П Р
О Т О
К О Л № 558
Година 2019 град
Стара Загора
Старозагорски
окръжен съд Наказателен състав
На
десети септември Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ЧЛЕН
СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: В.К.
Д.К.М.К.
СЕКРЕТАР
К.Ц.
ПРОКУРОР
ЮЛИЯНА СТАНЕВА
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия ДОНЧЕВА
НОХД
№ 255 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 09,30 часа се явиха
…………………………………………………………………..
СЪДЪТ, след
като изслуша становищата и исканията на страните по въпросите по чл.248, ал.1,
т.1–8 от НПК и въз основа на материалите по делото, намира следното:
1. НОХД № 255/2019
г. е подсъдно на Окръжен съд – Стара
Загора.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. Съдът намери, че е основателно искането на защитниците на тримата
подсъдими за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в хода
на досъдебното производство – при изготвяне на обвинителния акт, довели до
нарушаване правото на защита на подсъдимите всеки от тях да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество.
Настоящото дело е образувано
по нововнесен обвинителен акт, след като с Протоколно определение № 402,
постановено по НОХД № 80/2019 г. в разпоредително заседание, проведено на
27.06.2019 г., състав на ОС – Стара Загора е
прекратил съдебното производство и делото е върнато на Окръжна прокуратура -
Стара Загора за отстраняване на констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила, посочени в мотивите на определението.
Съдът констатира, че с нововнесения
за разглеждане обвинителен акт не са отстранени всички нарушения в обвинителната теза, посочени
в мотивите на горепосоченото определение, довели до нарушаване правото на
защита на подсъдимите, като са допуснати
и нови такива.
В новия обвинителен акт са изложени една част от съставомерните факти и обстоятелствата в изпълнение указанията на съда, прекратил съдебното производство по НОХД № 80/2019 г., но продължава да е налице непълнота във фактическото обвинение по отношение на точното разположение на телата на двамата пострадали И. и А. едно спрямо друго и спрямо определен ориентир, наличен на местопрестъплението към момента на деянието. В предходното определение съдът е приел, че това е от изключителна важност за да е налице яснота в обвинителната теза, а не такава почиваща на вероятности за това дали подсъдимият А., който е обвинен че е нанасял ударите с нож в гърба на пострадалия И., или подсъдимата А., която е обвинена, че е нанасяла ударите с нож по задната повърхност на лявото му бедро е лицето, причинило нараняванията на пострадалия А.. Вярно е, че в новия обвинителен акт е посочено кой от пострадалите е бил по очи на терена, и кой по гръб, но с това не се изпълняват указанията на предходния съдебен състав в този смисъл. Посочването на точното разположение на двете тела е необходимо, тъй като са възможни няколко хипотези за разпределението на телата на пострадалите върху терена, а оттам и за разположението около тях на подсъдимите, от които факти пък зависи и това кой е автор на нараняванията по тялото на пострадалия А., имащо значение за наказателната отговорност, в случай на осъдителна присъда.
По отношение на
пострадалия И.И. е допуснато противоречие относно посоката, от която са
нанасяни ударите с нож по лявото му бедро, като на стр.6, абзац последен е
посочено, че ударите са нанасяни отгоре надолу, а на стр.7, абзац втори –
отдолу нагоре.
Съдът намира, че в
правните изводи на прокурора отново е налице неяснота, непълнота и неточности
както по отношение на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл.3, т.6,
предл.2 и 3, т.11, предл.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, така и
по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, водещи до пороци
в обвинителната теза, рефлектиращи върху правото на подсъдимите да разберат
обвинението в неговата цялост.
Относно квалифициращия
признак по чл.116, ал.1, т.6 от НК – деянието е извършено „по особено мъчителен
начин” за убития А.И.А., е допуснато противоречие между фактическите и правни
изводи. В последните е посочено, че предсмъртните мъки са били в продължителен
период от време, а при излагане на фактическата обстановка е посочено, че
темпът на настъпване на смъртта на А. и на другия пострадал И. е от порядъка на
няколко минути и смъртта е била неминуема. Това противоречие прави неясна
волята на прокурора относно темпа на настъпване на смъртта на пострадалия А.,
като наред с това съдът съзира и фактическа непълнота в обвинението относно
това в какъв отрязък от време е настъпил леталния изход.
