Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………12.11.2019
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…осемнадесети
октомври…….……...……….……………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3652……по описа за 2019…………….……..……...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 293,89 лв., представляваща цена
на допълнително начислена електрическа енергия по фактура №
**********/10.01.2018 г. и за сумата от 26,78 лв. представляваща лихва за
забава за периода 23.01.2018 г. – 16.12.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда
на чл. 410 ГПК за вземанията си към Б.М.М., в размер на 320,67 лв. В резултат
на това било образувано ч.гр.д. № 6429/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд и издадена заповед за изпълнение. Тъй като ответникът възразил по
заповедта за изпълнение бил предявен настоящия установителен иск.
Ищецът поддържа, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008г. сочи, че се намира в договорни правоотношения с ответника с
предмет предоставяне на електрическа енергия срещу заплащане. По силата на чл. 7, т.1 от общите условия, ищецът е
поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на потребление на
ответника, а именно: ИТН /измервателна точка номер/: 2101732, с. Колена, общ.
Стара Загора. За клиента Б.М.М. бил открит клиентски номер **********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2. На 09.02.2016 г. по реда на ОУ за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ищцовото дружество, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г. и в съответствие с разпоредбите на раздел VIII от
Правилата за измерване на количеството ел.енергия, служители на дружеството
извършили проверка на обекта на ответника, като за това бил съставен
Констативен протокол № 253121/09.02.2016 г. При проверката електромера бил
демонтиран за експертиза в БИМ, като се уточнява, че проверката била извършена
при спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от ОУ. При същата електромера бил
подменен за извършване на метрологична проверка. Същият бил поставен в платнена
безшевна пломбирана торба съгласно чл. 47, ал.5 ПИКЕЕ. Електромерът бил
предоставен за извършване на метрологична експертиза и бил съставен Констативен
протокол 656/13.07.2017 г. на БИМ. При проверката било установено, че електромерът
не съответствал на метрологичните и технически изисквания. тъй като бил
осъществяван достъп до вътрешността му, като броителния механизъм бил изместен
в положение, в което червякът не се зацепвал с първото зъбно колело и не се
предавало движение към ролките на броителния механизъм. В резултат електромерът
не отчитал и по двете тарифи и така консумирана ел.енергия не била измерена и
заплатена.
На основание установената манипулация и чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ във вр. с чл. 48, ал.2 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР, във вр. с чл. 54, ал.2 от ОУ на
ищцовото дружество била издадена фактура на стойност 293,89 лв., с падеж
22.01.2018 г. На ответника били начислени допълнителни 2208 kWh за период от 90
дни - 11.11.2015 г. - 09.02.2016. Поради забава в заплащане на консумираната
ел. енергия, ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 26,78 лв. за
периода от 23.01.2018 г. до 16.12.2018 г. За задължението била издадена фактура
с № **********/10.01.2018 г. на стойност 293,89 лв., с падеж 22.01.2018 г.,
като за период от 90 дни от 11.11.2015 г. - 09.02.2016 г. му били начислени
допълнително 2208 kWh, съгласно съставена справка за коригиране на сметката.
В настоящия случай било съществено важно, че
едностранната корекция не била извършена по реда на ОУ на ищцовото дружество, а
въз основа на раздел IX от Правилата за измерване на количество ел.енергия. В
чл. 45, ал.1 от ПИКЕЕ, действала към 09.02.2016 г., като изрично била
предвидена възможността, когато при проверката се установило грешка над
допустимата, неправилно и неточно измерване и не било известно кога се била
появила установената грешка, количеството ел.енергия се определяло съгласно
процедурата в раздел IX от същите правила.
