№ 231
гр. Кърджали, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100265 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „В.И.“ ООД против ответника Р. Ф. А., с
която се твърди, че ответникът е заемал по силата на трудов договор от
14.08.2020г. длъжността „оператор, пътно-строителни машини“, като се сочи,
че договорът е бил сключен за неопределен срок с уговорено месечно брутно
възнаграждение в размер на 610 лв. Твърди се, че със Заповед №
1/02.01.2021г. месечното трудово възнаграждение е било увеличено на 650
лв., като трудовото правоотношение между страните е прекратено на
основание чл.326, ал.1 от КТ от ответника на 15.12.2021г. с нарочна молба, а
именно - молба за напускане по чл.326, ал.1 от КТ. Сочи се, че искането на
ответника за напускане е от същия ден - 15.12.2021г., т.е. без спазване на
императивно установения в КТ срок, поради което работникът дължи
обезщетение за неспазен срок на предизвестието, което се претендира в
размер на 1 300 лв. на основание чл.220, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото,
с който оспорва предявения иск. Сочи, че е бил назначен на длъжност
„оператор на пътно-строителни машини“. Не оспорва обстоятелството, че е
прекратил договора с фирма „В.И.“ ООД, като изтъква като причина
несъответствие по длъжностна характеристика. Сочи, че дружеството ищец е
останало задължено към ответника за заплащане на трудово възнаграждение,
възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за неизползван отпуск, за
1
което е сезирал Дирекция „Инспекция по труда“. В съдебно заседание излага
възражения, че е изпълнявал функциите на „общ работник“, като отделно от
това не е налице неспазване на срока на предизвестие, тъй като е предал
молбата за напускането си на друг служител от дружеството Т. А. А. на дата
31.10.2021г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.220, ал.1 във вр. с чл.326, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер
на брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестие от
работника от 60 дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на
вземането.
По делото не са спорни обстоятелствата, че ответникът е бил в
трудовоправни отношения с ищцовото дружество като е заемал длъжността
длъжността „оператор, пътно-строителни машини“ по силата на Трудов
договор №1368/14.08.2020 г. при уговорено месечно трудово възнаграждение
в размер на 610 лв., което със Заповед №1/02.01.2021 г. е увеличено на 650 лв.
Съгласно чл.7 от договора, същия може да бъде прекратен и от двете страни
на основанията предвидени в КТ, като срокът за предизвестие и за двете
страни е 60 дни.
По делото не е спорно и обстоятелството, че ответникът е подал молба
от 15.12.2021 г. на основание чл.326, ал.1 от КТ, с която е изразил изрична
воля за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцовото дружество,
считано от 15.12.2021 г.. Видно от представената молба ответникът е заявил,
че молбата е предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
като е изразил изрична воля, че не желае да изработи срока на
предизвестието, който е 60 дни и е наясно с последиците на чл.220 КТ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ, когато в трудовия договор е предвиден
срок на предизвестие за прекратяването му, работника дължи обезщетение на
работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за неспазения
срок на предизвестието. От представения по делото трудов договор, сключен
между страните, се установява, че страните уговорили 60 дни срок на
предизвестие за работника при прекратяване на трудовото правоотношение.
На - 15.12.2021г. ответникът е подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от същата дата 15.12.2021 г. Със заповед №
1013/15.12.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните,
считано от 15.12.2021 г. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ – по писмено
заявление от Р. Ф. А. за едностранно прекратяване на безсрочния му трудов
договор. Т.е. от тези доказателства е видно, че ответникът не е спазил
2
договорения срок на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради това съдът намира, че предявения иск е доказан по
своето правно основание и че ответника дължи на работодателя си
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за 60 дни неспазен срок на предизвестие
при прекратяване на трудовия договор. По отношение на неговия размер,
съдът намира, че той се формира по реда на чл. 228, ал. 1 от КТ, а именно от
последното брутно трудово възнаграждение на работника.
По делото не се спори, че размера на дължимото се от ответника
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 1300 лева формирано по
реда на чл. 228, ал. 1 от КТ. Ответникът не е оспорил размера на предявения
иск с отговора на исковата молба, поради което и съдът не е възлагал
допълнителна доказателствената тежест в тази насока.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение, че
е подал молба за напускане още на 31.10.2021 г., която препредал на друг
служител на дружеството. В тази насока ответникът не ангажира писмени
доказателства и съдът приема това възражение за недоказано. Същото е
лишено и от правна логига. В случай, че отвтеникът е депозирал предходна
молба за прекратяване на трудовото правоотношение, то няма логика да
подава изрична молба от 15.12.2021г., в резулатат на която е прекратено
трудовото правоотношение с неоспорена от ответника Заповед
1013/15.12.2021 г.
Поради гореизложеното предявения иск като основателен и доказан по
размер, следва да бъде уважен изцяло. Върху главницата следва да се присъди
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид уважаването на иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 52 лева за заплатена държавна такса за производството
по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ф. А., с ЕГН **********, с адрес: село С., общ.
Кърджали, обл. Кърджали, ул. В.**, да заплати на „В.И.” ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1278, район
Сердика, ***************, представлявано от управителя А.В.В., сумата от
1,300 лева (хиляда и триста лева), представляваща дължимо обезщетение
по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие от 60 дни при
прекратяване на трудовия договор, съгласно заповед № 1013/15.12.2021 г.
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване
на иска 01.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Ф. А. с ЕГН **********, с адрес: село С., общ. Кърджали,
обл. Кърджали, ул. В.**, да заплати на „В.И.” ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1278, район р-н Сердика,
3
***************, представлявано от управителя А.В.В. сумата от 52 лева –
направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4