РЕШЕНИЕ
№ 107
гр.Поморие, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Д.
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 386 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от Д.Д. ***, чрез пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Ж.Х., против С.Г.Д. ***/16.01.2019 г., предявената
претенция е насочена и против против А.Х.Д. и Г.Х.Д.,***.
Ищцата твърди, че договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №
141/30.05.2016 г., нот.дело № 126/2016 г. по описа на
нотариус Красимир Петков, рег. № 556 на НК, с район на действие – района на РС
– Поморие, сключен между нея и първата ответница, прикрива предварително
съглашение за удовлетворяване на кредиторовото вземане по прикрит договор за заем, сключен през пролетта на 2016 г. между ищцата,
като заемополучател и първата и третия ответник, като
заемодатели.
Предявен е иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт № 141/30.05.2016 г., поради противоречието му
със закона.
Правното основание на претенцията е чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.152 ЗЗД.
Исковата
молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е връчен на ответниците, които са представили отговори, с които оспорват иска като неоснователен
и недоказан.
В съдебно заседание ищцата се представлява от
процесуалния си представител, който поддържа предявената претенция.
Ответниците също се
представляват от пълномощници – адвокати, които
поддържат изразените в отговора становища за неоснователност на иска.
За да разреши спора между страните съдът се
запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните
по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от нотариален акт № 141/30.05.2016 г., нот.дело №
126/2016 г. по описа на нотариус Красимир Петков, рег. № 556 на НК, с
който ищцата Д.Д.Г. е продала на ответницата С.Д.Г.
сграда с идентификатор 00833.501.205.1 по КККР на гр.Ахелой, общ.Поморие, разположена
в поземлен имот с идентификатор 00833.501.205, със застроена площ 54 кв.м.,
брой етажи – 3, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, заедно с
½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
00833.501.205, на площ от 811 кв.м., за продажна цена в размер 30 000 лв.
Не се спори, а и се установява от представения по делото препис от
удостоверение за сключен граждански брак от 26.09.1976 г., издадено от община
Поморие, че горепосочените недвижими имоти са придобити по време на брака на
ответницата с Х.А.Д.в режим на съпружеска имуществена общност по чл.21, ал.1 СК, която е прекратена със смъртта на Д., починал на 05.09.2016 г. и наследен
от съпругата си и низходащите си втори и трети
ответник А.Х.Д. и Г.Х.Д., видно от представеното по делото удостоверение за
наследници изх. № 144/31.10.2016 г.
Не се спори, че след посочената сделка ищцата не предала
владението на имота на купувача, въпреки предприетите от последния действия, в
това число изпращане на представената по нотариална покана от 04.08.217 г., за
предаване на владението.
Ищцата твърди, че явната прехвърлителна сделка, обективирана в нот.акт №
141/30.05.2016 г., прикрива
предварително съглашение за удовлетворяване на кредиторовото вземане по прикрит договор за заем,
сключен между нея, като заемополучател и първата и
третия ответник, като заемодатели, по различен начин от този, който
е предвиден в закона.
Ищецът по иск с правно
основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен
от предвидения в закона. Когато се твърди, че
сделката за прехвърляне на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът
следва да установи твърдяното заемно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които
факти следва да бъде изведен
от съвкупната преценка на представените
по делото доказателства – Решение №
470 от 16.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1318/2010 г., IV г. о., ГК.
За установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗС са допустими всички доказателствени средства – Решение № 211/07.11.2017 г. по
гр. д. № 4793/2016 г., IV г. о., ГК на ВКС, като в случая ищцата е ангажирала показания на св. М.Т.Т.и св.М.И.Г. за установяване на твърдените от нея
обстоятелства.
Свидетелката Т.сочи, че познава ищцата и имотите, предмет на
процесната прехвърлителна сделка, Твърди, че в
началото на 2016 г. ищцата и е поискала
в заем сумата от 5000 лв. която и трябвала спешно, но свидетелката не могла да
и предостави такава сума. Сочи, че ищцата се снабдила с телефона на втория
ответник Г.Х., на когото се обадила със същото искане – за заем в размер 5000 лв.
Ответника попитал ищцата за гаранция срещу заема, последната му отвърнала, че има
триетажна къща, при което ответникът и предложил в заем сумата от 30 000
лв., при месечна лихва от 6%, с условието къщата да бъде прехвърлена на неговата
майка и първа ответница, а след връщане на заетата сума да последва и връщане на
имота. Свидетелката сочи, че е присъствала на предаването на документите за
имота от ищцата на този ответник, след което ищцата прехвърлила имота. Свидетелката
утвърждава, че ищцата е изплащала заема на ответника на вноски и е присъствала
на предаването на пари от ищцата на ответника. Ищцата върнала заема, но опитите
й да се свърже с този ответник по телефона били безуспешни, като третият
ответник и казал да освободи къщата, защото ще я продава. Свидетелката
уточнява, че условията на заема са уговорени по телефона, че е присъствала по
време на разговора, който не се е провел на високоговорител, но не е
присъствала на прехвърлителната сделка, както и че с
предадените пари от ищцата на този ответник в размер 1 800 лв. се
погасявала договорената лихва.
Св.М.И.Г. също твърди, че е позната на ищцата, че през 2016 г. е теглила
кредит на нейно име през 2016 г., за да помогне на ищцата, от която разбрала,
че вторият ответник Г.Д. ще й услужи с голяма сума, но срещу гаранция. Твърди,
че е видяла първата ответница Д.Г. и нейният син и ответник Г.Д. при прехвърлителната сделка, на която откарала ищцата с
автомобила си. Заявява, че е присъствала на разговор между ищцата и първата
ответница, при който ответницата за колко време е сделката и за колко време ищцата
ще върне парите, на което последната отвърнала за една година.
Както бе посочено, изводите на
съда относно относимите към спора факти следва да
бъде изведен от съвкупната преценка
на представените по делото доказателства, като в случая единствените доказателства в подкрепа
на твърденията на ищцата са горепосочените свидетелски показания.
По делото не се съдържат каквито и да е писмени доказателства,
подкрепящи показанията на посочените свидетелки и установяващи дори и косвено твърдяните от ищцата отношения между страните, преди и след
сключване на процесната прехвърлителна сделка, в това
число твърдяното заемно правоотношение, заплащането от нея на втория ответник
на парични суми, като разписки и др.
Такива не се съдържат и в приложените по делото материали по
преписка вх. № 6881/2017 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР Бургас, вх. №
1036/2017 г. на РП – Поморие, понастоящем ТО – Поморие при РП Бургас,
образувана по сигнал от ищцата.
В отлика от показанията на св.Т.и св.Г., св. Е.Т.Д.заявява, че
ищцата е продала процесните имоти, за да развива бизнес, което е и сторила с
наемането на търговски обект – магазин в с.Равда, общ.Несебър, като последното
обстоятелство се потвърждава и от останалите изслушани свидетели.
Многократно изтъкваната от ищцата нееквивалетност
на престациите, т.е. че процесните имоти са закупени
на цена значително по-ниска от пазарната, не е относима
към твърдяното основание за нищожност, а и следва да се отбележи, че уговорената и платена цена надвишава почти
трикратно данъчната оценка на имота, посочена в нотариалния акт –
11 230.80 лв.
Безспорно, съгласно
трайната практика на ВКС, пълно доказване може да се
осъществи и само при косвени доказателства,
стига те да са несъмнено
установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния
факт, но според настоящия съдебен състав от анализа на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност не може да
се обоснове несъмнен
извод, че ищцата
е прехвърлила
собствеността на процесните
имоти като обезпечение на получен заем, предявеният иск е недоказан, като такъв се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
И двете страни претендират присъждане на разноски по делото.
С оглед изхода на спора на ищцата не се дължат разноски, поради
което искането й за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Предвид неоснователността на претенцията, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответниците имат право да искат заплащане на направените
от тях разноски, но по делото такива не се установиха от съда, поради
което искането на ответниците за разноски е неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение, като следва да се отбележи, че искането за
присъждане на разноски не може да се основава на такива, заплатени по други
производства между страните
Мотивиран от изложеното,
Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Д.Д.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адреса*** – адв.Ж.Х.,
против С.Г.Д., ЕГН **********, Г.Х.Д., ЕГН ********** и А.Д.Х., ЕГН **********,
тримата с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.П.А.,
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нот.акт
№ 141/30.05.2016 г., нот.дело № 126/2016 г. по описа
на нотариус Красимир Петков, рег. № 556 на НК, с район на действие – района на
РС – Поморие, поради противоречието му със закона, като прикриващ предварително съглашение за удовлетворяване на кредиторовото вземане по прикрит договор за заем.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Д.Г., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Г.Д., ЕГН **********,
Г.Х.Д., ЕГН ********** и А.Д.Х., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :