Решение по дело №351/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1874
Дата: 19 април 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20231110200351
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1874
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20231110200351 по описа за 2023 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И.А.като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №351 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-025040/05.12.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на М. М. Ц. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба М. М. Ц. оспорва фактическата
обстановка, твърди че материалният закон бил приложен неправилно и
постановлението е незаконосъобразно.
Иска отмяна на постановлението и определяне адвокатско възнаграждение
на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят М. М. Ц., редовно призована, не се явява лично, не се
представлява.
Адв.Я. депозира писмени бележки, с които моли да се даде ход на делото.
Административно-наказващият орган е изразил становище по жалбата в
писмени бележки на юрк.С., с които моли съдът да остави в сила
постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 17.09.2022 г. около 18:20 ч. на бензиностанция „Л.“, находяща се в
С******* с посока изход М. М. Ц. управлявал л.а.”Рено Меган”, с рег.
№*******, като след зареждане с газ пропан-бутан на колона №5 потегля и
къса маркуча за зареждане.
М. М. Ц. продължил движението си без да спира.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той е написал в полето за
възражения: дал съм декларация по случая.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ц., Д. и М., и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се
2
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят М. М. Ц. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Жалбоподателят М. М. Ц. е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП,
защото водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без
да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълнява дадените указания.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.
3
Тези наказания са наложени в близки да минималния размер, поради което не
следва съдът да ги намали.
Глобата по чл.185 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът следва да осъди М. М. Ц. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-025040/05.12.2022 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА М. М. Ц., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-025040/05.12.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на М. М. Ц. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба М. М. Ц. оспорва фактическата
обстановка, твърди че материалният закон бил приложен неправилно и
постановлението е незаконосъобразно.
Иска отмяна на постановлението и определяне адвокатско възнаграждение
на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят М. М. Ц., редовно призована, не се явява лично, не се
представлява.
Адв.Я. депозира писмени бележки, с които моли да се даде ход на делото.
Административно-наказващият орган е изразил становище по жалбата в
писмени бележки на юрк.С******** с които моли съдът да остави в сила
постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 17.09.2022 г. около 18:20 ч. на бензиностанция „Л******“, находяща се
в******* с посока изход М. М. Ц. управлявал л.а.”Рено Меган”, с рег.
№*******, като след зареждане с газ пропан-бутан на колона №5 потегля и
къса маркуча за зареждане.
М. М. Ц. продължил движението си без да спира.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той е написал в полето за
възражения: дал съм декларация по случая.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ц., Д* и М*** и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
1
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят М. М. Ц. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Жалбоподателят М. М. Ц. е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП,
защото водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без
да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълнява дадените указания.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.
Тези наказания са наложени в близки да минималния размер, поради което не
следва съдът да ги намали.
Глобата по чл.185 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
2
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът следва да осъди М. М. Ц. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

3