Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI, в
закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 1068 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес
Център, срещу постановление от 17.12.2018 г. на съдебен изпълнител М.п., рег. №
851 КЧСИ по изп. дело № 20188510402804, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за отмяна на постановлението за разноските, с което
са определени разноски в размер 350 лева за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и
115,80 лева - такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че в рамките на едно производство – по гр. дело №
19840/2014 г. на СГС и въззивно гр. д. №1223/2016 г. на САС, са издадени общо
60 изпълнителни листа за присъдени разноски в полза на 30 свързани юридически
лица, капиталът на които се притежавал от едно физическо лице –В.Т.В.. По
издадените изпълнителни листове били образувани изпълнителни производства при
ЧСИ Л.М.и ЧСИ М.п., в рамките на които съдебните изпълнители незаконосъобразно
определяли разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лева и за такси по
Тарифата към ЗЧСИ. По този начин по образуваните множество изпълнителни дела за
общ дълг от около 500 лева, били събрани от длъжника над 15700 лева, което представлявало
злоупотреба с процесуални права. Налице било и заобикаляне на закона, тъй като
чрез образуване на множество изпълнителни дела се целяло реализирането на
приходи от принудително събиране на разноски за адвокатско възнаграждение и
такси за изпълнение по всяко от делата. Моли обжалваното постановление да бъде
отменено, както и да му бъдат присъдени разноските в настоящото производство.
От страна на взискателя „В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, е постъпило възражение по
чл. 436, ал. 3 ГПК, в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
В мотиви на ЧСИ М.п. са развити съображения за неоснователност на жалбата,
тъй като не била налице злоупотреба с процесуални права и разноските били
определени правилно в минималния предвиден от закона размер.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението
за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай жалбата по която е образувано
настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол, тъй като
правото на жалба по същество е упражнено срещу постановление от 17.12.2018 г., обективирано
в съобщение, изх. № 79336/17.12.2018 г., с което е оставено без уважение
искането на „Ч.Е.Б.“ АД за отмяна на постановлението за разноски в
изпълнителното производство, и което постановление представлява по съществото
си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК.
Производството по изпълнително
дело № 20188510402804 на ЧСИ М.п. е образувано по молба на „В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
чрез процесуалния му представител адв. С.К., въз основа на изпълнителен лист от
10.04.2018 г., издаден по ч. гр. д. № 19840/2014 г., по описа на СГС, въз
основа на влязло в сила определение № 267 от 26.01.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1223/2016
г. на САС, с което длъжникът „Ч.Е.Б.“ АД, е осъдено да заплати на взискателя 10 лева -
разноски за юрисконсултско възнаграждение (за въззивното производство). В
покана за доброволно изпълнение от 29.11.2018 г. по изпълнително дело № 20188510402804, получена от длъжника на 03.12.2018
г., съдебният изпълнител е определил общо задължение от 480,80 лева, включващо
сумата, посочена в изпълнителния лист (10 лева), 5 лева за държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, (която не е включена в издадения изпълнителен
лист), 350 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство и 115,80 лева – такси, съгласно Тарифата към ЗЧСИ. Срещу така
определените разноски в изпълнителното производство, от страна на „Ч.Е.Б.“ АД
на 06.12.2018 г. е депозирано възражение, което е оставено без уважение с
постановление от 17.12.2018 г. на ЧСИ М.п.. Постановлението (оформено
в съобщение, изх. № 79336) е връчено на длъжника на 19.12.2018 г., като жалба
срещу него е подадена на 27.12.2018 г., видно от приложеното копие на пощенски
плик, което налага извод същата да е процесуално допустима.
От отбелязванията върху представеното
определение по въззивно гр. дело № 1223/2016 г. по описа на САС, се установява,
че в полза на 30 юридически лица – взискатели по изп. дело № 20147850400190 по
описа на ЧСИ Л.М., са присъдени разноски в размер на 10 лева – част от едно
общо юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като за тези разноски
са издадени 30 изпълнителни листове.
Представени запорни съобщения
установяват образуването на изпълнителни производства, в които съобщения е
включена сума за адвокатско възнаграждение от 350 лева, както и съответните
такси по ЗЧСИ. Така за присъдените в полза на същия взискател - „В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, разноски от 6,67 лева за
производството пред СГС по същото гр. дело № 19840/2014 г. е образувано изп.
дело № 20168510403060 по описа на ЧСИ М.п., в рамките на което също е начислено
адвокатско възнаграждение от 350 лева и съответните такси по ЗЧСИ. Или за
разноски, присъдени в рамките на едно производство, възлизащи на сумата 16,67
лева, „В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, претендира адвокатско възнаграждение от 700 лева и
допълнително в тежест на жалбоподателя са начислени такси, съгласно тарифата
към ЗЧСИ, което води до обременяване на правната сфера на „Ч.Е.Б.“ АД за дълг
от 16,67 лева допълнително със задължения от 935,13 лева.
Въз основа на така установените факти
може да се направи извод, че са били извършени еднакви по обем и съдържание
процесуални действия – подаване на молби за започване на принудително
изпълнение, извършени от едно и също лице – „В.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, в полза на което са присъдени разноски за процесуално представителство в
рамките на едно съдебно производство, като е нямало никаква пречка за
взискателя да събере присъдените му разноски в рамките на едно изпълнително
производство (това по изп. дело №
20168510403060 по описа на ЧСИ М.п.). Посоченото образуване на отделни
изпълнителни производства представлява явна злоупотреба с процесуални права,
тъй като цели единствено генериране на разноски, чието извършване не е било
необходимо и които в десетки пъти надвишават размера на вземанията по
изпълнителните листове.
Разпоредбата на чл. 3 ГПК изрично
регламентира задължение за участващите в процеса, включително изпълнителния,
правни субекти и техните представители да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно. Съдебният изпълнител също е следвало да
обедини молбите с в едно изпълнително дело, тъй като се касае за идентични
вземания по едно и също изпълнително основание срещу един и същ длъжник. След
като това не е извършено, длъжникът по двете изпълнителни дела „Ч.Е.Б.“ АД не би следвало да дължи повече, отколкото
ако беше образувано само едно изпълнително дело, като след като взискателят
умишлено е злоупотребил с правата си, такси и разноски върху длъжника ще се възложат
само по първото изпълнително дело. За следващите недобросъвестно образувани
изпълнителни производства, взискателят „В.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* ще следва сам
да понесе извършените разноски.
Настоящото производство, е последващо такова (след изп. дело № 20168510403060
по описа на ЧСИ М.п.), съответно разноските за самостоятелното му образуване
под формата на такси и разноски за адвокатско възнаграждение, ще следва да
останат за сметка на недобросъвестния взискател. Упражняването на процесуални
права не може да води до неоснователно обогатяване и затова постановлението за
разноските следва да бъде отменено. Предвид обаче факта, че длъжникът оспорва
постановлението за разликата над 6,67 лева за адвокатско възнаграждение и над
50 лева без ДДС – такси по изпълнението, при съобразяване на принципа на
диспозитивност в гражданския процес, отмяната на приетите разноски ще следва да
е над посочените от „Ч.Е.Б.“ АД размери.
С
оглед на изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на жалбоподателя
трябва да се присъдят сторените разноски в размер на сумата 25 лева -
заплатената държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към депозиране
на жалбата редакция, предвижда в полза на юридически лица или еднолични
търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба
предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Приложимият чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната
помощ определя, че за представителство в изпълнително производство
възнаграждението е от 50 до 100 лева, като с оглед характера на спора, съдът
присъжда 100 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище *** и
адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, постановление от 17.12.2018 г.
на съдебен изпълнител М.п., рег. № 851 КЧСИ по изп. дело № 20188510402804, оформено
в съобщение, изх. № 79336, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за отмяна на постановлението за разноските, като ОТМЕНЯ
възложените в тежест на длъжника с поканата за доброволно изпълнение разноски
над сумата 6,67 лева до 350 лева - адвокатско възнаграждение на взискателя в
изпълнителното производство и за сумата над 60 лева (с включен ДДС) до сумата 115,80
лева - такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА
„В.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище *** и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата 125 (сто
двадесет и пет) лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.