РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Чепеларе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Нина Горялова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100074 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от С. Б. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. *., ул. „****“ №**, действащ чрез адв.Б. М. от
АК – Смолян срещу „****“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „*** №**, Бизнес сграда „***“, ет.**, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: сумата от 380,95 лева, представляваща
главница по ч. гр.д. №155/2011 год. по описа на РС – Чепеларе; сумата от
67,31 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2018 год. до
27.02.2009 год.; сумата от 442,64 лева – лихви върху главницата за периода от
17.05.2011 год. до 30.04.2023 год., присъдени разноски по ч.гр.д. №155/2011г.
в размер на 125,00 лева; разноски по изпълнително дело № 2013***0402553
на ЧСИ К. П. - Пловдив в размер на 150,00 лева; такси по тарифата на ЧСИ по
изпълнително дело № 2013***0402553 в размер на 694,39 лева; довнесени
такси на ЧСИ по изпълнително дело № 2013***0402553 в размер на 557,60
лева, възлизащи общо на 2417,89 лева.
Фактическите твърдения, на които ищеца основава предявените искове
се свеждат до следното: въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 379
от 18.05.2011г. (чл.410 ГПК) по ч.гр.д. 155/2011г. по описа на РС Чепеларе и
изпълнителен лист, издаден от Районен съд Чепеларе бащата на ищеца Б. Т.
А. /починал на **** г./, приживе бил осъден да заплати на кредитора „****“
ЕАД, следните суми: 380,95 лв. – главница; 67,31 лв. – възнаградителна лихва
от 30.10.2008г. до 27.02.2009г.; 106,46 лв. – мораторна лихва върху
1
главницата от 28.11.2008г. до 26.04.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата от 17.05.2011 г. до изплащане на вземането; 125лв. – разноски, от
които 25 лв. държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горепосочената заповед на 03.06.2011 год. е издаден
изпълнителен лист и на 23.09.2013 г. е образувано изпълнително дело №
2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., рег. № ***, с район на действие
гр.Пловдив, след което е изпратено съобщение до НАП за предявяване на
публични задължения и са извършени справки за притежаваното от Б. А.
имущество. На 21.10.2013г. до Б. А. е изпратена Покана за доброволно
изпълнение, която не му била връчена, тъй като не бил открит на адреса. На
04.03.2014 год. била изпратена нова покана, но към тази дата вече лицето
било починало. От тогава до 13.06.2016 г. няма постъпили искания от
кредитора за предприемане на действия по изпълнението, поради което е
следвало делото да се прекрати поради настъпила перемция. На 13.06.2016г.
по изпълнителното дело постъпила молба за конституиране като кредитор от
цесионера „****“ ЕАД, ЕИК ****** като правоприемник на първоначалния
кредитор. Съдебният изпълнител разпоредил изпълнителните действия да
продължат спрямо наследниците на Б.А., единият от които е именно ищецът
по настоящото производство – С.Б.А.. Изпратени били покани за доброволно
изпълнение, които обаче не били доставени до адресите, на които
наследниците живеят, нито по местоработата им. В периода от 03.06.2011 г.
(когато е издаден изпълнителният лист) до 04.06.2016г. били изтекли пет
години, като в посочения период не било извършено нито едно принудително
изпълнително действие, като след този периодо счита, че вземането се е
погасило по давност. На 17.09.2016г. е разпоредена възбрана върху недвижим
имот, за която не е уведомен никой от наследниците. От справка за имот с
идентификатор 80371.243.*** към 16.11.2016г. такава не била вписана в
Имотния регистър. Същата е вписана по-късно на 21.11.2016г., но с това
действие не се е прекъсвала давността, понеже тя вече била изтекла към този
момент. На 04 и 05 април 2017г. ЧСИ е издал разпореждания да бъдат
продадени движими вещи на наследниците, но такива не са им връчени и
продани не са осъществени, като не е направен и опис и липсва внесена
държавна такса. Такава е внесена на 14.05.2018г., но авансово за бъдещи
изпълнителни действия. На 15.07.2019г. ЧСИ е насрочил опис на движими
вещи, но съобщенията били насочени на несъществуващи адреси в гр.
Пловдив. Така за периода от 21.11.2016г., когато е извършена възбраната на
недвижимия имот на бащата на ищеца, до настоящия момент не били
извършвани никакви принудителни изпълнителни действия, с които да е
прекъсната погасителна давност, която отново била изтекла. Със заявление с
вх. №30896 от 05.04.2023г. ищецът поискал от ЧСИ да му бъде издадено
удостоверение за актуален дълг, но такова не му било издадено.
Предоставено му било само копие от изпълнителното дело, за което ищецът
изразява съмнения, че не съдържа всички документи по делото. С оглед на
това депозираната пред съда искова молба се базира на сумите посочени в
2
искането за вписване на възбрана и допълнителните такси, внесени от
взискателя през 2018 година и изтеклите лихви върху тях. По изложените
твърдения моли искът да бъде уважен.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131
от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло
насочения срещу него иск като неоснователен. Твърди, че на 06.08.2008г.
между „****“ ЕАД с универсален правоприемник „****“, клон България като
кредитор, от една страна, и Б.Т.А. в качеството му на кредитополучател, от
друга, е сключен договор за кредит № ….-…... Въз основа на така сключения
договор за кредит за кредитора „****“ ЕАД възникнало задължение да
финансира кредитополучателя, а за Б. А. възникнало задължение да се
издължи по горепосочения договор за кредит, съгласно предвидените в него
условия. На 23.09.2013 г. по молба на „****“ ЕАД било образувано
изпълнително дело №2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., рег. № …., с
район на действие – ОС Пловдив и приведен в изпълнение процесният
изпълнителен лист. За периода от образуването на изпълнителното дело до
настоящия момент по искане на взискателя и по инициатива на съдебния
изпълнител били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които
прекъсващо погасителната давност. Твърди се, че още с подаването на
молбата за образуване на изпълнително дело на 23.09.2013г. е прекъсната
погасителната давност, доколкото молбата за иницииране на изпълнителното
производство била редовна, с нея на съдебния изпълнител са възложени
правата по чл.18 от ЗЧСИ и той е длъжен да приложи изпълнителния способ,
съответно да определи такъв при възлагане. Сочи се, че с удостоверение от
НАП – Вх.№33598/19.11.2013г. държавата се присъединила като взискател,
което отново е действие, прекъсващо давността, и е посочено като такова в
т.10 от мотивите на ТР №2/2013 на ОСГТК на ВКС. До длъжника Б.А. са
изходирани две покани за доброволно изпълнение на 21.10.2013г. и на
04.06.2014г., които не са били получени. Установено било, че длъжникът е
починал, съответно на 09.09.2016г. били изпратени покани за доброволно
изпълнение до неговите наследници, един от които е именно ищецът – С. Б.
А., който въз основа на това си качество е конституиран като длъжник по изп.
дело №2013***0402553.
На 13.06.2016г. е депозирана молба от „****“ ЕАД за конституиране на
нов взискател, като с това действие отново се прекъсва погасителната
давност. Със същата молба на съдебния изпълнител за възложени правата по
чл.18 от ЗЧСИ. С удостоверение от НАП с вх.№ 51477/28.09.2016г. е
присъединен като взискател спрямо С. А. и ТД на НАП – Смолян.
В отговора на исковата молба са посочени извършването и на редица
други действия, за които ответникът твърди, че прекъсват течението на
давността. На 21.11.2016 г. в Служба по вписванията - Чепеларе е вписана
възбрана на името на длъжниците по искане от 16.11.2016 год. На 16.11.2016г.
били изходирани призовки за принудително изпълнение, като такава е била
изпратена и по отношение на С.А.. Изходирани са разпореждания за
3
насрочване на опис на движими вещи, с които се уведомява ищеца за
насрочен опис на вещи – негова собственост, на 01.06.2017г. На 09.06.2017г.
от взискателя е депозирана молба за справка НОИ. На 30.04.2018г. е
постъпила молба за справка БНБ, като на 14.05.2018г. са входирани
извършените справки БНБ и по отношение на ищеца. На 12.03.2019г. е
постъпила молба за опис на движими вещи. На 15.07.2019г. са изходирани,
призовки за насрочен опис на движими вещи на 05.09.2019г., като такава
призовка е била изходирана включително и до ищеца. На 25.06.2021г. отново
са изходирани призовки за принудително изпълнение и за насрочен опис за
25.08.2021г. В отговора на исковата молба ответникът посочва богата съдебна
практика в подкрепа на изложените от него твърдения относно това, че
извършените действия от ЧСИ представляват действия по изпълнението,
които прекъсват погасителната давност. Посочва още, че не само действията
на съдебния изпълнител, но и всяко направено искане от страна на взискателя
за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност,
понеже съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото
изпълнение на искането. Направени са разграничения между перемпцията и
давностния срок, като се посочва, че перемпцията е без правно значение за
прекъсването на давността. Цитирана е и актуална съдебна практика, касаеща
давността по изпълнителните дела. Моли поради изложените съображения за
постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв.Б. М., който
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответника не се представлява. В писмена молба
процесуалният представител юрк.Т.Х. поддържа отговора на исковата молба
и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 06.06.2008 год. между „***“ ЕАД с универсален
правоприемник "***", клон България, и Б. Т. А. е сключен Договор за кредит
№ …..- ….. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от
страна на кредитополучателя Б.А. е издадена заповед №379/18.05.2011 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК във връзка с подадено
заявление от „***“ ЕАД, по което било образувано ч.гр.д. №155/2011 год. по
описа на РС – Чепеларе. На 03.06.2011 год. въз основа на влязлата в сила
заповед, е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 380,95 лева –
главница по договора за кредит, сумата 67,31 лева – възнаградителна лихва за
периода от 30.10.2008 год. до 27.02.2009 год., сумата от 106,46 лева –
мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 28.11.2008 год.
до 26.04.2011 год., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2011 год. до
изплащане на вземането, както и за разноските в размер на 125 лева, от които
4
25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. За
вземанията по изпълнителния лист по молба на „****“ ЕАД срещу Б. Т. А. на
23.09.2013 год. е образувано изпълнително дело №2013***0402553 по описа
на ЧСИ К. П. с рег. №…, с района на действие ОС - Пловдив. С молбата е
поискано да бъде наложен запор на движимите вещи в дома на длъжника в
с.Дълго поле и да се започне изпълнение върху тези вещи. Със същата молба
са възложени на ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На 21.10.2013 год. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника Б. Т. А., но същата се е върнала с отбелязване, че получателя не е
открит, а по данни на живущите на адреса, там такова лице няма.
На 19.11.2013 год. по делото е присъединен като взискател Държавата в
лицето на ТД на НАП – Пловдив.
На 06.01.2014 год. Б. Т. А. починал, като оставил за свои законни
наследници синовете си М.Б.А., А.Б.А., ищецът С. Б. А. и А. Б. Т., видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. №130/22.05.2023
год., издадено от Община Чепеларе.
На 04.03.2014 год. отново била изпратена покана за доброволно
изпълнение до Б. А., но отново била върната с отбелязване, че същият вече не
живее на този адрес.
На 22.04.2016 год. между „****“ ЕАД и „****“ ЕАД бил сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, които включвали и
вземанията на Б. А. по договора за кредит № ….- ….. На основание чл.99 от
ЗЗД на длъжника било изпратено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания от цедента /л.197/.
С разпореждане от 13.06.2016 год. на ЧСИ П. по молба на „****“ ЕАД
от 20.05.2016 год., същото е конституирано като нов взискател по
изпълнителното дело, а на мястото на починалия длъжник Б.Т.А. са
конституирани неговите наследници на основание чл.429, ал.2 от ГПК, до
които са изпратени покани за доброволно изпълнение от 09.09.2016 год.
Съгласно отразеното във върнатите съобщения за доставяне, поканите до А.
Б. А., С. Б. А. и М. Б. А. са получени на 14.09.2016 год. от съпругата на
последния Е. К., а поканата до А. Б. Т. е получена на 19.09.2016 год. от
неговата съпруга – К.. По изпълнителното дело била изискана информация от
ТД на НАП за всеки от длъжниците за наличието или липсата на задължения
и обезпечителни мерки, както и справка от Службата по вписванията –
гр.Чепеларе за притежаваните от длъжниците недвижими имоти.
На 21.11.2016 год. по искане на ЧСИ К. П. е вписана възбрана върху
недвижим имот, представляващ 1/3 ид.част от поземлен имот с
идентификатор 80371.243.***, находящ се в гр.Ч., ведно със самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 80371.243.*** по одобрените КККР на гр.Ч.,
собственост на длъжниците М.А., А.А., Б.А. и А.Т., с вх. №748/21.11.2016
год., акт №149, том I, по описа на СВ - Чепеларе. На 16.11.2016 год. ЧСИ К.
П. изпратил до всеки един от длъжниците по изпълнителното дело призовки
5
за принудително изпълнение, като същите били връчени на А. А. на
21.11.2016 год.
С разпореждане на ЧСИ К. П. с изх.№30822/04.04.2017 год. бил
насрочен за 01.06.2017 год. опис на движими вещи на длъжника М. А.,
находящи се на адреса му в гр.П., бул. „….“ №….
С отделни разпореждания на ЧСИ К. П. с изх. №31060, 31066 и 31074 от
04.04.2017 год. били насрочени за 01.06.2017 год. описи на движими вещи на
длъжниците А. А., С. А. и А. Т., находящи се на адреса им в гр.П., ул. „…..“
№…., като по делото липсват данни за уведомяване на длъжниците.
На 09.06.2017 год. взискателя „****“ ЕАД е подал молба до ЧСИ П. с
вх.№37543, да бъде извършена справка за конституираните наследници за
получавани пенсии и трудови възнаграждения и при наличието на такива да
бъде наложен запор.
На 30.04.2018 год. взискателя „****“ ЕАД е подал молба до ЧСИ П. с
вх.№31318, да бъде извършена справка в електронния регистър към БНБ, за
наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника Б. А. /починал/
и при наличие на такива да бъдат предприети необходимите обезпечителни
мерки, а именно налагане на запор на банкови сметки. С резолюция на ЧСИ
молбата е оставена без движение.
На 14.05.2018 год. по изпълнителното дело били извършени справки в
регистъра на банковите сметки и сейфове за наличието на банкови сметки на
М. А., А. А., С. А. и А. Т..
На 12.03.2019 год. взискателя „****“ ЕАД е подал молба до ЧСИ П. с
вх.№21333, за пристъпване към принудително изпълнение по изпълнителното
дело, като бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на
движими вещи, собственост на длъжника Б. А. /починал/. На молбата е
отбелязана резолюция „Друг съдебен район“.
На 15.07.2019 год. с разпореждания на ЧСИ К.П. с изх.№66934 и 66943,
били насрочени на 05.09.2019 год. описи на движими вещи на длъжниците М.
А. и А. Т., находящи се на адреса им в гр.П., ул. „…..“ №…. С разпореждания
на ЧСИ К. П. с изх.№66937 и 66940 от 15.07.2019 год. били насрочени на
05.09.2019 год. описи на движими вещи на длъжниците А. А. и С. А.,
находящи се на адрес в гр.П., ул. „…..“ №….. По делото липсват съобщения
за връчени на длъжниците призовки за принудително изпълнение.
С разпореждания на ЧСИ К. П. с изх.№48959 и №48968 от 25.06.2021
год. били насрочени на 25.08.2021 год. описи на движими вещи на
длъжниците М. А. и А. Т., находящи се на адрес в гр.П., ул. „…..“ №…..
Изпратените призовки за принудително изпълнение не били връчени на М.А.
и А.Т., като в отрязъка за връщане е отбелязано, че адресатите не са намерени
на адреса. С разпореждания на ЧСИ К. П. с изх.№48962 и №48965 от
25.06.2021 год. били насрочени на 25.08.2021 год. описи на движими вещи на
длъжниците Ангел А. и С. А., находящи се на адреса им в гр.П., ул.„…..“ №
….. Изпратените призовки за принудително изпълнение не били връчени на
6
А. А. и С. А., като в отрязъка за връщане е отбелязано, че адресатите не са
намерени на адреса. По делото липсва протокол за извършен опис и оценка на
вещи.
Видно от приложения по изпълнителното дело протокол за извършено
погасяване на дълга от 10.04.2023 год. по сметка на ТД на НАП Смолян са
постъпили плащания на 10.04.2023 год. в размер на 1035,58 лева от длъжника
С. Б. А., от които са погасени вземания от предмети на изпълнение и приети
разноски както следва: 620 лева – главница, и 415,58 лева – законна лихва
върху главницата от 620 лева за периода от 14.09.2016 год. до 10.04.2023 год.
Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
назначената съдебно – икономическа експертиза, към 09.05.2023 год. – датата
на която е подадена исковата молба, задълженията по издадения
изпълнителен лист от 03.06.2011 год. са както следва: главница в размер на
380,95 лева; сумата от 173,77 лева, от които 106,46 лева – мораторна лихва и
67,31 лева – възнаградителна лихва, за периода от 30.10.2008 год. до
27.02.2009 год.; сумата от 451,34 лева – законна лихва върху главницата за
периода от 03.06.2011 год. до 09.05.2023 год.; разноски в размер на 125 лева;
направени разноски по изпълнителното дело в размер 960,56 лева – неплатени
от длъжника до 08.08.2023 год., а до 09.05.2023 год. са направени разноски в
размер на 941,41 лева.
При така установеното, съдът направи следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че по отношение на частта от
претенцията за признаване за установено, че ищецът С.Б.А. не дължи на
ответника сумата от 150 лева - разноски по изпълнително дело №
2013***0402553 на ЧСИ К.П. – П.; сумата от 694,39 лева - такси по тарифата
към ЗЧСИ по изпълнително дело № 2013***0402553; сумата от 557,60 лева -
довнесени такси на ЧСИ по изпълнително дело № 2013***0402553, следва да
бъде отчетено, че тези суми не са посочени в изпълнителния лист, поради
което не са включени в основното вземане, чиято дължимост се установява в
производството по чл.439 ГПК и исковата претенция в тази й част е
недопустима. На самостоятелно основание искът за недължимост на
вземанията за такси по Тарифата към ЗЧСИ е лишен от правен интерес,
доколкото същите се дължат в полза на съдебния изпълнител, а не на
взискателя от една страна, а от друга страна при решение за признаване
недължимост на изпълняемото вземане на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК
изпълнителното производство подлежи на прекратяване.
С оглед посоченото съдът намира предявения иск в тази му част за
недопустим, поради което производството в тази част следва да бъде
прекратено.
С предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ал. 2 ГПК,
ищецът оспорва вземанията по изпълнителното основание изпълнителен лист
от 03.06.2011 год., издаден по ч. гр. д. № 155/2011 год. по описа на РС -
Чепеларе, а именно: за сумата в размер на 380,95 лева – главница по договора
7
за кредит, сумата 67,31 лева – възнаградителна лихва за периода от
30.10.2008 год. до 27.02.2009 год., сумата от 106,46 лева – мораторна лихва
върху главницата, начислена за периода от 28.11.2008 год. до 26.04.2011 год.,
ведно със законната лихва, считано от 17.05.2011 год. до изплащане на
вземането, както и за разноските в размер на 125 лева, от които 25 лева за
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, за събирането
на които е предприето принудително изпълнение срещу ищеца С. Б. А., по
изпълнително дело № 2013***0402553 год. по описа на ЧСИ К. П., тъй като е
погасена възможността за принудително изпълнение на вземанията, на
основание чл. 439 ал. 2 ГПК.
Със задължителното за съдилищата, съгласно чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК,
решение № 257/30.04.2020 год. по гр. д. № 694/2019 год. на ІІІ ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че давността е не само
забрана за принудително изпълнение на вземането, но и забрана да бъде
установено неговото съществуване или несъществуване с иск. В този смисъл,
когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на
чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а
съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на
отрицателен установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса /погасяване/ на изпълняемото
право, подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след
издаване на изпълнителното основание нов факт и като последица
прекратяване на изпълнителния процес /чл.433 ал.1 т.7 от ГПК/. Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното
изпълнение. В гражданското право общото правило е, че давността е правна
последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е
задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си.
В настоящия случай има издаден изпълнителен титул срещу Б. А. в
полза на „****“ ЕАД и висящ изпълнителен процес по изпълнително дело №
2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., в хода на което длъжника Б. А. е
починал и на негово място са конституирани неговите наследници, в т.ч. и
ищеца С. А., а ответникът „****“ ЕАД е конституиран като взискател, по
силата на извършената цесия.
Със задължително за съдилищата, съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК,
решение № 118/07.07.2022 год. по гр. д. № 4063/2021 год. на ІІІ ГО на ВКС, е
даден отговор за приложимия срок /три или пет години/, с който се погасява
по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение.
Според ВКС, разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД установяваща пет годишен
срок за новата давност, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
8
обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред
само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичане на срока за възражение. А по реда на чл. 439 ГПК длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По този начин законодателят е преклудирал
възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение.
Изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно при хипотезите на чл. 416 ГПК, тъй като по новия
ГПК заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)/ и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането,
се преклудират. Или в случая ищецът С. А. - длъжник по изпълнително дело
№ 2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., оспорва съществуването на
правото на принудително изпълнение в полза на взискателя "****" ЕАД гр.С.,
поради изтекла погасителна давност.
Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на
който се погасява възможността за събиране на едно вземане по
принудителен ред. Погасителната давност е юридически факт, който възниква
след изтичане на определен от закона срок, който поражда за задълженото
лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на
принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава
и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към
принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-
кратък срок, а според разпоредбата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът за новата давност е всякога пет
години. Съгласно чл. 114 ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва, според чл. 116 б.
"в" от ЗЗД, с предприемането на действия по принудително изпълнение.
В настоящият случай заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 379/18.05.2011 год. по ч. гр. д. № 155/2011 год. на РС
Чепеларе, е връчена лично на длъжника Б.Т.А. на 18.05.2011 год., което се
установи след извършена служебна проверка в архива на РС – Чепеларе. И
тъй като в срока по чл. 414, ал.2 ГПК не е подадено възражение срещу нея, тя
е влязла в сила на 01.06.2011 год., от която дата започва да тече нова
петгодишна давност за вземанията, установени със сила на присъдено нещо
/съгласно решение № 37/24.02.2021 год. по гр. д. № 1747/2020 год. на ІV ГО
9
на ВКС/. Установи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист от
03.06.2011 год. по ч. гр. д. № 155/2011 год. на РС - Чепеларе, е образувано
изпълнително дело № 2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П. с рег. №…..
Съгласно ППВС № 3/1980 год., което е в сила до приемането на ТР №
2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС, образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността по отношение на вземанията, предмет на
същото, и по време на производството давност не тече. С Тълкувателно
решение №2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС е прието ново тълкуване,
според което давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но тя не се спира. Съгласно Тълкувателно решение
№3/28.03.2023 год. по т. д. № 3/2020 год. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 год. на ТР №
2/26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Или в случая
следва да се приеме, че от датата на образуване на изпълнително дело №
2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П. – 23.09.2013 год. е прекъснат
давностния срок и по време на изпълнителния процес давност не е текла, но
до отмяната на ППВС № 3/1980 год. с ТР № 2/2015 год. на ОСГТК на ВКС,
обявено на 26.06.2015 год. След тази дата се приема, че давност тече, но тя се
прекъсва с всяко предприето действие по принудително изпълнение, след
което започва да тече нова давност.
Следователно в периода от 23.09.2013 год. до 26.06.2015 год. не е текъл
давностен срок, като от 26.06.2015 год. е започнал да тече нов петгодишен
давностен срок. Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение на вземането. В
тази връзка следва да се имат предвид указанията по прилагането на закона,
дадени в т. 10 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, според които в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ /независимо дали прилагането му е поискано от взискател и/или е
предприето по инициатива на ЧСИ/. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи. Същинските изпълнителни действия, които
прекъсват давността са насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и на оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
10
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение и др.
В случая, с вписването на 21.11.2016 год. на възбрана върху недвижим
имот, собственост на конституираните по изпълнително дело №
2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., наследници на длъжника Б. А., вкл. и
на ищеца С.А. е била прекъсната погасителната давност и от 22.11.2016 год. е
започнал да тече нов пет годишен давностен срок, който не е изтекъл към
момента на предприемане на следващите изпълнителни действия, а именно на
04.04.2017 год. от страна на ЧСИ са били насрочени описи на движими вещи
на адресите на длъжниците в гр.П., които според настоящия съдебен състав,
съставляват валидни изпълнителни действия, които прекъсват давността.
Такова действие е и последвалата молба от взискателя от 09.06.2017 год. с
искане за налагане на запор върху пенсии и трудови възнаграждения на
длъжниците, след извършване на съответните справки от съдебния
изпълнител. В случая е без значение дали реално е бил извършен насрочения
опис или не, защото не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително
успешно, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от самата
разпоредба на чл. 116 буква "в" от ЗЗД, в която законодателят използва
думата "предприемане" на изпълнителните действия, а не "извършване". В
цитираното ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС пък се приема, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, поради което и
задължителната съдебна практика не поставя като изискване съответното
изпълнително действие да е дало определен резултат, свързан със събиране на
вземането или пък удовлетворяване на кредитора. Нещо повече, съответното
действие може и въобще да не бъде извършено, защото е от значение само то
да е поискано от взискателя, който по този начин демонстрира своята
активност в изпълнителния процес, като тази страна не следва да търпи
неблагоприятни за себе си последици от евентуалното бездействие на ЧСИ,
който не е изпълнил искането на кредитора да предприеме съответния
изпълнителен способ. В този смисъл, независимо, че по изпълнителното дело
няма данни дали такъв опис е бил проведен, това представлява валидно
изпълнително действие.
Последвалата молба от взискателя от 30.04.2018 год., с която е поискано
да бъде наложен запор върху банкови сметки на длъжниците е била оставена
без движение, поради което следва да се приеме, че с нея не е предприето
валидно изпълнително действие и давността не е прекъсната. Впоследствие на
14.05.2018 год. е извършена справка за наличието на банкови сметки на
четиримата длъжници, но това действие не прекъсва давността. С подадената
обаче от взискателя молба от 12.03.2019 год., с която е поискано да се
насрочи опис и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника
на домашният му адрес, следва да се приеме, че са предприети валидни
изпълнителни действия и давността отново е била прекъсната. Видно от
11
приложените по изпълнителното дело справки, адресите на конституираните
по делото длъжници са в гр.*. на ул. „***“ № ** и ул. „****“ №**, поради
което върху молбата е била направената резолюция „в друг съдебен район“.