Поради това, моли съда да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 293,89
лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 11.11.2015 г. до 09.02.2016 г., сумата от
26,78 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от
23.01.2018 г. до 16.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /17.12.2018г./, до окончателното изплащане на
задължението, претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът счита иска за
неоснователен, оспорва го и твърди, че е погасен по давност. Ответникът
признава, че е собственик на имот, находящ се в с.Колена, с ИТН 2101732 и с
клиентски № **********. Ответникът оспорва твърдението, че за стопанисване на
процесния имот била ползвана ел.енергия, като твърди, че същият бил необитаем
от години, съответно от година не била ползвана ел.енергия. Оспорва
твърдението, че при проверката на обекта, били спазени правилата, предвидени за
това, като твърди, че задължение на служителите на „ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, съгласно Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД било при констатиране на неизправности на устройството
за измерване на изразходваната ел.енергия, да демонтират същото в присъствие на
собственика на жилището/имота или на член на неговото семейство, както и при
такива действия да предоставели съставените от тях документи на хората, в чието
присъствие извършвали демонтажа и монтажа на съответното устройство. Такива
действия на 09.02.2016г. ответникът твърди, че не знаел дали са извършвани.
Твърди също, че за него процедурата при установяване на неизправност на
техническото средство за измерване на електроенергия, била опорочена, като
неправомерно са му били начислени за допълнително заплащане сумата от 293,89
лв., поради което искането за заплащането им от негова страна на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив било без основание.
В исковата си молба ищцовото дружество си се
позовавало и на клаузи от ОУ, без да конкретизирало точно кои има предвид.
Клаузите, на които евентуално се позовавало ищцовото дружество обаче били
неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 ЗЗП и поради това и нищожни по
силата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Това била повелителна норма /от публичен ред/,
която следвала да се вземе предвид. В този смисъл била задължителната съдебна
практика /Р-165-2009, II т.о.; Р-104-2010, II т.о.; Р-26-2011, II т.о.;
Р-189-2011, II т.о.; Р-79-2011, II т.о. всички постановено по реда на чл.290 ГПК/, с която била отречена възможността доставчикът да обосновава правото си
на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приети от самия
него и обвързващи потребителите общи условия. Тази задължителна практика се
придържала към разбирането, че коригирането на сметките на вече доставена ел.
енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната ел. енергия,
без да било доказано виновно поведение на потребителя, било препятствало
правилното отчитане, било недопустимо и противоречало на регламентирания в
чл.82 ЗЗД принцип, че без вина нямало отговорност. Установената манипулация
върху електромера била ирелевантна и не пораждала право на ответника доставчик
да извършвал едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на ел.
енергия, тъй като същият не твърдял някакви действия или бездействия на ищеца,
които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на
ползваното количество енергия.
Ответникът твърди, че дори и да имало някакво ползване
на ел.енергия за имота, било неясно как и въз основа на какви данни била
определена дължимата сума, съответно същата била изчислена неправилно. От друга
страна, тъй като се касаело за периодично задължение ответникът счита, че дори
и да се приемело, че исковата претенция е основателна и доказана, то същата
била погасена по давност, поради което моли в този случай искът да бъде
отхвърлен на това основание.
Моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен, претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за
установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото са обявени за
безспорни между страните обстоятелствата, че те са в договорни отношения: ищецът
разпространява и продава електрическа енергия, а ответникът е потребител на
такава енергия с клиентски номер **********, ИТН 2101732, като електрическата
енергия е доставяна на адрес в с. Колена, Община Стара Загора и е измервана от
средство за техническо измерване /СТИ/ – електромер, като сумата 293,89 лв., с
начислен ДДС е по фактура № **********/10.01.2018 г. Също е обявено за
безспорно, че на 09.02.2016 г. е била извършена проверка от служители на ищцовото
дружество, като е било установено, че електромерът е бил манипулиран.
От констативен протокол № 656/13.07.2017 г., съставен
в Българския институт по метрология се установява, че при направения вътрешен
оглед е констатиран достъп до
вътрешността на електромера, като броителният механизъм е изместен в положение,
в което мервякът не се зацепва с първо зъбно колело и не се придава движение
към ролките на броителния механизъм. Поради това електромерът не съответствал
на метрологичните характеристики и не отговарял на изискванията за точност при
измерване на електрическата енергия. За допълнително начислената електроенергия
е съставена фактура за сумата от 293,89 лв. с ДДС за периода 11.11.2015 г. –
09.02.2016 г. По делото не се твърди и няма данни ищецът да е заплатил тази сума.
