Р Е Ш Е Н И Е
№ 260913 22.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20361 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Първа инвестиционна банка“ АД против М.С.Ш. се твърди, че на ** бил сключен договор за банков кредит № *** между страните, по силата на който на ответника била предоставена сума от 7890 евро за погасяване на съществуващи задължения. Съгласно т.4 от договора кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на базов лихвен процент на банката в евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като базовият лихвен процент за евро към датата на сключване на договора бил в размер на 7,99 % годишно. Съгласно т.10 банката прилагала лихва при просрочие, в размер на договорената лихва, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Отпуснатият кредит бил усвоен на дата ***. Същият бил погасяван частично, като на дата *** – със сума от 145 евро и на дата *** – 145 евро. Твърди се, че кредитът е в просрочие от ***, общо 1577 дни, към дата ***. Твърди се, че по кредита са просрочени ** бр. погасителни вноски, подробно описани като падеж и размер в исковата молба. Според раздел * от договора при неплащане за повече от 5 работни дни, банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем, след писмено предизвестие до кредитополучателя, с което да му бъде определен срок за погасяване на задълженията. Твърди се, че с покана № *** от *** банката поканила кредитополучателя за плащане, като поканата била връчена на дата **, но до момента длъжникът не бил погасил всички свои задължения. Поради това е посочено, че банката депозирала пред РС Пловдив заявление по чл.417 ГПК, като било образувано ч.гр.дело № ***, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение за сумите от 7890 евро просрочена главница, 5545.11 евро просрочена договорна лихва за периода от *** до ***, 963.72 евро просрочена наказателна лихва за периода от *** до ** вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, както и 563.23 лв. разноски. Посочено е, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът подал възражение против заповедта, поради което се и предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията на банката срещу ответника в посочените размери, като са претендирани направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника по делото, в който е посочено, че от страна на банката е премълчано обстоятелството, че заявлението по чл.417 ГПК е било представено в съда по – рано, на дата **, като по него е било образувано ч.гр.дело № *** и с разпореждане от *** съдът е отхвърлил искането поради липса на годен документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК, тъй като същият е издаден от лица, за които няма данни да представляват надлежно ПИБ. Вместо да обжалва разпореждането банката предпочела да подаде наново заявление със същото искане и на същото основание, поради което според ответника, за банката е отпаднала възможността да се ползва от последиците на повторно подаденото заявление, тъй като е налице превратно упражняване на процесуални права. Сочи се, че настоящето производство следва да бъде прекратено, а заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да бъдат обезсилени, като се съдържа позоваване на т.10 а и т.13 от ТР № 4/2013г. Освен това се сочи, че процесният договор не е подписан от ответника, макар привидно положените почерк и подпис да наподобяват неговите. Оспорва се истинността на договора за банков кредит и погасителния план, като е направено искане за откриване на производство по оспорването им, в случай, че банката ще се ползва от тях. Признава се, че Общите условия са подписани от ответника, но се оспорва същите да се отнасят към процесния договор. Същите не носили дата и вероятно били същите, предоставени на ответника, но при сключване на друг договор за кредит – под № *** – по който му била отпусната сума в размер на 50 000 лв. за текущи битови нужди при условията на овърдрафт. Поради това се оспорва наличието на подписани общи условия към процесния договор за кредит от дата ***. Предвид изложеното договорът бил нищожен. Действително поканата за изискуемост била получена от ответника на дата **, като заявените с исковата молба вземания за просрочена договорна лихва и просрочена наказателна лихва не отговаряли на законовия принцип на чл.86 ЗЗД, поради което и неоснователно се претендирали от ищеца. Направено е възражение за погасяване по давност на вноски до дата ** – първите 16 вноски от по 143,65 евро. Поради това е направено искане за прекратяване на производството по делото, респективно за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № ** по описа на ПРС за *** е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено длъжникът М.С.Ш. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от общо 7890 евро, съставляваща просрочена главница по договор за банков кредит № ***, просрочена договорна лихва – 5545.11 евро за периода от *** до ***, просрочена наказателна лихва – 963.72 евро за периода от *** до ***, законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 563.23 лв. разноски по делото.
Представен е договор за банков кредит № ***, сключен между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя – ответник е предоставен кредит в размер на 7890 евро, с краен срок за погасяване – ***. Представен е погасителен план по договора, видно от който кредитът е следвало да бъде погасен на 120 вноски, последната от които с падеж ***.
Представени са Общи условия на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица, приети от УС на банката, изменени и допълнени с решение, в сила от ***.
С писмо, изх.№ *** от ** кредитополучателят е уведомен, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, следва на основание Раздел Х, т.10.1. и т.10.2. б „а“ от Общите условия на банката, в 7 –дневен срок да се погасят доброволно всички просрочени задължения в пълен размер, като в противен случай банката ще счита кредитът за изцяло и предсрочно изискуем.
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, вх.№ *** от ***, извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД, разпореждане № *** от ***г. по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., с което е отхвърлено изцяло заявлението срещу длъжника М.С.Ш. за сумите от 7890 евро просрочена главница по договор за банков кредит № ***, договорна лихва – 5545.11 евро за периода от *** до ***, просрочена наказателна лихва – 663 евро за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – *** до изплащане на вземането.
Представен е договор № ***, сключен между „ПИБ“ АД и М.С.Ш..
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-почерковата експертиза, според което подписите, положени от името на М.С.Ш. в договор за банков кредит № № *** от ***, както и в погасителен план към същия договор, са изпълнени от М.С.Ш.. Прието е и допълнително заключение на съдебно-почерковата експертиза, според което ръкописните текстове „М.С.Ш.“ в договор за банков кредит от *** и погасителен план към договора са изпълнени от М.С.Ш.. Подписите, положени от името на М.С.Ш., в същия договор за банков кредит, както и в същия погасителен план към него, са изпълнени от М.С.Ш..
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което предоставеният кредит по договор за банков кредит № *** от *** е в размер на 7 890 евро. Кредитът по договора е усвоен на ***. С усвоената сума по посочения договор са погасени стари задължения на М.С.Ш. по договор за кредитна карта № ***, както и са погасени начислените комисионна за управление на кредит № *** в размер на 157.80 евро, такса за разглеждане искане за отпускане на кредит в размер на 20.45 евро. Извършените плащания по договора са в общ размер от 290 евро, извършени на дата *** – 145 евро и *** – 145 евро. С извършените плащания са погасени начислени наказателни лихви върху просрочените главници. След разпределяне на внесените суми по поредност на погасяване на задълженията, постъпилите средства не са достатъчни за погасяване на лихви и главници по кредита. За периода от датата на предоставяне на кредита до *** е начислена наказателна лихва в общ размер от 953 евро, от която сума са погасени 290 евро. Неплатената наказателна лихва остава в размер на 663 евро. Начислената договорна лихва за периода от *** до *** е в размер на 5 545.11 евро. Освен начислените на *** комисионна за управление на кредита и такса разглеждане на искане за отпускане на кредит, други такси не са начислени. Непогасените суми по договора са 7 890 евро главница, 5 545.11 евро договорна лихва и 663 евро наказателна лихва, в общ размер 14 098.11 евро. Прието е допълнително заключение на ССчЕ, според което просроченото задължение по процесния договор за кредит към *** е в размер на 13 424.87 евро – 1538.39 евро главница, 6 351.61 евро главница, договорна лихва – 5069.51 евро и наказателна лихва – 456.36 евро. За периода *** – *** договорната лихва е 3094.28 евро, а наказателната – 465.36 евро.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Неоснователно е според
настоящия съдебен състав формулираното с отговора на исковата молба възражение
за недопустимост на производството по предявения иск по чл.422 ГПК.
Действително, установява се от представените към отговора писмени
доказателства, че банката е подала заявление по чл.417 ГПК на дата *** за
вземанията си по договор за банков кредит № ***, по което е било
образувано ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. С разпореждане от ***
заявлението е било отхвърлено, като заповедният съд е приел, че не са
представени доказателства за правото на посочените в разпореждането лица да
изготвят и подписват извлечения от счетоводните книги на банката.
Обстоятелството, че впоследствие е подадено ново заявление на ***, по което е
било образувано ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., по което са били
издадени заповед № ***от *** и изпълнителен лист въз основа на нея, не
обосновават недопустимост на предявения иск. С оглед депозираното в рамките на
заповедното производство възражение от М.С.Ш., в срока по чл.414 ГПК, с разпореждане
от *** са дадени на заявителя указанията по чл.415 ГПК, като в рамките на
предоставения срок са предявените установителните искове, поради което съдът
намира, че същите са допустими, като подадени при наличие на съответните
процесуални предпоставки.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства се налага обоснован извод, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение, по договор за банков кредит по чл. 430 и сл. ТЗ. От заключението на основната и допълнителната съдебно-почеркова експертиза, които съдът възприема като компетентно и обективно дадени, се установява по категоричен начин, че подписите, положени от името на М.С.Ш. в договор за банков кредит № № *** от ***, както и в погасителен план към същия договор, са изпълнени от М.С.Ш.. Ръкописните текстове „М.С.Ш.“ в договор за банков кредит от *** и погасителен план към договора са изпълнени от М.С.Ш.. В тази връзка и с оглед искането на ответната страна, допълнителното заключение бе изготвено след снемане на сравнителен материал от почерк и подпис на ответника в проведеното открито заседание, пред вещото лице. Поради това възражението на ответника, че договорът за кредит и погасителният план към него не са подписани от него, не се възприемат, тъй като не са доказани.
Ответникът признава, че подписът под представените Общи условия е негов, но оспорва относимостта на тези общи условия към действието на процесния договор, а сочи, че вероятно са относими към друг договор, сключен между страните - № ***, приложен към отговора на исковата молба. Възражението съдът намира за неоснователно, тъй като в договора за кредит от *** е посочено, че с подписване на договора кредитополучателят декларира, че са му представени и е запознат с Общи условия на банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията във връзка със сключване и изпълнение на договора, а към исковата молба са представени именно Общи условия на „ПИБ“ АД за кредити на физически лица.
По силата на цитирания договор на кредитополучателя е отпуснат банков кредит в размер на 7890 евро, с краен срок за погасяване – ***, при ГПР – 20.62 %. Кредитът е следвало да бъде погасен на 120 равни месечни вноски, първата от които с падеж ****, а последната – *** Ищецът твърди, че по кредита са просрочени 50 бр. вноски, с падеж *** – ***. Съгласно Раздел Х, т.10.1. и 10.1.2. банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, в случай, че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. До кредитополучателя е отправена покана на *** за доброволно заплащане на сумите, респ. уведомен е, че в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като получаването на поканата не се оспорва от ответника.
Видно от основното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено,
неоспорено от страните, кредитът е усвоен изцяло на ***. По процесния договор
за кредит са извършени плащания в общ размер от 290 евро, на дата *** – 145
евро и на дата *** – 145 евро. Вещото лице е посочило, че непогасената по
договора главница е в размер на 7 890 евро, поради което съдът намира, че
установителният иск за главницата е доказан по основание и размер.
Съдът намира за основателни изложените в писмения отговор доводи, според които с изтичане на дадения по поканата 7 –дневен срок, считано от ***, или считано от *** кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем. В този смисъл е и съдържанието на поканата, според която след изтичането на срока банката ще счита ползваният кредит за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме всички предвидени от закона действия за принудително изпълнение. С Тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2019г. по тълк.д. № 3/2017 г., бе прието, че при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски, какъвто е настоящият случай. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Упражненият от кредитора избор да иска изпълнението преди първоначално определения срок преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С оглед на това съдът намира, че договорна лихва в случая се дължи за периода от *** до ***, като според допълнителното заключение размерът й възлиза на сумата от 5 069.51 евро, до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 5 545.11 евро и за периода от *** до *** следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на наказателната лихва, същата е начислена съгласно Раздел ІІ, т.10 от договора за кредит, като за претендирания период от *** до *** според вещото лице възлиза на сумата от 663 евро, след приспадане на платените суми в общ размер от 290 евро, поради което искът следва да бъде уважен до посочения от вещото лице размер, а до пълния претендиран размер от 963.72 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на първите 16 вноски от по 143.65 евро до ***, тъй като вноските по кредита не са периодични плащания, за които да важи кратката давност. Това е само възможност за заплащане на задължението на части.
При този изход на делото и предвид направените от страните искания, както и представените от страните списъци по чл.80 ГПК, на същите следва да се присъдят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковите претенции. С оглед на това на ищеца са дължими разноски в размер на 532.86 лв. от направените по заповедното производство разноски, както и сумата от 816.68 лв. разноски по настоящето исково производство, а на ответника – в размер на 52.84 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, със *** Н.В. Н. и С. А. П. от М.С.Ш., ЕГН ********** *** по договор за банков кредит № ***, в размер на 7890 евро /седем хиляди осемстотин и деветдесет евро/ главница, 5 069.51 евро /пет хиляди шестдесет и девет евро и 51 евроцента/ договорна лихва за периода от *** до ***, 663 евро /шестстотин шестдесет и три евро/ наказателна лихва за периода от *** до ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- *** г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от *** по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за ***г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за договорна лихва за разликата над уважения размер от 5 069.51 евро до пълния претендиран размер от 5 545.11 евро и за периода от *** до ***, както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за наказателна лихва за разликата над уважения размер от 663 евро до пълния претендиран размер от 963.72 евро.
ОСЪЖДА М.С.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, със *** Н. В. Н. и С. А. П. сумата от 532.86 лв. /петстотин тридесет и два лева и 86 ст./ направени по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. разноски, както и сумата от 816.68 лв. /осемстотин и шестнадесет лева и 68 ст./ направени по настоящето исково производство разноски.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Драган Цанков“ № 37, със *** Н. В. Н. и С.
А. П. да заплати на М.С.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 52.84 лв. /петдесет и
два лева и 84 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.