Това обстоятелство обаче не прави молбата нередовна, а съгласно чл.427, ал.2
от ГПК съдебният изпълнител е следвало да препрати изпълнителното дело
на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на
вещите, намиращи се в неговия район. С оглед на това, последвалите
действия на ЧСИ П. от 15.07.2019 год. и 25.08.2021 год., с които насрочил
описи на движими вещи на длъжниците по изпълнителното дело, находящи
се на адреси на ул.„****“ №** и ул. „****“ №**, за които посочил, че са в
гр.П., съдът приема, че са действия, които не водят до прекъсване на
давността, доколкото адресите на длъжниците на посочените улици не са в
гр.П., а в гр.Ч. и ЧСИ П. с район на действие ОС - Пловдив не е надлежния
съдебен изпълнител, който може да извърши тези действия.
Предвид изложените в хронологичен ред извършени валидни
изпълнителни действия по изпълнителното дело, като последното такова е
извършено на 12.03.2019 год., от която дата не са изтекли пет години нито
към датата на предявяване на иска, нито към датата на постановяване на
настоящия съдебен акт, следва да се приеме, че правото на принудително
изпълнение по отношение на длъжника С.Б.А. на вземанията по
изпълнителния лист от 03.06.2011 год., за което е образувано изпълнително
дело № 2013***0402553 по описа на ЧСИ К. П., не е погасено по давност, а
предявеният иск за недължимост на тези суми се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответникът. Искането е
направено своевременно като е представен и списък на разноските, съобразно
който такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ и възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.13, т.2
от Наредба за заплащане на правната помощ. Предвид обстоятелството, че в
разпоредбата на чл. 13, т. 2 от НЗПП е уредено възнаграждението за правна
помощ за подготовка на документи за завеждане на дело, а в случая
дружеството, представлявано от юрисконсулт е ответник, съдът намира, че
претендираното възнаграждение не следва да се присъжда. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва
да се определи възнаграждение от 250 лева, което да се присъди на ответника.
Така мотивиран, Чепеларския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. *., ул. „**** № ** против "****" ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
12
на управление: гр. С., бул. "****" № **, Бизнес център "***" ** ет.**
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 2 от ГПК
да бъде признато за установено по отношение на ответника "****" ЕАД, че
ищецът С. Б. А. не му дължи вземанията по изпълнителен лист от 03.06.2011
год., издаден по ч. гр. д. № 155/2011 год. по описа на РС - Чепеларе, а именно:
за сумата в размер на 380,95 лева – главница по договор за кредит № …..- …..,
сумата 67,31 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.10.2008 год. до
27.02.2009 год., сумата от 106,46 лева – мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 28.11.2008 год. до 26.04.2011 год., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2011 год. до изплащане на вземането, както
и за разноските в размер на 125 лева, от които 25 лева за държавна такса и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №74/2023 год. по описа на
РС – Чепеларе по предявения от С. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *., ул. „*****” №** против "****" ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. "****" № **, Бизнес център "****" **, ет. **,
иск с правна квалификация чл. 439, ал. 2 от ГПК, в частта за установяване
недължимост на разноски по изпълнителното дело в размер на 150,00 лева,
такси по тарифата на ЧСИ по изпълнителното дело в размер на 694,39 лева;
довнесени такси на ЧСИ по изпълнително дело № 2013***0402553 в размер
на 557,60 лева, поради недопустимост на иска.
ОСЪЖДА С. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *., ул. „****”
№ **, да заплати "****" ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "****" № **, Бизнес център "****" **, ет. ** сумата в
размер на 250 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Смолянския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
13