РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20212100100884 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от двама
от изпълнителните си директори, действащи чрез пълномощник -
юрисконсулт Васил Василев, против М. П. И. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 91,
ет.1 – адвокат Марио Златарев. Предявен е иск да бъде прието за установено
по отношение на ответника съществуването на следните вземания на ищеца,
основани на договор за договор за предоставяне на кредит № 000LD-R-
012220/ 05.09.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 260673/ 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по
описа на РС – Бургас : • 105 883,66 евро - просрочена и непогасена главница;
• 458,83 евро - договорна лихва начислена за периода 13.01.2021г. -
01.02.2021г.; • 4174,01 евро - разсрочена договорна лихва за периода
13.04.2020г. - 13.10.2020г.; • 176,47 евро - законна лихва за периода
02.02.2021г. - 07.02.2021г.; • 32,40 евро - разноски по застраховка.
Обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск :
Ищецът твърди, че страните са обвързани от договор за предоставяне
на кредит № 000LD-R-012220/ 05.09.2012г., изменен и допълнен с анекс № 1/
29.04.2020г., по силата на който банката предоставила на ответника -
кредитополучател банков кредит в размер на 127 005 евро с краен срок за
1
погасяване 13.03.2036г. с погасителен план към анекс № 1/ 29.04.2020г.
Съгласно раздел II, т.4 от договора за ползвания кредит се дължи и годишна
лихва в размер на БЛП, увеличен с надбавка от 2,71 пункта, като към датата
на сключване на договор БЛП в евро е в размер на 5,09 % годишно.
Предоставеният кредит е изцяло усвоен на 11.09.2012г. по сметка с IBAN: BG
25 FINV 9150 1015 6092 70, открита на името на кредитополучателя в
банката.
В раздел X, т.10.1 във връзка е т.10.1.1, буква „а“ от Общите условия
на банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, е
регламентирано, че ако кредитополучателят допусне да се наложат
ограничения на правата му върху собствени недвижими имоти или върху
неговите недвижими имоти бъде наложена възбрана или вещна тежест и/или
допусне принудително изпълнение върху негово имущество, банката има
право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. По отношение на
недвижим имот на кредитополучателя, ипотекиран в полза на банката, е
насочено принудително изпълнение от ЧСИ с peг.№ 803 с район на действие
Окръжен съд - Бургас чрез налагане на възбрана с изх.№ 6923/ 12.03.2019г.,
вписана в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег.№ 14263/ 15.03.2019г.,
акт № 280, том 4, с вх.рег. № 13776 по образувано изпълнително дело №
20198030400020. Впоследствие изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ с
рег.№ 924, с район на действие Софийски градски съд, при който е образувано
ново изпълнително дело № 20209240400961. По същото дело е извършен
опис и е насрочена публична продан на ипотекирания в полза на банката
имот. Поради това банката връчила на ответника писмено уведомление,
получено лично на 20.01.2021г., за задълженията по договора за кредит, с
предоставен 7-дневен срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй
като кредитополучателят не е платил задължения по Договора за кредит в
предоставения срок за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, считано от 02.02.2021г.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя
писмен отговор на пълномощник, с който оспорва исковете. Признава
облигационната връзка и нейното съдържание, обявяването на кредита за
предсрочно изискуем на посоченото от ищеца договорно основание, както и
насочването на принудително изпълнение към негов недвижим имот,
ипотекиран в обезпечение на кредита, по което е била насрочена публична
продан, осуетена от съпругата на ответника по реда на чл.505, ал.1 от ГПК –
заплатила е равностойността на дела на ответника в имота. Възразява по иска,
като твърди, че задължението му към банката е изцяло изпълнено в
изпълнителното производство, в което на банката като първи по ред
ипотекарен кредитор са разпределени 222 501,91 лв. и това е сторено преди
подаването на възражението по чл.414а от ГПК срещу заповедта за
изпълнение – в срока по чл.412, т.8 от ГПК. Ищецът, който като ипотекарен
кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителното производство,
вместо да получи разпределените му средства, е образувал новото
2
изпълнително дело, в което е жалил необжалваемото постановление за
възлагане на имота и извършеното впоследствие разпределение на събраните
средства от 08.03.2021г. Поради плащането на задълженията преди
завеждането на настоящото дело, оспорва и претендираните в това
производство съдебни разноски.
Твърди още, че в заповедното производство не е взето предвид
плащане от 15.02.2021г. на сумата от 2017,26 лв. /1031,40 евро/,която следва
да бъде приспадната от задълженията.
Сочи още, че до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е заплащал точно задълженията си по договора за кредит
съобразно погасителния план. Поради това счита, че не е дал повод за
завеждането на делото и не дължи разноски и лихви.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното :
Предявените установителни искове са с правно основание чл.124, ал.1
и чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По заявление на ищеца от 08.02.2021г. по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по
описа на РС – Бургас е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 260673/ 22.02.2021г. срещу ответника М. П. И.
за процесните парични задължения, дължими по договор за кредит № 000LD-
R-012220/ 05.09.20212г. с анекс № 1/ 29.04.2020г. Заповедта за изпълнение е
редовно връчена на ответника на 08.04.2021г. В срока по чл.414, ал.2
длъжникът е подал против заповедта за изпълнение възражение по чл.414а
ГПК – възражение при изпълнение в срока за доброволно изпълнение.
Възражението на длъжника е основано на следните твърдения: банката в
качеството си на ипотекарен кредитор по силата на закона е присъединен
взискател по изп. д. № 20209240400961 на ЧСИ с рег. № 924 към СГС;
насрочената по това дело публична продан е осуетена от съпругата на
длъжника, която е внесла по сметка на ЧСИ равностойността на дела на
длъжника и на 25.02.2021г. е издадено необжалваемо постановление за
възлагане на 1/2 от имота на съпругата; това е сторено преди подаването от
страна на банката на молба за присъединяване като взискател по
изпълнителното дело въз основа на издадения в заповедното производство
изпълнителен лист; на 05.03.2021г. получените средства в размер на 222
501,91 лв. са разпределени в полза на банката в качеството й на ипотекарен
кредитор. По тези съображения длъжникът твърди, че задължението му към
банката е изпълнено изцяло, поради което не е дал повод за процедурата по
чл.417 от ГПК и не дължи присъдените разноски.
В указан срок по чл.414а, ал.3 от ГПК ищецът – заявител в заповедното
производство е оспорил основателността на възражението на длъжника.
Признал е висящото изпълнително дело № 20209240400961, по което била
3
насрочена публична продан, осуетена по реда на чл.505, ал.1 от ГПК, като
след внасянето на паричната сума имотът бил възложен на П. В. К. – И. с
постановление от 25.02.2021г., обжалвано от банката. Преди влизането в сила
на това постановление ЧСИ изготвил разпределение, по което не е възможно
да се извърши плащане, тъй като е обжалвано от банката. Поради това
заплатената за осуетяването на проданта сума се намирала в сметката на ЧСИ
и не била преведена на взискателя и присъединените кредитори, поради което
не може да се приеме, че процесните задължения са погасени. Сочи също, че
възражението по чл.414а от ГПК се отнася само за доброволно изпълнение,
каквото в случая не е налице.
С определение от 26.04.2021г. заповедният съд е указал на кредитора
на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта за изпълнение. Настоящият иск е предявен в
указания срок по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
Не се спори по делото относно съществуването на облигационното
правоотношение между страните и обявената предсрочна изискуемост на
задълженията. С договор № 000LD-R-012220/ 05.09.2012г. „Първа
инвестиционна банка“ АД предоставила на ответника М. П. И. банков кредит
в размер на 127 005 евро със срок за погасяване до 13.09.2035г., платим на
равни месечни вноски от по 1001,12 евро. С анекс от 29.04.2020г. страните
уговорили нов краен срок за погасяване на кредита – 13.03.2036г. съгласно
нов погасителен план с равни месечни вноски от по 1023,54 евро при
годишен лихвен процент - 7,8%. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека в
полза на банката, учредена върху имот, собственост на длъжника М. П. И. и
съпругата му П. В. К. – И. – апартамент № *** с площ от 178,09 кв.м, находящ
се в ***; с поръчителство от „Мултипак България“ ЕООД и със запис на
заповед.
Върху така ипотекирания имот е насочено принудително изпълнение
по изп.д. № 20198030400020 на ЧСИ с рег. № 803 – Бургас, образувано за
задължения на ответника М. П. И. към Национална агенция за приходите.
Изпълнението впоследствие е прехвърлено на ЧСИ с рег. № 924 с район на
действие СГС, при когото е образувано ново изп.д. № 20209240400961 и е
извършен опис на описания ипотекиран имот.
Не е спорно също, че насочването на принудително изпълнение върху
имущество на длъжника представлява основание за предсрочна изискуемост
на кредита, уговорено в раздел Х, т.10.1.1.,б.“а“ от Общите условия на
банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, приложими към
процесния договор за кредит. Поради това с покана, връчена на 20.01.2021г.,
банката уведомила длъжника за обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита, възлизащ на обща стойност 111 183,99 евро.
В качеството си на ипотекарен кредитор на ответника М. П. И. ищецът
„Първа инвестиционна банка“ АД е конституиран като взискател по изп.д. №
20209240400961 на ЧСИ с рег.№ 924, присъединен по право на основание
4
чл.459, ал.2 вр. ал.1, изр.1 от ГПК.
С обявление от 25.01.2021г. съдебният изпълнител е насрочил
публична продан на собствената на длъжника 1/2 ид.ч. от имота - за периода
26.01. – 26.02.2021г. В срока по чл.505, ал.1 от ГПК на 24.02.2021г.
съсобственикът П. В. К. – И., с посочено от ЧСИ качество на съпруг-
недлъжник, е внесла по сметка на ЧСИ сумата от 232 157 лв., представляваща
равностойността на дела на длъжника в имота. С постановление от
25.02.2021г. на основание чл.505, ал.1 от ГПК ЧСИ е възложил имота на П. В.
К. – И.. Постановлението е обжалвано от ищеца, като с влязло в сила съдебно
решение № 264981/ 22.07.2021г. по ч.гр.д. № 4686/ 2021г. по описа на СГС,
жалбата е оставена без уважение. С влязло в сила съдебно решение по ч.гр.д.
№ 4745/ 2021г. по описа на СГС, е оставена без уважение и жалба на „ПИБ“
АД срещу отказ на ЧСИ по искане на взискателя да не се извършва възлагане
по чл.505 от ГПК.
На датата на внасянето на сумата по сметка на ЧСИ – 24.02.2021г. въз
основа на постановената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по описа на РС –
Бургас, за процесните вземания в полза на ищеца е издаден изпълнителен
лист. Въз основа на този изпълнителен лист кредиторът е образувал изп.д. №
20218440400367 по описа на ЧСИ с рег. № 844 – СГС. С представяне на
удостоверение от това изпълнително дело и приложен изпълнителен лист с
молба от 26.02.2021г. ищецът “ПИБ“ АД е отправил искане за
присъединяване като взискател по изп.д. № 20209240400961 на ЧСИ с рег.№
924 на основание чл.456 от ГПК.
С протокол от 05.03.2021г. ЧСИ с рег. № 924 по изп.д. №
20209240400961 е извършил разпределение на събраната сума от общо
232 515,94 лв. /включваща : - 232 157 лв. - внесени по реда на чл.505, ал.1 от
ГПК; - 358,94 лв. – заплатени доброволно от длъжника на 05.03.2021г./, като
за взискателя „ПИБ“ АД е разпределена сумата от 222 501,91 лв.
Разпределението е предявено на 08.03.2021г. Разпределението е обжалвано от
ищеца „ПИБ“ АД и не е влязло в сила. Не е спорно, че разпределената сума не
е преведена от ЧСИ на ищеца.
Договорните парични задължения на ответника към ищеца, за които е
издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, са на обща стойност
110 725,37 евро с левова равностойност 216 560 лв. Със заповедта за
изпълнение на кредитора са присъдени и съдебни разноски в размер на
4381,20 лв.
Не е спорно също, че след обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита на 20.01.2021г. и след депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 08.02.2021г, но преди издаването на заповедта за
изпълнение на 22.02.2021г. и на изпълнителния лист от 24.02.2021г.,
длъжникът М.И. е заплатил на кредитора „ПИБ“ АД сумата от 1031,40 евро
/2017,26 лв./ с платежно нареждане от 15.02.2021г. Съдът намира за
5
неоснователно възражението на ищеца, че с тази сума се погасяват разноски
по делото. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, при
формирането на размера на дълга по заповедта за изпълнение са отчетени
само погасителните плащания от длъжника до 13.01.2021г. Поради това
липсва основание да се приеме, че е отчетен погасителния ефект на
безспорното между страните плащане от 15.02.2021г. Към датата на това
плащане вземането за съдебни разноски не е изискуемо, поради което същото
следва да бъде отнесено за погасяване на задълженията на ответника по
обявения за предсрочно изискуем кредит съобразно правилото на чл.76, ал.2
от ЗЗД. Така с платената сума от 1031,40 евро съдът приема за погасени
следните вземания по заповедта за изпълнение : разноски по застраховка в
размер на 32,40 евро, законна лихва за периода 02.-07.02.2021г. в размер на
176,47 евро; и 822,53 евро от вземането за разсрочена договорна лихва за
периода 13.04. – 13.10.2020г., цялото в размер на 4174,01 евро, от което
остават непогасени 3351,48 евро.
За останалата част от присъдените със заповедта за изпълнение
парични вземания съдът намира възраженията на ответника за неоснователни.
