МОТИВИ по АНД
№ 323/ 2018г. на Районен съд Луковит
Районна прокуратура гр.Луковит е внесла предложение по реда на чл. 375
и сл. от НПК за освобождаване на обвиняемата С.С.Н. от наказателна отговорност
за извършеното от нея деяние и налагане на административно наказание.
С.С.Н. с ЕГН ********** е привлечена като обвиняема, за това, че на
30.05.2018 г. в гр.Луковит, област Ловеч, като родител, оставила лице, намиращо
се под родителски грижи - малолетния С.Н.Т., роден на *** г., без надзор и
достатъчна грижа и с това създала опасност за неговото физическо, душевно и
морално развитие - престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК
Делото е разглеждане по реда на диференцираната процедура по глава
двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание“ в открито съдебно заседание.
В
съдебно заседание за Районна прокуратура гр.Луковит се явява прокурор В.Д.,
която поддържа обвинението. Излага доводи, че същото е доказано, и, че са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. Предлага
обвиняемата С.С.Н. да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в минималния размер предвиден в НК.
Обвиняемата С.С.Н., редовно призована се
явява в съдебно заседание, като заявява, че разбира обвинението на прокуратурата,
признава се за виновна и съжалява за извършеното. Твърди, че бащата на малолетното дете С. е бил в затвора тя не е
подържала връзка с него. Тя е заживяла с друг мъж, който е не желаел да гледат
детето, което е болно, но не знае от какво, след което решила да изостави
детето в гр.Луковит при социалните. Знае, че в момента детето се намира в
гр.Тетевен, но повече нищо не знае за него. Излага, че има 6 деца, от които тя
оглежда само едно, останалите се отглеждат от майка й. Категорично заявява, че
не иска детето. В дадената й последна дума моли за минимално наказание.
От гласните и писмени доказателства
събрани в хода на досъдебно производство № 199/ 2018 г. по описа на РУ МВР гр.Луковит
и обясненията дадени от обвиняемата в съдебно заседание, се установява
следното:
Посоченото досъдебно производство
е било образувано и водено срещу С.С.Н., за престъпление по чл. 182, ал.
1 от НК.
Обвиняемата С.С.Н. е родена на *** г. в гр.Ботевград,
с постоянен адрес ***, махала „Г.“ № **, българско гражданство, циганка, неграмотна,
безработен, неосъждана, неомъжена, живуща на семейни начала, с ЕГН **********.
Обвиняемата Н. имала общо
6 деца, пет от които били от мъж от родното й с.Джурово. а предпоследното дете
- С.Н.Т., роден на *** г., бил плод на съжителството й с Н.М.Т.. Към месец май
2018 г. и двамата бащи на децата й изтърпявали ефективни наказания лишаване от
свобода в затвора.
През месец април 2018 г. обв.
Н. заживяла на семейни начала със свидетеля М.К.Т. в дома на родителите му в
с.Дерманци. Със себе си довела там и двете най-малки деца - С. и Т., а другите
и четири деца останали в с.Джурово при баба си по бащина линия. Обвиняемата и М.Т.живеели
с родителите на Т. - свидетелите К.Д.Т. и Г.П. Н.. Още в началото на
съжителството свид. Г. Н. заявила на обвиняемата, че не иска тези деца в дома
си и че няма да ги гледа. Междувременно обвиняемата Н. разбрала, че отново е
бременна, този път от М.Т.. По това време цялото семейство планирало да замине
на работа в чужбина.
В средата на месец май
2018 г. обвиняемата Н. решила да изостави детето си С., при което накарала св. М.Т.да
заведе детето С. в отдел „Закрила на детето“ Луковит и да го остави там, тъй
като не иска да го отглежда. В дирекцията отказали да приемат детето, тъй като
нямало свободни места. Обяснили на М.Т., че трябва да изчакат да се освободи
място, както и да подготвят нужните документи за настаняване на детето. Няколко
дни по-късно обвиняемата Н. заминала за с. Джурово за да се види с родителите
си преди да замине за чужбина, което била планирано за 30.05.2018 г. Оставила
малкия С. в с.Дерманци при М.Т.и родителите му, които също имали намерения да
пътуват за чужбина с обвиняемата. Когато обвиняемата оставила детето С., нито
дала пари за издръжката му, нито дала някакви указания какво да правят с детето
в семейството на М..
Сутринта на 30.05.2018 г.,
няколко часа преди уговорения час за тръгване към Белгия, свид. М.Т.се обадил
по телефона на обвиняемата Н. и я попитал какво да прави с детето, като тя му
казала да го заведе при баба му по бащина линия – свидетелката М.Т.Г. живуща ***,
и да го остави при нея. Свидетелят Т. потърсил Г., но тя не била в града. При
разговор по телефона тя му отказала да полага грижи за детето С.. Свидетелят Т.
се върнал в с.Дерманци с детето и отново се обадил на обвиняемата, като и
обяснил, че никой не иска да гледа детето, а те с родителите му трябва да
тръгват скоро в чужбина. Тогава обв. Н., макар да знаела, че в момента липсва
възможност за настаняване на детето извън семейството, накарала свид. Т. да го
заведе в отдел „Закрила на детето“ в гр.Луковит и да го изостави там.
Около 10,00 часа на
30.05.2018 г. свид. М.Т.и родителите му завели малкия С. в сградата на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Луковит. Свидетелят М.Т.влязъл заедно с детето в
кабинета на началника на отдел „Закрила на детето“ - свидетелят С.А., където по
същото време се намирала и свидетелката П.В.. Без да им се представи Т. им заявил,
че не е баща на това дете, не може да се грижи за него, майка му го е
изоставила, след което оставил там детето заедно с удостоверението му за
раждане и напуснал сградата заедно с родителите си. Същият ден обвиняемата Н. и
М.Т.заедно заминали в чужбина.
Междувременно, свидетелите
С.А. П.В. потърсили съдействие от РУ МВР Луковит за потвърждаване самоличността
на изоставеното дете и за откриване на родителите. От там научили, че бащата на
детето Н.М.Т. е в затвора. Предоставени им били данни за адреса на майката в с.
Джурово, но нямало телефон за връзка с нея. Детето било отведено за преглед в
ФСМП - Луковит, като се установило, че то е клинично здраво и по него нямало
видими травми. Същият ден на детето била предоставена социална услуга „Спешен
прием“ и то било настанено в Център за обществена подкрепа в гр.Тетевен. Със
заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Луковит от
14.06.2018 г. детето С.Н.Т. било временно настанено в професионално приемно
семейство в гр.Тетевен, където се отглежда и до момента. След изоставянето му
през месец май 2018 г., обв. Н. не е търсила детето и не го е посещавала.
Изложената фактическа обстановка
съдът възприе от събраните в хода на наказателното производство по досъдебно
производство писмени и гласни доказателства, преценени по реда на чл. 378, ал.
2 от НПК. Показанията на посочените свидетели са логични, последователни,
непротиворечиви по същество помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета от съда фактическа обстановка се налага изводът, че с деянието
си обвиняемата С.С.Н. е осъществила признаците от състава на престъплението по
чл. 182, ал. 1 от НК, като на 30.05.2018 г. в гр.Луковит, област Ловеч, като родител, оставила лице
намиращо се под родителски грижи - малолетния С.Н.Т., роден на *** г., без надзор и достатъчна
грижа и с това създала опасност за неговото физическо, душевно и морално
развитие.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемата при условията на евентуален умисъл, като макар да не е целяла пряко
създаването на опасност за физическото, душевно и морално развитие на детето, в
стремежа си да се освободи от грижите по него и свободно и безпрепятствено да
замине за чужбина, се е съгласила с настъпването на този противоправен
резултат. Същата е съзнавала, че към момента тя е единственото лице, полагащо
родителски грижи за малолетния С. (по същото време баща му бил затвора),
съзнавала е, че детето е напълно зависимо поради ниската си възраст от грижите
на възрастен, но въпреки това го е поверила на непълнолетен, безработен и
неграмотен мъж, с който съжителства едва от около един месец, съзнавала е, че
последният няма задължение, а и възможност с оглед безпаричието си и
предстоящото заминаване в чужбина да полага грижи за детето, съзнавала е, че
изоставя същото без да е подсигурила адекватна заместваща грижа.
С поведението си обвиняемата действително е създала
опасност за развитието на детето, която не се е реализирала само и единствено
поради навременните действия на служителите от отдел „Закрила на детето“ гр.Луковит.
Престъплението по чл. 182 ал. 1 от НК е извършено
умишлено и за него наказателният закон предвижда наказание лишаване от свобода
до три години, както и с обществено порицание, но тъй
като обвиняемата С.С.Н. не е осъждана, не е била освобождавана от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, както и от деянието му няма причинени
имуществени вреди, съдът намира, че са налице основанията на чл. 78а от НК, за
освобождаване на Н. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „глоба“ в минимален размер от 1000 лева в полза на държавата - като взе
предвид извършеното деяние, направеното признание за извършеното и изразеното
съжаление от страна на обвиняемата. Размерът на наказанието напълно съответства
на извършеното и ще изиграе своята възпиращо-предупредителна и възпитателна
роля, както по отношение на нея, така и по отношение на останалите граждани.
По горните съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: