Р Е Ш Е Н И
Е № 153
гр.Стара Загора, 21.05.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на двадесет и седми април
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на
прокурора , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 485 по описа за 2019 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2
от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба от Ж.Г. ***,
подадена чрез пълномощника адвокат Н.Я., със съдебен адрес ***, против
Ревизионен акт № Р-16002418005478-091-001/ 20.03.2019г, издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 350/
10.06.2019г на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Ж.Г.П.
допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2012г, 2013г, 2014г, 2015г,
2016г и 2017г в общ размер от 45 517.78лв
и лихва за просрочие в размер на 14 312.94лв. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на РА поради нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Твърдят се неправилни изводи на приходната администрация за наличие на недекларирани
доходи като основание за извършване на ревизия по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.
Според жалбоподателката неправилно е тълкуван и приложен материалният закон
относно определената основа за облагане по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и не са взети
предвид представени в хода на ревизионното производство писмени доказателства
за получени суми от трети лица. Намира за неправилен и незаконосъобразен
подходът на ревизиращия екип да прави компенсация между нейните доходи и тези
на съпруга й по години. Прави възражение за погасителна давност по отношение
извършената ревизия за периода 01.01.2012г-31.12.2012г и установените за този
период данъчни задължения. Направено е искане за постановяване на решение, с
което РА да бъде отменен изцяло и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция
ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Позовава се изцяло
на съображенията, изложени в Решение № 350/ 10.06.2019г на Директора на
Дирекция ОДОП –Пловдив. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив се присъди
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 на ВАС от
09.07.2004г г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случай,
че РА бъде отменен и му се възложат разноските, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателката.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На Ж.Г. *** е извършена проверка
за съпоставка на доходи и имущество като физическо лице за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2017г, в хода на която е установено, че декларираните
приходи и установените постъпления не съответстват на имущественото състояние в
края на всяка година от проверявания период.
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16002418005478-020-001/10.09.2018г. на началник сектор при ТД
на НАП З.Д.В./т.2, л.782/ е възложена ревизия с ръководител Ф. Г. К. /главен
инспектор по приходите/ и М.Б.Д. /инспектор по приходите/ на Ж.Г. *** с обхват данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО-за самоосигуряващи се,
Здравно осигуряван за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. Срокът на
ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта, направено по
пощата на 05.10.2018г /т.2, л.779/. Със Заповед за изменение на заповед
възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-16002418005478-020-002/04.12.2018г. на началник
сектор при ТД на НАП З.Д.В./т.2, л.776/, обхватът на ревизията е останал в
същите параметри и от същите лица, като е определен срок на завършването й до
11.01.2019г. Заповедите са издадени в електронен вид и
подписани с квалифициран електронен подпис на З.Д.В.в посоченото й длъжностно
качество и в срока за валидност на подписа, установено при направена справка в представения от ответника
оптичен носител /т.3, л.970/.
Съставеният за извършената
проверка Протокол № ПФ-1600241800104-073-001/ 15.08.2018г с всички приложения към него е присъединен към
ревизионното производство с протокол № 0705461/ 12.11.2018г /т.1, л.187/.
В хода на проверката
от Ж.П. е изискано да представи документи и писмени обяснения за източниците и
размера на доходите си за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. В изпълнение
тя е посочила:
1.получен нетен доход
от трудово правоотношение с „Еврокар“ ООД, от което притежава 50% от дяловете
/т.2, л.534-545/,
2 притежавани в режим
на СИО със С.З.П. недвижими имоти, включително придобит през 2013 г в режим на
СИО недвижим имот в с.Хрищени на стойност 35 000лв, заплатен с два банкови
кредита в общ размер 25 000лв и заем за останалата сума /т.2, л.570-581/
3. дарения от родителите
им
- З.Г.П. – на
16.01.2012г за сумата 7000лв, на 14.01.2013г за сумата 7000лв, на 10.02.2014г
за сумата 7000лв, на 16.02.2015г за сумата 7000лв, на 11.01.2016г за сумата
3500лв, всички получени от С.З.П. /т.2, л.659-663/
- Г.Ж.И. – на
27.12.2011г за сумата 30000лв, на 17.01.2012г за сумата 14000лв, на 15.01.2013г за сумата 13000лв, на 11.02.2014г
за сумата 8000лв, на 17.02.2015г за сумата 7000лв, на 12.01.2016г за сумата
6500лв, на 22.03.2017г за сумата 5000лв, всички получени от С. и Ж. П. /т.2, л.664-670/
- М.Т.И. – на
25.12.2011г за сумата 300лв, на 20.01.2012г за сумата 400лв, на 22.01.2013г за
сумата 400лв, на 25.03.2014г за сумата 400лв, на 04.02.2015г за сумата 350лв,
на 10.02.2016г за сумата 400лв, всички получени от С. и Ж. П. /т.2, л.676-681/
- от сина им Михаил З.П.
на 22.02.2012г за сумата 2000лв, на 27.02.2013г за сумата 2000лв, на
20.03.2014г за сумата 2000лв, на 07.04.2015г за сумата 2000лв, на 09.03.2016г
за сумата 2000лв, всички получени от С.П. /т.2, л.671-675/,
4. получени заеми от С.З.П.
от физически лица
- през 2012г на обща
стойност 47 500лв /т.2, л.683-687/,
- през 2013г на обща
стойност 28 500лв /т.2, л.688-690/,
- през 2014г на обща
стойност 47 500лв /т.2, л.691-695/,
- през 2015г на обща
стойност 52 000лв /т.2, л.696-702/,
- през 2016г обща
стойност 28 500лв /т.2, л.703-705/,
- през 2017г на обща
стойност 72 000лв /т.2, л.706-714/
5. продажба на лично
имущество на С.П. – дворно място с къща в гр.Гълъбово на цена 27 000лв,
получена по банкова сметка, ***. продажби на МПС през 2014г за сумите 500лв,
700лв и 800лв в брой, през 2016г за
сумата 800лв в брой и през 2017г за
сумите 2000лв, 500лв, 4500лв и 500лв в брой /т.2, л.556-568/
7. вземания от
„Еврокар“ ООД като през 2017г дружеството върнало на С.З. сумата 33000лв
8. пътувания през
2017г да гр.Одрин, Турция и до гр.Пирот, Сърбия.
Въз основа на тези
източници твърди, че със съпруга й С.З. са разполагали:
1. Към 31.12.2011г със
сумата 32 000лв
2. За 2012г –
32 000лв към 01.01.2012г и 81 500лв доходи от трудови възнаграждения,
дарения и заеми
3. За 2013г – 73039.51лв
от доходи от трудови възнаграждения, дарения и заеми, остатък към 31.12.2013г-
5000лв
4. За 2014г – 5000лв към
01.01.2014г и 77537лв доходи от трудови възнаграждения, дарения и заеми и
2000лв от продажба на МПС
5. За 2015г -
81 800лв доходи от трудови възнаграждения, дарения и заеми, 1000лв от
продажба на МПС, остатък 5000лв
6. За 2016г – 5000лв към
01.01.2016г, 55 673 лв доходи от трудови възнаграждения, дарения и заеми,
27 000лв от продажба на недвижим имот, 800лв от продажба на МПС, остатък
5000лв
7. За 2017г – 5000лв към
01.01.2017г, 91 500лв доходи от трудови възнаграждения, дарения и заеми,
33 000 върнати допълнителни парични вноски от „Еврокар“ ЕООД и 5000лв от
продажба на МПС.
В хода на проверката са извършени
насрещни проверки на З.Г.П., К.А.П., М.Т.И. и Г.Ж.И.. Изискани са данни за
операциите/движението/ по банковите сметки на Ж.П., информация за регистрирани
превозни средства, за пътувания в чужбина, притежавани имоти и движимо
имущество, платени данъци и такси, регистрирани получени и предоставени заеми,
покупки на стоки и услуги. Присъединени са доказателства и са предприети
действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки.
На база събраните доказателства е
изготвен паричен поток на проверяваното лице като за налични парични средства
към 01.01.2012 е приета сумата 5000лв и не са възприети твърденията за получени
дарения от роднини. При съпоставка между доходи и разходи са определени доходи
с неустановен произход за 2012г – 47 244.90лв, за 2013г –
29 832.12лв, за 2014г – 26 122.83лв, за 2015г – 27181.24лв /след компенсиране
от С.П. с 2 768.96лв/ - 24 412.28лв, за 2016г – 29 856.72лв, за
2017г – 38 770.39лв /след компенсиране от С.П. с 25 799.17лв/ -
12 971.22лв.
Прието е, че са налице предпоставките
на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и на ревизираното лице са връчени Уведомления №
Р-16002418005478-113-001/ 13.11.2018г по чл.124, ал.1 от ДОПК и № Р-16002418005478-139-001/
12.11.2018 по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /т.2, л.771-775 и т.1, л.180/.
Въз основа на извършената ревизия
от определения със ЗВР ревизиращ екип Ф. Г. К. /главен инспектор по приходите/
и М.Б.Д. /инспектор по приходите/ е съставен Ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002418005478-092-001/ 25.01.2019г., с който по отношение на ревизираното физическо
лице Ж.Г.П. се предлага да бъдат установени задължения и лихви върху тях към
25.01.2019г в общ размер 59 205.09лв при определяне на основата по чл.48
от ЗДДФЛ на основание чл.122 от ДОПК, вземайки предвид установените
несъответствия /извършените разходи заедно с декларираните налични средства към
края на годината превишават постъпленията през годината заедно с наличните
средства към началото на календарната година/ за 2012г- 47 244.90лв, за
2013г – 29 832.12лв, за 2014г – 26 122.83лв, за 2015г – 27 181.24лв, за 2016г –
29 856.72лв и за 2017г – 38 770.39лв, като за 2015г след компенсиране
от съпруга С.П. с 2 768.96лв превишението е 24 412.28лв, а за 2017г след
компенсиране от съпруга С.П. с 25 799.17лв превишението е 12 971.22лв.
РД е подписан от Ф. К. и М.Д. с
квалифицирани електронни подписи в сроковете им на валидност /т.3, л.970/.
Връчен е на жалбоподателя на 25.01.2019г, видно от молбата на ревизираното лице
за удължаване срока за подаване на възражения и представяне на доказателства и
уведомлението да удължаване на срока / т.1, л.177-178/.
Срещу РД е подадено възражение
вх.№ 2521/ 07.03.2019г от Ж.П. с непризнати дарения, кредити и заеми, начално
салдо, неразделени поравно приходи и разходи – СИО като са представени писмени доказателства във
връзка с направени дарения от родителите, предоставени заеми през 2016г на Ж.П.
от С.Х. в размер на 5000лв и от З.В.в
размер на 4500лв /т.1, л.158-176/.
Въз основа на РД е изготвен РА №
Р-1600248005478-091-001/ 20.03.2019 г., издаден и подписан с квалифициран
електронен подпис от З.В.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ф. К. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител. Направените от ревизираното лице възражения не са
уважени. Прието е, че не са представени доказателства за предаване на дарените
суми от родителите. Само установените получени приходи или извършени разходи
без участието на съпруга С.П. са идентифицирани на Ж.П. като след изготвяне на
имуществения поток на съпруга е направена компенсация – приспадане на
установено несъответствие с установен финансов ресурс при съпруга през 2015г и
2017г. Всички предоставени заеми на С.П. са признати като негови приходи и
участват в изготвения му имуществен поток за годината на получаване. По
отношение на началното салдо е приета 1/2 от декларираната сума от
жалбоподателката. Отпуснатите кредити в
размер на 15 000лв и 10 000лв не са приети като приходи на Ж.П., тъй
като са усвоени по сметка с титуляр С.П.. Не са кредитирани представените два
договора за паричен заем от С.Х. в размер на 5000лв и от З.В.в размер на 4500лв като непредставени
в хода на ревизионното производство и съставени единствено за неговите цели.
Като резултат от тези мотиви с
РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на Ж.Г.П., както
следва:
1. Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2012г – главница 4255.47лв , лихва 2544.13лв
за 2013г – главница 2462.59лв,
лихва 1222.06лв
за 2014г – главница 2035.48лв,
лихва 803.28лв
за 2015г – главница 1811.40лв,
лихва 530.41лв
за 2016г – главница 2372.88лв,
лихва 454.18лв
за 2017г – главница 949.49лв,
лихва 85.46лв
2. ДОО- за самоосигуряващи се
за 2012г – главница 2326.98,
лихва 1062.70лв
за 2013г – главница 2582.91лв,
лихва 990.16лв
за 2014г – главница 2861.47лв,
лихва 900.74лв
за 2015г - главница
3124.72лв, лихва 752.14лв
за 2016г – главница 3040.19,
лихва 484.46лв
за 2017г – главница 1853.51лв,
лихва 127.15лв
3. Здравно осигуряване – за
самоосигуряващи се
за 2012г – главница 1454.36лв, лихва
646.53лв
за 2013г – главница
1614.32лв, лихва 620.51лв
за 2014г – главница 1788лв, лихва
563.08лв
за 2015г – главница 1952.95лв,
лихва 470.12лв
за 2016г – главница 1900.13лв,
лихва 302.78лв
за 2017г – главница 1037.70лв,
лихва 71.46лв
4. Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се
за 2012г – главница 908.98лв,
лихва 415.13лв
за 2013г – главница, 1008.95лв,
лихва 386.78лв
за 2014г – главница 1117.91лв,
лихва 351.94лв
за 2015г- главница 1220.59лв,
лихва 293.81лв
за 2016г – главница 1187.58лв, лихва
189.56лв
за 2017г – главница 648.56лв,
лихва 44.68лв.
Към РА е
присъединен РД № Р 16002418005695-092-001/ 15.02.2019г на С.З.П. /т.1,
л.108-146/.
РА е обжалван по административен
ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. На основание чл.155, ал.2 от ДОПК актът
е потвърден с Решение № 350/ 10.06.2019г с изключение на частта за допълнително
установени задължения за осигурителни вноски за ДОО за 2017г, в която е изменен
от 1853.51лв на 1790.03лв. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение
на процесуалния и материалния закон. Решаващият орган е потвърдил констатациите
за наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и възможността за
определяне на данъчната основа и данъка по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, както
и тези по извършената съпоставка на
притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи от Ж.П. за
ревизираните периоди, при което е установено несъответствие както следва: за
2012г- 47 244.90лв, за 2013г – 29 832.12лв, за 2014г – 26 122.83лв, за 2015г – 27 181.24лв /след компенсиране от С.П.
с 2 768.96лв/ 24 412.28лв, за 2016г – 29 856.72лв и за 2017г – 38 770.39лв
/след компенсиране от С.П. с 25 799.17лв/ -12 971.22лв. Намира за правилно
непризнаването на получени дарения от роднини и на получени заеми, защото
липсват доказателства за фактическото предаване на сумите. Счита, че при анализа на приходите и разходите
е извършено равнопоставено отразяване на документално обоснованите
обстоятелства и е приложен режимът на СИО. С оглед изложеното е прието, че
обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което органът потвърждава
допълнително начисления данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ върху дохода с неустановен произход, определен по реда на чл.122–124
от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК като върху установения с ревизията нов
размер на осигурителния доход на задълженото лице, определен на база дохода с
неустановен произход, са потвърдени и определените от органа по приходите
задължения за ЗОВ за 2012г, 2013г, 2014г, 2015г, 2016г и 2017г, както и
прилежащите лихви с изключение на
допълнително установени задължения за осигурителни вноски за ДОО за 2017г, като
поради приета допусната техническа грешка размерът е намален от 1853.51лв на 1790.03лв.
Решението е съобщено на
жалбоподателката на 20.06.2019г по пощата с обратна разписка /т.1, л.153/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител,
на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при
подписването им с квалифициран електронен подпис, както и преписките от
извършени насрещни проверки на М.Т.И., Г.Ж.И., З.Г.П. и К.А.П..
Разпитана като свидетел, М.Т.И. –
майка на жалбоподателката, твърди, че със съпруга й са дали на ръка 50 000-60 000
лева на Ж.. През 2001г. или 2002 г. дали на нея и съпруга й 30000 лева, през периода
2004г. – 2005г и други суми от порядъка
на 10000лв., 12000 лв. до 15000 лв. През 2011 г. също давали. В началото не
подписвали договори. Парите държали вкъщи. Работели след пенсионирането си,
сами задоволявали нуждите си от месо, плодове и зеленчуци, помагали и на дъщеря
си. Свидетелят З.Г.П. е баща на съпруга на жалбоподателката С.П.. От
показанията му се установява, че от 2012г. е дал на семейството на сина си
около 7000 лв, през 2013г. - към 7500 лева, през 2014г. пак около тази сума 7000 лв., а
също и през 2015г. и 2016г. е дал такива
суми около 7000 лв. Парите били от спестявания и държани вкъщи. Знае, че
родителите на Ж. са им давали суми. При посещение на данъчните в дома им не
дали договорите, а ги изпратили после.