Не е спорно по делото, че същите не са погасени след обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита, нито са извършени погасителни
плащания в хода на образуваните изпълнителни дела. Поради това не са били
налице основанията на закона за подаване от страна на длъжника на
възражението по чл.414а от ГПК. Безспорно е в съдебната практика и следва
пряко от текста на цитираната правна норма, че това възражение е на
разположение на длъжника при твърдение за доброволно изпълнение на
задълженията по заповедта за изпълнение в срока за доброволно изпълнение
по чл.412, т.8 от ГПК, който се указва с връчването на издадената заповед. В
случая такова плащане с погасителен ефект не е извършено в срока по чл.412,
т.8 от ГПК, който тече от връчването на поканата за доброволно изпълнение
по изп.д. № 20218440400367 на 08.04.2021г. до 08.05.2021г. Преди този
период също не е извършено надлежно погасително плащане, обосноваващо
основание за възражение по чл.414 от ГПК. Действително законът допуска
изпълнение на парично задължение и от трето лице без съгласието на
кредитора /чл.73 от ЗЗД/, но предпоставките за възникване на погасителен
ефект на плащането са изрично уредени в нормата на чл.75 от ЗЗД : -
изпълнението да е направено на кредитора или на овластено лице,
респективно кредиторът да го е потвърдил или да се е възползвал от него; -
когато плащането става по банков път – да е заверена сметката на кредитора.
В случая е безспорно, че не е извършвано плащане на парична сума по
посочения в кредитния договор начин, независимо дали от длъжника или от
трето лице. Соченото от ответника внасяне на сумата по реда на чл.505, ал.1
от ГПК от съпруга-недлъжник по сметката на ЧСИ за осуетяване на
насрочената публична продан не може да бъде прието за надлежно плащане
на договорните задължения с погасителен за кредитора ефект. Към момента
на това плащане – 24.02.2021г. кредиторът „ПИБ“ АД участва в
6
изпълнителното производство по изп.д. № 20209240400961 само в качеството
си на ипотекарен кредитор и като такъв е присъединен взискател по силата на
закона /чл.459 от ГПК/, тъй като изпълнението за вземанията на основния
взискател НАП е насочено върху ипотекирания имот. Поради това
припадащата се на ищеца като ипотекарен кредитор част от получената по
реда на чл.505, ал.1 от ГПК сума не може да му бъде предоставена от ЧСИ
след влизане в сила на разпределението – на основание чл.459, ал.1, изр.2 от
ГПК сумата се запазва по сметката на ЧСИ и се предава на ипотекарния
кредитор, едва след като представи изпълнителен лист за обезпечените си с
ипотеката вземания. Поради това неоснователно е възражението на
ответника, че заповедното производство е неоснователно образувано от
кредитора „ПИБ“ АД. Въпреки внасянето на сумата по реда на чл.505, ал.1 от
ГПК, на основание чл.459, ал.1, изр.2 от ГПК за ищеца е съществувал правен
интерес от снабдяване с изпълнителен лист за изискуемите вземания по
процесния договор за кредит, респективно от издаването на заповедта за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Едва на 26.02.2021г. след
представянето на изпълнителния лист по висящото изп.д. № 20209240400961
на ЧСИ с рег.№ 924 ищецът е присъединен на основание чл.456 от ГПК като
кредитор с изискуеми парични притезания. Ето защо неоснователни са
възраженията на ответника, основани на чл.414а, ал.2 от ГПК, че не дължи
разноски за заповедното производство, тъй като не е дал повод за
предявяването на вземането. Изискуемите договорни парични задължения на
ищеца не са били погасени към момента на подаването на заявлението на
08.02.2021г., нито към издаването на заповедта за изпълнение на 22.02.2021г.,
поради което правният интерес за предявяването им по съдебен ред не може
да бъде отречен.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е дал повод и за
завеждането на настоящото производство. Установителният иск е предявен от
кредитора в изпълнение на указания на заповедния съд, основани на чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, наложени именно от подаденото от длъжника възражение
против заповедта за изпълнение. Както бе отбелязано, към датата на
възражението не са били налице основанията на закона за подаване на
подобно възражение поради липсата на извършено доброволно плащане на
дълга. Приложими са указанията на върховната съдебна инстанция, дадени в
т.9 от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК
на ВКС по спорния въпрос „Към кой момент се установява съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение в производството по чл.422
ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл.235, ал.3
ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение“, а именно : „В производството по чл.422
ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
7
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.“ Тъй като правата
на настоящия ищец като взискател на парични вземания в изпълнителното
дело се основават именно на изпълнителния лист, издаден по разпореждането
за незабавно изпълнение на заповедта, осъщественото принудително
събиране на парични суми в този изпълнителен процес, включително и по
реда на чл.505, ал.1 от ГПК, не може да бъде взето предвид като
правопогасяващ факт, настъпил в хода на съдебното производство след
подаването на заявлението за заповед за изпълнение. Поради това за
настоящото производство са неотносими и всички възражения на ответника
за процесуалната добросъвестност на кредитора, свързана с обжалването на
постановлението за възлагане и разпределението на получената сума.
Отлагането чрез обжалване на погасителния ефект на разпределението по
чл.460 ГПК в полза на ищеца също е неотносимо към обективните предели на
решението по настоящия спор, в които не са включени изтеклите лихви след
подаването на заповедта за изпълнение и разноските в изпълнителното
производство.
По изложените съображения предявеният иск е основателен за
процесните парични вземания за главница в размер на 105 883,66 евро,
договорна лихва в размер на 458,83 евро и разсрочена договорна лихва в
размер на 3351,48 евро. За останалата част от предявените парични вземания
– разсрочена договорна лихва за разликата над сумата от 3351,01 евро до
предявения размер от 4174,01 евро, за разноски по застраховка в размер на
32,40 евро и законна лихва за периода 02. - 07.02.2021г. в размер на 176,47
евро исковете са неоснователни поради установено плащане преди издаването
на заповедта за изпълнение, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените в заповедното производство и в настоящото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважените искове. По делото се
установи наличие на изискуеми договорни парични вземания на ищеца към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
наличие на правен интерес от снабдяване на ищеца с изпълнителен лист за
тези вземания /чл.459, ал.1, изр.2 от ГПК/. Установи се също и липса на
извършено в срока по чл.412, т.8 от ГПК доброволно изпълнение на
вземанията по заповедта за изпълнение, което сочи на неоснователност на
подаденото от ответника възражение по чл.414а от ГПК. Именно това
възражение на ответника е обосновало и правният интерес на ищеца от
предявяването на настоящия установителен иск. Ето защо съдът приема за
неоснователно възражението на ответника, че с поведението си не е дал повод
за завеждането на делото.
Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на
4381,20 лв., включващи 4331,20 лв. – държавна такса и 50 лв.
8
юрисконсултско възнаграждение. Разноските на ищеца в настоящото
производство са в размер на 4428,97 лв. – заплатена държавна такса. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК на ищеца се дължат и разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, които на
основание чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК съдът определя в размер на 300 лв. Така
общият размер на дължимите разноски е 9110,17 лв., за които съразмерно с
уважените искове ответникът му дължи сумата от 9025,31 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК ответникът не е сторил разноски
по производството, като адвокат Марио Златарев му е оказал безплатна
адвокатската помощ на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата. На
основание чл.38, ал.2 от ЗА в случаи на безплатна адвокатска защита правото
на възнаграждение възниква за самия адвокат. На основание чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение за предявените по
делото искове е в размер на 5861,20 лв. Съразмерно с отхвърлените искове,
ответникът следва да заплати на адвокат Марио Златарев сумата от 54,60 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от двама
от изпълнителните си директори, против М. П. И. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.
„Александровска“ № 91, ет.1 – адвокат Марио Златарев, дължи следните
вземания по договор за предоставяне на кредит № 000LD-R-012220/
05.09.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК № 260673/ 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по
описа на РС – Бургас : 105 883,66 евро - просрочена и непогасена главница;
458,83 евро - договорна лихва начислена за периода 13.01.2021г. -
01.02.2021г.; 3351,48 евро - разсрочена договорна лихва за периода
13.04.2020г. - 13.10.2020г.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните
вземания по постановена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК № 260673/ 22.02.2021г. по ч.гр.д. № 935/ 2021г. по описа на РС
– Бургас : 1. за разсрочена договорна лихва за периода 13.04.2020г. -
13.10.2020г. - за разликата над сумата от 3351,01 евро до предявения размер
от 4174,01 евро; 2. за разноски по застраховка в размер на 32,40 евро; 3. за
9
законна лихва за периода 02. - 07.02.2021г. в размер на 176,47 евро.
ОСЪЖДА М. П. И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 91, ет.1 – адвокат
Марио Златарев, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков” № 37, представлявано от двама от изпълнителните си директори,
сумата от 9025,31 лв. за направените съдебни разноски, съразмерно с
уважените искове.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган
Цанков” № 37, представлявано от двама от изпълнителните си директори, да
заплати на адвокат Марио Николов Златарев от БАК със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, сумата от 54,60 лв. – дължимо
адвокатско възнаграждение за оказана на ответника безплатна адвокатска
помощ, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10