От показанията на св. Николай Попов се установява, че
процесният имот представлява празно дворно място, оградено с телена мрежа без
наличие на постройки в дворното място.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Предявеният положителен установителен иск има за
предмет установяване на дължимост на сума, начислена от ищеца за електроенергия
след едностранно коригиране на сметката на ответника, при което според общото
правило на чл. 154, ал.1 ГПК в тежест ищеца е да докаже основанието, от което
произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал сумата,
дължима от ответника за доставената за процесния период електроенергия. Това е така, защото ищецът основава съдебната си претенция
на извършена едностранна корекция на количеството потребена от ответника ел. енергия
за минал период - от 11.11.2015 г. до 09.02.2016 г., и основният правопораждащ
вземането юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ищеца
потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването
на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В настоящото
производство е спорно именно това -
основанието, поради което ищецът иска ответникът да му заплати процесната сума.
Както бе посочено по-горе, ищецът счита, че основание за начисляване на сумата
са разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия /ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в
редакцията ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. С други
думи законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени
в ПИКЕЕ – подзаконов нормативен акт по правната си природа. ДКЕВР /сега КЕВР/,
в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, с
решение по т. 3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал. 1,
т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. В чл. 45, ал 1 от тези правила изрично
е предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над
допустимата, неправилно или неточно измерване или неизмерване и не е известно
кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се
определя съгласно процедурата в раздел IX от тези правила, а именно чл. 51 и чл
48 от същите. Налице изрична законова възможност енергийните предприятия да
коригират сметките за изминал период време. Видно е от текста на посочената
по-горе норма, че виновно поведение за манипулирането на електромера, от което
и да е лице, не е визирано като предпоставка за извършването на едностранна
корекция. Всъщност, единственото условие за упражняване на правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно
въздействие върху електромера, водещо до неточно измерване на използваната
електрическа енергия, е да бъде установено, че е налице неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Става дума за изрично предвидена в
правна норма безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина.
Знанието, че електромерът е манипулиран, респ. че се използва повече енергия,
отколкото заплаща, е ирелевантно.
В случая се установява, че процесният
електромер не е отчитал реално ползваното количество електрическа енергия.
Касае се за случай на неточно измерено количество консумирана електроенергия,
поради манипулация на средството за измерване. Съгласно чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 дни. При липса на точен измерител количеството електрическа
енергия се изчислява като 1/3 от максималния ток на средството за търговско
измерване при всекидневно 8-часово ползване на електрическа енергия от клиента
– б.”б” на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕЕ. Следователно определянето на размера на
обективната отговорност на клиента в хипотезите, посочени в чл. 48, ал.1, е
регламентирано и не зависи от действително употребеното количество енергия
/така и решение № 115/20.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 1156/2016 г. на II т.о. и
сочената в него съдебна практика на ВКС/.
Въпреки горното искът се явява основателен по следните съображения:
Както бе посочено по-горе, със Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия. Това правомощие, съгласно практиката на ВКС обективирана в решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014
г. II т.о., решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т.д. №
3262/2014 г., II т.о., решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2605/2014
г. на I т.о., определение № 330/25.06.2018
г. на ВКС по т.д. № 642/2018 г., I т.о., решение
№ 65/15.03.2017 г. на Пловдивски апелативен съд по в.т.д. № 6/2017 г.,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 571/16.11.2017 г. на ВКС по
т.д. № 1478/2017 г., I т.о., може да бъде упражнено, ако крайният снабдител е
изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Съгласно посочената практика на ВКС действително с изменението
на Закона за енергетиката, обн. ДВ бр. 54/2012 г. /чл. 98а, ал. 2, т. 6, чл.
104а, ал.2, т.5 и чл. 83, ал. 1, т. 6/ съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само при кумулативно наличие на две
допълнителни предпоставки, а именно: 1/ действащи правила за измерване на
количеството електроенергия, регламентиращи установяване на случаите на
измерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на
корекции на сметките за предоставената електроенергия и 2/ установен в общите
условия на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка /така и решение № 1275/25.10.2018 г. на Пловдивски окръжен съд по
в.гр.д. № 1459/2018 г./. Нови ПИКЕЕ, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013
г., /обнародвани в ДВ - бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ на
основание посочените норми, са издадени на 12.11.2013 г. /в сила от 16.11.2013 г./,
след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от
крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция.
Съответно, доколкото периодът на корекция е след тази дата, от 11.11.2015 г. до
09.02.2016 г., то новите ПИКЕЕ са приложими в настоящия случай.
Поради това е изпълнена първата предпоставка -
издадени са от ДКЕВР нови ПИКЕЕ със съответно съдържание на новата уредба на
ЗЕ, които са приложими за периода на корекцията, но не са ангажирани
доказателства за наличието на втората предпоставка, при доказателствена тежест
от ответника относно създаването на нови /след изменението на ЗЕ през 2012 г./
Общи условия, предвиждащи нарочен ред за уведомяване на потребителите при
извършване на едностранна корекция. С отговора на исковата молба не се и твърди
такива да са приети, а се твърди, че съществуващите понастоящем Общи условия
изпълват законовото съдържание на разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, като жалбоподателят се позовава конкретно на разпоредбата
на чл. 28, ал. 2 от Общите условия, приети през 2008 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 28, ал.1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008 г. /които
общи условия са публично известни/, поместена в раздел „Отговорност за
неизпълнение на договора“, електроснабдителното дружество въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно
със справки за начислена енергия, изчислява и коригира сметките на клиента за
изминал период, като съгласно ал. 2 на същия член, в случаите на ал.1
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7- дневен срок уведомява
клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със
следващото плащане. От прочита на цитираната разпоредба се заключава, че в
коментираните Общи условия е предвидено само задължение за уведомяване и то за
извършената вече едностранна корекция, но липсва уреден ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметката, с оглед
на което и предвид формираната практика на ВКС, съдът намира, че същите не
отговарят на изискванията по чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ. Това
е така, защото с изменението на чл. 98а, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
за крайния снабдител е възникнало задължение да предвиди ред за уведомяване на
абоната при корекция на сметката му за минал период. В чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
/в сила от 12.07.2012 г./ изрично е предвидено, че общите условия на крайния
снабдител задължително съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. В чл.28, ал.1 и 2
от общите условия на ищцовото дружество не е посочено, че е регламентиран ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6, в посочените в б.”а” и б.”б” хипотези, а
единствено регламентира процедура за корекция на сметки за изминал период, без
никаква конкретика, вкл. и уведомяване на абоната в 7-дневен срок, за което пък
липсва регламент по какъв точно начин се извършва. Изрично в решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014
г., II т.о. и решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2605/2014 г. на I
т.о. е прието, че това условие не е налице, ако в Общите условия е предвидено
само задължение за електроснабдителното дружество за уведомяване на
потребителите за едностранната корекция, без да е детайлизиран редът за това. Ето
защо са неоснователни доводите на ответника, че посочената по-горе клауза на
общите условия изпълнява законовите изисквания /в този смисъл е и практиката на
Старозагорски окръжен съд, вкл. и най-новата обективирана в решение от 11.11.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1315/2019 г., решение от
08.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1273/2019 г., решение от
06.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1314/2019 г., решение от
05.11.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1283/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1274/2019 г., решение от 23.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1276/2019 г., решение от 21.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1278/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1280/2019 г., решение от 22.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1285/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1288/2019 г., решение от 18.10.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1291/2019 г., решение № 492/02.11.2018 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1230/2018 г., решение № 488/31.10.2018 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1221/2018 г., решение № 487/31.10.2018 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т д. № 1235/2018 г. решение № 486/31.10.2018 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1225/2018 г., решение № 485/31.10.2018
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1232/2018 г., решение №
484/31.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1236/2018 г.,
решение № 460/18.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1198/2018
г., решение № 457/ 17.10.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1196/2018 г. и мн. други/.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите в
исковата молба, че е налице и към момента в действащите Общи условия ред за
уведомяване на клиента в клаузата по чл. 28, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕС, който следва
да се приложи. С известната и за ищеца съдебна практика е поставено изискването
и задължението в тежест на ищцовото дружество за предвиждане нарочен ред за
уведомяване на клиента при извършване на едностранна корекция на сметката му. С
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Общите условия се визира ищцовото дружество
като продавач на ел.енергия да изготвя справка за дължимите суми и в 7-дневен
срок да уведомява Клиента за сумите, които последният дължи. Предвиденото
задължение не касае ред за уведомяване на Клиента за извършената корекционна
процедура, след реализиране на който да се явява издадена справка за дължимите
суми и съответната фактура за корегираната претендирана стойност на ел.енергия.
