Р Е
Ш Е Н
И Е
№. /10.04. 2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
33 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
твърди, че е дарила на сина си описания
в ИМ свой апартамент през 1990 г. Заявява,
че от 1990 г. е пенсионер с пенсия от около 88,00 лв. на месец. Освен това
имала здравословни проблеми с дясното око, за което са и направени шест
операции и е получила и втора степен инвалидност. В края на 2014 г. е изпаднала в невъзможност да
заплаща ежедневните си разходи за храна, лекарства и сметки. Затова помолила
сина ѝ за помощ, който обаче отказал да помогне на майка си и да ѝ
предостави необходимите средства за живеене. Затова се налагало ищцата сама да
намира начини да заплати сметките по апартамента и за храна. Счита, че е налице
основание да иска отмяна на направеното от нея дарение в полза на сина ѝ.
Той е починал на 01.07.2015 г., поради което ищцата отправя претенцията си към
неговите наследници – синовете му, наследили по 1/6 ид.част от апартамента - М.Ц.А.
и Д. Ц. А. и преживялата му съпруга - Н.А., която е наследила 4/6 ид.части от
имота.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на ИМ от ответниците.В с.з.
пълномощника на ответницата А. оспорва иска и моли съда да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От
приетия по делото нотариален акт № 9, том XXXXXI, дело
8941/1990 г. на нотариус към Втори РС София, се установява, че на 26.11.1990 г.
В.Т. е дарила на Ц.А. своя апартамент № 173,находящ се в жилищната сграда -
блок № ***/тридесет и девет-четиридесет/, етаж VII-ми, в ж.к. “Дианабад” гр.
София.
По
делото са приложени епикризи и ЕР на ТЕЛК от които се установява, че през 1994
г. на ищцата е била правена операция за отлепване на ретината на дясното око,
вследствие операция на катаракта, а през 1996 г.нова оперативна манипулация пак
на същото око. Инвалидизирана е на 02.12.1994 г, а през 2000 г. с поредното ЕР й
е призната 79,2 % намалена работоспособност и срок на инвалидизация –до
01.11.2002 г. Видно от мотивите на ЕР на
ТЕЛК причина за намалената
работоспособност е увреденото зрение на ищцата.
На
21.10.2008 г. на В.Т. е била извършена още една оперативна интервенция –
типична херниотомия.След изписването са й дадени препоръки за
спазване на хигиенно-диетичен режим съгласно епикризата.
С
разпореждане от 01.04.2009 г. пенсията на ищцата е била преизчислена месечно на
260,45 лева, от които 235,00 лева – пенсия за осигурителен стаж и възраст и
25,45 лева – пенсия за инвалидност.
От
приложения акт за смърт е видно,че Ц.А. е починал на 01.07.2015 г. Оставил е за
наследници: съпруга и две деца – ответниците по делото, което се установява от приетите
по делото удостоверение за семейно положение и от удостоверение за наследници.
По
делото са разпитани и свидетелите Ц.П.и В.А..
От
показанията на свидетелкатаП.се установява, че тя е живяла на семейни начала с Ц.А.
около 11 години в апартамента на ищцата и заедно с нея. Ищцата е живяла със
сина си, тъй като тя е имала нужда от грижи и от пари за издръжка и за лечение
и много пъти е отнасяла тази си нужда към сина си. Той обаче не е имал възможност
да ѝ дава пари, което неколкократно бе заявено от свидетелката. Същата
посочи, че Ц.А. „е пазарувал за в къщи,
но пари за операции и лечение на В. не е давал“. Починалият освен
пазаруването е участвал в режийните за поддръжката на апартамента, плащал е
парното и „все пак е давал някакви пари
на майка си“, работел като „общ работник” в Т-маркет.
От
показанията на свидетеля А. се установява, че същият познава ответницата Н.А. и
починалият ѝ съпруг от 1993 г. Свидетелят заявява, че преди 20 години Ц.А.
е отишъл да живее при майка си, за да я гледа защото е била болна. Ц.А. е
работел като „шофьор – снабдител” в магазините, които са имали с ответницата Н.А..
Последната според заявеното от свидетеля е ремонтирала процесния апартамент. Свидетелят
е посещавал ищцата преди и след раздялата на Ц.А. с ответницата. При тези
посещения А. е виждал, че за ищцата са полагани грижи от страна на нейния син.
