№ 11189
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20211110143921 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на
474,68 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до
м.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2021 г.,
до окончателното плащане, сумата в размер на 107,10 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., и за които суми е
1
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 19.04.2021 г. в производството по ч.гр.д.
№ 12060/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
За дължимите суми за неплатена стойност на
доставената топлинна енергия и лихва за забава в
плащането ѝ в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила по отношение на ответника, поради подадено
възражение от последния, поради и което навежда за него
да е налице правен интерес от предявяване на исковете.
2
Моли за уважаването им. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от ответника,
с който оспорва предявените искове. Твърди недължимост
на процесните суми, доколкото през исковия период не е
бил ползвател на процесния топлоснабден имот. Прави
възражение за настъпила погасителна давност на част от
процесните суми, а именно на тези преди 25.02.2018 г. Сочи,
че процесния топлоснабден имот е бил необитаем през
процесния период. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът В. Г. Ш., редовно
призован, се явява лично, като поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
3
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода
и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и
положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за
давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 12060/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК от ответника възражение срещу исковете.
От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73 от
23.11.2000г., се установява, че ответникът е придобил процесния имот. По делото е приета и
молба – декларация от 24.01.2001г., от която се установява, че В. Ш. е отправил искане до
ищцовото дружество за откриване на партида, като е декларирал, че имота ще бъде ползван от
едно лице.
По делото е приет протокол на ОС на ЕС от 04.07.2002г., от който се установява, че ОС
на СЕС е взело решение да сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с /ФИРМА/, като за целта е упълномощено конкретно лице да сключи договора.
Към протокола е приложен и списък на собствениците, присъствали на ОС на ЕС, като за ап.24
списъка е подписан от ответника, обстоятелство, което не се оспорва от него в настоящото
производство. Решението по протокола, като необжалвано е влязло в сила и обвързва всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата на СЕС, включително и техните
правоприемници. Няма спор по делото между страните, че услугата топлинно счетоводство се
извършва от /ФИРМА/.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР,
приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно
или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита
4
сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата
на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от
момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със
Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна
енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София
според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за
битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на
собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая,
съдът приема, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на имота по силата на договора за продажба, обективиран в НА № 73/23.11.2000г.,
а и това обстоятелство не се оспорва от ответника.
Страните основно спорят по реалния размер на доставената от ищеца в имота топлинна
енергия и размера на нейната цена.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на
останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е
извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. Посочено е, че за процесния период – 01.05.2017г. – 30.04.2018г.
ФДР е отчитала уредите в имота, като е посочено, че уреда в хола е изгаснал и е за смяна на
батерията, която констатация се съотнася на приложените към отговора на исковата молба
писмени доказателства – жалба до /ФИРМА/, формуляр за отчет и декларация от ответника, че
собственоръчно е демонтирал радиаторите, тъй като от много години имота не се обитава,
както и на приетия по делото на л.140 формуляр за отчет, в който е посочено, че в имота „не се
живее“ и че „“9р 2 хол е за подмяна на батерия, като посоченият формуляр бе онагледен в о.с.з.
с участието на страните, като съда, констатира конкретни разлики в представения от ТЛП и
този от ответника - /л. 109 и л.140/. За този период вещото лице е посочило, че е изчислен
служебен разход на максимална мощност на отоплителното тяло в хола, съгласно чл. 61, т.6.5
от Наредбата за топлоснабдяването. По данни на ФДР експертизата е установила, че в
процесното жилище е имало монтирани две отоплителни тела, съответно два
топлоразпределителя.Установява се, че в имота се ползва топла вода и има монтиран водомер
за топла вода по които се отчита разхода. Вещото лице е посочило, че процесния имот има
5
отопляем обем от 231 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно
експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по
смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период, като за 2019г. на вещото лице не е било
предоставено свидетелство за метрологична проверка.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършено плащане, касаещо процесния период.
Вещото лице е посочило, че за периода м.07.2017г. до м.04.2018г. за възстановяване, след
корекция е въведена сума от 533,31 лева – 231,39 лева + 533,31 лева, или обща сума от 764,70
лева. Посочено е, че на 30.10.2018г. са заплатени задължения по Обща фактура №
96812283/31.07.2018г. в размер на 300,00 лева, като е останала сума за заплащане в размер на
474,68 лева. Уточнено е, че с направените корекции за възстановяване, не са погасени суми
извън процесния период. Посочено е, че законната лихва върху главницата от 474,68 лева е в
размер на 107,25 лева, за периода от 15.09.2018г. до 18.02.2021г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно
изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са
суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1
от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект.
По отношение възраженията на ответника относно начина на формиране и размера на
начислената топлоенергия, съдът намира същото за основателно. При гореустановените факти
по делото, съдът съобразява, че в чл. 140, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕ - законът предвижда дяловото
разпределение чрез уреди за индивидуален отчет. Целта на нормативната уредба е да се
извърши отчет на разпределителите върху монтираните отоплителни тела и изводите за гореща
вода, по арг. и от чл. 70, ал. 1 и 2 от действащата за процесния период Наредба № 16-334/2007
г. за топлоснабдяването. За обективност на отчета законът предвижда уредите да са еднотипни
и монтирани на еднакво място, като по този начин се осигурява възможност за еднакъв отчет
на количеството излъчена ТЕ от отоплителните тела. Техническата реализация на услугата
"дялово разпределение" изисква специално предназначени уреди, изброени в чл. 140, ал. 1 от
ЗЕ. Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗЕ задължава крайните потребители, присъединени към
една абонатна станция в сграда - етажна собственост, да прилагат средства за дялово
разпределение от един и същ модел, доставени от един и същ търговец или одобрени за
6
използване в сградата от него. Изборът на ФДР е определящ за избора на вид и марка
измервателни уреди и прилежащ софтуер за обработката на данните, което допълнително
обвързва абонатите с даден производител, чийто представител е топлинният счетоводител.
Промяната в избора на ФДР налага и закупуването на нови уреди от страна на крайните
потребители поради факта, че липсва възможност за взаимно приложение между всички ФДР и
представляваните от тях марки уреди и софтуер. По силата на чл. 70, ал. 2 от цитираната
Наредба № 16-334/2007 г. задължение на потребителя на топлинна енергия е да осигури достъп
за отчет на консумацията, като единствено по този начин - чрез отчет на уредите, може да се
определи има ли потребление на топлинна енергия или не и съответно точното количество на
потребената енергия. По делото от съвкупния анализ на приетите доказателства, отбелязано и
във формуляра за отчет, приет и представен от ТЛП, че радиатори 3 и 4 в имота са
демонтирани и че жилището не се обитава, което се потвърждава и от посочените нулеви
отчети за предходен период. По делото е представена декларация, подписана от
домоуправителя и съсед на ответника, че радиаторите са демонтирани и че ответника е
уведомил за това ищцовото дружество, включително и за обстоятелството, че уреда в хола е за
подмяна на батерия. Следователно установено е, че ответникът е изпълнил това си задължение,
което не е опровергано от други доказателства по делото да уведоми ТЛП и да предостави
достъп до имота, не се спори, а от СТЕ се установява, че реално са отчитани уредите в имота.
По тази причина ФДР и при тази хипотеза не е следвало да прилага чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334/2007 г., според която норма се начислява топлинна енергия като за отоплителни тела без
уреди, а количеството се начислява по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 от
същата наредба. С така определените дялови единици всички отоплителни тела без уреди се
приравняват към отоплителни тела с уреди. С оглед на това, ищецът не е доказал основанието,
на което е приложил метода за начисляване на топлинна енергия съгл. т. 6. 5 от Методиката от
Приложението по чл. 61, ал. 1 към Наредба № 16-334/2007 г. Исковата сума е начислена на
жалбоподателя, съгл. т. 6. 5 от Методиката, съгласно която за сгради-етажна собственост, в
които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата. При неналичие на доказателства в този смисъл,
следва, че незаконосъобразно е начислена енергия без да е извършено реално измерване,
поради което и необосновано и незаконосъобразно е формиран размерът на дължимата от
ответника сума за потребление на топлинна енергия за процесния период от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. Съдът съобразява и че от страна на ответника е оспорен документът – формуляр
за отчет, удостоверяващ извършен отчет на уредите за дялово разпределение в неговия имот,
който документ съдържа положен подпис за абонат /л.140, представен от ТЛП и л. 106,
представен от ответника/ и доколкото снетите показания съдържат неизгодни за ответника (от
гледна точка на настоящия процес) обстоятелства, поради което по принцип се ползват с
обвързваща доказателствена сила против ответника. Установи се, че в представения от ТЛП
формуляр липсва съгласно съпоставката с оригинала на документа, представен от ответника,
отбелязаното „сега отказват“, както и добавеното „още ОФ 1И, уведомен за батерия“. По
гореизложеното съдът не може да приеме, за доказано от ищеца осъществяването на
неизгодните за ответника факти и обстоятелства, че той е отказал подмяна на батерията и че е
7
уведомен за това.
По гореизложеното, доколкото са налице доказателства по делото, както и се установява
от СТЕ и ССчЕ, че сумите за сградна инсталация са заплатени, съдът не може да приеме, че
ищецът доказа в производството реалното количество на доставената в имота топлинна
енергия и размера на нейната цена, поради което предявения главен иск следва да бъде
отхвърлен само на това основание, като съдът в предвид гореизложеното не следва да
коментира по същество релевираното от ответника в срока по чл. 131 от ГПК възражение за
давност. При отхвърляне на главния иск на отхвърляне подлежи и предявената като акцесорна
претенция за лихва.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
По делото ответникът не е заплащал разноски, няма доказателства и за процесуално
представителство, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу В. Г. Ш., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че В. Г. Ш. дължи на
/ФИРМА/ сумата в размер на 474,68 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от м.05.2017 г. до м.04.2018 г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.02.2021 г., до
окончателното плащане, сумата в размер на 107,10 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., и за които суми е
8
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 19.04.2021 г. в производството по ч.гр.д.
№ 12060/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9