РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Л. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330202202 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0438-000299/08.03.2021
г., издадено от **** РУ към ОДМВР гр. П. с което на Р. Д. С. с ЕГН:
********** са били наложени административни наказания, както следва:
,,глоба‘‘ в размер на 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1
ЗДвП; ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл.
157, ал. 6 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него
нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Жалбоподателят редовно уведомен за насроченото съдебно заседание не
се яви. В жалбата са изложени съображения относно неправилността на
обжалваното наказателно постановление, поради което се иска неговата
отмяна. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения. Същият работил
като таксиметров шофьор и спирането в зоната на действие знак В 27 било
наложено от необходимостта за свалянето или качването на клиент. Никъде в
ЗДвП не било посочено, че носенето на АУАН извън едномесечният срок
представлява нарушение. По същия начин му било вменено и наказание
,,глоба‘‘ за нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП, което не съществувало.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
1
заседание, не изпрати представил, депозира становище по съществото на
делото с което оспорва подадената жалба и поиска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
26.02.2021 г. около 11:30 часа в гр. П., на бул. ,,Ц.Б. III О.‘‘ до № 8, като водач
на лек автомобил ,,КИА СИИД‘‘ с рег. № ***** при следните обстоятелства,
управлява този лек автомобил по бул. ,,Ц.Б. III О.‘‘ в посока ,,юг‘‘ извършва
следните нарушения: 1. спира за престой управлявания от него лек автомобил
в дясна активна лента за движение в зоната на знак В27; 2. управлява с
изтекъл срок на АУАН серия АА № 347798 от 02.12.2020 г.; 3. управлява
МПС с наложено наказание ,,глоба‘‘ с НП № 20-1030-011071/16.10.2020 г.,
влязло в сила на 27.11.2020 г., незаплатена в срока за доброволно изпълнение.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.Т.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че сеща за случая. На
процесния ден имало спрели 4-5 таксиметрови автомобила в зоната на знак
В27, което наложило спирането на полицейски служители пред тях, като
единият от извършителите бил жалбоподателя. Установило, че същият
управлява с АУАН, който бил изтекъл, както и че имал незаплатена глоба.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
2
От представените копия от Разрешение № 01251 и Удостоверение
037514 се установява, че са издадени такива в полза на жалбоподателя в
уверение на това, че същият развива дейност като водач на таксиметров
автомобил.
От постъпилото писмо от Община П. с вх. № 17508 от 09.04.2021 г. се
установява, че в съответствие с действащия генерален план за организация на
движението в участъка между кръговото на бул. ,,Д.‘‘ и бул. ,,Ц.Б. III О.‘‘ до
№ 8 има монтиран пътен знак В 27 /забранени са престоят и паркирането/.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач, като по отношение на същия има
издадени девет броя АУАН, девет броя наказателни постановления и пет броя
фишове.
От представеното копие от Наказателно постановление № 20-1030-
011071 от 16.10.2020 г. се установява, че същото не е било връчено лично на
жалбоподателя, а по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба предвижда задължение участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В конкретния случай на процесното място е действал знак В27
забраняващ спирането или престоя. Жалбоподателят С. е извършвал дейност,
като таксиметров водач и същият е бил престоял в зоната на действие на знак
В27. Неоснователно се явява наведеното в жалбата възражение в насока, че
по този начин не би могъл да извършва таксиметрова дейност, тъй като в
участъка от бул. ,,Д.‘‘ до кръговото на Панаира имало забрана за спиране или
престой. Същият е бил водач на лек автомобил и за него важат правилата за
движение по ЗДвП. Тук е мястото да се отбележи, че съществува възможност
за отпадане на административно-наказателната му отговорност единствено
при положение, че спре на автобусна спирка за да остави пътник, тъй като в
тази насока е разпоредбата на чл. 69 ЗДвП. В тази насока, обаче не бяха
ангажирани каквито и да били доказателства, а от друга страна показанията
на актосъставителя Т. бяха в насока, че нарушителят е престоявал, а не е
3
оставял пътник. Правилно на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП на
жалбоподателя за това извършено от него нарушение е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева. Ето защо, в тази му
част наказателното постановление следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 157, ал. 6 ЗДвП:
Тази разпоредба предвижда при съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния
талон за срок до един месец от издаването му. В конкретния случай по
отношение на жалбоподателя С. в бил издаден АУАН № 347798 от 02.12.2020
г., като към 26.02.2021 г. той е бил изтекъл, тъй като е минал едномесечният
срок. В конкретния случай, както АУАН, така и НП съдържат датата, часа и
мястото на нарушението; извършеното нарушение е описано както словесно,
така и с посочване на правната му квалификация. Правилно на основание чл.
185 ЗДвП му е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 20 лева, тъй като тя предвижда за нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. В случая е нарушена
разпоредбата на чл. 157, ал. 6 ЗДвП и след като няма предвидена друга
специална санкционна норма, то правилно същата е съотнесена към
разпоредбата на чл. 185 ЗДвП. В тази насока са Решение № 2344 от
12.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2881/2018 г. и Решение №
2381 от 15.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2473/2018 г. Ето
защо, в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП:
Тази разпоредба предвижда задължение наложеното наказание "глоба"
да се заплати в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване.
В АУАН и НП е посочено, че е било наложено наказание ,,глоба‘‘ с
Наказателно постановление № 20-1030-011071/16.10.2020 г., влязло в сила на
27.11.2020 г., като същата не била заплатена в срока за доброволно
изпълнение. След изискването на копие от последното от Сектор ,,Пътна
полиция‘‘ се установи, че същото е било връчено на основание чл. 58, ал. 2
ЗАНН на жалбоподателя, тоест се достигна до извод, че към 26.02.2021 г. той
4
не е имал съзнание за това, че по отношение на него има влязло в сила
наказателно постановление, налагащо му глоба.
Ето защо, в тази му част наказателното постановление следва да се
отмени.
Съдът намира, че в конкретния казус относно нарушенията по чл. 6, т. 1
ЗДвП и чл. 157, ал. 6 ЗДвП не е налице маловажност на случая. Касае се за
формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният
случай не се откроява от останалите такива, че да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват
изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0438-000299/08.03.2021 г.,
издадено от **** РУ към ОДМВР гр. П. в частта с която на Р. Д. С. с ЕГН:
********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
20 лева за извършено от него нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0438-000299/08.03.2021
г. в частите с които на Р. Д. С. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер на 20 лева за извършено от
него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за
извършено от него нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6