№ 5813
гр. С., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110157971
по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от Агенция „***“ срещу С. Б. П., с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1 124
лв., представляваща получено без основание обезщетение за отчуждаване на имот с
идентификатор 68134.1369.546, находящ се в гр. С., землището на кв. И, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410
ГПК – 12.02.2021 г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г. по гр.д. № 8651/2021 г. по описа на
СРС, 30 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на Решение на МС № 811/21.12.2013 г. са били
отчуждени недвижими имоти за държавна нужда за изграждане на Северната скоростна
тангента на територията на област С., сред които бил и поземлен имот с идентификатор
68134.1369.546 в землището на кв. И, с площ подлежаща на отчуждаване 0,320 дка.
Поддържа, че въз основа на служебно изискани документи за собственост ищецът
установил, че собственици на посочения имот са наследниците на И П и Л П. (идентично
лице с Б Б И), сред които и ответницата, като всички през 2014 г. подали заявление в АПИ за
изплащане на обезщетението, определено за отчуждаване на терена и въз основа на
подадените от тях документи през м.12.2014 г. същото им е било изплатено по банков път в
общ размер на 13 488 лв., от които припадащият се дял на ответницата бил 1 124 лв. През
2016 г. след извършена допълнителна проверка станало ясно, че съгласно Нотариален акт за
1
покупко-продажба на недвижим имот № 3, том XXXVII, дело № 8358/29.04.2002, рег. №
11574 имотът е бил продаден още през 2002 г. от наследниците на И П и Л П. на трето лице
– „ф-ма“ АД (впоследствие преобразувано в „ф-ма“ АД), което се явявало негов собственик
към датата на отчуждаването, респективно то е лицето с право на обезщетение за
отчуждаването, каквото му е било изплатено от ищеца чрез Областна администрация С.-
град през 2019 г. Ето защо счита, че шестимата наследници, сред които и ответницата, са
получили обезщетение за имота без основание, като след проведени преговори някои от тях
възстановили неправомерно получените суми на ищеца. Поддържа, че ответницата отказала
съдействие или предприемане на каквито и да било действия по връщане на получената от
нея без основание част от обезщетението, поради което я претендира в пълен размер.
Ответницата С. Б. П. не оспорва изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, както и факта, че е получила процесната сума, но счита, че не дължи
връщането й, тъй като не носи вина за некомпетентно извършената от ищеца проверка на
собствеността на процесния имот. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за
вземането, считано от датата на изплащане на сумата през 2014 г. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
По делото е прието ч.гр.д. № 8651/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, от материалите
по което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на Агенция „***“ /ищец по делото/ срещу С. Б. П. /ответник
по делото/ за посочената по-горе сума. В полза на Агенция „***“ била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на заявителя били указани
правата му по чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Исковата молба, предмет на настоящото производство е
депозирана в законоустановения срок, поради което и предявения иск се явява допустим.
По делото са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните на обстоятелствата, че през м.12.2014 г. ответницата, в качеството си на
наследник на Б В П, е получила от ищеца сумата от 1 124 лв., представляваща припадащия й
се дял от получено обезщетение за отчуждаване за държавна нужда на поземлен имот с
идентификатор 68134.1369.546, находящ се в землището на кв. И, с площ подлежаща на
отчуждаване 0,320 дка.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3,
том XXXVII, дело № 8358/29.04.2002, рег. № 11574, от който се установява, че Б В П е
продал собствената си идеална част от дворно място, находящо се в гр.С., район Надежда,
съставляващо поземлен имот планоснимачен №546, кв.7, местност „НПЗ И-запад I на „ф-
ма“ АД. Не се спори, че отчуждения имот с идентификатор 68134.1369.546, находящ се в гр.
С., землището на кв. И е идентичен с имота, описан в Нотариалния акт. Доколкото Б В П се
е разпоредил със собствената си идеална част от отчуждения имот през 2002г., неговите
наследници, каквато е ответницата съгласно представено по делото Удостоверение за
2
наследници на стр.35 от делото, не са разполагали с основание зап олучаване на
обезщетение при отчуждаване на част от имота към 2013г. /отчуждаването на поземлени
имоти и части от имоти частна собственост за държавна нужда е въз основа на Решение на
МС № 811/21.12.2013 г./
Неоснователно е възражението на С. Б. П. за наличие на добросъвестност при
получаване на паричната сума поради това, че Агенция „***“ е издирила собствениците на
отчуждаваната част и им е изплатила обезщетение. По делото е представено Заявление от
наследниците на отчужден имот 68134.1369.546, входирано в Агенция „***“ на 18.09.2014г.
от шест лица, сред които и С. Б. П., като е посочено, че се подава във връзка с молба за
изплащане на обезщетение. Към заявлението е представен Споразумителен Протокол от
12.09.2014г. , подписан от ответницата с нотариална заверка на подписа й, в който тя
изрично посочва, че притежава идеална част от поземлен имот с идентификатор
68134.1369.546, находящ се в гр. С., землището на кв. И, с площ от 883кв.м., за отчуждаване
320кв.м. и следва да получи сумата от 1124лв., отговаряща на притежаваната идеална част.
Доколкото С. Б. П. е извършила горното деклариране след отчуждаване на имота от
наследодателя й, то тези й действия изключват добросъвестно получаване на сумата.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го
върне. По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е платил процесната сума на ответника, при липса на основание за това, поради
което ответникът се е обогатил. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е
да установи погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за
задържане на получената сума.
Обедняване има когато е налице ефективно намаляване имуществото / намаляване на
актива/ на ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на сигурно увеличаване на
имуществото, чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага
е реализирана от друго лице.
В случая се установява, че С. Б. П. е получила сума, която не й се е следвала
доколкото въпреки декларираното от нея, тя не е била собственик на отчуждена част от
поземлен имот и поради липса на това качество не е била носител на вземане за
обезщетение. Следователно е на лице обогатяване за сметка на обедняването на ищеца и не
се установява основание за разместването на блага.
Поради изложеното С. Б. П. дължи връщане на процесната сума.
С оглед основателност на претенцията, следва да се разгледа и възражението за
погасяване на възможността за принудителнбо събиране на сумата по давност.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, като съгласно чл. 114 ЗЗД давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
При вземания за връщане на дадено без основание изискуемостта на вземането
настъпва към момента на разместване на благата, т.е към момента на престацията на
3
обеднилата се страна. Доколкото не е спорно, че сумата от 1124лв. е изплатена в полза на С.
Б. П. през месец 12.2014г., без да се посочва точна дата, следва да се приеме, че
изискуемостта на задължението за връщане на сумата настъпва в последния ден на месеца –
31.12.2014г. и доколкото вземането не е сред изключенията от общата 5 годишна давност, то
спрямо него следва да се прилага именно посочения срок, който е изтекъл на 01.01.2020г.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.02.2021г., т.е след
изтичане на срока на погасителната давност и не може да я прекъсне, с оглед изтичането й.
От Агенция „***“ се твърди прекъсване на погасителната давност чрез отправена до
С. Б. П. покана за възстановяване на получената сума от 1124лв. изх.№94-00-1178 от
19.05.2017г., намираща се на стр.23 от ч.гр.д. № 8651/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.
Видно от писмото до С. Б. П., Агенция „***“ действително е поискала ответницата да
възстанови сумата в едномесечен срок от получаване на писмото по конкретно посочена
банкова сметка, като задълженото лице е предупредена, че при неизпълнение ще бъдат
предприети действия по съдебен ред. Видно от обратна разписка на стр.24 от заповедното
дело, писмото е изпратено на адреса на С. Б. П., като е посочено връчването му на
25.05.2017г. на Ц П.. В обратната разписка не е посочен номер на пълномощно, даващо
право за получаване на писмото, нито връзката на Ц П. със С. Б. П.. Поради неяснота на
връзката между получателя и адресата, не може да се предполага, че писмото е достигнало
до последната.
Съгласно чл. 116 ЗЗД Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
В случая не се установява прекъсване на давността, доколкото липсва изявление на
С. Б. П., че признава вземането, не са предприети действия по съдебно установяване на
вземането, а не са предприети и действия по принудително изпълнение. Изпращането на
писмо покана за плащане не съставлява действие по принудително изпълнение, доколкото
не е скрепено с никаква принуда. Отделно от това дори да се приеме, че покана от кредитора
до длъжника е действие, посочено в б.в на разпоредбата, то същото следва да е достигнало
до длъжника. Доказване на достигането не се установява по делото.
Поради изложеното с оглед изтичане на срока на погасителната давност, претенцията
на ищеца следва да се отхвърли.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 700лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед отхвърляне на претенцията ответникът не дължи заплащане на разноски по
ч.гр.д. № 8651/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
предявен от Агенция „***“, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."М" №3 срещу С.
Б. П., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. "Р" №48, за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи в полза на Агенция „***“ сумата от 1 124 лв.,
представляваща получено без основание обезщетение за отчуждаване на имот с
идентификатор 68134.1369.546, находящ се в гр. С., землището на кв. И, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410
ГПК – 12.02.2021 г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г. по гр.д. № 8651/2021 г. по описа на
СРС, 30 състав.
ОСЪЖДА Агенция „***“, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."М" №3 да
заплати на С. Б. П., с ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. "Р" №48 на основание чл.78, ал.3 от
направените по делото разноски в размер на 700лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5