Решение по дело №9994/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1325
Дата: 4 юни 2022 г.
Съдия: Десислава Зисова
Дело: 20211100109994
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. София, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20211100109994 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ЕВЛ. Г. Й., ЕГН
**********, с която е предявен срещу ЗК "Л.И." АД иск с правно основание
чл.432, ал.1, КЗ, за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, осъществено на 06.10.2020 г. от лице,
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Претендира законната лихва от 16.01.2021 г. и разноските.
Ищецът твърди, че като пътник в автобус на обществения транспорт е
пострадал при произшествие, осъществило се на 06.10.2020 г. по вина на
водача автобуса Ц.П.. След инцидента с молба вх. № 13241/15.10.2020 г. е
сезирал ответника за изплащане на обещзетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди. Допълнително с молби до ответника с вх. №
13875/26.10.2020 г. е представил медицински документи, с вх. №
14760/12.11.2020 г. е предоставил удостоверение за банковата си сметка, по
която да му бъде изплатено обезщетението. Ответникът не е изплатил
претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди и лихви
от 16.01.202 до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, оспорва заявения в
исковата молба механизъм на произшествието и вината на застрахования при
ответника водач на автобуса Ц.П.. Твърди, че вина за произшествието носи
М.Е.К., като водач на л.а. "Пежо" с рег. № ****, която е извършила няколко
нарушения на ЗДвП, с което е причинила настъпване на процесното
произшествие.
Третото лице помагач на страната на ответника - ЗД "Б.И." АД оспорва
предявения иск.
1