Последният неколкократно е молел свидетеля за заеми, за да купи лекарства на
майка си.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която
той се нуждае. Искът може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя
са станали известни основанията за отменяване на дарението, съгласно
разпоредбата на 227, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата
твърди, в молбата от 8.02.2017 г. че в края на 2014 г. е изпаднала в
невъзможност да посреща ежедневните си разходи за храна, лекарства и сметки, а
ИМ е подадена на 7.07.2015 г. С оглед на това искът е подаден в едногодишния
срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД и следва да бъде разгледан по същество.
Фактическият
състав на това основание за отмяна на дарение изисква наличието на три групи
обстоятелства - изпадане на дарителя в нужда, отправено искане до надареното
лице и отказ на последното да даде исканата издръжка. Също така следва да се
установи, че дареният има възможност да даде издръжката, необходима на неговия дарител.
Доказването на всички тези обстоятелства е в тежест на ищцата.
По
отношение на първата предпоставка – изпадане на дарителя в нужда, трябва да се
установи, че тази нужда има траен характер. „Трайната нужда“ е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества съгласно Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на ВКС
IV ГО. Трайната нужда се преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни
битови и здравословни нужди. Следователно трябва да се направи преценка въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на дарителката и да
се отчитат всичките й доходи, които да се съотнесат към размера на конкретно
необходимите разходи за покриване нуждите за разходите за жилището, ток, отопление,
храна, медицинско обслужване, лекарства и др. Съгласно установената съдебна
практика в такова производство следва да се определи точната сума, с която ищецът разполага или може да ползва за
съответните месеци, както и
конкретната сума, която е необходима на същия за покриване на специфичните му
нужди, тъй като само при тяхната съпоставка е възможно да се достигне до
извода дали дарителят е имал необходимост от издръжка през релевантния за спора
период.
С
определение от с.з. от 28.03.2017 г., съдът е указал на ищцата че не сочи
доказателства относно нуждата от издръжка. Въпреки указанието на съда, доказателства
в тази връзка не бяха ангажирани. Както се посочи по-горе, нуждата от издръжка
се разкрива едва при съпоставка на средствата, с които разполага ищцата и
конкретната сума, която ѝ е необходима за покриване на специфичните
ѝ нужди. По делото са събрани доказателства за размера на пенсията на
ищцата, но не са ангажирани такива за
необходимите ѝ суми за извършване на операции, за лекарства, за битови
нужди и храна. При липса на доказателства за конкретните нужди на ищцата няма
как да се установи дали тя е могла да посреща разходите със собствените си
доходи, т.е. не може да се установи необходимостта от даване на издръжка. Поради
това не е доказана първата предпоставка за уважаване на иска – трайна нужда от
издръжка.
Съдът приема че по делото липсват
доказателства и относно ищцата да е
отправяла искане до надареното лице да
изплаща издръжка и отказ от негова
страна да изплаща такава отделно от това
и спрямо наследниците на дарения.
Поради изложеното искът като недоказан и
неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно със законните последици.
По разноските:
При
този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат
само ответниците. От тях само
ответницата Н.А. е направила искане за присъждане на разноски. Видно от
представения договор за правна помощ, тя е заплатила 350 лева на адвокат, които
съдът ѝ присъжда изцяло.
По
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД
на В.Ц.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, срещу М.Ц.А.,
ЕГН ********** И Д. Ц. А., ЕГН ********** и Н.К.А., ЕГН **********, за отмяна
на дарението с нотариален акт № 9,т.ХХХХХІ, н.д. 8941/90 г. по описа на І
нотариус към Втори РС-София направено в полза на наследодателя на ответниците
на АПАРТАМЕНТ № 173, находящ се в жилищната сграда - блок № ***/тридесет и
девет-четиридесет/, етаж VII-ми, в ж.к. “Дианабад”, гр. София, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура от 76,16
кв. метра, при съседи на апартамента : стълбище, Т.М.Л., М.и Й.Х.и двор, заедно
със зимнично помещение при съседи: коридор, двор, Л.Ф.и П.Ц., заедно с 0,473%
ид.ч. от общите части на сградата, собственост на ответниците при квоти : по
1/6 ид.част за Д. и М. А. и 2/3 ид.части за Н.А..
ОСЪЖДА В.Ц.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, да
заплати на Н.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК направените по делото разноски - 350 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: