Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
град Горна Оряховица, 13.01.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 900 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д.и Г.К., чрез процесуален представител : юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, че ответницата Д.М.Р. е клиент на „Енерго – Про-Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: град Стражица, ул. „Михал Друмев” № 17, вх.„Б”, ет.1. Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Излага допълнителни доводи.
Посочва, че на основание чл.410 от ГПК, във вр. чл.107 от ЗЕ, на 27.02.2019г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Р., образувано е ч.г.д. № 400/2019г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението Р. има неизплатени задължения в общ размер на 313.12 лв. за горепосоченияобект на потребление, като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 307.38 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 12.11.2018г., на обща стойност 88.97 лв., фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 10.12.2018г., на стойност 171.64 лв., фактура № **********/20.12.2018г., с падеж на 10.01.2019г., на обща стойност 27.77 лв., както и такса възстановяване по издадена фактура ТП № **********/04.12.2018г., с падеж на 04.12.2018г., на стойност 19 лв., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 5.74 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 14.02.2019г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата дата. Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск като довнася дължимата държавна такса. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът Д.М.Р. му дължи заплащане на сумата от 313.12 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се на адрес: град Стражица, ул. „Михал Друмев” № 17, вх.„Б” 1, включваща сумата 307.38 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури издадени в периода 19.10.2018г. - 20.12.2018г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 5.74 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 14.12.2018г., по горепосочените фактури, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М., депозира писмени становища, с които поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да приеме за установено, че ответницата не дължи процесното вземане поради плащане, настъпило в хода на съдебното производство. Моли съда да му присъди направените разноски поради това, че ответницата е станала причина за образуване на делото.
Ответницата Д.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, редовно уведомена на посочената от нея електронна поща **************@***.**, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупредена за последиците от неподаването на такъв.
В съдебно заседание, ответницата, представлявана от пълномощника си – адв. Н.В. от ВТАК, изразява становище, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Заявява, че процесните задължения са изплатени от ответницата след образуване и в хода на настоящото дело. Счита, че макар и ответницата да е дала повод за завеждане на настоящото дело, не би следвало да й се възложат разноските по делото, тъй като същата е заплатила на ищеца и сторените от него разноски за държавни такси и за юрисконсултско възнаграждение. Възразява против претенцията на ищеца да му бъде заплатена сумата от 150 лв. – депозит за вещо лице, тъй като е налице злоупотреба с права от страна на ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал за получател Д.М.Р., за клиентски № **********, за абонатен номер **********, за обект, намиращ се в гр. Стражица, ул. „Михал Друмев” № 17Б 1, както следва : фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 12.11.2018г., на стойност 88.97 лв., фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 10.12.2018г., на стойност 171.64 лв., фактура № **********/20.12.2018г., с падеж на 10.01.2019г., на стойност 27.77 лв., трите с основание – потребена и отчетена ел.енергия, както и фактура ТП № **********/04.12.2018г., на стойност 19 лв., за предоставена услуга „възстановяване на захранването (електромер), всичко на обща стойност 307.38 лв.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 531/28.02.2019г. против длъжника Д.М. Рчкова, за следните суми: сумата 307.38 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника и такса възстановяване по фактури издадени в периода 19.10.2018г. - 20.12.2018г., а именно : фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 12.11.2018г., на стойност 88.97 лв., фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 10.12.2018г., на стойност 171.64 лв., фактура № **********/20.12.2018г., с падеж на 10.01.2019г., на стойност 27.77 лв., както и такса възстановяване по издадена фактура ТП № **********/04.12.2018г., на стойност 19 лв., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 5.74 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 14.12.2018г., по горепосочените фактури, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и разноски в размер сумата 75,00 лв., от които 25,00 лв. - платена държавна такса и адвокатско възнаграждение 50,00 лв., на основание чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.13,т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ. Видно от данните по ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС, горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.
В настоящото производство е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, с оглед корекцията в нея, извършена устно в съдебно заседание от вещото лице, кореспондираща на приетите писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 531/28.02.2019г. по ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника Д.Р. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия, като ответницата е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (заверени преписи от заявление за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД № 4925644 от 30.08.2018г., заявление за продажба на ел.енергия от „Енерго-Про Продажби” АД при ОУ № 4925641 от 30.08.2018г., извлечение от сметка към дата 14.02.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 17.01.2019г., извлечение за фактури и плащания към 16.04.2019г., фактура № **********/19.10.2018г., фактура № **********/20.11.2018г., фактура № **********/20.12.2018г., фактура № ТП № **********/04.12.2018г.), и от заключението на приетата и неоспорена от ответната страна СИЕ и устните допълнения и уточнения към нея, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, в случая се обосновава извод, че по силата на сключения между тях договор ищецът е предоставил на ответницата, за клиентски № 15000211165, и потребителят Д.Р. е получила от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и е ползвала ел. енергия в обект на потребление с абонатен № **********, за обект на потребление, находящ се на адрес : гр. Стражица, ул. „Михал Друмев” № 17, вх. „Б”, ет.1, ап.1, през период на потребление от 05.09.2018г. до 05.12.2018г., при редовно извършен отчет с електромер № 1114021566071542, на обща стойност 288,38 лв., за което са издадени следните документи : фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 12.11.2018г., на стойност 88.97 лв., фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 10.12.2018г., на стойност 171.64 лв., фактура № **********/20.12.2018г., с падеж на 10.01.2019г., на стойност 27.77 лв., както и от ответницата е потребена услугата „възстановяване на захранването (електромер)”, за което е издадена фактура ТП № **********/04.12.2018г., на стойност 19 лв., т.е. всичко на обща стойност 307,38 лв. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответницата е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената й от ищеца и ползвана от нея ел. енергия в обект на потребление в гр. Стражица, ул. „Михал Друмев” № 17, вх. „Б”, ет.1, ап.1, за период на потребление от 05.09.2018г. до 05.12.2018г., както и такса за „възстановяване на захранването (електромер)”, всичко на стойност 307.38 лв., при условията и по начина, визирани в договора.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление, какъвто се явява и процесният случай.
На следващо място, от приетата СИЕ, с уточненията и допълненията към нея, извършени от вещото лице К. М. в открито съдебно заседание, кореспондиращи на приетите писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че към 28.02.2019г. (датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК), както и към 16.05.2019г. (датата на подаване на исковата молба), за клиентски № 15000211165 и абонатен № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се на адрес : гр. Стражица, ул. „Михал Друмев” № 17, вх. „Б”, ет.1, ап.1, са налични задължения по неплатени фактури, издадени за периода от 05.09.2018г. до 05.12.2018г., на обща стойност 307.38 лв., както и неплатено задължение за мораторна лихва, начислена за периода от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 14.02.2019г., на обща стойност 5.74 лв.
Наред с това, обаче, въз основа на устното заключение, дадено от вещото лице в открито съдебно заседание към приетата СИЕ, както и от ангажираните от ответната страна писмени доказателства – 4 броя фискални бонове от 26.06.2019г., се установяват и фактите, че на 26.06.2019г. ответницата е изпълнила задължението си за заплащане на ищеца на начислените й суми за консумирана електрическа енергия и за предоставена услуга по възстановяване на захранването /електромер/, по процесните 4 бр. фактури, на обща стойност 307.38 лв., както и е изпълнила задължението си да заплати начислената от ищеца мораторна лихва и законната лихва за забава до датата на плащането /26.06.2019г./ общо в размер на 16,31 лв. Поради това, съдът счита, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна от ответницата Д.Р. за сумата от 307.38 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността на потребената от ответницата ел.енергия и стойността на предоставената й услуга по възстановяване на захранването /електромер/, по процесните 4 бр. фактури, както и на парично вземане за мораторна лихва общо в размер на 5,74 лв., тъй като до приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство тези парични задължения са изцяло погасени чрез извършени на 26.06.2019г. плащания от абоната. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед
задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./ и за
юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 175 лв. в исковото
производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство
разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 75 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, тъй като с поведението си
/неизпълнение на падежа на парични задължения/, същата е станала причина за
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС и за завеждане
на настоящите искове, интересът от които е отпаднал поради последващо
погасяване на задължението, обусловило нуждата от съдебна защита на
дружеството-ищец. В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответната страна за недължимост на сторените от ищеца разноски поради
погасяване на дължимите вземания от ответницата в хода на процеса. При отхвърляне
на иска поради плащане в хода на процеса ответникът е този, който ще понесе
отговорността за разноски. В този случай не са налице предпоставките на
чл.78,ал.2 ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за
разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна
даденост. В случая, макар и ответницата да признава правопораждащите факти, с
поведението си е дала повод за завеждане на делото. Извършените плащания в хода
на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски досежно отхвърлената
част от исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е практиката на
ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа
за
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца ответницата да му заплати внесения от него депозит за възнаграждение за особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./, тъй като в хода на съдебното производство ответницата Р. е редовно призована, съдът не е назначил особен представител на същата и внесеният от ищеца депозит в размер от 300 лв. подлежи на връщане по негова изрична молба. Претенцията за заплащане на разноски, направени от ищеца за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер от 150 лв. също е неоснователна. В тази насока, съдът споделя доводите на ответната страна, че макар и искането на ищеца за допускане на СИЕ да е направено още в исковата молба, то същото е поддържано в хода на процеса с депозирани писмени молби от 23.10.2019г. и от 30.10.2019г. за заплащане на определеното възнаграждение на вещото лице, т.е. след осъщественото плащане на претендираните по делото парични вземания от страна на ответницата на 26.06.2019г., като поддържаните от ищцовата страна въпроси към СИЕ са в насока установяване на дължими задължения на ответницата Р. по предмета на делото. Поради това, съдът намира, че ответницата не е станала причина за извършването на тези разноски, и предвид плащанията, с които ищецът би следвало да е запознат към момента на внасяне на депозита за вещо лице /23.10.2019г./, разноските за вещо лице не са били необходими за изясняване на делото, съответно - не му се дължат от ответницата.
Основателността на главния иск е отпаднала в хода на делото поради късно извършеното плащане от ответницата. С оглед изложеното по-горе, ответницата няма право на разноски за настоящото производство, каквито е претендирала под формата на адвокатско възнаграждение в размер от 250 лв. Поради това претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д.и Г.К., чрез процесуален представител : юрисконсулт В.М., за приемане за установено по отношение на Д.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, с електронна поща **************@***.**, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д.и Г.К., СУМАТА от 307.38 лв. /триста и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и за услуга „възстановяване на захранването /електромер/”, за период на потребление от 05.09.2018г. до 05.12.2018г., за обект с абонатен № **********, намиращ се в гр. Стражица, ул. „Михал Друмев” № 17, вх. „Б”, ет.1, ап.1, за клиентски № 15000211165, - вземания по фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 12.11.2018г., на стойност 88.97 лв., фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 10.12.2018г., на стойност 171.64 лв., фактура № **********/20.12.2018г., с падеж на 10.01.2019г., на стойност 27.77 лв., и фактура ТП № **********/04.12.2018г., с падеж на 04.12.2018г., на стойност 19 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС в съда – 28.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 5.74 лв. /пет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 14.02.2019г., за които е издадена Заповед № 531/28.02.2019г. по ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, с електронна поща **************@***.**, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г.К., СУМА в размер на 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 400/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД град Варна, чрез процесуален представител : юрисконсулт В.М., за заплащане от ответника Д.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, на сумата от 150 лв., представляваща платен депозит за възнаграждение на вещо лице, и на сумата от 300 лв., представляваща платен депозит за възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.3 от ГПК, предявена от ответницата Д.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. Н.В. от ВТАК, за заплащане от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна на сумата от 250 лв., представляваща направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................