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 423 ал. 1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г.:
Установява се от представените писмени доказателства: Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №К-499/06.10.2020 г. и документите,
съдържащи се в дознание ЗМ № 11298/07.10.2020 г. и ДП 11298/2020 на
СРТП-ОД-СДВР (протокол за оглед, скица и фотоалбум), и приетата по
делото авто-техническата експертиза, че на 06.10.2020 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие в гр. Нови Искър, кв. Курило, на ул.
„Иглика”, в района на кръстовището с ул. "Търговска", при следния
механизъм: автобус с марка „БМЦ” с рег. № ****, при движение по ул.
"Търговска" в дясната пътна лента, със скорост на движение 30 км/ч, за да
изпревари бавно движещ се автомобил, навлиза с левите си колела на един
метър върху пътната лента за насрещното му движение. В същото време, л.а.
Пежо се е движи по ул. Иглика и приближавайки кръстовището с ул.
„Търговска" предприема извършване на десен завой, за да се включи в
движението по ул. Търговска и срещу движението на автобуса, при което
предната дясна част на л.а. Пежо достигна до около четири метра от десния
бордюр на ул. „Търговска“, водачът на автобуса предприема аварийно
спиране, но се реализира контакт между превозните средства. Ударът е
реализиран в края на спирачния път на автобуса и е бил с ниска интензивност,
но от реализираното отрицателно ускорение на автобуса с аварийно спиране,
върху телата на пътниците са се получили инерционни сили, които са
предизвикали движението на правостоящите пътници в посоката на движение
на автобуса, от което няколко пътника са паднали върху пода на пътническия
салон в автобуса. Причина за настъпване на събитието са субективните
действия на водачите на автобус „БМЦ” и автомобил „Пежо” – и двете
превозни средства са навлезли в лентата за насрещно движение. Ето защо
съдът приема, че двамата водачи, в нарушение на чл.16, ал.1, т.1, чл.25, ал.1 и
2 и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП са предприели маневри, без да се убедят, че няма да
създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях,
преди тях или минават покрай тях, и да извършат маневрата, като се
съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по настоящето
дело се установява (съвпадащо със заключенията на СМЕ в ДП) че в
следствие на произшествието ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на десния бъбрек с руптура (разкъсване) в десния
полюс и кръвонасядане с размери 44/42 мм и съсиреци в пикочния мехур
и хематурия (кървава урина), признак за временно опасно за живота
разстройство на здравето; контузия и кръвонасядане на дясната
предмишница. Описаните травматични увреждания се дължат на удар в или
2
падане върху твърди или тъпи предмети и отговарят по време и място на
получени от вътрешното оборудване на автобусния салон при ПТП-то удари
върху твърди тъпи предмети.
Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в
Клиниката по урология на УМБАЛ "Царица Йоана" ЕАД, гр. София. По
спешност на 06.10.2020 г. са били извършени следните клинични
изследвания: ехография на корем; рентгенография на предмишница гръден
кош и бял дроб; и КТ на корем и малък таз, черен дроб, панкреас, слезка,
надбъбреци, жлъчен мехур, бъбреци и артерия реналис, както и изследвания и
консултации с лекари от различни специалности. При прегледите са били
установени и придружаващи заболявания, които обаче не касаят
урогениталната система и нямат травматичен произход. По спешност е
извършенна трансуретална евакуация на детритни материи и
малокалибрени коагулуми до почистване на пикочния мехур. След
проведената комплексна медикаментозна терапия, общото състояние на
пострадалия се е стабилизирало и на 12.10.2020 г. е бил изписан от
болницата без субективни болки и оплаквания и без ехографски данни за
оформилия се хематом, като лечението е продължило амбулаторно с
назначение за контролни прегледи при нефролог, режим и лекарства.
Рентгеновата снимка на предмишницата е без данни да фрактура, като са
дадени указания за криотерапия, митела и щадящ режим за две седмици.
След претърпяната контузия на десния бъбрек и по време на
възстановяването от нея през първия месец Е.Й. е търпял болки и страдания с
умерено интензивен характер, което е нормално за оздравителния процес от
два месеца след такава травма. В момента ищецът се оплаква от болки в
дясната поясна област, явяващи се понякога нощем, при промяна на времето и
особено когато е студено. Вещото лице приема, че към настоящия момент
ищецът е напълно възстановен от получените при настъпилото на 06.10.2020
г. произшествие травматични увреждания.
От показанията на свидетелката И.Е.Й., дъщеря на ищеца, се
установява, че в течение повече от месец и половина ищецът е бил на легло,
имал е нужда от помощ в ежедневието си, имал е много силни болки и е бил
силно стресиран от преживяното. Състоянието му е наложило дъщерите му
да живеят в дома му, за да го подпомагат в обслужването му.
Установява се по делото, че е налице полица по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и водача на
автобуса, действаща към момента на настъпване на произшествието. Поради
това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на
което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
По изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
3
представляващи физически болки и страдания.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определят по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно и се преценява съобразно
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива са
обстоятелствата при деликта са естеството на увреждането, естеството и
интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност и последици и пр. В настоящия случай се установява от
обсъдените писмени и гласни доказателства и заключението по съдебно-
медицинска експертиза, че в резултат на произшествието ищецът е получил
контузия на десния бъбрек, което състояние е временно опасно за живота и
кръвонасядане на дясната предмишница. Лечението е продължило два месеца,
в който период е бил настанен в болница, а впоследствие се е лекувал у дома
– през това време е бил на легло, придвижвал се е трудно, търпял е силни
болки и стрес, имал е нужда от грижите на близки, а към настоящия момент,
макар и възстановен, понякога изпитва болки. При съобразяване на тези
обстоятелства съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
репариране на причинените на пострадалия неимуществени вреди в случая
следва да се определи за сумата от 30000 лв.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. От авто-
техническата експертиза се установява, че при рязкото спиране върху телата
на пътниците са се получили инерционни сили, които са предизвикали
движението на правостоящите пътници в посоката на движение на автобуса,
от което няколко пътника са паднали върху пода на пътническия салон в
автобуса. Според експертизата ако пътникът осигури своята устойчивост по
време на пътуване чрез сигурно и добро захващане към неподвижно закрепен
в салона на автобуса обект (седалка и/или тръбен държач), би могъл да не се
допусне падането си в салона на автобуса. Ето защо съдът приема, че ищецът
не е положил дължимата грижа към собствената си безопасност, с което е
съпричинил настъпване на вредите и определеното застрахователно
обезщетение следва да се намали с 1/4 до 22500 лв.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи законна
лихва. Разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението,
като за разлика от отговорността по чл. 45 от ЗЗД, при която деликвентът
дължи законна лихва от момента на увреждането, тук забавата започва от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата
на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна. Видно от Молба от ищеца от
15.10.2020 г., на посочената дата ищецът е уведомил ответника за
настъпилото на 06.10.2020 г. ПТП и е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Доколкото лихвата за забава се претендира от
4
по-късен момент – 16.02.2021 г., с оглед на диспозитивното начало, следва да
се присъди от тази дата до окончателно заплащане на сумата.

По разноските:
На процесуалния представител на ищеца да се присъди възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от
988,87 лв., в която е включен ДДС.
На ответника следва да се присъдят разноски за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска – за
сумата от 575 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на съда
дължимата държавна такса за уважената част от иска в размер на 900 лв. и
разноски в размер на 450 лв.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК:****, адрес: гр.София, бул. "****, да
заплати на ЕВЛ. Г. Й., ЕГН: **********, на основание чл.432 ал. 1 от КЗ
сумата от 22500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 06.10.2020 г., заедно със законна лихва от
16.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 80000 лв.

ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК:****, адрес: гр.София, бул. "****,да
заплати на адв. В.В. О., на основание чл.38 ЗА, сумата от 988,87 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА ЕВЛ. Г. Й., ЕГН: **********, адрес: с. Световрачене, ул.
"****, да заплати на ЗД Л.И. АД, ЕИК:****, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 575 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК:****, адрес: гр.София, бул. "****, да
заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от
900 лв., представляваща държавна такса и сумата от 450 лв., представляваща
разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6