№ 6877
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110167134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 352136/07.12.2023г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 41673/08.02.2024г. на СРС, подадена от Л. Н. Н. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи
на ответника сумите от 624,56 лева за главница, 648,74 лева за лихви, 346,80 лева за
разноски в изпълнителното дело, такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 189,43 лева, както и други
суми по изпълнителното дело в размер на 150,00 лева, за събирането на които било
образувано изп.д. № 604/2023г. на ЧСИ Матова във връзка с изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 27337/2014г. на СРС. Твърди се, че посочените суми не се дължат. Моли се да бъде
допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело
поради твърде агресивния подход на съдебния изпълнител.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и направеното искане,
съобразявайки доказателствата по делото, основавайки се на приложимите правни
норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
В производството по допускане на обезпечение на висящ иск по чл. 389 ГПК съдът
следва да провери следните кумулативни предпоставки: 1. Предявеният иск да е допустим с
оглед изложените в исковата молба твърдения и да е предявен с редовна искова молба; 2. Да
е вероятно основателен – да е подкрепен с писмени доказателства или от ищеца да бъде
представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер; 3. Да съществува
интерес от обезпечаването - ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата му по съдебното решение; 4. Обезпечителната мярка да е
подходяща – съответна на обезпечителната нужда. Извършването на проверката за
кумулативното наличие на описаните предпоставки предполага съдът да е сезиран с редовна
искова молба, която съдържа всички реквизити по чл. 127 ГПК и приложенията по чл. 128
ГПК.
Съдът намира, че в настоящата хипотеза искането за допускане на обезпечение не
следва да бъде уважавано. Исковата молба е нередовна с оглед нормата на чл. 128, т. 2 ГПК:
не са представени доказателства за заплатена държавна такса. Наред с това част от исковете
са недопустими /за установяване недължимостта на сумите: 346,80 лева за разноски в
изпълнителното дело, такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ от 189,43 лева, както и други суми по
изпълнителното дело в размер на 150,00 лева/.
Описаната нередовност на исковата молба, съответно недопустимост на предявени с
1
нея искове, налага съдържащото се в нея искане за допускане на обезпечение да бъде
отхвърлено, тъй като обезпечение може да се иска само при надлежно предявен с редовна
искова молба иск. По аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК е изключена възможността
произнасянето по молбата за обезпечение да се отложи с оглед изпълнение на дадени на
ищеца-молител указания.
Поради тези причини искането за допускане на обезпечение на предявените искове
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в приложена към Искова молба, вх. №
352136/07.12.2023г. на СРС, молба искане на ищцата Л. Н. Н. за допускане по реда на чл.
389 ГПК на обезпечение по предявените от нея искове срещу „Топлофикация София“ ЕАД.
Определението подлежи на обжалване от ищцата пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на ищцата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2