Р Е
Ш Е Н
И Е
№260431
гр.Пловдив, 22.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публичното заседание на петнадесети
октомври, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2990 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36 –
0000243 от 28.04.2020г. на И.Д.Ц.– и.д.
директор на РД„АА“, гр.Пловдив, с което на „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Йоаким Груево, област Пловдив, ул.“10-та“
№ 32, представлявано от П. И. П., ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.104з, ал.5, пр.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение на чл.9, ал.2,
изр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г.
на МТС.
С жалба от
представляващия дружеството се прави искане за отмяна на издаденото НП поради
неговата незаконосъобразност. Представят се доводи по същество на искането а
именно за неизвършване на превоз с влекач, който не е включен в лиценза на
общността. Представят се и три броя снимки удостоверяващи обстоятелства
посочени в жалбата. С жалбата се правят и доказателствени искания за разпит на
водачите на МПС извършили натоварването на 19.02.2002г.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, в съдебно
заседание не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото
е представено писмено становище с което се счита жалбата на дружеството за
неоснователна и се представят доводи по същество на искането за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
До директора на
РД „АА“ гр.Пловдив било изпратена информация от ИА“АА“ София с №
84-00-00-109/06.03.2020г., с която се уведомявала дирекцията че във връзка с
извършено административно нарушение от превозвача „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД е
изпратено известие – покана с рег. № 84-00-00-109/05.03.2020г. като превозвача
е следвало да се яви в 10,00 часа на 09.03.2020г. в РД“АА“ Пловдив за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. Към съобщението са били
приложени заявление с рег. № 32-01-00-616/05.03.2020г. – 13 листа и Копие от
регистъра на превозните средства към лиценз 19902. Във връзка с така посоченото свидетел Х. И. Ч.,
на длъжност „***“ в РД“АА“ Пловдив извършил проверка, в хода на която
установил, че „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с.Йоаким Груево, област
Пловдив, ул.“10-та“, №32, е дружество–превозвач, с предмет на дейност
международен превоз на товари срещу
заплащане, притежаващ лиценз на Общността №19902. Установено било още, видно от
представената в писмото международна товарителница /CMR/ без номер с фирма изпращач TMINOX SRL е бил извършен превоз на
товари с МПС не включено в лиценза на общността.
На 10.03.2020г.
в РД“АА“ Пловдив и в присъствието на оправомощено от представляващия
дружеството лице е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия А-2019 бланков № 268986 против дружеството –
жалбоподател за това, че на 27.02.2020г., около 11:58 часа в гр.Пловдив,
ул.“Брезовско шосе“ № 176 като лице с предмет на дейност международен превоз на
товари по шосе срещу заплащане с лиценз на общността № 19902 е извършил следното
нарушение: Превозвачът извършва превоз на товари с МПС с рег. № ****
собственост на Тиа Логистик ЕООД категория N3 марка Ивеко
Магирус с прикачено полуремарке марка Шмитц С01 с рег. № **** собственост на
Нипро Транс ЕООД, видно от приложено към акта международна товарителница (СМR) без номер от 27.02.2020г. с изпращач TMINOX SRL, като МПС не е включено в лиценз №
19902. Заявлението за включване в лиценза е подадено на 05.03.2020г. с рег. №
32-01-00-616/05.03.2020г. по описа на ИА“АА“ гр.София, с което е нарушил
разпоредбата на чл.9, ал.2, изр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Актът
е подписан от оправомощеното от дружеството лице, което саморъчно е вписало
имам възражения по така направения акт. Актът е подписан от посочените в него
лица. На дата на неговото съставяне е връчен препис от него на оправомощеното
от представляващия дружеството лице, надлежно удостоверено с разписка,
неразделна част от акта. В законоустановения срок пред контролните органи е
било представено писмено възражение от оправомощеното от управителя на
дружеството лице.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което на дружеството на основание чл.104з, ал.5,
предложение 2 от Закон за автомобилните ЗАвПр наложена имуществена санкция в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение на чл.9,
ал.2, изр.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Х.Ч.,
които съдът намира за обективни, логични и вътрешно непротиворечиви и
дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност.
Като прецени
изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание
чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата се преценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по
тази причина подобно психично отношение
не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е
довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.
Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда,
че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта /
и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От събраните по
делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на
превозвач с предмет на дейност международен превоз на товари срещу заплащане, притежаващ лиценз на
Общността № 19902, на посочените в
АУАН и НП време
и място, извършил обществен превоз на товари
с моторно превозно средство марка Ивеко Магирус с peг. № ****, собственост на „Тиа Логистик“ ЕООД, с
прикачено към него полуремарке марка „Шмитц С01 с peг. № ****, собственост на „Нипро Транс“ ЕООД, като
моторното превозно средство не било включено в горепосочения лиценз. Тези
обстоятелства безспорно се потвърждават от показанията на актосъставителя Ч. както и въз основа представената международна
товарителница от процесната дата /CMR/ без номер с фирма изпращач TMINOX SRL, в която не фигурирало процесното МПС,
и извършената служебна справка на контролния орган към 10.03.2020г. в „Лизенци“
към ИА „Автомобилна админстрация“.
Всъщност
самият жалбоподател е подал заявление за вписване на моторно превозно средство
към регистъра в лиценз, входирано с
вх. №
32-01-00-616/05.03.2020г. по описа на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ - гр. София, което на
практика е индиция за признаване на фактите от 27.02.2020г. във връзка с
осъществения превоз на МПС и задълженията, които произтичат от това.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че превозът е извършен с друго МПС, вписано в
процесния регистър за лиценза, доколкото коментираното нарушение бе безспорно
установено от приложения и събран по делото доказателствен материал, а и е
видно, че ангажираните от жалбоподателя снимки касаят друга дата.
Въпреки гореизложеното в резултат на
проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция
констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при
издаване на НП, което обуславя незаконосъобразност на последното. При съставяне
на АУАН и НП не са изпълнени изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
касаещи посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. В
съставения акт, а впоследствие и в наказателното постановление по отношение на
вмененото административно нарушение е посочена за нарушена разпоредбата на
чл.9, ал.2, изр.1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТ, която сочи, че
моторните превозни средства, с които превозвачът извършва дейността (на
разположение на превозвача), се вписват в регистъра по чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози. От анализа на цитираната норма става ясно, че същата
определя регистрационен режим на конкретните МПС, но не съдържа правило за
поведение с адресат превозвача.
Така посочената като нарушена разпоредба
не предвижда задължение за превозвача, поради което и описаните в обстоятелствената
част на АУАН и НП факти и обстоятелства не съставляват нарушение на същите. В
този смисъл вменената норма не предвижда поведение на субект на
административнонаказателна отговорност, водещо до съставомерен резултат
съгласно чл.6 от ЗАНН. Т.е. законът не предвижда конкретно деяние - действие
или бездействие на лице, което да е извършено виновно и да нарушава
обществените отношения и реда на държавно управление.
За по-голяма прецизност, е необходимо да се отбележи, че
в случая на дружеството-жалбоподател е било наложено наказание по реда на
чл.104з, ал.5, предложение 2 от ЗАвПр, която разпоредба предвижда, че
превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, което не е вписано в регистъра на моторните превозни средства
на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. От
текста на тази норма е видно, че тя съдържа както диспозиция, така и санкция,
отнасяща се и до настоящия случай. Подвеждане, обаче, на нарушението под друга
материална норма, както се отбеляза
по-горе, непредвиждаща виновно поведение, води до липса на нарушено правило за
поведение, чието нарушаване е основание да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на съответния нарушител.
С некоректното квалифициране на деянието се е стигнало до
липса на реквизит по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, който е
задължителен и непосочването му нарушава съществено правото на защита на
жалбоподателя. Това нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да
разбере въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало
задължението, което той не е спазил, за да организира правилно защитата си.
Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно нарушение, трябва
да са съответни на изписването на самото административно нарушение в атакувания
акт и на посочените законови разпоредби, които са нарушени, тъй като именно те
определят рамката на администртаивното обвинение.
Само за пълнота се констатира, че нормата по чл.104з,
ал.5, предложение 2 от ЗАвПр, както и самият регистър по чл.6, ал.1 от ЗАвПр
засягат именно „обществен“ превоз на пътници и товари и е следвало това
обстоятелство да има отражение върху описанието на нарушението в
обстоятелствената част на АУАН и НП, за да бъде то издържано и коректно.
Коментираните
пороци на съставения АУАН и на издаденото НП не могат да се санират от
настоящата съдебна инстанция, поради което обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
По делото няма
направено искане за произнасяне от съда по направени разноски, поради което и
съдът не дължи такова.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 36 – 0000243 от 28.04.2020г. на И.Д.Ц.– и.д. директор на РД„АА“, гр.Пловдив, с
което на „ПЕПИ ТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Йоаким Груево, област Пловдив, ул.“10-та“ № 32, представлявано от
П. И. П., ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.104з, ал.5, пр.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева за административно нарушение на чл.9, ал.2, изр.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002г. на
МТС.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно
обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред Административен
съд гр.Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.