Относно последното няма спор по делото, че ответникът е получил издадената от ищеца
фактура за дължимите суми, която е приложена към исковата молба. Във всеки
случай установено е по делото, че предвидената и от самия оператор процедура по
чл. 47, ал. 4 ПИККЕ за уведомяване на ищеца относно извършената проверка,
обективирана в съставения протокол от 09.02.2016 г. не се явява изпълнена, тъй
като доказателства в тази насока не са налице по делото. Изводи не могат да се
черпят и от безспорния факт по делото, че ответникът е получил съставената въз
основа на Констативния протокол от 09.02.2016 г. за извършената проверка на СТИ
фактура, което действие следва откритата и реализирана процедура по едностранна
корекция сметката на клиента /така и решение
№ 1345/06.11.2017 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр.д. № 1964/2017 г./.
Изложеното дотук мотивира правния извод, че при носена
от ищеца доказателствена тежест за
установяване елементите на фактическия състав на претендираното потестативно
право да извърши едностранно корекция на сметката на ответника като потребител
на електрическа енергия, не са ангажирани доказателства в посочения по-горе
смисъл и поради това не се установяват предпоставките за възникналото в негова
полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена от ищеца електрическа енергия, на което право основава вземането си. Съдът
намира, че доколкото ищцовото дружество не е изпълнило вмененото му от
законодателя с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ задължение да създаде и
публикува в Общите условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, при прилагане
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване, следва
да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия. Вярно е, че ищецът
основава извършената едностранно корекция на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, но както се посочи в предходното изречение настоящият съдебен състав
намира, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи
условия или да измени действащите до този
момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната
законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по
делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД от 2008 г., не съдържат клауза, която да урежда
реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на
корекция на сметка. Клаузата на чл. 28, ал. 2 и ал. 1 ОУ не отговаря на
законовото изискване на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това. При тези съображения се налага извод, че ищецът -
доставчик на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката
на ответника, без да е било налице законово основание за това, поради което и в
тежест на ответника не е възникнало задължение да заплати на крайния снабдител
цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция
на сметката за минал период, което прави предявения установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК и обусловения от него акцесорен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД неоснователен, т.е. съдът намира,
че извършената от ищцовото дружество корекция на сметките на ответника за
процесния период, за който допълнително му е начислена ел.енергия на стойност 293,89
лв. с ДДС, е неправомерна, поради което посочената сума не е дължима от ответника.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер
на 300 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна
защита и съдействие от 18.10.2019 г. /л. 27 от настоящото дело/ - с
отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет Петкова Стойчева, установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на Б.М.М.,
ЕГН: ********** и адрес: *** че дължи на„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
следните суми: сумата от 293,89 лв. /двеста деветдесет и три лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща цената на допълнително начислена електрическа
енергия от 2208 kWh, за периода от 11.11.2015 г. до 09.02.2016 г., за обект с място
на потребление ИТН 2101732 намиращ се в с. Колена, Община Стара Загора, с
клиентски номер **********, за която е издадена данъчна фактура №
**********/10.01.2018 г. и сумата от 26,78 лв. представляваща лихва за забава
за периода 23.01.2018 г. – 16.12.2018 г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 3677/19.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6429/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“, № 37, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.М., ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от общо 300 /триста/ лв., представляващи
направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано с възивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: