общо 1 402,80 лв., с изравнителните сметки и лихва за
забава от 389,30 лв. Не се установяват погасени по давност задължения, с оглед на
заплатеното доброволно, с което са погасени най- старите задължения.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и
трето лице- ползвател. От представените писмени доказателства- молба за откриване на
партида, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на
ответницата, която се е явявала задълженото лице на договорно основание по партидата за
процесния имот. Видно от служебно изисканата справка от СРС, не е налице направен отказ
от наследство. С оглед на горното отв. Д. Д. следва да се приеме за потребител на ТЕ за
проц. имот.
С оглед на приетото заключение по ССч.Е и установените плащания по партидата
следва да се приеме за неоснователно направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР №3 от 18.05.2012год. по т.д. №3/2011год. на ОСГТК на ВКС и трайно
установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ,
произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради
еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват
с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване
на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в
продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от
осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При частично изпълнение
лицето следва да заяви задължението, което погасява, като при липса на изявление в този
смисъл се погасява най- обременителното за него задължение, на осн. чл.76, ал.1 от ЗЗД. С
оглед на това следва да се уважи исковата претенция до сумата от 1 402,80 лв., съгласно
приетото заключение по ССч.Е.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена ФДР, поради
което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на
третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал топлинно счетоводство в
процесния имот и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се
установява дължимата цена за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ за
имота. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи на
отхвърляне.
Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на
чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение
върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за
потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на
потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера
на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на
отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По
3
аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки,
следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими, в който смисъл е
налице съд. практика на въззивната инстанция.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държ. такси в двете производства, депозит за експертиза
и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на 365,60 лв., като за
исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100
лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. В полза на отв. страна следва да се
присъди адв. възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от
168,91 лв., с оглед отхвърления размер на исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. С. Д., ЕГН:**********,
че в полза на ищеца ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......,
представлявано от .....- Изп. директори, съществува вземане за сумата от 1 402,80 /хиляда
четиристотин и два лева и осемдесет стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за битови нужди, за обект, в гр.............., ж.к. „.....”, бл....., аб. №....., за
отчетен период: 01.05.2020г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на съдебно сезиране– 27.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №11749/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъденото до пълния му предявен размер от 2 070,90 лв., представляваща задължение за
доставена топлинна енергия, както и за сумата от 280,49 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 15.09.2021г.- 12.02.2024г., за сумата от 63,93 лв., представляваща цена за
дялово разпределение, за периода: 01.06.2021г.- 30.04.2023г. и за сумата от 12,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 18.03.2021г.- 12.02.2024г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на .....,
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от .....- Изп.
директори, сума в размер общо на 365,60 /триста шестдесет и пет лева и шестдесет
стотинки/ лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното производства.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано
от .....- Изп. директори, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Д. С. Д., ЕГН:**********,
сума в размер общо на 168,91 /сто шестдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща сторени деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ....., като трето лице- помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5