При мотивиране на
квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т.4, предл.3 от НК – „убийство на
повече от едно лице“ при формулиране на умисъла за това прокурорът е посочил,
че тримата подсъдими са имали предварителен умисъл за това, без да изложи
съображенията си за това, както и съответстващи на този извод факти. Напротив,
във фактическата обстановка са изложени факти за спонтанно възникнало решение
за саморазправа с двамата пострадали. Съдът намира това противоречие за особено
съществено, така както счита и защитата, тъй като води до неяснота в това какво е субективното отношение на подсъдимите към съставомерния
резултат – умъртвяването на двамата пострадали.
В предходното
определение съдът е указал на прокурора да формулира субективната страна на
деянията /използвайки множествено число/ имайки предвид това, че подсъдимия С.
се предава на съд за две деяния, осъществяващи състава на различни престъпления
– по чл.116, ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, което не е изпълнено с новия обвинителен акт. Отново за подсъдимия С. не е
индивидуализирана субективната страна на всяко от отделните престъпления,
предмет на повдигнатите му две обвинения, като наред с това съдът констатира,
че липсват фактически и правни изводи и за обективната страна на това
престъпление и че негов автор е подсъдимият М.С.. Що касае другите двама
подсъдими - А. и А., същите се предават на съд за едно престъпление, а в
обвинителния акт е вписано: „деянията са извършени от обвиняемите лица умишлено
…“.
Основателно е
възражението на защитника на подсъдимия М.С., че му е ограничено правото да
разбере кое е пострадалото лице по второто повдигнато му обвинение, поради
допуснатото във фактическото обвинение противоречие в бащиното име на
пострадалия И.А. – на места вписан като В., а на места – като В..
Противоречие и неяснота
във волята на прокурора е налице и в изложеното от правна страна относно
квалифициращия признак убийство по „хулигански подбуди“. От една страна
прокурорът е посочил, че с напускане на заведението обвиняемите са имали
възможност да си тръгнат, но вместо да сторят това те са се снабдили с ножове и
дървен кол, които са използвали за безразборно
нанасяне на удари по участващите в стълкновението лица. Следващото
изречение в пасажа, касаещ правната страна на „хулиганските подбуди“ е в пълно
противоречие с цитираното: „Координираното
им нападение над двамата пострадали навън, обективира една преднамерена
показност на хулиганското поведение, ескалирало
в отнемане на два човешки живота.“ Цитираното противоречие в правните
съждения на прокурора води до пълно объркване относно субективната страна, при
която е причинен тежкия съставомерен резултат – смъртта на двамата пострадали.
Съдът намира за
неоснователно възражението на адв. Д. – защитник на подсъдимия С. /позовавайки
се на предходното определение/, че следва да бъде извършено ново привличане на М.С.
като обвиняем в хода на ДП за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.1 вр.
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК поради погрешното включване в правната
квалификация предл.2 на ал.1, каквото не
съществува в закона, тъй като този порок е отстранен от прокурора с
нововнесения обвинителен акт чрез изключването му. Прокурорът в случаите когато
не изменя съществено обвинението или не повдига ново обвинение може сам да
прецизира правната квалификация на деянието с новия обвинителен акт, без да е необходимо
това да бъде сторено и от разследващия орган, поради което съдът намира това
възражение за неоснователно.
Съдът намира, че гореизложените недостатъци в обвинителната
теза в обвинителния акт водят до нарушаване правото на защита на всеки от подсъдимите,
тъй като са лишени от възможността да научат за какво престъпление/я са
привлечени към наказателна отговорност, което съставлява допуснато в хода на
досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Предвид изложеното и на
основание чл.249, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за
отстраняване на указаните в настоящото определение съществени нарушения на
процесуалните правила. Определението в тази му част подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава XXII от НПК.
По отношение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на всеки от тримата
подсъдими В.А., А.А. и М.С. съдът намира, че не са настъпили нови
обстоятелства, налагащи нейното изменение или отмяна. Изтеклият срок от
първоначалното задържане до момента, макар да се явява продължителен,
съответства на високата степен на обществена опасност на деянието, за което
подсъдимите са привлечени да отговарят. С оглед на това взетата спрямо всеки от
подсъдимите МН „Задържане под стража“ следва да бъде потвърдена.
Поради допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, съдът намира, че на този етап не следва да се произнася по
направените искания за конституиране на страни – частни обвинители в
производството по делото.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на
подсъдимата В.А.А., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на
подсъдимия А.С.А., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на
подсъдимия М.Е.С., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 255/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Стара Загора за
отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила,
посочени в мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК подлежи на
обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив
по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.