Свидетелят С.З.П. заявява, че
бюджетът им с жалбоподателката Ж.П. ***
са като дарение суми от родителите си през годините. От родителите на Ж. получили в края на 2011г.
30000 лева на ръка. От неговите родители също получавали. Те живеят с тях от
2016г. в гр. Стара Загора в едно домакинство и ги подпомагат за бюджета с
пенсията, която получават. Получавали заеми за „Евро кар“ Стара Загора. Ж. получила заеми от Златко и от Станислав по 5000лв
от всеки, които общо ползвали за нуждите на семейството и фирмата. Кредитите
също разходвали и връщали общо. В качеството на свидетел Н.Г.А. – сестра на
жалбоподателката, твърди, че родителите им през 2011г. казали, че й ми дават
къща с двор в гр. Гълъбово, а на Ж. пред нея дали 30 000 лв и в течение на времето щели да я
компенсират с още пари, за да няма недоразумения и конфликти между тях. До
2017-2018г. успели да й дадат около 25 000 – 30 000 лв., за да я компенсират,
извън първоначалните 30 000 лв. Винаги присъствала на предаване на парите. Те
се съхранявали в къщата, давани били на ръка, в пощенски плик. Произходът им
бил от спестявания и отглеждане на животни.
Допусната е и изпълнена
съдебно-икономическа експертиза, чието основно заключение е прието от съда без
оспорване от страните, а по отношение на допълнително заключение ответникът е
изразил доводи за неотносимост. Вещото
лице е изчислило паричния поток на жалбоподателката в три варианта и при
установено превишение на разходите над приходите в някой от изготвените варианти
е определило размерите на превишение, данъчните основи по чл.122, ал.4 от ДОПК,
след което е изчислило размера на дължимия данък върху доходите на физическите
лица, вноски за ДОО, ЗЗО и ДЗПО за всяка от годините в периода 2012-2017г. и
прилежащите лихви върху тези суми.
В първия вариант за начално салдо
към 01.01.2012г. е взета сумата 16000 лева. За 2012г е установено превишение на
разходи над приходи, съответно е определена данъчната основа по чл.122 от ДОПК,
в размер на 36 244,90 лв, за 2013г – в размер на 29 832,12лв, за 2014г – в
размер на 26 122,83 лв, за 2015г-27 181,24 лв, за 2016г – в размер на 29 855,72
лв и за 2017г - 38 765,39 лв.
Във втория вариант за начално
салдо към 01.01.2012г. е взета сумата 16000 лева; в приходната част е са
включени 1/2 от сумите по заеми от 2012г., 2013г., 2014г., 2015г, 2016г. и
2017г., получени от съпруга на жалбоподателката С.З.П. и признати като негови
приходи; 1/2 от стойността на предоставените заеми от З,Ж,В.с дата 20.01.2016г.
и от С.П.Х.с дата 16.01.2016г; 1/2 от стойността на даренията, направени от М.Т.И.,
Г.Ж.И., К.А.П. и З.Г.П. на Ж.П. и на С.П. по представените договори; 1/2 от
размера на получената стойност от продажба на недвижим имот в гр.Гълъбово през
2016г; в разходната част да са отразени редуцирани
наполовина всички разходи за задоволяване нуждите на семейството и за
погасяване на кредити, включително посочените в Ревизионния доклад на С.З.П.. За
2012г е установено превишение на приходи над разходи в размер на 15 148,56 лв.,
за 2013г е установено превишение на приходи над разходи в размер на 3 056,03
лв., за 2014г е установено превишение на разходи над приходи, съответно е
определена данъчната основа по чл.122 от ДОПК в размер на 11 297,52 лв, за
2015г е установено
превишение на разходи над приходи, съответно е определена данъчната основа по
чл.122 от ДОПК в размер на 7 006,24 лв, за 2016г е установено превишение на разходи над
приходи, съответно е определена данъчната основа по чл.122 от ДОПК в размер на 437,07
лв и за 2017г е установено превишение на приходи над разходи в размер на 3
258,23 лв.
В третия вариант за начално салдо
към 01.01.2012г. е взета сумата 5000 лева; в приходната част е включена 1/2 от
сумите по заеми от 2012г., 2013г., 2014г., 2015г, 2016г. и 2017г., получени от
съпруга на жалбоподателката С.З.П. и признати като негови приходи; 1/2 от
стойността на предоставените заеми от З,Ж,В.с дата 20.01.2016г. и от С.П.Х.с
дата 16.01.2016г; 1/2 от стойността на даренията, направени от М.Т.И., Г.Ж.И., К.А.П.
и З.Г.П. на Ж.П. и на С.П. по представените договори; 1/2 от размера на
получената стойност от продажба на недвижим имот в гр.Гълъбово през 2016г; в
разходната част са отразени редуцирани наполовина всички разходи за пътувания в
чужбина, за задоволяване нуждите на семейството и за погасяване на кредити,
включително посочените в РД на С.З.П.. За 2012г е установено превишение на приходи над разходи в
размер на 4 148,56 лв., за 2013г е установено превишение на разходи над
приходи, съответно е определена данъчната основа по чл.122 от ДОПК в размер на
7 943,97 лв., за 2014г е установено превишение на разходи над приходи,
съответно е определена данъчната основа по чл.122 от ДОПК в размер на 14 353,55
лв, за 2015г е установено превишение на разходи над приходи, съответно е
определена данъчната основа по чл.122 от ДОПК в размер на 7 006,24 лв, за 2016г
е установено превишение на разходи над приходи, съответно е определена
данъчната основа по чл.122 от ДОПК в размер на 437,07 лв и за 2017г е
установено превишение на приходи над разходи в размер на 3 258,23 лв.
С допълнителното заключение са
направени изчисления в трите варианта за размера на дължимия ДДФЛ при
съобразяване на 25 % нормативно признати разходи.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-16002418005478-091-001/ 20.03.2019г., изцяло потвърден с Решение № 350/ 10.06.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, е по жалба, подадена на 02.07.2019г,
т.е. в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, броен от съобщаване
на решението на 20.06.2019г. Затова и като направено от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.1, л.147-151/. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Златина Велиева, с оглед на
заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е
сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на
ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са З.В.– възложител на ревизията и Ф. К. – ръководител на
ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са
попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена
проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
С обжалвания РА № Р-16002418005478-091-001/ 20.03.2019г основата за
облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК,
поради наличието на хипотезата на т.7, ал.1 от същата разпоредба. Установено е в хода на ревизията, че през отделните данъчни периоди
ревизираното лице е имало доходи само от трудови правоотношения, които не са
достатъчни да покрият направените от него парични вноски по банкови сметки и допълнителни
парични вноски в дружеството с негово участие "Еврокар" ООД в размер
на 51 500лв през 2012, 29 500лв
през 2013г, 34 000лв през 2014г, 30 000лв през 2015г, 31 000 през 2016г и и 44 000
лева през 2017 г. внесени в брой с ПКО, при взети решения на общото събрание, и
осчетоводени в счетоводството на дружеството /доказателствата за това са част
от административната преписка/. Тези именно факти са мотивирали органите по
приходите да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК –
за ревизия при особени случаи, която е развита в производство. Именно
несъответствието на декларираните и получените приходи и източници на формиране
на собствения капитал на ревизираното лице с имущественото и финансовото му
състояние за ревизираните периоди и наличието на данни за укрити
приходи/доходи, установени в хода на проведеното ревизионно производство, е
наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна
ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай,
когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален
данъчен закон. На основание чл. 122, ал. 2 ДОПК е направен анализ на всички
относими към субекта обстоятелства, като накрая е определена основата за
облагане за съответните периоди, довело до възникване на задължения към фиска
по посочените по вид данъчни задължения /главница и лихви/. Действително в РД,
към който препраща РА, за 2012г и 2013г е посочено, че се съблюдават
изискванията на чл.122, ал.1, т.2 и 4 от ДОПК, а за останалите ревизирани години – тези на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Доколкото в Решение
№ 350/ 10.06.2019г. на Директора на
дирекция „ОДОП“ Пловдив е възприето наличие на предпоставките на чл.122, ал.1,
т.7 от ДОПК за целия период и не е направено изменение на фактическите
констатации, което е в изпълнение правомощията на директора по чл. 155, ал. 2 и
3 от ДОПК да разгледа и разреши спора по същество /което означава да потвърди
акта и на друго основание, щом са налице доказателства по преписката,
обосноваващи такъв извод/, то възприетото разрешение не води до накърняване
правото на защита на задълженото лице. То е запознато със събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, въз основа на които са изградени
изводите на органите по приходите и на решаващия орган, поради което не се
установяват съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното
производство от естество да доведат до отмяна на РА само на това основание.
При формиране на началното салдо правилно приходните органи са приели за
недоказани твърденията на жалбоподателката, че към 01.01.2012г. е разполагала с
16 000лв /спестявания и половината от дарени 30 000лв от родителите й
М.Т.И. и Г.Ж.И./. При съвкупна преценка
на доказателствата по делото съдът намира, че не са налице убедителни данни за
разполагаемост, съхранение и предаване на тази сума от родителите. В
ревизионното производство е представен договор за дарение с дата 27.12.2011г.
За дарител е посочен Г.И., за когото в хода на извършената насрещна проверка е
установено, че е получавал пенсии, наем за земя и суми от „Уника“ ЗК. Пенсиите
и рентата са изследвани за периода 2012г-2017г и общият им размер за всяка
година не надхвърля 6000лв. Декларираните суми от „Уника“ ЗК за периода
2008-2011г – общо възлизат на около 30 000лв. Според показанията на
майката М.И. обаче, дарението от 30 000лв е направено през 2001г. или
2002г по повод разпределяне на имуществото им между децата /къща и пари/. Не
конкретизира размера на дадената през 2011г сума. Според показанията на
сестрата Н.А. през 2011г. родителите казали, че й дават къщата в гр. Гълъбово,
а на Ж. пред нея дали 30 000 лв и в
течение на времето щели да я компенсират с още пари. По делото е представен
нотариален акт № 412, т. I, д.816/ 1993г /т.1, л.175/, от който е видно, че М. и Г.И.прехвърлят
собствеността върху недвижим имот в гр.Гълъбово с данъчна оценка около
6 000лв на дъщеря си Н. през 1993г. На основание чл.172 от ГПК, вр. с §2
от ДР на ДОПК при преценка на свидетелските показания съдът съобрази, че те се
дават от майка и сестра на жалбоподателката, които несъмнено са заинтересовани
да я подпомогнат в спора й с приходната администрация, както и поради
несъответствията в тях относно времето на предаване на сумата, не следва да
бъдат безрезервно кредитирани. Нелогично и житейски неоправдано е едва през
2011г да започне „компенсиране“ на другата дъщеря и то със суми, очевидно многократно
надвишаващи стойността на имота. Твърде вероятно е това да е станало през
2001г-2002г, както твърди майката, с
оглед събиране на немалката по размер сума, но това предхожда значително по
време началото на ревизирания период и няма данни, нито дори твърдения за
наличността й към 2011г. В тежест на жалбоподателката е да обори
констатациите на органите по приходите, респективно презумпцията на чл.124,
ал.2 от ДОПК, а по делото не са
ангажирани такива доказателства. Не са представени разписки за предаване на
сумите, което действително не е задължително по аргумент от чл.225, ал.2 от ЗЗД,
но е несподелимо и твърдението на жалбоподателката, че въобще не са необходими,
защото дарението е прието. Поради това и с оглед писмени доказателства дадените
свидетелски показания не може да се направи обоснован извод, че действително на
27.12.2011г.. е сключен договор за дарение между Г.И. в качеството му на
дарител и Ж. и С. П. в качеството им на на заемополучател за сумата от 30 000
лева, която реално да е и получена от последните на сочената дата. При
изключване на дарението определеното начално салдо за 2012г в размер на 5000лв
е в повече от декларираното от жалбоподателката и е в нейна полза, поради което
следва да бъде възприето и от съда.
По отношение на всички останали дарения от родителите на Ж. и С. П. настоящият
състав намира, че събраните по делото доказателства не сочат доказана
възможност описаните в тях суми да са били налични в брой и предадени на
посочените в договорите за дарения дати. Към договорите не са представени
разписки, а ангажираните свидетелски показания, преценени във връзка със
събраните писмени доказателства в хода на ревизията, не сочат убедително
разполагаемостта, съхранението и предаването на всяка от сумите. Органите по приходите са извършили проверки на получените доходи от тези
лица и обосновано са приели, че същите не са разполагали със суми в посочените
размери, които да дарят. От представените писмени доказателства за получаваните
от двете семейства доходи и направените разходи не може да се направи извод, че
са разполагали с посочените в съставените договори средства, които да са
предоставили на ревизираното лице и
неговия съпруг. З.П. е дарявал суми, които не покриват или почти напълно
покриват доходите му от пенсия и рента - например за 2012г е дарил 7000лв при доходи от 6896лв, за 2013г е дарил 7000лв
при получени доходи 7363лв, за 2014г е дарил 7000лв при доходи от 7641лв, за
2015г е дарил 7000лв при доходи от 7457лв, за 2016г е дарил 3500лв при доходи
от 7625лв и разходи от 3470лв. Съпругата му Калина през ревизирания период е
получила доходи от пенсия и рента за 2012г в размер на 2005лв, за 2013г в
размер на 2740лв, за 2014г в размер на 2845лв, за 2015г в размер на 3085лв, за
2016г в размер на 3133лв, за 2016г в размер на 3227лв. Г.И. през 2012г е дарил
14000лв при доходи от 15000лв, за 2013г е дарил 13000лв при доходи от 14000лв,
за 2014г е дарил 8000лв при доходи от 8954лв, за 2015г е дарил 7000лв при
доходи от 8171лв, за 2016г е дарил 6500лв при доходи от 7100лв, през 2017г е
дарил 5000лв при доходи от 10861лв. Не са ангажирани доказателства за реализирани
приходи от продажба на селскостопански продукти, а единствено фактът на
отглеждането им за собствена консумация не е достатъчен да се приеме, че не са
правени разходи за храна. При така посочените размери на доходите и като се
вземе предвид необходимостта от издръжка на домакинствата дори при минимален
жизнен стандарт през ревизирания период очевидно е, че родителите не биха могли
да акумулират твърдения финансов ресурс за направените дарения. Като изключение
могат да се разглеждат даренията, направени еднолично от М.Т.И., но предвид
ниската им стойност дори да бъдат включени в потока на жалбоподателката, не
биха се отразили съществено на крайния извод за превишение на разходи над
приходи, респективно за определяне на данъчната основа. Следователно тези
източници на доходи за Ж.П. правилно не са включени в паричните й потоци.
Същите доводи и правни изводи са относими към договорите
за заем, сключени от жалбоподателката през 2016г със С.Х. в размер на 5000лв
и със З.В.в размер на 4500лв. Макар от нея
да са били изисквани от страна на приходната администрация всякакви справки и
данни при провеждане на ревизията, тя заявява тези две обстоятелства едва при
установяване на несъответствието в имущественото й състояние. Дотогава нито е
декларирала пред приходната администрация фактите на получени такива от заеми,
нито ангажира доказателства в тази връзка. Представените по-късно писмени
доказателства – договор от 20.01.2016г и от 16.01.2016г без разписки към тях и
без ангажирани допълнителни доказателства за реално предаване на сумите, не
следва да бъдат кредитирани доколкото според съда да съставени за целите на
ревизията.
Не могат
да бъдат споделени доводите в жалбата, че в приходната част на паричните потоци
за съответната година следва да бъдат включени половината от сумите, получени
по договори за заем, сключени от съпруга на жалбоподателката, респективно
сключените два такива от нея, както и половината от извършените семейни разходи. Това е така, защото данъчното
законодателство в РБългария не познава и не регламентира режим на семейно
подоходно облагане. Установяването на данъчни задължения на конкретен субект
включва анализ на относими към него приходи и разходи по пера. В случай на
ревизия на физическо лице, което през данъчните периоди, предмет на възложената
ревизия, има сключен граждански брак, очевидно е, че за нуждите на правилното
определяне на неговите задължения е необходимо да се изследва имущественото
състояние на семейството като цяло с оглед режима на съпружеска имуществена
общност, респ. общността в разходите на съпрузите за задоволяване нуждите на
семейството. Съгласно чл.21 ал.1 от Семейния кодекс СК/, вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съобразно
презумпцията на чл.21, ал.3 от СК, съвместният принос на съпрузите се предполага
до доказване на противното, което по същество не изключва възможността
паричните разходи фактически да са поети единствено от единия съпруг,
респективно от двамата – в различни съотношения. В този смисъл са и
разпоредбите на чл.21, ал.2 и чл.32, ал.1 от същия СК, съответно “Съвместният
принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и
в работа в домакинството”, и “Разходите за задоволяване на нужди на семейството
се поемат от двамата съпрузи”. Задължението за осигуряване на средствата за
благополучието на семейството и за неговата издръжка, като цяло е взаимно и на
двамата съпрузи, и всеки един от тях е длъжен да участва съобразно своите
възможности, които не във всички случаи се свеждат до предоставяне на парични
средства, а приносът може да се изразяват включително и в грижи за децата и
прочие.
Изследването на съотношението между приходите и
разходите на всеки един от съпрузите се налага с оглед правилото на чл.123 т.2
от ДОПК във вр. с § 1, т.3 б.“а” от ДР на ДПОК, за да се обоснове прилагането
на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и съществено превишаване
на разходите на лицето и свързаните с него над декларираните получени средства,
но когато лицата са в едно домакинство напълно оправдано и житейски логично е
доходите и на двамата да се използват за покриване на сторените разходи.
Необходимостта данъчното задължение да има конкретен субект предполага
определянето на данъчната основа по критериите на чл.122, ал.2 от ДОПК да се
извърши по отношение на субекта на задължението, но това не изключва
възможността същият да е подпомогнат от своя партньор при покриване на
разходите. Това означава в разглеждания казус, че определянето на данъчната
основа по критериите, предвидени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, трябва да бъде
конкретно за ревизирания субект. По този начин е процедирал ревизиращият орган,
изготвяйки парични потоци на ревизираното лице без да включва доходите на
съпруга на жалбоподателката от заеми и продажба на недвижим имот и отразявайки
разходите в потока на съпруга, който фактически ги е извършил.
Така нареченото “компенсиране” е принципно
правилно в отношенията между съпрузите, при направени изрични изявления в този
смисъл от двамата, което е и сторено в случая предвид изрично декларираната от Ж.
и С. П. общност на поетите разходи.
Освен това следва да
се държи сметка и за разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, която позволява
при определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК да се вземат предвид
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква
"а" от ДР на ДОПК и декларираните получени средства. Затова според
настоящия съдебен състав извършеното компенсиране на недостига при Ж.П. през
2015г и през 2017г с положителното салдо на съпруга й С.П. на другия съпруг е допустимо
и правилно.
В обобщение съдът приема, че
крайните салда за всяка от ревизираните години са отрицателни в размерите,
изчислени от приходните органи. По
пътя на пълното насрещно доказване жалбоподателката не обори презумпцията на
чл.124, ал.2 от ДОПК. Констатациите на приходната администрация от своя страна
почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено
ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза в нито един от вариантите
му, защото е изготвено чрез включване на твърдените в жалбата суми от дарения,
заеми и разделени семейни разходи, а по изложените по-горе аргументи съдът не
ги приема.
Установеният доход с недоказан произход органите по приходите са приели за
доход като ЕТ, за който са дължими осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО,
върху който е приложен размерът на окончателните осигурителните вноски по чл.
6, ал. 8 и чл. 157, ал. 6 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. В
закона липсва презумпция, по силата на
която установеният по реда на чл. 122 - 124 ДОПК доход с неустановен произход
да се счита за осигурителен доход на осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и за който доход лицето да дължи окончателни осигурителни вноски по
материалния закон. За разлика от облагането по чл. 12,
ал. 1 ЗДДФЛ, според която разпоредба всеки доход е облагаем с изключение на
доходите, които законът изрично определя като необлагаеми, по аргумент от чл.10
от КСО осигурителен доход е само доходът от трудова дейност. В закона не е
налице презумпция, по силата на която установеното на основание чл. 122, ал.2 от ДОПК превишение на разходите над получените и/или декларираните доходите на
физическото лице да се счита за доход от трудова дейност. Не е
налице и законова презумпция, че е доход от дейност като самоосигуряващо се
лице. В ревизионния акт приходните органи са посочили изрично, че определянето
на задължителните осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК се свързва
с дейност като ЕТ, но това изявление не се подкрепя от данните и
доказателствата по делото. В хода на ревизията е установено,
че за периода 2012-2017г г. жалбоподателката е работила по трудово
правоотношение с "Еврокар" ООД, осигурявана е на това основание и не
е декларирала дейност като самоосигуряващо се лице. Няма каквито и да е
доказателства също така, че установеният недостиг е от дейност като самоосигуряващо
се лице по чл. 4, ал. 3 КСО. Следователно установеното в хода на ревизията превишение на разходите
на получените доходи не представлява доход от трудова дейност и осигурителен
доход на ревизираното лице в качеството му самоосигуряващо се лице по смисъла
на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, за което се дължат осигурителни вноски в
предвидените от закона размери за самоосигуряващи се лица. В този смисъл е
налице последователна съдебна практика – Решение № 5324 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №
6334/2016 г., I о., Решение № 6618 от
7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 642/2019 г., I о., Решение № 14818 от
4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2019 г., I о.
Нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК предвижда възможност
за органите по приходите към установения по особения ред доход, да приложат
размера на данъка, съответно осигурителната вноска, предвидена в материалния
закон. След като не е установено, че се касае за осигурителен доход на лице по
чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО предвиденият размер на окончателните
осигурителни вноски в материалния закон - за фонд ДОО по чл. 6, ал. 8 КСО, за
ДЗПО по чл. 157, ал. 6 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, незаконосъобразно е
приложен върху дохода по чл. 123, ал. 1, т. 7 от ДОПК. По тези
съображения РА следва да се отмени в частта на установените ЗОВ за периода 2012
г.- 2017г /главница и лихви/ с оглед издаването му в нарушение на материалния
закон.
След като установеният по реда на
чл. 122 и сл. ДОПК облагаем доход за 2012г-2017г. не представлява осигурителен
доход, от общата годишна данъчна основа за всяка календарна година не следва да
се приспадат задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК. Но в такъв
случай би се стигнало до определяне на по-висок размер на данъка, отколкото са
установили органите по приходи, което ще доведе до влошаване положението на жалбоподателката,
а това е забранено. Доколкото не се оспорват конкретните изчисления по РА за
определения данък по чл.17 от ЗДДФЛ по възприетите от приходните органи данъчни
основи и спрямо тях правилно е приложена ставката по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, съдът
намира за правилно определени размерите на главници и лихви за всяка година. Този
извод не може да бъде променен от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза в нито един от вариантите му, защото е
изготвено чрез включване на твърдените суми от дарения, заеми и разделени
наполовина семейни разходи, а по изложените по-горе аргументи съдът не ги
приема. По изложените съображения в тази част РА е законосъобразен.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателката, че при определяне размера на ДДФЛ следва да се приспаднат
нормативно признати разходи в размер на 25%. Както се посочи
Ж.П. не е самоосигуряващо се лице. Освен това от мотивите на Решение № 1418 от
3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8621/2013 г., VIII о., е видно, че “Нормативно
признатите разходи е законодателна техника, която се използва за формиране на
данъчната основа за облагане на доходите, от отделни категории дейности на
лица, които не са задължени да водят счетоводство, респективно отчитат
действително извършените разходи за дейността. Тази правна конструкция не
означава, че размерът на нормативно признатите разходи е равен на действително
направените разходи за дейността”. Може да се приеме, че един такъв подход би
бил донякъде оправдан в случаите, когато не са представени доказателства за
действителните разходи за дейността на лицето, но настоящата хипотеза не е
такава. По делото всъщност са налични доказателства за разходите на лицето във
връзка с начина му на живот, които са взети в предвид като отразени в
разходната част на паричните потоци от самата администрация. Приспадането и на
разходи по чл.29, ал.3 от ЗДДФЛ на практика би довело до повторно намаляване на
приходите с разходите за една и съща дейност.
Неоснователно е възражението, че в случая е
изтекла погасителната давност на определените публични задължения за 2012г. По
силата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение. Задължението за данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. е следвало да се внесе /плати/ до 30 април
на годината, следваща годината на придобиване на дохода, т. е. до 30.04.2013 г.
/чл. 67, ал. 4 /сега ал. 5 от ЗДДФЛ/, поради което и давността по чл. 171, ал. 1
от ДОПК е започнала да тече на 01.01.2013
г. и е следвало да изтече на 31.12.2018 г., но на 05.10.2018 г. е връчена ЗВР №
Р-16002418005478-020-001 / 10.09.2018г., сложила началото на ревизионното
производство, с което на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността е
спряла да тече, но за не повече от една година. В посочения едногодишен срок,
изтичащ на 05.10.2019г, е издаден и процесния РА на 20.03.2019 г, с което
давността е била прекъсната /чл. 172, ал. 2 от ДОПК/ и е започнала да тече нова
5-годишна давност /чл. 172, ал. 3 от ДОПК/, която не изтекла и към настоящия
момент. Не е изтекъл и 10-годишният абсолютен давностен период по чл. 171, ал.
2 от ДОПК.
По
тези съображения жалбата на Ж.П. е неоснователна по отношение частта от Ревизионен
акт № Р-16002418005478-091-001/ 20.03.2019г, с който допълнително са й
определени задължения по ЗДДФЛ за периода 2012г-2017г, и следва да бъде
отхвърлена, а в частта за установените
ЗОВ за периода 2012 г.- 2017г обжалваният РА следва да бъде отменен.
При този изход на спора Ж.П. следва да бъде осъдена на основание чл. 161,
ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 766.59лв на основание чл. 8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакция след изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 8.05.2020
г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, съобразно материалния
интерес, за който се отхвърля жалбата. А ответникът дължи на жалбоподателката сумата
2 329.56лв разноски, включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице в общ размер 3460лв, съобразно материалния интерес,
за който се отменя ревизионният акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Ж.Г. *** Ревизионен акт № Р-16002418005478-091-001/
20.03.2019г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и
изменен с Решение № 350/ 10.06.2019г на Директора на Дирекция ОДОП –Пловдив при
ЦУ на НАП В ЧАСТТА, с която на Ж.Г.П. допълнително са установени вноски за ДОО -
за самоосигуряващи се за 2012г – главница 2326.98, лихва 1062.70лв, за 2013г – главница 2582.91лв,
лихва 990.16лв, за 2014г – главница 2861.47лв, лихва 900.74лв, за 2015г - главница 3124.72лв, лихва 752.14лв, за 2016г – главница 3040.19,
лихва 484.46лв и за 2017г – главница 1790.03лв, лихва 127.15лв; за Здравно
осигуряване–за самоосигуряващи се за 2012г – главница 1454.36лв, лихва 646.53лв,
за 2013г – главница 1614.32лв, лихва
620.51лв, за 2014г – главница 1788лв, лихва 563.08лв, за 2015г – главница
1952.95лв, лихва 470.12лв, за 2016г – главница 1900.13лв, лихва 302.78лв,
за 2017г – главница 1037.70лв, лихва 71.46лв; за Универсален пенсионен фонд–за
самоосигуряващи се за 2012г – главница 908.98лв, лихва 415.13лв, за 2013г –
главница, 1008.95лв, лихва 386.78лв, за 2014г – главница 1117.91лв, лихва
351.94лв, за 2015г- главница 1220.59лв, лихва 293.81лв, за 2016г – главница
1187.58лв, лихва 189.56лв и за 2017г – главница 648.56лв, лихва 44.68лв, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Ж.Г. *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Пловдив при ЦУ на НАП сумата 766.59лв, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика",
град Пловдив при ЦУ на НАП ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г. *** сумата 2329.56лв, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: